Определение № 176 от 08.08.2023, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 176 гр. Габрово, 08.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: П. Неделчев

Членове:

Благовеста Костова

Велемира Димитрова като разгледа докладваното от П. Неделчев Въззивно частно наказателно дело № 20234200600221 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 341, ал. 2, във вр. с чл. 249, ал. 3, вр. с чл. 248, ал. 1, т.

3 от НПК. Образувано е по частна жалба от адв. Р. Р. от САК, в качеството на договорен защитник на подсъдимия П. И. М. от гр. Габрово, против протоколно определение от 21.06.2023 г. по НОХД № 90/2023 г. по описа на Районен съд – Габрово, в частта по въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК.

В частната жалба се излагат подробни съображения в подкрепа на виждането на частния жалбоподател за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Посочва се, че преди приключване на досъдебното производство е представено пълномощно, съгласно което обвиняемият е упълномощил двамата защитници, като е направено и изрично искане за предявяване на материалите по разследването. Твърди се, че по неясна причина не е уважено желанието на обвиняемия и на защитата за запознаване със събраните материали, преди същите да бъдат внесени в съда. Заявява се, че доколкото възможността на лицето да се ползва от гарантираната в закона процедура по чл. 227 от НПК представлява част от линията му на защита, незачитането на това право, въпреки упражняването му по надлежния ред, категорично представлява съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване процесуалните права на обвиняемия. В жалбата се излага, че същите доводи са изложени и непосредствено пред решаващия съдебен състав в контекста на невъзможността защитниците да вземат обосновано становище по въпросите на разпоредителното заседание, предвид факта, че не им е бил предоставен достъп до материалите по делото. Ангажират се доводи и на плоскостта на Директива 2012/13/ЕС на ЕП и на Съвета относно правото на информация в наказателното производство. В 1 жалбата се прави искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС с въпроси по тълкуването на Директива 2012/13/ЕС на ЕП и на Съвета. Прилага се Искане за преюдициално запитване. В случай, че съдът отклони искането за преюдициално запитване, се предлага обжалваното определение да бъде отменено и делото да се върне на прокурора с указания за правилното прилагане на закона. В условията на евентуалност се претендира за отмяна на определението на районния съд и връщане на делото на същия съд със задължителни указания.

По делото не са постъпили становища по въззивната частна жалба от страна на прокурора и частния обвинител и граждански ищец.

Окръжен съд - Габрово, след като провери по реда на чл. 249, ал. 3 от НПК определението на първоинстанционния съд във връзка с депозираната частна жалба и съобрази изложените в нея съображения, намира за установено следното:

Частната жалба е депозирана в законоустановения срок и от процесуално легитимирана страна. Същата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по НОХД № 90/2023 г. по описа на Районен съд – Габрово е образувано по обвинителен акт на РП – Габрово против П. И. М. от гр. Габрово по обвинение за извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК за това, че за времето от 01.30 часа до 09.00 часа на 23.05.2022 г., в гр. Габрово, ул. „Панорамна“ пред № 14, на лек автомобил „Мерцедес ЛМ“ с рег. № РВ1676СМ, унищожил противозаконно чужди движими вещи – четири броя автомобилни гуми марка „Мишлен“, модел „Алпин 5“ с размери 275/45/R-20 с ДОТ 21г., всяка на цена по 582 лева, на обща стойност 2 328 лева, собственост на Н. В. К. от гр. Карлово.

В проведеното на 21.06.2023 г. разпоредително заседание адв. Р., в качеството си на защитник на подсъдимия М., е изразил позиция за допуснато в досъдебната фаза на процеса отстранимо съществено нарушение на правото на защита, поради това, че на подсъдимия и на защитниците не е дадена възможност да се запознаят с материалите по делото по реда на чл. 227 от НПК. Позовал се е и на разпоредбите на чл. 7, § 3 и чл. 8 от Директива 2012/13/ЕС на ЕП и на Съвета относно правото на информация в наказателното производство. При упражняване на правото си на лична защита, подсъдимият М. изцяло е споделил позицията на своя защитник.

С атакуваното протоколно определение от 21.06.2023 г., постановено в разпоредително заседание, съдът се е произнесъл по всички въпроси по чл. 248, ал. 1, т. 1-8 от НПК, като по т. 3 е приел, че на фазата на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и на пострадалия. По отношение изложените от адв. Р. възражения, първоинстанционният съд е констатирал, че на подсъдимия са били предявени материалите по ДП, като тогава той изрично е заявил, 2 че не желае да ползва адвокатска защита. Съдът е обърнал внимание, че участието на защитника в процеса е изцяло обвързано с волята и желанието на лицето, което защитава, като подсъдимият има право по всяко време да се откаже от упълномощения защитник и да ангажира друг. Отбелязал е, че при проявена по-голяма активност от страна на защитата, е имало начини и възможности за запознаване с материалите от досъдебното производство; същите са били на разположение и няма данни да е бил отказан достъп до тях. Първоинстанционният съд е счел, не е налице необходимост от провеждане на процедура за преюдициално запитване до СЕС. Изложил е принципни съображения, според които запитването се счита за полезно, когато в дело пред национален съд се повдига въпрос за интерпретиране, който е нов и от общ интерес за уеднаквеното прилагане на правото на ЕС или когато съществуващата съдебна практика не изглежда да дава необходимите насоки за справяне с ново правно положение. Сезирането трябва да се отнася до интерпретирането или валидността на правото на ЕС, а не до интерпретирането на националното право, нито до фактическите обстоятелства, повдигнати в основното производство. Посочил е, че не съществува задължение за националната юрисдикция да отправи преюдициално запитване винаги, когато една страна по делото иска това, като тя може да прецени свободно доколко запитването има значение за решаването на конкретния казус.

Въззивният съд намира, че определението по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е правилно и законосъобразно.

Преди всичко следва да се остави без уважение искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС за тълкуване на чл. 8, §1-2 и чл. 7, §2-3 от Директива 2012/13/ЕС на ЕП и Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство. В практика си СЕС вече се е произнасял по въпроса какво следва да се разбира под „своевременно“ предоставяне на материалите по делото, „но не по-късно от момента на внасяне на обвинението в съда“. По преюдициално запитване на Специализирания наказателен съд /закрит/, в решение на СЕС /голям състав/ от 5 юни 2018 г. по дело С-612/15, т. 99 изрично е прието, че „… член 6, параграф 3 от Директива 2012/13 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска подробна информация относно обвинението да бъде предоставена на защитата след внасяне на обвинителния акт в съда, но преди съдът да започне да разглежда обвинението по същество и преди началото на пренията пред него, или, когато така предоставената информация впоследствие е изменена, след началото на тези прения, но преди съвещанието, при условие че съдът вземе всички необходими мерки, за да гарантира спазването на правото на защита и справедливия процес.“, в т. 100 от същото решение се казва: „Член 7, параграф 3 от тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че националният съд следва да се увери, че на защитата е предоставена ефективна възможност за достъп до материалите по делото, като при необходимост този достъп може да се предостави след внасяне на обвинителния акт в съда, но преди съдът да 3 започне да разглежда обвинението по същество и преди началото на пренията пред него, или, когато в хода на производството са представени нови доказателства по делото — след началото на тези прения, но преди съвещанието, при условие че съдът вземе всички необходими мерки, за да гарантира спазването на правото на защита и справедливия процес.“. Националното ни законодателство, както и трайно установената съдебна практика съответстват на прогласения в Директивата стандарт.

Данните от досъдебното производство сочат следното:

Наказателното производство е образувано с постановление на прокурор от РП – Габрово от 27.06.2021 г. за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.

С постановление от 18.11.2022 г. П. И. М. е привлечен в качеството на обвиняем по обвинение за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК и му е взета мярка за неотклонение. Процесуалното действие по привличане на обвиняем е извършено без участието на защитник, като след разясняване на правата му, П. М. изрично е заявил, че разбира правото си на адвокатска защита, но при разпита си като обвиняем не желае адвокат. Изрично е заявил, че желае да му се предявят материалите по разследването.

На 28.11.2022 г. досъдебното производство е предявено на обвиняемия М..

Видно от протокола за това процесуално действия (л. 73 от ДП), обвиняемият изрично е заявил, че не желае да ползва адвокатска защита, запознат е лично е всички материали, няма искания за извършване на допълнителни действия по разследването, няма възражения и бележки.

На 02.12.2022 г. е депозирана молба от адв. Д. С. от САК, към която е приложено пълномощно (л. 70 и 71 от ДП), с което обвиняемият М. упълномощава адв.

Р. Р. и адв. Д. С. да го представляват в наказателното производство. В молбата е направено искане за предявяване на материалите по делото.

На 22.12.2022 г. разследващият полицай е изготвил заключително постановление. С постановление от 04.01.2023 г. прокурорът е върнал наказателното производство с указания за конкретизация на датата на извършване на деянието.

На 12.01.2023 г. е извършено ново привличане на обвиняемия М.

(постановлението на л. 77 от ДП) по обвинение за същото престъпление, квалифицирано по чл. 216, ал. 1 от НК, като е коригирана датата на деянието.

Непосредствено след привличането е дадена възможност на обвиняемия да изрази позицията си по обвинението. В протокола от проведения му разпит същият изрично е заявил, че разбира обвинението; запознат е с правото си на адвокатска защита, но по време на разпита си не желае адвокат; не се е признал за виновен и се е ползвал от правото си да не дава обяснения. Заявил е още, че не желае материалите по разследването да му бъдат предявявани.

Въззивният съд счита, че развитието на наказателното производство в неговата 4 досъдебната фаза, описано по-горе на база официално съставените протоколи за извършени действия с участието на обвиняемия, не сочи на допуснато съществено процесуално нарушение. Правата на обвиняемия, включително правото да има защитник, са му подробно разяснени, а от протоколираните му изявления става ясно, че същият ги е разбрал. Няма съмнение че, тежестта на обвинението не изисква задължителното участие на защитник. При обвиняемия не се констатират дефицити, които да изискват задължителна защита. Не се установява да е налице и някое от останалите основание по чл. 94, ал. 1 от НПК. Видно е, че му е дадена възможност и същият пълноценно е участвал в наказателното производство. Напълно правилно първоинстанционният съд е съобразил, че участието на защитника в процеса е изцяло обвързано с волята и желанието на лицето, което защитава. След като в случая, при последващото привличане на 12.01.2023 г., обвиняемият изрично е заявил, че не желае адвокат, както и че не желае да му се предявяват материалите по разследването, то процесуалният стандарт за гарантиране на правото на защита е спазен, включително на плоскостта на предоставяне на информация както за обвинението, така и за събраните материали.

Неоснователно защитата твърди, че не е уважено желанието на обвиняемия и на защитата за запознаване със събраните материали, преди същите да бъдат внесени в съда. Първо, не е вярно, че обвиняемият е лишен от правото си да се запознае със събраните доказателства. Протоколите от извършените с негово участие действия в хода на ДП без колебание установяват, че М. се е запознал с всички изготвени към момента на извършеното предявяване материали, съставляващи част от производството, а след това, при новото привличане изрично е заявил, че не желае ново предявяване на разследването. По този начин същият е упражнил правото си на лична защита по начин, какъвто е счел, че е най-подходящ за него. Второ, както се посочи и по-горе, участието на защитник в производството, при положение че защитата не е задължителна, е функция от волята на лицето, което има право на защита. След като при предявяването на коригираното обвинение на 12.01.2023 г. обвиняемият М. изрично е заявил, че не желае да участва адвокат, както и че не желае да му се предявява разследването, не може да се говори за нарушено право на защита.