Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 87 от 08.01.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 15472/2022
Вид
Решение № 87
Подписан
08.01.2024
В сила
16.10.2024
Състав
Даниела Павлова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.82 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.21, ал.8 · Закон за пощенските услуги
  • чл.85, ал.1, т.2 · Закон за пощенските услуги
  • §1 т.18 · Закон за пощенските услуги

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Варна, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря Кичка М. Иванова като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20223110115472 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба с която са предявени 5 съединени осъдителни искови претенции от А. А. Г., ЕГН ********** и от Ю. И. З., ЕГН ********** срещу "Спиди" АД, ЕИК 131371780, седалище и адрес на управление гр.София, 1138, район „Младост“, ул.Аагар № 2, „София сити лоджистик парк“, Административна сграда, ет.5, представлявано от Валери Харутюн Мектупчиян, както следва: от Ани А. Г., ЕГН ********** иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 60.90 лева; иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3300.00 лева, получени от неизпълнение на договорни задължения от страна на ответника "Спиди" АД, ЕИК 131371780 по договор за куриерски услуги от 29.08.2022 г., настъпили в периода 29.08.2022 г. - 30.09.2022 г., на осн.чл.82 ЗЗД.

Ищцата не предявява иск за обезщетение за забава; евентуален иск: При условие, че съдът приеме предявените искове с пр.осн.чл.82 ЗЗД за неоснователни, ищцата А-А.Г. е предявила иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3300.00 лева от виновно неизпълнение на договорни задължения от страна на ответника "Спиди" АД, ЕИК 131371780 по договор за куриерски услуги от 29.08.2022 г., настъпили в периода 29.08.2022 г. - 30.09.2022 г. на осн.чл.45 ЗЗД. Не е предявен евентуален иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 60.90 лева, на осн.чл.45 ЗЗД. от Ю. И. З., ЕГН ********** за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3300.00 лева от неизпълнение на договорни задължения от страна на ответника "Спиди" АД, ЕИК 131371780 по договор за куриерски услуги от 29.08.2022 1 г., настъпили в периода 29.08.2022 г. - 30.09.2022 г., на осн.чл.82 ЗЗД. Ищцата не предявява иск за обезщетение за забава; евентуален иск: При условие, че съдът приеме предявения иск с пр.осн.чл.82 ЗЗД за неоснователен, ищцата Ю. И. З. е предявила иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3300 лева от виновно неизпълнение на договорни задължения от страна на ответника "Спиди" АД, ЕИК 131371780 по договор за куриерски услуги от 29.08.2022 г., настъпили в периода 29.08.2022 г. - 30.09.2022 г. на осн.чл.45 ЗЗД. Не е предявен евентуален иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 60.90 лева, на осн.чл.45 ЗЗД.

Ищците не са предявили иск за обезщетение за забава.

Всяка ищца претендира разноски за производството.

Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:

Обстоятелствата от които ищците черпят права са, че те имат договорни отношения с ответното дружество по договор за куриерски услуги от 29.08.2022 г. по силата на който ответникът е поел задължения да изпрати куриерски колет с товарителница 16601500455968 по направление гр.Варна - гр.Тулуза, Франция. Колетът е приет от ответника и са издадени съответните документи. На 06.9.2022 г. същия заминава за гр.Fresnes, Франция и остава там три дни. Подателят А. Г. прави опити да се свърже с изпращача, но неуспешно. Неуспешни са и опитите на получателя Ю. З. да се свърже с куриерите във Франция за което била уверена, че пратката ще пристигне и да има търпение. Колетът пристига в гр.Тулуза на 21.9.2022 г., но не се доставя на получателя и по необяснима причина тръгва обратно за гр.Варна. Изпращачът получава съобщение да очаква пратката на 30.9.2022 г. в гр.Варна и че дължи такса 62.00 лева. В последствие получава съобщение, че не дължи такса и ще й бъде възстановена сумата за изпращане на колета 60.90 лева.

Двете ищци са направили рекламация на 4.10.2022 г., че не са удовлетворени и че са увредени от неизпълнение задълженията от страна на ответното дружество.

Вредите произтичат от неизпълнение на задълженията на ответника от което ищцата А.

Г. е претърпяла вреди, изразяващи се да изпълнява спокойно работата си като адвокат, а ищцата Ю. З. да учи спокойно като студент. Ответникът е давал и поддържал напразни надежди, че ще достави пратката многократно, изисквал е дискриминационна информация, а именно изпращачът да посочи френски телефонен номер за контакт, започващ с 06/07. Пратката е израз на майчина любов, грижа и помощ към дете, подкрепа от любим човек, начин за морална и материална опора от майката към детето. Подателят и получателят са се чувствали безсилни, а получателят - сам и лишен от обич. Майка и дъщеря са се чувствали флустрирани. Състоянието на неизвестност, че ответникът ще се достави пратката е продължило повече от един месец, което е многократно над обичайния срок от една седмица.

2

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на молбата. Счита, че исковата претенция на първата ищца е допустима, но неоснователна. Не оспорва твърденията, че страните са били в договорни отношения по договор за куриерски услуги от 29.8.2022 г. и в тази връзка не оспорва изложените обстоятелства.

Оспорва твърденията за противоречие на Общите условия на оператора с разпоредбите на Закона за защита на потребителите, тъй като Закона за пощенските услуги е специален по отношение на ЗЗП. Общите условия са съгласувани от Комисията за регулиране на съобщенията и ид влязли в сила. Те не се съпоставят със ЗЗД, доколкото са регулирани от специален закон - ЗПУ. Съгласно разпоредбата на чл.85, ал.1, т.2 от ЗПУ е предвидено обезщетение в рамките на реално претърпяната от клиента вреда, а именно - цената на заплатенатаа от него, но неполучена куриерска услуга. Заявява, че дължимото обезщетение в размер на 60.90 лева е заплатено на ищцата А. Г., която е изпращач по договора. Счита, че предявения иск от втората ищца е недопустим, тъй като тя няма договорни отношения с ответника по цитирания договор за куриерски услуги и моли за прекратяване на производството в тази част.

Претендира заплащане на разноски за производството.

В съдебно заседание страните чрез процесуални представители поддържат становищата си.

Съдът след като взе предвид събраните в производството доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Между ищцата Г. и ответното дружество е сключен неформален договор за куриерски услуги от 29.08.2022 година, за което е издадена товарителница и касов бон за заплатена стойност на услугата 60.90 лева. Пратката е била предадена в офис на дружеството в град Варна на посочената дата и е следвало да бъде доставена до адрес гр.Тулуза, Франция.

Изложените обстоятелства в молбата във връзка с договорни отношения между страните във връзка с договор за куриерски услуги от 29.8.2022 г. не се оспорват.

Представени са доказателства, а именно товарителница 61870169346 за куриерска услуга за която изпращачът е заплатил съответните такси. Посочено е описанието на пратката – пакети 1 брой. Посочено е, че клиентът е запознат с Общите условия на куриерската фирма „Спиди АД – лист 10 от делото.

Страните нямат спор, че пратката не е доставена на адреса на получателя Ю. З. в гр.Тулуза, Франция и че след един месец същата е върната на изпращача А. Г. в гр.Варна, България.

Ищците твърдят, че ответното дружество не е изпълнило задължението си да достави пратката на посочения адрес, за което са направили рекламация. От доказателствата по делото и кореспонденция между страните се установява, че на 3

10.09.2022 г. ищцата Г. е уведомила ответника, че още на 06.09.2022 г. пратката е отминала Тулуза и грешно, по вина на куриерите тръгна посока за Париж /на около 7 часа път от Тулуза/. Както изпращача, така и получателя са правили опити да се свържат с отдела за международни пратки в България и във Франция, но същите са без резултат. Въпреки, че зададения адрес на получателя е правилен, пратката не е получена. На 14.09.2022 г. отново е изпратено писмо по ел.поща от ищцата Г. до ответното дружество. На същата дата, последното е изпратило отговор в който уведомява, че е предоставена информация към международния партньор на „Спиди“ АД пратката да бъде доставена в максимално кратък срок и очаква на следващия ден да бъде предадена на куриер за доставка. В последващи писма, изпратени по ел.поща, ищцата А.Г. е уведомила ответното дружество, че възнамерява да предяви пекламация и обезещетени еза вреди и че ищцата Ю. З. също има такова намерение. С ел.писмо от 15.09. „Спиди“ АД е отговорило, че френският му партньор изисква телефон за връзка с получателя на местен оператор. На същия ден А. Г. е отговорил с ел.писмо, че това е несериозно и представлява дискриминационно отношение. Посочила е телефон на местен оператор на общежитието, където е адреса на получателя, както и телефонен номер на български и на немски оператор, двата на получателя Ю. З.. От ел.писмо на ответника до ищцата от 19.09. е видно, че ответникът уведомява ищцата, че все още няма уточнение от международния партньор. С ел.писмо от следващия ден 20.09. я уведомява, че получателят е променял областта, в която да се достави пратката и по тази причина същата не е изпълнена. Ищцата отново настоява за доставяне на пратката, тъй като получателят е получил потвърждение, че ще я получи на 13.9. и 19.9. На 21.9. до ищцата Г. е изпратено съобщение, че пратката е наредена за връщане обратно към подателя. На 29.9. „Спиди“ АД поднася извинение към изпращача от свое име и от името на международния му партньор за причиненото неудобство от създалата се ситуация. Информират, че пратката е върната неоснователно от международния партньор, че ще бъде възстановена сумата за куриерска услуга в размер на 60.90 лева, както и е отменена таксата по връщащата товарителница 50739483002.

Двете ищци са предявили рекламация пред ответното дружество с която са заявили искане за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на всяка от ищците, претърпени в периода 29.8.2022 г. – 30.9.2022 г. по 100 лева на ден или 3300 лева на А. Г. и 3300 лева на Ю. З., както и обезщетени еза имуществени вреди в размер на 60.90 лева на А. Г.. Даден е 14 дневен срок за изпълнение, като след изтичането ще предявят иск за решаване в съда и ще бъде сезирана Комисията за защита на потребителите. За налагане на санкция.

С отговор изх. номер от 12.10.2022 г. ответното дружество е уведомило ищцата А.Г., че съгласно чл.85, ал.1, т.т от ЗПУ пощенските оператори дължат обезщетение на потребителите в случай на върнати пощенски колети когато липсват мотиви и 4 конкретните размери на обезщетението се включват в общите условия на договорите с потребителите. Съгласно т.72 по предявена рекламация, когато липсва мотив за недоставянето, операторът връща платената цена за неизвършената куриерска ууслуга.

Ищците са представили разходни документи касов бон и фискален бон за закупени стоки на стойност 213.75 лв.228.00 лв.212.66 лв., 84.98 лв., 34.79 лв., 39.90 лв., както и фактура за превод на документи на френски език на стойност 125.00 лв.

По правната квалификация на предявените искови претенции от двете ищци срещу ответника, съдът приема следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 82, вр.чл.79 от ЗЗД, във връзка със Закона за пощенските услуги и са за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, претърпени от неизпълнение на задължение на договор за пощенска услуга.

Налице е изявление на ищцата А. Г. в становище от 12.09.2023 г., че предявения иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 60.90 лева не се поддържа, тъй като ответникът е платил същото, но претендира заплащане на разноски за същия.

Съдът като взе предвид становищата на страните по фактите и събраните доказателства по делото, приема за установено от фактическа страна следното и приема следните правни изводи:

По делото не е спорно приемането на рекламацията от страна на ответника за недоставена пощенска пратка, която той е изпратил от офис в град Варна на 29.8.2022 година до адресат в гр.Тулуза, Франция с товарителница 61870169346 за което ищцата Г. е заплатила сумата 60.90 лева. Ищецът не твърди и не установява, че е декларирал стойността на пратката с оглед ползването на услугата „Обявена стойност“. Услугата, която е ползвана е куриерска и съгласно §1 т.18 от ДР на ЗПУ /Закона за пощенските услуги/ „Куриерска услуга" е пощенска услуга с добавена стойност над услугите по чл.4, т. 1 и 2, която гарантира по-голяма бързина и надеждност на приемане, пренасяне и доставяне на пратките лично на получателя, както и предоставянето на всички или на някои от следните допълнителни услуги, подробно изброени в текста.