Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 104 от 09.02.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 5090/2025
Вид
Решение № 104
Подписан
09.02.2026
В сила
09.02.2026
Състав
Петя Георгиева Крънчева Тропчева, Антон Николаев Урумов, Радина Калинова Калева

Цитирани разпоредби

  • чл.147 · Наказателен кодекс
  • чл.147, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.148, ал.1, т.2, пр.2 · Наказателен кодекс
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.319 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.320 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.327 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.334, т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. София, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Антон Н. Урумов

Радина К. Калева при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА като разгледа докладваното от Антон Н. Урумов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20251100605090 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

С присъда от 11.02.2025 г., постановена по НЧХД № 12008 / 2024 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 12 състав, подсъдимата В. Х. Д. е била призната за невиновна по повдигнатото й обвинение за извършване на престъпление по чл.148, ал.1, т.2, пр.2 във вр. с чл.147, ал.1 от НК и на основание чл.304 от НПК е била оправдана.

Недоволен от така постановената присъда е останал частния тъжител Д. Я. Я., който чрез негов повереник – адв. Х. К., в законния срок, е депозирал въззивна жалба и допълнение към нея, против първоинстанционния съдебен акт. В жалбата и допълнението към нея се навеждат доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на постановената присъда. Твърди се, че по делото не са преценени събраните доказателства за това подсъдимата да е осъществила деянието, за което й е повдигнато обвинение. Иска се присъдата да бъде отменена в цялост, като подсъдимото лице бъде признато за виновно.

В разпоредително заседание на 05.08.2025 г., въззивният съд, по реда на чл.327 от НПК, прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и / или свидетели, изслушването на експертизи, както и ангажирането на нови писмени и / или веществени доказателства и в този смисъл не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото. С постановеното по реда на чл.327 от НПК 1 определение не е допуснато събирането на нови доказателства.

Въззивният съдебен състав, разглеждащ делото сподели становищата на страните, че за правилното му решаване не се налага събирането на доказателства в тази инстанция, поради което не допусна провеждането на въззивно съдебно следствие.

В откритото заседание пред втората инстанция, частният тъжител Д. Я. Я., чрез адв. Х. К. поддържа въззивната жалба и постъпилото допълнение към нея, ведно с мотивите, изложени в тях. Излага подробни съображения за наличието на осъществен състав на престъпление и ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимото лице. Сочи се, че първонстанционната присъда е незаконосъобразна, тъй като същата е немотивирана. Моли за отмяна на атакуваната присъда и постановяването на нова, с която подсъдимото лице да бъде признато за виновно по вмененото му с тъжбата престъпление.

Защитникът на подсъдимата В. Х. Д., адв. С. М. моли настоящия съдебен състав да остави присъдата в сила, като правилна и законосъобразна.

Подсъдимата В. Х. Д. поддържа изложените съображения от нейния защитник и излага допълнителни съображения по същото.

В правото си на последна дума подсъдимата В. Х. Д. заявява, че желае въззивната съдебна инстанция да вземе правилното решение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалваният съдебен акт, изложеното във въззивната жалба и допълнението към нея, както и доводите и възраженията на страните, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното :

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 от НПК и от легитимирано лице, като същата отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото писмени доказателства, обсъдени в мотивите на присъдата. Въз основа на събрания доказателствен материал, първоинстанционният съд напълно обосновано е приел, че подсъдимата В. Х. Д. не е извършила престъплението, за което е обвинена.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е събрал всички относими към предмета на делото доказателства и доказателствени средства, а именно обясненията на подсъдимото лице, показанията на разпитаните по делото свидетели, както и др. приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.

Пред настоящата съдебна инстанция не бяха приобщени нови доказателства, поради което въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи единствено на база доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна 2 инстанция.

Въззивният съд счита, че вътрешното убеждение на районния съд по съставомерните факти е формирано на основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като споделя доводите и съображенията му относно тяхната оценка.

От една страна, пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, които да доведат до промяна па приетата за установена от контролирания съд фактическа обстановка, а от друга, такива не се установиха и от собствения анализ на доказателствените източници, извършен от въззивния съд. Поради това настоящата инстанция напълно възприема приетата от първостепенния съд фактическа обстановка, доколкото тя е правилно установена, на база на вярна и точна преценка на доказателствения материал. Анализът на доказателствената съвкупност по делото сочи на следното :

Подсъдимата В. Х. Д. е родена н******** г. в гр. София, българска гражданка, неосъждана, неомъжена, с висше образование, живуща в гр. София, ул. “********, с ЕГН **********.

Подсъдимата В. Х. Д. и частният тъжител Д. Я. Я. са съседи и собственици на самостоятелни обекти в сграда, в режим на ЕС, находяща се в гр. София, ул. “********.

В същата сграда от 16.09.2015 г. собственост - Офис № 3, притежава и търговско дружество “Я. Консулт“ ЕООД, с управител частният тъжител Д. Я.. В нотариалният акт, в който е обективирано придобиването на собственост от търговското дружество не било описано придобиване на двор, градина или прилежаща тераса.

С писмо от неустановена дата, главният архитект на Столична община наредил на Д. Я. - в лично качество, да възстанови ограда с цел обособяване на двор - градина пред Ап.44, офис № 2 и офис № 3.

През 2022 г. ч. тъжител поставил градинска мрежа пред офис № 3, като по този начин обособил самостоятелен двор - градина към посочения имот. До този двор - градина нямало достъп за останалите съсобственици в ЕС, което довело до напрежение между съседите, спорове, подаване на жалби и пр.

На посочената спорна площ имало изградено осветление и поливна система , като режийните разходи се заплащали от фондовете на ЕС. Между управителното тяло и отделните съсобственици се осъществявала кореспонденция чрез електронна поща и това бил приетият начин за комуникация.

През юли месец 2024 г. кореспонденцията между ч. тъжител и отделни съсобственици в сградата по повод процесния двор-градина, зачестила.

На 25.07.2024г. между подсъдимата и частният тъжител е проведена кореспонденция по електронна поща , в която първата заявила, че не е виждала документите, на които се позовава Я..

В резултат на разменените писма, съдържащи и обвинения в некомпетентност в 14:45 ч. подсъдимата изпратила пореден отговор на ч. тъжител с копие до останалите членове на ЕС ( четиридесет и девет адресата ), чрез електронно писмо, изпратено от личната й електронна 3 поща с адрес : ********@abv.bg, в което посочила “Уважаеми секретарю на ЕС, Цялата ЕС разбра, че сте присвоил, дворчето си, нямате документ за собственост, плащаме Ви тока и водата. По тази причина избягахте и от вайбър групата. Сега тъй като не можете да отговорите на нашите въпроси се опитвате да измисляте някакви съшити с бели конци истории, но както в групата, така и тук всички съседи ще си извадят правилните изводите от Вашите неадекватни еквилибристики. Предлагам да спрем с празните приказки. Ако имате нотариален акт за земята, покажете го. ДРУГОТО Е ШУМ В ПРАЗНО ПРОСТРАНСТВО!!!

Поздрави, В. “.

При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че с действията си В. Х. Д. не е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.148, ал.1, т.2, пр.2 във вр. с чл.147, ал.1 от НК.

Въззивният съд в пълна степен споделя както фактическите констатации, направени от Софийски районен съд, така и неговите правни изводи.

Настоящата съдебна инстанция изцяло подкрепя и направеният от първоинстанционния съд анализ на доказателствата по делото, като не намира за нужно да го преповтаря за целите на настоящите мотиви. Освен, че анализът на доказателства е правилен и логичен, въз основа на него е установено по един категоричен начин изложената фактическа обстановка, която Софийски градски съд също така напълно споделя. В този смисъл не се споделят и доводите, изложеното във въззивната жалба, че подсъдимата В. Х. Д. е виновна по повдигнатото й обвинение, с оглед на което постановената присъда да бъде отменена като неправилна, а подсъдимата да бъде призната за виновна.

Въззивният съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е събрал необходимите доказателства за изясняване на обективната истина и в това отношение не е допуснал процесуални нарушения, с които да е ограничил правата на страните да сочат доказателства.

Отделно от това Софийски районен съд в пълна степен е изпълнил задължението си да вземе всички необходими мерки за разкриване на истината.

Районният съд не е допуснал процесуални нарушения и при обсъждането на събраните по делото доказателства. Обосновано първоинстанционният съд е счел, че събраните гласни доказателства са непротиворечиви, логични и убедителни и се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства. И въззивният съдебен състав счита, че по делото са налице множество доказателства, които водят само един възможен правен извод, че именно подсъдимата В. Х. Д. е невиновна за това, че на 25.07.2024 г., около 14:45 ч., чрез електронно писмо, изпратено от личния й електронен адрес : ********@abv.bg, до четиридесет и девет адресати , разгласила позорно обстоятелство за Д. Я., като посочила : “Цялата ЕС разбра, че сте присвоили дворчето си...“, поради което и правилно на основание чл.304 от НПК е била оправдана от Софийски районен съд по повдигнатото й обвинение за извършване на престъпление по чл.148, ал.1, т.2, пр.2 във вр. с чл.147, ал.1 от НК.

Първоинстанционният съдебен състав е развил подробно мотивите си в тази насока, което напълно се споделя и от настоящата съдебна инстанция. В случая, съдържимото в 4 инкриминираните изрази не отразява лично негативно отношение на техния автор ( подсъдимото лице В. Х. Д.) към личността на частния тъжител (Д. Я.), целяща разгласяването на позорящи обстоятелства, тъй като една част от тези изрази представляват изнасяне на твърдения, чиято истинност подлежи на евентуална проверка, а друга част представляват субективното мнение на автора им, което обаче не съдържа позорни обстоятелства за личността на тъжителя. Предвид изложените аргументи за всеки един от инкриминираните изрази, съдът намира, че не е налице обективна съставомерност на престъплението “клевета” по смисъла на чл.147 от НК, което пък от своя страна прави безпредметно обсъждането, както на субективната страна на същото ( наличието на пряк или евентуален умисъл ), така и на квалифициращите признаци на престъплението.

Анализът на всички доказателства, събрани в хода за досъдебното производство и в съдебното следствие подкрепят само този извод. В този смисъл настоящия съдебен състав подкрепя категоричния извод на Софийски районен съд в тази насока.

При цялостната служебна проверка на присъдата, съдът не констатира необоснованост, непълнота на доказателствата или съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяна на присъдата.

С оглед на изложеното и поради съвпадане на крайните правни изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, постановената от Софийски районен съд, Наказателно отделение, 12 състав присъда от 11.02.2025 година, постановена по НЧХД № 12008 / 2024 г. следва да бъде потвърдена.