Решение № 260088 от 10.03.2021, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 775/2020
- Вид
- Решение № 260088
- Подписан
- 10.03.2021
- В сила
- 23.03.2022
- Състав
- МАРИАНА ИЛИЕВА ДИМИТРОВА, КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ НЕНЧЕВ, АЛБЕНА ГЕОРГИЕВА ПАЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 66, ал. 2 · Кодекс на труда
Р Е Ш Е Н И
Е
№260088/10.03.2021г., гр.Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н
А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, ІІ въззивен състав, в открито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Красимир Ненчев членове:Албена Палова
Мариана Димитрова при секретаря Галина Младенова като разгледа докладваното от съдия Мариана Димитрова в.гр.дело №775 по описа на Съда за 2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №260008 постановено на 02.09.2020г. по гр.дело № 200 по описа на Панагюрския районен съд за 2020г. са отхвърлени предявените от Р.Г.А. ЕГН: ********** с адрес: *** против „Б.“ ЕАД ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. С., район М., ул. „М.Ш.“ № 15, ет. 4, с правно основание чл. 66, ал. 2 КТ във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 63
741,12 лева- обезщетение дължимо при прекратяване на трудов договор № 587 от 31.10.2007 г. уговорено с допълнително споразумение № 1030 от 01.04.2015 г. към трудовия договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както сумата в размер на 424,94 лева –лихва за забава за периода от 11.03.2020 г. до 03.04.2020 г. като неоснователни.
Въззивника Р.А. с въззивна жалба,подадена от пълномощника му –адв. К. обжалва решението с твърдението,че същото е неправилно и необосновано, тъй като изводите на съда не съответстват както на императивните разпоредби на КТ, така и на събраните по делото доказателства. Въззивникът твърди,че уговарянето на обезщетението по смисъла на чл.66,ал.2 от КТ при прекратяването на трудовото правоотношение между страните не противоречи на императивна правна норма.С допълнителното споразумение валидно са уговорили при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят да изплати на служителя обезщетение в размер на12 месечни брутни заплати, в съответствие с взетото решение на съвета на директорите на дружеството-работодател. Изплащането на това обезщетение не е поставено под условие от основанието ,на което се прекратявана трудовото правоотношение. Въззивникът твърди,че клаузата в допълнителното споразумение не противоречи на добрите нрави и е в съответствие с разпоредбата на чл.66,ал.2 от КТ , тъй като право на работодателя е да избере с кого да уговори и други условия ,свързани с предоставянето на работната сила, стига те да са по-благоприятни от тези в колективния трудов договор. Възприемайки противното ,първоинстанционния съд е постановил неправилно решение. Искането е решението като неправилно да бъде отменено. Въззивникът претендира съдебно-деловодни разноски.
Срещу въззивната жалба е депозиран отговор с изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба.
Във въззивната фаза на процеса не са събирани нови доказателства и доказателствени средства.
Страните не спорят относно установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка по спора, а тя е следната:
На 31.10.2007г. между страните е учредено трудово правоотношение, по силата на което Р.А. е заемал длъжността - монтажник, аудио-визуално оборудване с уговорено месечно възнаграждение в размер на 200 лв.
С допълнително споразумение № 869 от 21.01.2009 г. въззивникът е назначен на длъжността
„ Регионален мениджър“ и е договорено основно трудово възнаграждение в размер на 712,00 лева.
С решение на съвета на директорите на „Б.“ ЕАД от
20.03.2015 г. предвид финансовото състояние на дружеството са намалени месечните възнаграждения,при следното условие: при прекратяване на трудовия договор работодателят дължи на служителя обезщетение в размер на 12 месечни брутни заплати, независимо от останалите законни обезщетения и независимо от повода за прекратяване на трудовия договор. Дължимото обезщетение е платимо в пълен размер еднократно до 15 календарни дни от прекратяване на договора.
В изпълнение на това решение на 01.04.2015г. между страните по спора е сключено допълнително споразумение № 1030 към трудовия договор, с което е договорено месечно възнаграждение в размер на 3 700,00 и клауза : при прекратяване на трудовия договор работодателят дължи на служителя обезщетение в размер на 12 месечни брутни работни заплати, независимо от останалите законни обезщетения и независимо от повода за прекратяване на трудовия договор. Дължимото обезщетение е платимо в пълен размер еднократно до 15 календарни дни от прекратяване на договора.
Впоследствие с допълнително споразумение № 317 от 31.12.2018 г. страните са постигнали съгласие основното месечно възнаграждение на въззивника да е в размер на 4955 лв, брутното му трудово възнаграждение е в размер на 5 311,76 лева.
С предизвестие №14 от 24.01.2020 г. въззивникът е отправил предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение между страните по спора, считано от 24.02.2020г.
Със заповед № 45 от 21.02.2020 г. на изпълнителния директор на „Б.“ ЕАД трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 326,ал.1 от