Решение № 1077 от 08.09.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1077 гр. Пазарджик, 08.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря ИвА. Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20235220100638 по описа за 2023 година взе предвид:

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС, предявен от Й.

Б. Г. и А. Р. Г., срещу Д. А. Г. и З. В. Ц., всички от гр. В.., общ. С., за определяне на начина на реално ползване на съсобствен между страните поземлен имот - земеделска земя в землището на гр. В.. с площ 2712 кв.м., с идентификатор **********.46.132, застроен със сгради без разрешение за строеж. От страните ищците притежават 980/2712 идеални части, Д. Г. - 1526/2712 идеални части, а З. Ц. - 244/2712 идеални части.

Първоначално искът е бил предявен против Д. Г. и още 5 други физически лица, наследници на бившия собственик, на когото собствеността на имота е била възстановена по реда на ЗСПЗЗ и които през 2019 г. са прехвърлили собствеността върху дялове от имота на ищците.

Други дялове са продадени на ответника Г.. В хода на делото искът срещу петимата наследници е оттеглен с прекратяване на производството по отношение на тях, и е насочен и срещу З. Ц., тъй като е установено, че те са прехвърлили на Ц. собствеността върху останалите идеални части още преди предявяването му, и така към момента на завеждането на иска собственици са били съпрузите Й. и А. Г., Д. Г. и З. Ц.. От първоначалните ответници становище е взел само Б. Б., но не е съобщил, че имотът е престанал изцяло да бъде собственост на наследниците.

В исковата молба се сочи, че имотът попада в устройствена зона, предвидена за застрояване в новите строителни граници на гр. В.. и по инициатива на Й. Г. е започната процедура по промяна на предназначението му и одобряване на подробен устройствен план. Със заповед на кмета на Община С. е одобрен ПУП, като се обособява УПИ в част от имота с площ 980 1 кв.м и съседи два имота, образувани от същия общ имот, с площ съответно 1489 кв.м и 244 кв.м. Изготвен е проект за изменение на КККР, приет и съгласуван от СГКК, за да се отразят реално съществуващите сгради. Сочи се, че в имота са налице две сгради, заснети в кадастъра, които са собственост по давност на Й. Г. и за това той се е снабдил с нотариален акт от 2020 г. През 2021 г. е внесен нов проект за изменение на КККР от Д. Г. за заличаване на имот **********.46.132 и създаване на три нови имота с идентификатори **********.46.747, **********.46.748 r **********.46.749. Въпреки това между съсобствениците няма разбирателство относно начина, по който да се ползва имотът. Д. е поставил колчета и мрежа, ограждайки такава част от терена, каквато е сметнал, че му се полага, и така за Й. остава по-малка площ от съответстващото на неговите права, което не отговаря включително и на одобрения от кмета и СГКК проект за промяна на КККР и за промяна на предназначението на земята. Стигало се дори до физичека разправа, при която Д. и неговите родители нападнали Й. Г. в двора на дома му.

Д. Г. е подал отговор, с който оспорва иска. Оспорва да са налице предпоставките на чл. 32, ал. 2 от ЗС. Счита, че фактическото разпределение на терена на мсто отговаря на правата на страните, а освен това решенията за ползването на всяка вещ се вземат от съсобствениците, притежаващи повече от половината от нея, а в случая това е той. Допълнително сочи, че не е променяно предназначението на земята, тя си е останала земеделска, поради което не следва да се допуска разпределение на ползването и, ако ищецът твърди, че я ползва за жилищни нужди, в разрез с нейното предназначение и при полоЖ.е, че застрояване на земеделска земя не е разрешено, освен със сгради за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар. В случая сградите не отговарят на изискванията за сгради в земеделска земя, не са законно построени и не са търпими, като това се отнася и за построените от него самия постройски, които не следва да се включват в разпределянето на ползването. В тази връзка прави искане да се отмени до размера на неговите права констативният нотариален акт, издаден на Й. Г. за сградите. Отрича да е внасял проект за изработване на ПУП. Твърди, че Й. Г. вреди на общата вещ, като я застроява, а освен това отрича той самият да му пречи да я ползва - той през по-голямата част от годината живее в Испания, където работи, и няма физическа възможност да пречи. По отношение на твърденията, че е сложил колчета и мрежа, заявява, че е неоснователно, още повече че не е ясно как е определен твърденият УПИ, как точно попадат в него двете постройки на ищеца - имотът е все още съсобствен и кметът не може да разпределя съсобственост при нови квоти. При евентуално уважаване на иска сочи как се разпределят съсобствените и индивидуално притежаваните сгради - първите се включват в площта на съсобствения поземлен имот, определена за ползване на техния собственик, вторите - не, а се оставят за общо ползване. Моли да се съобрази дали е технически възможно определянето на дялове за ползване.

В открито заседание и в писмени защити ищците и първият ответник, представлявани от адвокати, поддържат становищата си. Вторият ответник З. Ц. не се явява, не се представлява и не изразява становище.

Измежду предлоЖ.те от вещите лица два варианта на ползване ищецът Й. Г. счита за 2 целесъобразен първия, който отразява разполоЖ.ето на проектирания урегулиран поземлен имот и волята на общината за бъдещото градоустройство и развитие на територията.

Подчертава, че в това производство не се решават въпросите за собствеността, каквато е и консистентната практика на ВКС. Счита за нужно да се вземе предвид, че само в ползвания от него дял сградите са търпими с издадено удостоверение за това. Самостоятелното право на собственост върху сградите е надлежно удостоверено с констативен нотариален акт, чиито констатации се подкрепят от показанията на дъщерята на сем. Г. за времето на владение на нейния баща и ответникът носи тежестта да ги обори. По отношение на твърдението, че Д. Г. като собственик на повече от половината вещ може сам да вземе решение за нейното използване, се заявява, че в случая не може да се вземе справедливо решение, което да не уврежда малцинството, между съсобствениците има трайно неразбирателство, а Ц. е завзел повече от правата си и точно затова съдът е сезиран с иска.

Първият вариант съответства точно на правата на ищците, докато при втория те биха получили площ, с 14 кв.м по-малка от полагащото им се. Д. Г. е купил имота при вече започнала процедура по ПУП, с която неговите праводдатели изрично са се съгласили и той е обвързан от това съгласие.

Д. Г. прави искане за осъществяване на косвен съдебен контрол от съдебния състав относно нищожността на заповедта за частично изменение на ПУП и обособяване УПИ за имота на ищеца, включително с оглед това, че Ц. изобщо не е бил уведомяван и не е участвал в административното производство. Счита за за справедлив и отговяващ по-пълно на документите за собственост на страните по делото втория вариант от заключението на вещите лица, който е съобразен с фактическото полоЖ.е, с поставената на място ограда и при него е налице отстояние от 3,20 м. от жилищната сграда. Постъпките на ищеца за промяна на ПУП са засягали само площ от 980 кв.м, като процедурата не е довършена и земята си остава земеделска. Установено е, че че първоначално е направено искане за промяна на предназначението на целия ПИ с идентификатор **********.46.132, а впоследствие Община С. одобрила и обособила само за част от същия УПИ, а именно УПИ I-748 за жилищно строителство и устройствена зона ЖМ с определени градоустройствени показатели - така общината е излязла извън правомощията си по закон, като се е опитала да преразпредели собствеността, опитала се е да намали идеалните части на ответника Г., без да е проведена процедура по прекратяване на собствеността съгл. чл. 34 ЗС. В тази връзка, и доколкото няма изработен ПУП за целия поземлен имот, имотът е неподеляем и не e в интерес на нито една от страните да се допусне и изготви реално ползване по първия вариант.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

Поземленият имот, разпределяне на ползването на който се иска, е с площ 2712 кв.м, има статут на земеделска земя - нива, и се намира в землището на гр. В.., в непосредствена близост до урбанизираните територии на града. Собствеността върху него е била възстановена по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Георги Б., починал през 1964 г.

Съсобствеността между страните не е спорна. Й. Г. на 12.03.2019 г., по време на брака си с 3

А. Г., е придобил по силата на покупко-продажба от наследниците на Б. дял от 980/2712 идеални части от собствеността. Д. Г. е придобип от същите наследници 1526/2712 идеални части на 17.10.2019 г. З. Ц. е купил от наледниците останалите 206/2712 идеални части на 08.09.2021 г.

Около 20 години преди покупката в нотариална форма, от около 2000 г. или малко преди това, Й. Г. е заел средната част от имота и е започнал да строи в нея сгради за жилищни и стопански нужди. Това заемане е станало със съгласието на наследниците и срещу още тогава заплатена цена, какъвто извод може да се направи от думите на неговата дъщеря Мадлена Трифонова, разпитана като свидетелка - "татко си купи мястото", отнесено към годините около 2000 г.

Северозападната част от имота по същия начин била заплатена и заета от Д. Г. и семейството на жената, с която той живее на съпружески начала, както свидетелства нейният брат Иван Й.ов - "Това лозе го ползвахме лично ние, моето семейство, баща ми го беше купил от бай Митьо Б., той почина" (макар документално имотът да е със статут на нива, от показанията на свидетеля става ясно, че нарича "лозе" същия имот).

Показанията и на двамата свидетели установяват, че още около 2000 г. Й. Г. наел техник за измерване и определяне на реална площ, съответстваща на идеалните му части. След измерването били поставени знаци (колчета), които обаче били премахнати от семейството на Д. Г., защото това семейство не било съгласно, че площта е определена правилно членовете му считали, че ивица с ширила около 1,25 м по цялото протеЖ.е на определената площ следва да се ползва от тях, защото отговаря на техния дял. По-късно Д. Г. поставил телена ограда на бетонни колове, като включил спорната ивица към ползваната от него площ. Тази ограда е налице и към момента. Заради спора се стигало и до физически сблъсъци между двамата и този спор е повод за завеждането на делото.

З. Ц. също от години ползва югоизточната част от този имот, като е заел площ, по-голяма от неговия дял - около 244 кв.м, отделена с масивна ограда. В тази площ той е изградил три сгради, а към площта на сградите и дворното си място е присъединил участъци от съседен поземлен имот, в който навлизат сградите.

Всеки от тримата съсобственици е построил сгради в ползваната от него площ, но само тези на Й. Г. са нанесени в кадастралната карта (скица от 2021 г. е представена по делото и няма данни да са настъпвали промени в КККР след това), като през 2020 г. той се е снабдил и с констативен нотариален акт за тези сгради, за които разполага и с удостоверение за търпимост от същата година.

След придобиването на дела си през 2019 г. Й. Г. инициирал административна процедура по промяна на предназначението на имота и включването му в регулацията на гр. В... Със заповед от 15.09.2019 г. кметът на Община С. е одобрил проект на ПУП - ПРЗ, съобразно който в средата на имота се обособява УПИ с площ 980 кв.м, но няма данни за произнасяне на комисията по чл. 17 от ЗОЗЗ, по данни от заключението на вещите лица, т.е към момента процедурата по промяна на предназначението на имота не е приключила и статутът му е непроменен - земеделска земя.

4

Вещите лица са предложили два варианта за ползване. И двата са съобразени с обстоятелството, че З. Ц. ползва площ, по-голяма с 38 кв.м от припадащата му се според неговия дял, тъй като цялата тази площ в съседство с площта, ползвана от Й. Г., е заета със сгради, построени и ползвани от Ц. и оградени с масивна ограда, поради което е невъзможно да му се определи за ползване по-малка площ.