Определение № 206 от 02.04.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 206 гр. Велико Търново, 02.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264000500139 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по подадена въззивна частна жалба от КОНПИ срещу Определение № 146/ 29.01.2026 г. по гр.д. № 879/ 2020 г. по описа на ВТОС, с което съдът, на основание чл.77 ГПК, е осъдил Комисията да заплати по сметка на ВТОС държавна такса за производството по делото пред първоинстанционния съд в размер на 3 488.84 евро /6 823.58 лв./. Жалбоподателят счита обжалвания акт за недопустим, тъй като с постановеното по делото решение съдът не се произнесъл относно дължимостта на държавна такса и възможността му да стори това били изчерпана.

Разпоредбата на чл.77 ГПК не следвало да бъде използвана като способ за поправяне на процесуален пропуск на съда. Счита за недопустимо страните да търпят неограничено във времето, извън предвидения разумен срок, неблагоприятни правни последици от неизпълнение на процесуалното задължение на съда да събере дължимата такса. Моли определението да бъде отменено.

Налице е следната фактическа обстановка: С Решение № 475/ 15.08.2024 г. по гр.д. № 879/ 2020 г. по описа на ВТОС е отхвърлен предявеният от КОНПИ иск за отнемане на незаконно придобито имущество на стойност 170 589.69 лв. С решението си съдът не се е произнесъл по дължимостта на държавна такса за производството от страна на КОНПИ. Решението на ВТОС е потвърдено от ВТАС с Решение № 57/ 04.03.2025 г., което не е допуснато до касационно обжалване с Определение № 5451/ 26.11.2025 г. по гр.д. № 2365/ 2025 г. по описа на ВКС. С актовете на ВТАС и ВКС КОНПИ е осъдена да заплати държавна такса съответно за въззивното производство и за производството пред ВКС. След връщане на делото на първоинстанционния съд той се е произнесъл с обжалваното пред настоящата инстанция определение.

1

При тези данни ВТАС намира обжалваното определение за процесуално допустимо и законосъобразно. Съгласно чл.77 ГПК, ако страна по делото остане задължена за разноски, съдът постановява определение за принудителното им събиране. Тази разпоредба не само дава право на съда да поправи пропуска си да събере дължимата държавна такса и други разноски, но и го задължава да стори това, вкл. се предвижда отговорност на основание чл.6 от ЗДТ на длъжностното лице за несъбирането на държавната такса чл.129, ал.6 ГПК. Отношението между съда и страната във връзка с дължимостта на разноските за производството по делото е процесуалноправно – на власт и подчинение – и съдът служебно постановява принудителното събиране на разноските. /В този смисъл е Определение № 104/ 09.02.2015 г. по ч. т. д. №112/ 2015 г. на 1-во т.о. на ВКС/. Той може да се произнесе с акт по чл.77 ГПК в хода на производството, когато държавната такса е била дължима при предявяването на иска съгласно чл.73, ал.3 ГПК, може да се произнесе с решението си при приключване на делото, ако констатира наличие на неизпълнение на задължението за внасянето й или таксата е дължима съобразно изхода на спора, а може да стори това и по-късно, след съобразяване на крайния резултат при проведен инстанционен контрол, както е в конкретния казус. По делата по ЗОНПИ по изключение от общото правило на чл.73, ал.3 ГПК държавната такса не се внася предварително при предявяване на иска, респ. при подаване на жалба срещу постановените по делото актове, а съгласно чл.157, ал.2 ЗОНПИ тя и направените разноски се присъждат в зависимост от изхода на материалноправния спор.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че съдът не се е произнесъл в разумен срок – във времево отношение постановяване на определение по чл.77 ГПК може да стане в рамките на давностния срок, с изтичането на който се погасява правото на принудително събиране на вземането. В случая първоинстанционният съд се е произнесъл незабавно след връщане на делото от горните инстанции, като по този начин е отстранил допуснат пропуск да осъди КОНПИ за заплащане на дължимата държавна такса за производството пред себе си. Следва да се отбележи, че дори и съдът да беше постановил присъждане на тази държавна такса с решението си, то в частта за разноските същото не подлежи на предварително изпълнение и съдът не би могъл да търси изпълнение на вземането си преди окончателното приключване на спора.

По изложените съображения обжалваното определение като законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 146/ 29.01.2026 г. по гр.д. № 879/ 2020 г. по 2 описа на ВТОС.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчване на препис от него на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3