Решение № 71 от 19.12.2025, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Раднево, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христина Вълчанова при участието на секретаря Иванка Д. Стоянова като разгледа докладваното от Христина Вълчанова Административно наказателно дело № 20255520200254 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по жалба, подадена от Г. Б. Г, ЕГН ********** от с.

**** против Наказателно постановление № 25-0327-000604/11.08.2025 г., издадено от Началник РУ Раднево към ОД на МВР Стара Загора, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 184, ал. 4, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 лв.

В съдебно заседание пред районния съд жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Поддържа подадената жалба и моли наказателното постановление да бъде отменено.

Районна прокуратура Стара Загора, Териториално отделение Раднево – не се представляват.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Съгласно постъпилото писмено становище жалбата е допустима - подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира за разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

На 08.07.2025г. в 18:50 часа в с. ***, на ул. „ *** до кооперацията като пътник в лек автомобил марка „****“ с рег.№ *** собственост на Б. Г. Б. по време на движение не използва обезопасителен колан, с който е оборудвано МПС-то.

1

Във връзка с установеното на жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно нарушение Серия АД № 83972/21.07.2025 г. за нарушение на чл. 137а ал. 1 от ЗДвП , връчен на нарушителя лично и срещу подпис, а въз основа на него било издадено обжалваното наказателно постановление, в което била възприета идентична на съставения акт фактическа обстановка.

Актът за установяване на адм. нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни лица, което се установява от приложената към административнонаказателната преписка Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. Спазени са сроковете за тяхното съставяне, предвидени в чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е описано по ясен начин, даващ възможност на нарушителя да разбере в какво се състои и да организира защитата си.

Разпитан пред съда в качеството на свидетел, съставилият акта за установяване на административно нарушение Ж. Н. Н. потвърди констатациите направени в него. Същият заяви пред съда, че по време на движение на МПС-то жалбоподателя е бил без поставен предпазен колан. И двамата разпитани служители на Районно управление Раднево потвърдиха категорично, че по време на движение и двамата пътници в колата са били без поставени обезопасителни колани, а в момента на спиране вече си ги били поставили.

Пред съда в качеството на свидетел е разпитан и Й. Н. Й., който изцяло потвърди дадените пред съда показания на актосъставителя. Й. и Н. установиха пред съда, че двамата жалбоподатели са се държали агресивно и неуважително по време на проверката и в момента на подаването на знак за спиране са поставили обезопасителните си колани, които преди това по време на движение са липсвали.

В съдебно заседание жалбоподателя твърди, че има заболяване, което не му позволява да ползва обезопасителен колан, но въпреки това по време на проверката е бил с такъв. Във връзка с физическото състояние на жалбоподателя по делото от същия се представи заверено копие на епикриза издадена от Болница „Тракия“ гр. Стара Загора, отделение по кардиология.

Съгласно представената епикриза същият страда от други видове стенокардия Едноклонова коронарна болест. Налични са данни за поставен излъчващ стент на сърцето.

„Разпоредбата на чл.137а, ал. 1 на Закона за движение по пътищата не се прилага за лица, чиято физическа особеност или здравословно състояние не позволява това.

Съгласно чл. 137а, ал. 2, т. 2 ЗДвП разпоредбата на ал. 1, която задължава водачите и пътниците в моторните превозни средства да използват обезопасителни колани, не се прилага за лица, чиято физическа особеност или здравословно състояние не позволява използването им. Поставянето на сърдечен стент представлява минимално инвазивна медицинска интервенция, 2 която има за цел възстановяване на коронарния кръвоток и обикновено не води до трайно ограничаване на движенията в гръдния кош. След кратък възстановителен период пациентът може да извършва нормална физическа активност, включително поставяне на обезопасителен колан.

Следователно, самото наличие на сърдечен стент не представлява физическо състояние, което по смисъла на чл. 137а, ал. 2, т. 2 ЗДвП изключва задължението за използване на обезопасителен колан.

Съгласно Решение №235 от 2020г. на Старозагорски административен съд е решен идентичен казус:

„Фактически, правно и доказателствено обоснован е направения от Старозагорския районен съд извод за материална законосъобразност на наказателното постановление в частта за наложената на Д.Ч. административна санкция на основание чл. 183, ал.4, т.7, предл. първо от ЗДвП, за допуснато от водача на МПС нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП. Касаторът не оспорва обстоятелството, че към момента на извършената от контролните органи на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора проверка, не е използвал обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила. Както във въззивното съдебно производство, така и пред настоящата инстанция, възражението на санкционираният водач се свежда до това, че той попада в кръга на лицата, освободени от задължението за използване на обезопасителен колан. Районният съд е разгледал, обсъдил и отхвърлил като неоснователно това възражение единствено в контекста на хипотезата на чл.137а, ал.2, т.3 от ЗДвП, като е приел, че доколкото Д.Ч. не е лице с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, не попада в кръга на лицата, освободени от задължението за използване на обезопасителен колан. Доводите на административнонаказаното лице се свързват с прилагането на чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП, която разпоредба предвижда че могат да не носят обезопасителен колан лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан. Тези доводи се основават на диагностицирано заболяване „пароксизмална тахикардия, неуточнена“ с придружаващо заболяване „хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност“ /съгласно представен амбулаторен лист от 11.09.2019г./ Касационният състав на съда приема, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не може да се направи извод, че към момента на извършената от контролните органи на сектор „ПП“ към ОД на МВР – Стара Загора проверка, моментното физическо състояние на водача на МПС е било такова, непозволяващо използването на обезопасителен колан. Съображенията за това са следните:

Действително, за наличието на хипотезата на чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП, не е необходимо в нарочен медицински документ да е удостоверено, че носенето на обезопасителен колан би довело до влошаване на физическото състояние на лицето. Но когато диагностицираното заболяване е такова, което би изключило задължението за ползване на обезопасителн колан не изобщо, а само при наличие на проявления на сиптоматиката на това заболяване /както е 3 в случая/, медицинският документ, удостоверяващ съществуването на заболяването, не е достатъчен за обосноваване на извод, че е изпълнена хипотезата на чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП. В случая липсват доказателства, че към момента на управлението на МПС физическото състояние на водача Д.Ч. е било такова, изключващо ползването на обезопасителен колан. Тъкмо обратното – от събраните по делото гласни доказателства се установява, че обяснението, дадено от водача на контролните органи, защо не ползва обезопасителен колан, изобщо не се свързва със здравословното му състояние.

Няма каквито и да е било данни, дори и като индиция, че към момента на проверката за водача са съществували обективни причини или състояние, водещи до невъзможност за поставянето на колан или че поставянето на такъв би застрашило здравето му.”

В настоящия казус не само няма данни физическото състояние на лицето да е било увредено до степен да не се поставя обезопасителния колан, а и самият жалбоподател твърди, че е бил с поставен колан. Това установяват и проверяващите, че след като са ги подминали Г.и са поставили коланите, както пътника, така и водача на МПС, които са баща и син.

В този случай действително се обезмисля преглеждането на записа на камерата на автомобила, тъй като в момента на проверката и шофьора и пътника вече са били с поставени колани. Спирането се е осъществило на 200300 метра от мястото, където е бил позициониран първоначално патрулния автомобил и където актосъставителя и свидетеля по акта са установили липсата на обезопасителни колани.

Установената съдебна практика е константна : съдът не приема, че хипотетични или субективни твърдения (без медицинска обосновка) са достатъчни за освобождаване от задължението.

Изключението по чл. 137а, ал. 2, т. 2 е допустимо, но само при реална и обективна медицинска/физическа неспособност за носене на колан.

Твърдения за състояния, които ъглово, потенциално или временно биха могли да затруднят носенето, нямат правно-задължителна тежест, ако не се подкрепят с доказателства (медицинско удостоверение, експертиза, документ).

При липса на такива доказателства, съдилищата отказват да признаят изключението и потвърждават санкциите за неизползване на колан.

Следователно, при постановяване на стент или друго медицинско лечение, което не представлява трайна и документирана невъзможност за колан, практиката сочи, че не се признава освобождаване съгласно чл. 137а, ал. 2, т. 2 ЗДвП.

Съгласно Р3872 от 11.11.2024г. на Адм. съд Плевен по к.а.н.д.

№662/2024г.:

Според хипотезата на чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП освободени от задължението за ползване на обезопасителен колан са лицата, чието физическо 4 състояние не позволява неГото използване. За физическо състояние, което не позволява на лице – водач на МПС, да използва обезопасителен колан, следва да се приеме само състояние, при което поради обективни причини (стоящи извън субективните възприятия и желания на лицето) е невъзможно да се постави колан или поставянето на такъв би застрашило здравословното му състояние. Законът не предвижда спазването на специален ред за удостоверяване на физическото състояние на водача.

В случая, Г. е представил медицински документ – епикриза от отделение по кардиология от 04.01.2019г., от което се установява, че на лицето е установено заболяване –други видове стенокардия, едноклонова коронарна болест РТСА+ ICSх3 LCX, хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност, третирана с PCI с имплантация на медикамент излъчващ стент, поради което е освободено от поставянето на предпазен колан за срок от една година. Т. е. липсата на задължение за поставяне на обезопасителен колан по време на управление на автомобила изрично е удостоверено от комисия от медицински лица с официално издаден документ, а не е предоставено на преценка и тълкуване от съда дали съставлява такова извинително състояние.” Предвид събраните по делото устни и писмени доказателства съдът прие, че описаната фактическа обстановка в двата акта е обективно и правилно установена. От представената експертиза не се установява, че състоянието на водача не позволява ползване на обезопасителен колан. За обективни причини се приемат всички такива, които стоят извън физическите възприятия на водача, поради което е невъзможно да се постави колан или поставянето на такъв би застрашило здравословното му състояние.

Основанията определена група лица да са освободени от това задължение са регламентирани в чл. 137а, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗДвП.

ЗДвП не въвежда задължение водачът да носи и представи именно медицински документ за освобождаване от колан. Нормата на чл. 137а, ал. 2, т.