Определение № 519 от 17.10.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 519 гр. С., 17.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Виктория Р. Стоилова като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно частно наказателно дело № 20251800600730 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 345, ал. 1, вр. чл. 250, ал. 4, изр. 2 НПК.

С Определение № 60 от 02.06.2025 г., постановено по НЧХД № 94/2025 г. на Районен съд – Е. П. I наказателен състав съдията-докладчик на основание чл. 250, ал. 4, изр. 2 , вр. чл. 250, ал. 1, т. 1 ,вр. чл. 24, ал. 4 НПК е прекратил наказателното производство, образувано въз основа на тъжба, подадена от К. Д. Т. срещу П. Р.К., с вх. № 1719/28.03.2025 г.

Срещу съдебния акт в законоустановения срок е постъпила жалба от частният тъжител, в която са наведени доводи за неправилност на определението и е направено искане за неговата отмяна. Излагат се доводи, че определението не е съобразено с изложените в тъжбата факти, както и тези в молбата, подадена в изпълнение на указанията на съда. Релевирано е, че в тъжбата точно и изчерпателно са посочени всички факти и обстоятелства, очертаващи извършените престъпления, като изрично в уточняващата молба са посочени време, място и съдържанието на отправените спрямо нея обидни квалификации и клеветнически твърдения.

Настоящият съдебен състав, като съобрази изложените доводи и провери законосъобразността на атакуваното определение, прие следното:

На първо място, съдът ще посочи, че обжалваният съдебен акт подлежи на контрол по реда на Глава двадесет и втора от НПК съгласно 1 разпоредбата на чл. 250, ал. 4, изр. 2 , вр. ал. 1 НПК /ред. ДВ бр. 48/2023 г. /, независимо от посоченото от съдията докладчик, че актът е определение, то по съществото си представлява разпореждане на съдията – докладчик за прекратяване на образуваното наказателно дело от частен характер, преди даване ход на тъжбата в открито съдебно заседание.

Жалбата е подадена в предвидения от закона срок /определението е връчено на частния жалбоподател на 12.06.2025 г., а жалбата е депозирана на 17.06.2025 г., т.е. в предвидения по чл. 250, ал. 4, изр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 НПК седемдневен срок и независимо от погрешните указания на първоинстанционния съд, че определението подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от връчването му/, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на обжалване по съдебен ред, поради което същата се явява допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Производството по НЧХД № 94/2025 г. на Районен съд – Е.П. е образувано по тъжба на К. Д. Т. срещу П. Р.К.. В тъжбата си тя излага, че на 18.03.2025 г. в заседание на Комисия за защита на личните данни, лицето П.

Р.К. е отправил обидни изрази по отношение на тъжителката. Отделно в тъжбата се посочва, че в сигнали до Община, Районно управление и прокуратура от страна на същия са излагани клеветнически твърдения относно частната тъжителка.

В хода на извършване на проверката по чл. 248, ал. 2 НПК по подадената тъжба съдията-докладчик по делото е намерил, че не са налице основанията за насрочване на делото в открито съдебно заседание, тъй като тъжбата не отговаряла на изискванията на чл. 81 НПК и същата била нередовна, като не били посочени време, място и конкретните обидни думи, които са били отправени спрямо тъжителката от страна на лицето П. К., както и при какви обстоятелства са били отправени и в присъствието на кои лица.

Отделно съдът е приел, че не са посочени конкретните сигнали с входящи номера и дати на депозиране от лицето К. до Община Е.П. и до ЕПРП и конкретното съдържание на сигналите за всеки конкретен случай, който твърди. С оглед тези констатации, с разпореждане № 211 от 14.04.2025 г., съдията-докладчик е дал възможност на тъжителката да изправи в срок 2 пропуските и неточностите в подадената тъжба в 7-дневен срок от получаването му. С разпореждането са указани изрично последиците от неизпълнение на така дадените указания в срок, а именно прекратяване на производството по така подадената тъжба.

По повод на разпореждането е подадена „уточнителна молба по тъжба“ с вх. № 2449 от 02.05.2025 г. от К. Д. Т., с която са изправени част от пропуските, съгласно дадените указания с разпореждането. С молбата частната тъжителка е посочила, че в публикация във Фейсбук група от 20.04.2023 г. в коментари относно тъжителката са използвани непристойни изрази: „едни такива нагли и безотговорни хора“, „Мозъка по принцип не се вижда, но отсъствието му се забелязва“, „глупостта на семейството с питбула“ отправени към К. Д. Т. от страна на П. К., отделно е изложила, че в писмена комуникация от П. К. по преписка на Комисия за защита на личните данни са употребени думите „проблемни и глупави хора“, отнасящи се до К. Д. Т..

Също така е уточнила първоначално заявеното в тъжбата, че на 18.03.2025 г. на открито съдебно заседание на Комисия по защита на личните данни, по преписка сезирана със Жалба №ППН-01-824/28.11.2023 г. лицето П. К. е употребил обидни думи спрямо нея и по конкретно е изрекъл следното: „Не мога да се занимавам с тъпанари, пред магазина се събират пияници“, отправени е нейно присъствие и в присъствието на състава на комисията. След това в молбата се уточнява, че едната преписка е № 48970000-8068/2022 по описа на МВР Е.П. по пр.пр. № 1428/2022 г. и е нея са изложени твърдения, че „отглежданото от тях куче остава без надзор“, а другата касае сигнал с вх. № ЕК7_02-32/08.11.2022 г. до кмета на Община Е. П. относно домашно куче на К. Т., което се пуска без намордник.

С определение № 60 от 02.06.2025 г. районният съд е прекратил наказателното производството по делото на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 4 НПК, като е изложил, че с уточняващата молба частната тъжителка отново не е изпълнила в пълнота дадените от съда указания, а именно отново не е посочено време, място и съдържание на конкретните обидни думи.

На първо място следва да се посочи, че според настоящия съдебен състав, първоинстанционният съд неправилно е посочил основанието, на което прекратява производството. Така последният е приел, че тъжбата след 3 нейното уточнение не отговаря на изискванията на чл. 81 НПК, което обуславя прекратяване на производството на осн. чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК, а не погрешно посоченото основание по чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал.

4 НПК.

В производствата от частен характер функцията на частната тъжба е да очертае предмета на доказване в следващия наказателен процес от гледна точка на твърдените извършени престъпления и участието на подсъдимия в тях. За да отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 НПК, тъжбата следва да съдържа обстоятелства не само за лицето, срещу което е повдигнато обвинението, мястото, времето на извършване на деянието и фактическите обстоятелства, при които се твърди извършването на същото. Това е необходимо с оглед правилното определяне на правната квалификация на престъплението от съда, който има предвид деянието такова, каквото е описано в самата частна тъжба, както и за това кой е компетентният съд да разгледа делото. Единствено в тези случаи и при спазване на тези формалните изисквания на закона, може да се приеме, че са налице основания за образуване на наказателно дело от частен характер въз основа на твърденията, изложени в тъжбата.

Настоящият състав намира, че в конкретния случай тъжбата в частта й по отношение на описаното деяние, извършено според тъжителката на 18.03.2025 г. отговаря на всички изисквания на чл. 81 НПК. Това е така, доколкото с уточняващата молба са описани обидните думи и изрази, които последната твърди да са отправени по неин адрес от страна на П. Р.К., а именно: „Не мога да се занимавам с тъпанари, пред магазина се събират пияници“. В уточнението е посочено също, че същите са отправени в присъствието на тъжителката и състава на комисията. Ясно и конкретно в тъжбата и в уточняващата молба е посочено, че деянието е извършено на 18.03.2025 г., като обидните думи и изрази са изречени в открито съдебно заседание на Комисия по защита на личните данни. Седалището на комисията, където се провеждат и откритите съдебни заседания на последната е публично известна информация. Още повече, че с депозираната до съда частна жалба е посочено изрично – гр. С., бул. „Ц. Л.“ № 2, п.к. 1784. Горните данни налагат извод за липса на основанието за прекратяване по чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК, но обуславят извод за неподсъдност на тъжбата на Районен съд – Е.П.. Тази преценка е следвало да бъде извършена от първоинстанционния 4 съд и делото е следвало да бъде прекратено и изпратено по подсъдност на компетентния по правилата на чл. 36, ал. 1 НПК съд. Съгласно посочената разпоредба делото е подсъдно на съда, в чийто район е извършено престъплението. Горното не може да бъде сторено от въззивния съд и налага отмяна на постановеното определение и връщане на делото на Районен съд – Е.П. за изпълнение за приложение на правилата за подсъдността.

В останалата част, по отношение на останалите описани от частния тъжител деяния тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81 НПК, въпреки направените уточнения. Така първоначално в тъжбата е било посочено, че по неин адрес от страна на П. Р.К. са отправяни клеветнически твърдения в сигнали до Община, Районно управление и прокуратура, като изобщо не са посочени конкретни изрази, които биха могли да представляват такива твърдения. В последствие с подадената уточняваща молба в действителност са посочени две преписки с номера, но отново няма посочени конкретни думи или изрази на лицето, чиято наказателна отговорност се иска да бъде ангажирана, нито става ясно по какъв начин те са били отправени спрямо нея и как са станали част от посочени преписки. Прави впечатление също, че и двете преписки са от 2022 г., като не става ясно също кога узнала за извършване на твърдяното престъпление, за да бъде сторена преценка дали тъжбата е подадена в срока по чл. 81, ал. 3 НПК. Същото важи и за деянията, които се твърди да са извършени на 20.04.2023 г. и на 28.11.2023 г.

Предвид изложеното, според настоящата инстанция районният съд неправилно е прекратил делото по отношение на описаното в тъжбата деяние за което се твърди, че е извършено на 18.03.2025 г. приемайки, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81 НПК. Ето защо атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен, а делото – върнато на Районен съд – Е.П. за продължаване на съдопроизводствените действия, като се съобразят мотивите на настоящия съдебен състав, касаещи подсъдността по чл. 36, ал. 1 НПК.

Воден от горното и на основание чл. 345, ал. 1 НПК , Софийският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

5

ОТМЕНЯ Определение № 60 от 02.06.2025 г., постановено по НЧХД № 94/2025 г. на Районен съд – Е. П. I наказателен състав, с което наказателното производство по делото е било прекратено.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Е.П. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6