Протокол № 224 от 25.05.2022, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 224 гр. Пазарджик, 23.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Александър Люб. Александров

Съдия:

Ирина Ат. Джунева

Съдебни л.к.д. заседатели: В.Й.К.

В.Б.К. при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева и прокурора Ст. Ст. Д.

Сложи за разглеждане докладваното от Ирина Ат. Джунева Наказателно дело от общ характер № 20215200200628 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 14:10 часа се явиха: на повторното в 14:10ч. се явиха:

Подс.Л.. М. М. се явява лично и с адв.А.П., редовно упълномощен.

Подс. АТ. В. Н. се явява лично и с адв. И.Г., служебен защитник.

За ОП-Пазарджик се явява прокурор Д..

Явява се гражданският ищец В. СТ. П., редовно призован.

Явява се вещото лице Г.Н..

По хода на делото:

Прокурорът: - Да се даде ход на делото.

Гражданският ищец В.П.:Да се гледа делото.

Адв. Г.: - Да се даде ход на делото.

Адв.П.: - Да се даде ход на делото.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

1

ПРОДЪЛЖАВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:

Сне се самоличността на вещото лице, както следва:

В.Л.Г. Г. Н. - 39г., българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, без родствени и служебни отношения със страните по делото, предупредена за отговорността по чл. 291 от НК.

На основание чл. 282 от НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА заключението на графологичната експертиза, изготвено от вещото лице Н..

Пристъпи се към изслушване на вещото лице:

В.Л.Н.:Представила съм заключение, което поддържам.

Прокурорът: Нямам въпроси. Да се приеме заключението на вещото лице.

Адв. Г.: Нямам въпроси. Да се приеме заключението на вещото лице.

Адв. П.: Нямам въпроси. Да се приеме заключението на вещото лице.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА заключението на вещото лице Г.Н..

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице Г.Н. за явяване в съдебно заседание в размер на 30лв. платими от бюджета на Пазарджишки ОС по сметка на ОД на МВР-Пазарджик.

Прокурорът: Да бъдат приети представените бюлетини.

Адв.Г.: Да се приемат.

Адв.П.: Да се приемат.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА така представените 3 бр. подс.Н.. бюлетини за осъжданията на

Пристъпваме към изслушване обясненията на подс.А.Н..

Подс.Н.: Признавам това, което съм казала. Съжалявам за това нещо.

Чувствам се за виновна. Втори път това няма да се повтори. Ние спехме при 2 на Л.о братовчеда му. Там се скарахме с братовчед му и излезнахме оттам.

Отидохме в старата автогара. Видяхме Д. и отидохме при него. Той ни кара на гарата. После викам Д. няма къде да спим и той вика: „Защо не отиваш при тоя дядка къде М. те е карала преди това?“ И викам Л.о ще дойдеш ли да ходим там? Той каза: „Добре“. Отидохме там да спим. Човека ядеше лютеница и кренвирши. Казах на Л.о да стои вънка, че няма да го приеме него. Казах му за Л.о. Вика: „Добре нека да дойде“. Дойде той и ядохме и ние.

Покани ни човека да ядем. После ни даде 20 лв. да вземем цигари и безалкохолно. Оттам ми вика: „Оправете си дивана и лягайте.“ Легнахме и Л.о отиде за цигари. Той вика: „Как ще вършим с Л.о?“ Аз казах не бой се той ще спи. Аз казах, че като заспи той ще вършим работа. Л.о заспа. Аз станах.

Той ме викна дядката. Вършихме работа. Стана и ми даде 20лв. Оттам видяхме парите къде са. Взехме ги и с Л.о отидохме на П.. Аз вдигнах дядката и викам, че отиваме. И той вика: „Добре. Ще дойдеш ли?“ Викам ще видя и с Л.о отидохме на П. в хотела. После слезнахме под тунела и си взехме дрехи.

На втория път пак слезнахме и пак се качихме горе на хотела. Видяхме телефона не работи. Аз влезнах в банята да се къпя и той вика: „Аз сега ще дойда“ и го няма. Аз после си просих 2 лв.ми дадоха. Качих се на влака един без петнадесет или двайсет слезнах на нашата гара. Отивам при Д. и той дойде и ме вика: „Какво пиеш „курво, мастио“? Има ли още пари там?“ Викам да има още пари. Вика: „Айде да ходим?“ Аз викам неща повече да ходя там.

И той пак ме уговаря: „Айде той ще умре вече.“ И отидохме само за 1 минута. Той спеше дядката и аз ги взимам и излизам. Давам ги на него. отидохме на старата гара. Раздели ги той. Даде ми 1100лв.или двеста и оттам викам Д. ще ме караш ли за П.? Той вика: „Не. Хвани си такси.“ Аз го питам защо. Вика: „Да не бием на очи.“ Аз оттам хващам такси и отивам в С.. Аз отидох там. Спах там при леля. Сутринта отидох в П.. Вечерта към 8, 9 часа се прибирам, отивам в хотела. На другия ден Л.о ми звъни към 10, 11 часа през нощта. Той беше много пиян и вика: „Ела да ме вземеш.“ Викам с кой си? Той вика: „С шурея“. Аз отидох и ги взех, ама не знам, че е отишъл там и е вършил. Отидох и го взех. Качих го горе в хотела. Беше много пиян и почна още да пие на масата и на сутринта вика: „Ще ми купиш ли дрехи?“ Купих му дрехи. И оттам вика: „Айде да идем у дома.“ Седяхме един час. Оттам отиваме на Г. и там седяхме 5 минути. Аз го видях, че беше много пиян и не може да се държи. Иска да го карам на хотела Р. и там полицаите бяха отпред.

3

Това беше. Парите бяха в шкафчето долу. Имаше мушама. Само я вдигна и кутията беше там отпред. Кутията беше от машинка за бръснене. Нямаше никакъв калъф. Във пликче бяха. По пътя за П. спираме на бензиностанцията 2 кафета и две безалкохолни за шофьора и за него. Д. е този мъж, който кара колата такси черно, подсъдимият, където се прави на болен, където вика, че дете имам от него. Л.о отидох да го взема от махалата, където беше районното заедно с момчето, което разпитвахте в залата. Л.о нищо не ми каза.

Само ми каза ще дойдеш ли да ме вземеш. Аз казах добре, къде си. Той вика:

„В махалата къде е районното.“ Когато бяхме в хотела и той беше с шурея му Л.о ми каза, че му е ударил два шамара и му е взел телевизора. Аз мислех, че майтап си правеше с мен. Не ми е казал нищо какво е направил с телевизора.

Втория път като се върнах взех направо парите с кутията. Той ми каза: „Няма да взимаш пакета да си играеш направо ги вземи с кутията и тръгвай.“ Той добре, че дядото си спеше, ако не спеше аз нямаше да влезна. Разбрах, защото от прозореца отсреща се вижда спалнята. Живея в Г.. Не искахме да ходим в Г., щяхме да ходим у леля да спим, но Д. ни предложи да идем у тоя дъртия да спим. Той вика: „Отивайте там. Нали преди това сте спали там. Той никога няма да те изгони и те познава човека.“ Аз и М. сме спали там. Тя е проститутка, работи навънка и живееше при него. Тя ми е говоР., че живее там, че взима от него пенсията, парите му взима и такива работи ми говори.

Мен ме кара там и ми взе нещо ядене и си отидох. Не помня по кое време е живяла М. там. Един път само съм нощувала кога ме е закарала. Д. знае от нея, от М., защото те са всеки ден заедно. Постоянно са неразделени. Д. знам много добре къде живее. Живее до бензиностанцията на болницата. Не е много близки до дома на възрастния човек някъде 4, 5 къщи в същата махала.

Възрастния човек ме позна. „Ти ли си Н.? Ти беше по пълна. Много ми приличаш на М..“ Така ми каза. На Л.о шурея знае български с мен в хотела говореше много хубаво български. И по телефона говореше същата вечер и на турски, и на български. Не знам нищо. Аз пред мен нищо не са казали двамата. Когато Л.о ми каза, че е ударил два шамара на дядото и му е взел телевизора, малкия не беше там. Той беше малкия в тоалетната. И тогава Л.о ми каза. За празната кутия Д. вика: „По-хубаво я скъсай и я хвърляй в храстите да не я видят.“ Аз исках да я хвърля цялата, но той вика: „Недей така да я хвърляш, защото може да останат отпечатъци.“ Аз викам няма да останат, но Д. вика да я скъсам. Аз я скъсах. Той вика: „Тая лична карта като 4 минем моста Марица и ще отворя прозореца“,той даже кара по –близко и той ме накара да я хвърля в реката. Аз я изхвърлих личната карта на дядо С.. Д. кара нелегално такси. Постоянно за Драгор най-много.