Решение № 6034 от 07.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6034 гр. София, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20231100507070 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от Н. С. П. срещу решение № 20082360/08.03.2023г. постановено по гр.д. № 18236/2020г. по описа на Софийския районен съд, 81 състав, и с което са отхвърлени предявените от него срещу „Ф.П.“ЕООД искове, както следва:

-с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението извършено със заповед №з141/25.02.2020г. на управителя на „Ф.П.“ЕООД на основание чл.330 ал.1 т.6 от КТ;

- с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр .чл.225 ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение и за периода 25.02.2020г. – 12.03.2020г. размер на 2155,10 лв. , както и обезщетение за забавено изпълнение за периода 01.04.2020г. – 15.05.2020г. в размер на 49,12, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното й изплащане;

-с правно основание чл.188 т.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на наложено наказание „забележка“ със заповед № з137/20.02.2020. на управителя на „Ф.П.“ЕООД и с което е осъдена да заплати на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е незаконосъобразно, неправилно, необосновано и несправедливо. Сочи, че първоинстанционният съд вследствие на неправилна преценка на доказателствата и тяхната стойност е достигнал до грешни правни изводи. Поддържа, че по пътя на тълкуването не е установил точното съдържание на трудовото правоотношение между страните и досежно постигнатата уговорка за „място на работа“, смесил е двете понятия „място на работа“ и „работно място“, като неправилно е приел, че е налице изменение на работното място, а не на мястото на работа в нарушение на 1 разпоредбата на чл.118 ал.1 от КТ и вследствие на което неправилно не е отчел, че констатираните отсъствия от работа съответно в работни срещи не е по вина на служителя.

Посочва, че заповедта за уволнение е издадена в нарушение на чл.189 ал.2 от КТ и е нарушен принципа, че за едно нарушение може да бъде наложено само едно наказание.

Поддържа, че работодателят недопустимо е смесил различни фактически състави на нарушения и дал неправилни квалификации на отделните деяния и едно общо, както и липсват ясни мотиви и изложение на фактическите основания за сочените нарушения, което затруднява защитата на служителя. Счита, че дисциплинарното уволнение, както и налагането на наказание „забележка“ са незаконосъобразно наложени, поради което и моли съда да отмени първоинстанционното решение изцяло, уважи исковете и присъди разноски на въззивника за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна „Ф.П.“ЕООД в срока по чл.263 ал.1 ГПК депозира отговор, в който твърди, че изложените доводи във въззивната жалба за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение са несъстоятелни, а обжалванотопостановено при съобразяване на събраните доказателства и правилни и законосъобразни изводи. Счита, че решението следва да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, при наличие на правен интерес и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, а по правилността на решението - само по наведените оплаквания в жалбата.

Първоинстанционно решение е валидно, а в обжалваните части - допустимо и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС.

Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

І. По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ

Не е спорно между страните, а и се установява от представения трудов договор № 45/08.05.2019г., че към дата 25.02.2020г. между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „инженер, електроник /дизайнер/" в Технически инженерен център, отдел „Развой на нови продукти“ при ответника.

Трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.330 ал.1 т.6 вр. чл.358 ал.2 т.1 от КТ считано от 25.02.2020г. с връчване на ищеца на заповед №з141/25.02.2020г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ издадена от управителя на „Ф.П.“ЕООД.

При прекратяване на трудово правоотношение немотивираността на заповедта, липсата на фактически основания посочени в нея, както и противоречието между тях до степен неяснота е самостоятелно основание обуславящо незаконността на уволнението.

Императивно задължение на работодателя е да поиска обяснения по реда на чл.193 ал.1 от КТ , като няма задължение нито да уведомява служителя, че срещу него е започнало дисциплинарно производство, нито има задължение да му предоставя събраните до момента 2 на поискване на обясненията доказателства – в случая докладни записки, достатъчно е обясненията да бъдат поискани във връзка с нарушенията, които са индивидуализирани, така че да е ясно за работника/служителя за какви действия/ бездействия се искат обяснения и именно за същите да е наложено дисциплинарно нарушение. В настоящият случай се установява от приложените доказателства, а и не е спорно между страните, че обяснения са били поискани от работодателя - л.60 от делото.

Трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ т.е. поради изчерпателно изброени в закона юридически факти, възникнали след сключване на трудовия договор и което основание за прекратяване на трудовото правоотношение от т.нар. виновни състави, т.е. предполагат вината на работника или служителя за преустановяване на трудово-правната връзка - в случая поради налагане на наказание „уволнение”.

Като нарушения на трудовата дисциплина са посочени:

1.на 14.02.2020г. - неизпълнение на дадени от прекия ръководител на ищеца Р.С.И. нареждания за опаковане и етикетиране на намиращите се на работното му място вещи – нарушение по чл.187 ал.1 т.7 от КТ;

2. на 17.02.220г.-неявяване на работното си място – гр. София, бул. ****, София ,офис Сентър, ** за провеждане на свикана работна среща от 9,00 ч. - нарушение по чл.187 ал.1 т.7 от КТ;

3. на 18.02.2020г. - неявяване на работното си място – гр. София, бул. ****, София ,офис Сентър, ** за провеждане на свикана работна среща от 9,00ч. - нарушение по чл.187 ал.1 т.7 от КТ;

4.на 19.02.2020г. - на 18.02.2020г. - неявяване на работното си място – гр. София, бул. ****, София ,офис Сентър, ** за провеждане на свикана работна среща от 10,30ч. нарушение по чл.187 ал.1 т.7 от КТ;

5. за периода от 18.02.2020г. – 21.02.2020г. - неизпълнение на нарежданията на работодателя дадени със заповеди № з41/21.01.2020г., № 129/18.02.2020г. за явяване на определеното работно място - – гр. София, бул. ****, София,офис Сентър, ** и изпълнение на трудовите функции -нарушение по чл.187 ал.1 т.7 от КТ;

6. самонастаняване на служителя за периода 17.02.2020г. – 20.02.2020г. на работно място, различно от указаното от работодателя - нарушение по чл.187 ал.1 т.7 от КТ.

Безспорно е в съдебната практика и теория, че при няколко посочени нарушения на трудовата дисциплина при наложено дисциплинарно наказание е необходимо изследване на всяко едно от тях.

Във връзка с възражението в исковата молба и въззивната жалба за неправилно цитиране от работодателя в заповедта за уволнение на състави на дисциплинарни нарушения и немотивираност на заповедта, е необходимо се посочи, че е ирелевантно е обстоятелството ако работодателят неправилно е квилифицирал нарушенията - в т.см. и постановени по реда на чл.290 от ГПК /отм/ решение№ 105 от 11.07.2014 г. на ВКС по гр. д.

№ 4992/2013 г., III г. о., ГК на ВКС, според които: „преценка законността на дисциплинарното уволнение съдът извежда вида на дисциплинарното нарушение от неговите обективни признаци, посочени в мотивите на заповедта за уволнение и преценява дали събраните по делото доказателства установяват фактическия състав на визираното в мотивите нарушение, като без значение е посочената в заповедта законова квалификация на дисциплинарното нарушение. При противоречие между тази квалификация като цифрово изражение и посочените в мотивите на заповедта обстоятелства, меродавно е нарушението, което може да се изведе въз основа на тези обстоятелства“.

3

Както от текста на разпоредбата на чл.195 ал.1 от КТ, така и непротиворечивата съдебната практика, следва че нарушението в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание следва да е описано със съществените му признаци - субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, както и индивидуализиращите признаци на деянието от обективна и субективна страна.

Към настоящият момент с множество решения постановени по реда на чл.290 от ГПК е уеднаквена съдебната практика и се приема, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се счита мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ, когато препраща към конкретен акт, изготвен от работодателя, в който е посочено нарушението, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено. /Решение № 122 от 27.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 975/2012 г., III г. о., ГК , Решение № 177 от 17.06.2014 г. на ВКС по гр. д.

№ 7430/2013 г., III г. о., ГК /. В процесната заповед за уволнение има препращане към доклади, които са представени по делото и които следва да се считат, че част от съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно нарушение, въпреки, че в същата се съдържа подробно описание на деянията с всичките им обективни и субективни признаци и е пресъздадено и съдържанието на докладните до представляващия дружеството -работодател.

Дали действително са извършени деяния, съставляващи нарушение на трудовата дисциплина от страна на ищеца е предмет на проверка в хода на производството и съобразно заявените от ищеца основания за незаконност на уволнението.

С оглед правомощията на въззивната инстанция и предвид изричната разпоредба на чл. 269 изр. 2 ГПК, която ограничава правомощията на въззивния съд само в рамките на доводите, заявени с жалбата респ. отговора на въззивната жалба, доколкото липсват оплаквания относно фактическите изводи на първоинстанционният съд, установяващи осъществени от страна на ищеца деяния изразяващи се неявяване на работа на адрес: гр.

София, бул. ****, София, офис Сентър, ** за периода 18.02.2020г.-21.02.2020г., както и неявяване и неучастие на насрочени работни срещи - на 17,18 и 19.02.2020г., за които е бил предварително уведомен, съответно неизпълнение на разпореждане дадено от работодателя чрез прекия ръководител на ищеца за опаковане и етикетиране на намиращите се на работното му място, което не е актуално вещи и самонастаняване на служителя за периода 17.02.2020г. – 20.02.2020г. на работно място, различно от указаното от работодателя, въззивният съд не извършва проверка и не е предмет на въззивното производство.

Именно поради горното, на основание чл. 269 изр. 2 ГПК, спорните между страните въпроси са следните:

-дали извършените деяния, описани по т.1-5 от горното изложение и заповед за дисциплинарно уволнение, съставляват дисциплинарни нарушения, респ. дали поведението на служителя и виновно и противоправно;

-дали с процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ е нарушена императивната разпоредба на чл.189 ал.2 от КТ.

Отговорът на първия от поставените въпроси изисква изясняване на основния спорен въпрос между страните – дали със заповед №з41/21.01.2020г. на управителя на ответното дружество едностранно от работодателя е променено „работното място“ или „мястото на работа“, като във втората хипотеза ще е налице нарушение на разпоредбата на чл.118 ал.1 от 4