Решение № 346 от 20.12.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 346 гр. София, 20.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в публично при закрити врати заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елена Радева при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело № 20211100901778 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по молба с правно основание чл.625 ТЗ.

В подадената молба от „А. – Ч.А.И.М.“ С.К.Р.Л, кооперативно дружество с ограничена отговорност, учредено съгласно законодателството на Република Италия, със седалище и адрес на управление в Република Италия, гр. Монтекиари, провинция Бреша, ул. “****, чрез адв. И.Г., се твърди, че с влязло в сила решение №486/10.03.2020г., постановено по т.д.

№2106/2019г., по описа на СГС, ТО, 6-7 състав, със сила на пресъдено нещо е установено, че между „А. – Ч.А.И.М.“ С.К.Р.Л и ответника „И.Р.Р.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, е сключена търговска сделка, по която чуждестранното юридическо лице (ЧЮЛ) се е задължило да извърши доставка на дизелово гориво, а ответникът е поел задължение да заплати неговата цена. Тъй като плащане на цената не е извършено, ответникът „И.Р.Р.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, е осъден да заплати на настоящия молител, на основание чл.61, пр.1 вр. с чл.61, ал.1, б.“б“ от Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки, следните суми: 65 905,85 евро - цена на доставено дизелово гориво по договор от ноември 2017г., с място на доставка, находящо се в гр. Монтекиари, провинция Бреша, Република Италия в периода септември 2017г. – септември 2018г., съгласно следните фактури:фактура №8822/17.11.2017г.; фактура №11018/09.03.2018г.; фактура №11406/23.03.2018г.; фактура №11915/06.04.2018г.; фактура №12121/13.04.2018г.; фактура №12359/20.04.2018г.; фактура №12851/04.05.2018г.; фактура №13096/11.05.2018г. фактура № 1

13283/18.05.2018г.; фактура №13503/25.05.2018г.; фактура №13721/01.06.2018г.; фактура №13722/01.06.2018г.; фактура№ 13647/30.05.2018г.; фактура №13952/08.06.2018г.; фактура №14127/15.06.2018г.; фактура №14369/22.06.2018г.; фактура №14585/29.06.2018г. и фактура №469/07.09.2018г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, начиная от 11.10.2019г. до окончателното изплащане. На ищеца по делото са присъдени и направените от него разноски в исковия процес в размер на 12 001,43лева.

Молителят твърди, че въз основа на постановеното решение се е снабдил с изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп. дело № 20209200400210 по описа на ЧСИ Й.М., рег.№920 на КЧСИ за принудително събиране на установеното вземане.

В хода на изпълнителното производство ЧСИ е наложил запор върху активи на длъжника – притежаваните от него автомобили, но същите не могат да бъдат локализирани, за да се направи опис на тези вещи и те да станат обект на принудителното изпълнение. Твърди, че длъжникът не разполага с друго имущество, към което да се насочи изпълнението. В хода на изпълнителното производство молителят твърди, че е направил допълнителни разходи.

Твърди, че затрудненията на ответника да изпълни задължението си имат траен и необратим характер и това прави невъзможно посрещане на неговите изискуеми, установени по основание и размер, задължения към молителя и до застрашаване интересите на последния, както и интересите на другите кредитори на длъжника.

Твърди, че фактическото неизпълнение на установените с влязъл в сила съдебен акт задължения на ответника е поради това, че същият е неплатежоспособен.

Ето защо моли съда, след като констатира твърдяната неплатежоспособност, да открие производство по несъстоятелност по отношение на „И.Р.Р.Б.“ ЕООД.

Претендира разноските по делото.

Ответникът „И.Р.Р.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, комуто съдебните книжа са връчени по реда на чл.50, ал.4 ГПК, не взема становище по молбата по чл.625 ТЗ.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

За установяване на своята материално-правна легитимация молителят „А. – Ч.А.И.М.“ С.К.Р.Л е представил по делото препис от решение №486/10.03.2020г., постановено по т.д.№210682019г. по описа на СГС, ТО, 67 състав, постановено по реда на чл.239 ГПК, с което ответникът „И.Р.Р.Б.“ ЕООД е осъден да заплати на настоящи молител, на основание чл.61, пр.1 вр. с чл.61, ал.1, б.“б“ от Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки, следните суми: 65 905,85евро - цена на доставено дизелово гориво по договор от ноември 2017г., с място на доставка, 2 находящо се в гр. Монтекиари, провинция Бреша, Република Италия в периода септември 2017г. – септември 2018г., съгласно следните фактури:фактура №8822/17.11.2017г.; фактура №11018/09.03.2018г.; фактура №11406/23.03.2018г.; фактура №11915/06.04.2018г.; фактура №12121/13.04.2018г.; фактура №12359/20.04.2018г.; фактура №12851/04.05.2018г.; фактура №13096/11.05.2018г. фактура № 13283/18.05.2018г.; фактура №13503/25.05.2018г.; фактура №13721/01.06.2018г.; фактура №13722/01.06.2018г.; фактура№ 13647/30.05.2018г.; фактура №13952/08.06.2018г.; фактура №14127/15.06.2018г.; фактура №14369/22.06.2018г.; фактура №14585/29.06.2018г. и фактура №469/07.09.2018г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, начиная от 11.10.2019г. до окончателното изплащане и разноските по делото в размер на12 001,43лева.

Решението е влязло в сила на 10.03.2020г. е на 11.03.2020г. е издаден на настоящия молител изпълнителен лист за присъдените суми.

Представени са документи от изп.дело №20209200400210 по описа на ЧСИ Й.М., рег.№920 на КЧСИ, образувано по молба на настоящия молител, от които се установява, че последният е предприел действия по принудително удовлетворяване на вземането си и по което ЧСИ е наложил запор върху сметките на длъжника.

По изпълнителното дело е издадено удостоверение от ЧСИ с изх.

№3527/14.07.2021 година относно размера на дълга, от което е видно, че главницата е от 128 900лева, а законната лихва за периода на забава от 11.10.2019г. до 14.07.2021 година е в размер на 22 987,28лева.

Посочени са разноските по исковото производство и разноските по изпълнителното дело.

От служебно събраната от съда информация относно имуществото на длъжника се установява, че на името на ответника, след извършена служебна справка в Агенцията по вписванията, не се установява да е налице вписване за притежавани от страната вещни права върху недвижимости.

От представената от МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция“ информация се установява, че ответникът притежава 17 броя автомобили, която справка е актуална към 13.09.2021 година (датата на писмото).

По делото е допусната и изслушана съдебна експертиза, изготвена от вещото лице А.Т., приобщена като годно доказателствено средство по делото, дадено компетентно и незаинтересовано.

Съобразно заключението на вещото лице Т., при проверката в аналитичния регистър на „А. – Ч.А.И.М.“ С.К.Р.Л, е установило, че вземането му към ответника в размер на сумата от 65 905,85 евро е осчетоводено.

При проверка в регистрите на ответника „И.Р.Р.Б.“ ЕООД вещото лице е установило, че издадените от молителя фактури са отразени, но задълженията по тях са прихванати с вземания на „И.Р.Р.Б.“ ЕООД към трето лице, а именно „Г.Т.В.“СРЛ.

Плащания по тези фактури не са извършени от ответника.

3

Относно структурата на активите на ответната страна.

За периода от 2017г. до 2019г. ответникът отчита дълготрайни материални активи (ДМА), представляващи транспортни средства, закупени по договори за лизинг, чиято стойност към 31.12.2019г.(датата на придобиване) е 317 409,23лева. Вещото лице е констатирало, че към 31.12.2020г. тези активи са отписани от баланса на дружеството, поради продажба, но въпреки усилията на вещото лица да се снабди с първичните документи обосноваващи това отписване на активи, такива от ответника не са били предоставени.

За изследвания период краткотрайните активи на длъжника се формират от стоки (материални запаси), чийто дял през 2018г. е 32% и 20,43% през 2017г. Краткосрочните вземания за този период имат дял от 32% през 2018г., 20,43% през 2017г. и увеличават своя дял през 2020 г. на 99,52%. Паричните средства заемат относително малък дял – под 1% за изследвания период от време.

По отношение на структурата на пасивите, вещото лице е констатирало, че основен дял в него заемат краткосрочните задължения: между 31% през 2019г. до 99,52% през 2020 година.

Към 31.12.2020г. основен дял в краткосрочните задължения заемат: други заеми и дългове в размер на 86 896,78 лева; задължения към доставчици в размер на 53 183,77 лева; задължения към персонала в размер на 35 570,32 лева, които данни са взети от вещото лице от оборотната ведомост на ответника, като аналитичните данни не са предоставени на вещото лице.

При извършената проверка в ТД на НАП - София вещото лице е констатирало, че срещу дружеството през 2019 година е образувано изп.дело№19070103882019г. за събиране на публични задължения в размер на 46 924,54лева, от които дължими са за осигурителни вноски и данъци за периода от 2018 г. до 29.02.2020 г. в размер на 38 994,67 лева главници и лихви в размер на 7 929,87лева.

По отношение на показателите за ликвидност, вещото лице е констатирало, че за изследвания период коефициентите за обща ликвидност, варират около единица, като за 2017г. и за 2019г. коефициентът е под тази референтна стойност, а за 2018 и 2020г. – в референтна стойност. Показателят за бърза ликвидност, с изключение на 2020 година, е под единица.

Останалите показатели: коефициенти за незабавна и абсолютна ликвидност, с изключение на КНЛ за 2020 година, са под единица, като КАЛ за 2019 и 2020 е нулев.

Коефициентите за финансова автономност, респ. за задлъжнялост, сочат, че дружеството е зависимо от своите кредитори.

Вещото лице е установило, че за изследвания период от време коефициентът за събираемост на вземанията нараства, като към 2017 година дните, за които дружеството може да събере вземанията си, са 51, за 2018г. – 37, за 2019 – 226, а за 2020 г. – 649 дни.

Вещото лице е установило, че за периода 2017-2018г. дружеството 4 отчита печалба, а през 2019г. – загуба в размер на 197 хил.лева, която намалява собствения капитал на дружеството до 10 хил. лева и загуба през 2020 година от 10 хил. лева, в резултат на което собственият капитал пада до 1 000лева. Отчетената загуба (намаляване на приходите от продажби от 576 хил.лева през 2018г.; 152 хил. лева през 2019г.) води до намаляване на коефициентите за ликвидност, които падат под 1-ца, което означава, че дружеството не е в състояние да обслужва своите задължения и е напълно зависимо от своите кредитори.

Вещото лице изрично е подчертало, че през 2020 година коефициентите за обща, бърза и незабавна ликвидност са 1-ца, но предвид високия дял на краткосрочните вземания – 99,52% от краткотрайните активи и предвид коефициента за събирането им – над 365 дни, то следва да се приеме, че дружеството е в обективна невъзможност да обслужва краткосрочните си задължения.

Вещото лице е изготвило и алтернативен вариант на заключението, с оглед осчетоводяването от ответника като погасени чрез прихващане на задълженията на ответника към настоящия молител.

При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните изводи:

Твърдението на молителя е, че ответникът е неплатежоспособен, наличността на което основание е предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност на търговеца.

Предпоставки за уважаване на молбата по чл.625 ТЗ са процесуалноправни и материално-правни.

По процесуалните предпоставки:

Подадената молба намира правното си основание в разпоредбата на чл.625 във връзка с чл.607аТЗ във връзка с чл.608 ТЗ.

За уважаването и следва да са налице предвидените в закона процесуално-правни и материално-правни предпоставки за това – молбата да е подадена пред надлежен съд, от активно легитимирано лице, да се установи наличие на парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, свързано с търговската дейност, което длъжникът да не може да изпълни.