Решение № 48 от 31.03.2026, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Костинброд, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Николов при участието на секретаря Жанета Ив. Божилова като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Административно наказателно дело № 20261850200042 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

Делото е образувано по жалба от „Стефи Експрес“ ЕООД, ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „Н. В.“ №4б, представлявано от С. Т., чрез адв. К. А. – АК – Х., против наказателно постановление № 23– 2500627/19.01.2026 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с което на основание чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 414, ал. 1 от КТ, на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 800 евро, за извършено нарушение на чл.262, ал.1, т.2, вр. чл. 128, т. 2 от КТ.

Жалбоподателят моли съдът да постанови решение, с което да отмени същото изцяло, като незаконосъобразно и неправилно, с изложени подробни аргументи в тази насока. Претендира разноски.

В проведено открито съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят се представлява от адв. К. А. – АК – Х., която моли съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление, като се съобрази с доводите посочени в жалбата.

Административнонаказващият орган в съдебно заседание пред настоящата инстанция се представлява от юрисконсулт Г. при ДИТ – С.

1 област, която моли съдът да потвърди постановление. Претендира и разноски. атакуваното наказателно

Съдът, след като обсъди доводите на страните и ги прецени във връзка със събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Свидетелят Д. А. Б., на 07.05.2025 г., е сключил трудов договор с жалбоподателя, като е бил назначен на длъжност „куриер, служба офис“, с място на работа гр. С., на пълно работно време – 8 часа и основно трудово възнаграждение от 1077 лева.

Към месец юни 2025 г., същият все още е бил служител при жалбоподателя, като е полагал труд в офис на жалбоподателя, находящ се в гр.

С., бул. „З. С.“, блок 403.

Задълженията на служителят са били да приема и разтоварва пратки в офиса, като е била създадената организация в съответния офис, към който е работел служителят, че всеки служител имал техническо средство „таблет“, в което със свой личен профил с парола, влиза при започване на работния ден в профила си, където отчита извършените от негова страна действия през деня.

Съобразно правилника за вътрешния трудов ред във фирмата за съответния обект, работно време било от 09.00 часа до 19.00 часа през делничните дни и за времето от 09.00 часа до 13.00 часа в събота, а неделя е бил почивен ден.

За съответния месец/юни/ на свид. Б. е било изплатено трудово възнаграждение в размер на 1077 лева, за който месец не му е било начислено възнаграждение за положен извънреден труд.

На 12.08.2025 г., свид. К. К., гл. инспектор при ДИТ С. област, заедно със свид. А. З., извършили проверка на място/офис на жалбоподателя, находящ се в гр. С., бул. „З. С.“ до бл.403/, като проверката е продължила по документи в периода от 18.08.2025 г. до 26.11.2025 г., в сградата на ДИТ С. област, гр. С..

В резултат на установеното по време на проверката, е съставен приложения към делото Акт за установяване на административно нарушение № 23 - 2500627/19.11.2025 г., от К. К., гл. инспектор при ДИТ С. област, за това, че жалбоподателят не е заплатил с увеличение положения извънреден 2 труд от свидетеля Д. Б., заемащ длъжността „Куриер, служба офис“ за месец юни 2025г., не- по малко от 75 % на 100 за работата през почивните дни, доколкото съгласно чл.5, ал.1 от правилника за вътрешния ред- работното време в обекта е 8 часа дневно и 40 часа седмично при пет дневна работна седмица и предварително изготвен график, със задължителна почивка от 1 час, а съгласно чл.5, ал.2 от същия правилник е определено работно време от 09.00 часа до 19.00 часа през делничните дни и за времето от 09.00 часа до 13.00 часа в събота, а неделя е бил почивен ден“, като е приел, че свидетеля Б. е работил общо 214 часа, в т.ч. 190 часа през работните дни /19 смени по 10 часа/ на 02.06, 03.06, 04.06, 05.06, 10.06, 11.06, 12.06, 13.06, 16.06, 17.06, 18.06, 19.06, 20.06, 24.06, 25.06, 27.06, 30.06.2025 г. и 4 смени през почивните дни по 6 часа, а именно 07.06, 14.06, 21.06 и 28.06. 2025г., като е прието, че нарушението е извършено на 26.08.2025г. Актосъставителят е прие, че с посочените действия е нарушена разпоредбата на чл.262, ал.1, т.2 КТ, вр.чл.128, т.2 КТ.

Въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение, Директорът на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ издава наказателно постановление № 23 – 2500627/19.01.2026 г., с което на основание чл. чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 414, ал. 1 от КТ е наложил на жалбоподателя „Имуществена санкция“ в размер на 800 евро за нарушение на чл.262, ал.1, т.2 КТ, вр. чл. 128, т. 2 от КТ.

Изложената фактическа обстановка по делото съдът прие въз основа на приобщените по делото свидетелските показания на свидетелите К. К., А.

З. и Д. Б., които съдът кредитира в цялост като допустими, относими към предмета на делото. Съдът счита, че показанията на двамата свидетели К. К., А. З., служители в ДИТ С. област, по своята същност се явяват логични, последователни и непротиворечиви с останалите доказателства по делото. С тях се установяват факти около извършената проверка, констатираното по време на нея, както и каква е била процедурата по установяването на фактическата обстановка от тяхна страна, за да се стигне до съставяне на АУАН против жалбоподателят.

С показанията на свид. Б., съдът намира, че се установяват важни фактически обстоятелства около заеманата от негова страна длъжност, вменените му служебни задължения, както и това, че същият фактически е 3 изпълнявал своите служебни задължения през месец юни 2025 г.

Показанията на посочената група свидетели се подкрепя изцяло от приобщените по делото писмени доказателства, сред които са трудов договор на свид. Б., платежна ведомост за текущия месец, протокол от извършена проверка, длъжностни характеристики на актосъставителя и АНО, така и от приобщената по делото разпечатка от електронна система на „Е.“, с което дружество се установи, че жалбоподателят е имал сключен договор по чл.22 от ЗПИУ за изпълнение на универсални и неуниверсални пощенски услуги.

По делото не се установи обаче да има каквито и да било конкретни доказателства, че на посочените в АУАН и НП дати, свид. Б. е бил положил извънреден труд.

Приобщената по делото разпечатка от електронна система на „Е.“ по своята същност съдържа конкретна дата, месец и година на отразените действия, но не и това кога точно като час, същите са били извършени, за да се прецени дали действията са били в работно или извънработно време. Тази неяснота не може да се отстрани и чрез показанията на свид. Б., доколкото в тази насока, показанията на същият не следва да се кредитират. Те са общи и абстрактни, без посочване на конкретни дати и часове, а от показанията на служителите при ДИТ- С. област се установи, че същите са стъпили именно на тези показания и справката от Е., за да достигнат до изложеното в АУАН-а заключение относно фактическата обстановка.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи от правна страна:

От приложените по делото доказателства е видно, че жалбата е допустима с оглед на обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в чл. 59 от ЗАНН - 14 - дневен срок за обжалване на връченото наказателно постановление, против акт подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от 4 твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН , като са спазени предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове.

И двата акта съдържат всички реквизити, посочени в нормите на чл.

42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което обжалваното НП е съобразено с изискванията на процесуалния закон.

Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

По отношение материална законосъобразност наказателно постановление, съдът намира следното. на атакуваното

Съдът счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно.

По делото не се доказа, да е бил реално положен извънреден труд от страна на свид. Д. Б., през месец юни 2025 г., като заключението на актосъставителя и АНО, стъпва на предположения, без да е било скрепено с доказателства в тази насока. Ето защо, съдът намира, че при това положение, то не следва да се търси каквато и да било отговорност от жалбоподателят за нарушение на посочените в НП разпоредби.

При липса на доказаност на обвинението спрямо жалбоподателят, то съдът намира, че обжалваният акт следва да се отмени изцяло като незаконосъобразен.

За пълнота следва да се отбележи, че в РС- Костинброд е образувано и водено а.н.д.№41/2026г. по описа на съда, което е образувано отново по жалба на Стефи Експрес“ ЕООД, ЕИК:*****, против наказателното постановление 5

№23–2500627/19.01.2026 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с което на „жалбоподателя, е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 800 евро, за извършено нарушение на чл.262, ал.1, т.2, вр. чл. 128, т. 2 от КТ, с идентично фактическо обвинение.

Тоест в настоящият случай е налице и хипотезата на правилото Non bis in idem – „не два пъти за едно и също нещо“, поради което самостоятелно на това основание обжалвания акт следва да се отмени.

При този извод на съда, то не следва да се обсъждат другите възражения наведени с жалбата.

С оглед изхода на делото, жалбоподателят има право на разноски.

Същият е ангажирал доказателство за сторени такива за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева/310 евро, поради което същите следва да се възложат в тежест на АНО.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т.1, вр.ал.1 от ЗАНН, Районен съд – гр. Костинброд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № 23– 2500627/19.01.2026 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с което на „Стефи Експрес“ ЕООД, ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „Н. В.“ №4б, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 414, ал. 1 от КТ , е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 800 евро, за извършено нарушение на чл.262, ал.1, т.2, вр. чл. 128, т.

2 от КТ.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ ДА ЗАПЛАТИ на „Стефи Експрес“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „Н. В.“ №4б, направените по делото разноски в размер на 600 лева/310 евро за адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – С. област в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________ 6