Решение № 153 от 17.10.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Русе, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Пейчева

Членове:

Росица Радославова

Мирослав Йорданов при участието на секретаря Десислава Ботева като разгледа докладваното от Росица Радославова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20244500600363 по описа за 2024 година Производството е въззивно, по реда на глава ХXI от НПК.

Образувано е по жалба на частния тъжител Б. А. Х. от с. Б., обл. Р. чрез повереника му адв. И. М. против Присъда № 31 от 27.02.2024г. на Районен съд Русе, постановена по НЧХД № 1054/2023 г., с която подсъдимият С. И. Г., роден на ****** в с. Г., обл. Я. е признат за невинен в това, че на 28.03.2023 г. в с. Б., обл. Р. се заканил с престъпление срещу Б. А. Х. от с. Б., обл. Р., с думите „Ще те попилея, така ще те овършея, че не мога да те позная, ще ти усложня живота, ще те побъркам.“, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото от Х. с тъжба от 06.06.2023 г. обвинение по чл.144, ал.1 от НК, както и че на 28.03.2023 г. в с. Б., обл. Р. е казал нещо унизително за честта и достойнството на Б. А. Х. от с. Б., обл. Р., в негово присъствие, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото от Х. с тъжба от 06.06.2023 г. обвинение по чл.146, ал.1 от НК. Със същата присъда е отхвърлен като неоснователен предявеният от Б. А. Х. против С. И.

Г. граждански иск за сумата от 3000 лв., претендирана като обезщетение за нанесени неимуществени вреди в резултат на твърдяното Д.ие по чл.146, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 28.03.2023 г. и е осъден 1 тъжителят да заплати на подсъдимия направените от него разноски в размер на 1500 лв.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят и поверениците му адв. И. М. и адв. П. М. поддържат жалбата, в която се сочат основания за незаконосъобразност и неправилност на присъдата с искане за нейната цялостна отмяна, постановяване на нова осъдителна присъда, включително и по гражданската претенция. Претендира се и присъждане на разноски, направени от жалбоподателя за наказателното производство.

Подсъдимият не се явява. В съдебно заседание упълномощеният му защитник адв. Д. Ц. от АК Русе взема становище за неоснователност на жалбата и моли присъдата да бъде потвърдена. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след извършване на цялостна служебна проверка, независимо от основанията, посочени от страните, относно правилността на присъдата, в пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, Окръжният съд намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, поради подаването в законоустановения срок от лице с надлежна активна процесуална легитимация и срещу годен за обжалване съдебен акт на първоинстанционния съд, а разгледана по същество се явява неоснователна.

По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, необходими за правилното му решаване.

За да постанови обжалвания съдебен акт, районният съд е направил задълбочен анализ на събраните в хода на процеса гласни и писмени доказателства, въз основа на което е установил безспорна фактическа обстановка, поради което и въззивната инстанция не счита за нужно да я преповтаря в настоящото изложение. Тя съответства напълно на събрания доказателствен материал, като въз основа на него първоинстанционният съд е достигнал до правилни правни изводи, които въззивната инстанция напълно споделя.

Първоинстанционният съд не само е изложил приетите за установени от него факти, но е извършил и детайлен анализ на наличните доказателства и доказателствени средства, намерил израз в мотивите към присъдата. Така 2 преценените и обсъдени доказателствени материали са били достатъчни, с оглед изясняване на релевантните спрямо предмета на доказване в това производство обстоятелства и в тази връзка не е налице неправилен подход при формиране на вътрешното убеждение на съда, в каквато насока са доводите на защитата, изложени в допълнителните съображения към въззивната жалба, които се поддържат и в пледоарията пред настоящата инстанция. Въззивният съд, с оглед правомощието си да извърши цялостна проверка, относно правилността на съдебния акт, включително правото да приема нови фактически положения, ако основания за такива бъдат установени, извърши самостоятелна проверка на доказателствените материали и достигна до фактически констатации, които се припокриват с приетото за установено от първостепенния съд. Възприетата от него фактическа обстановка, с оглед нуждите на производството и относимите към правния спор факти и обстоятелства, напълно съответства на наличните по делото доказателствени материали, което прави проверяваната присъда обоснована. В тази връзка неоснователни се явяват оплакванията на тъжителя както за необоснованост на атакувания съдебен акт, предвид възраженията за некредитиране от районния съд на показанията на св. А., така и за неговата незаконосъобразност, изведена от доводите и аргументите на жалбоподателя и в съдебното заседание, с които оспорва законността на съда и цялостната му оценъчна дейност на наличния по делото доказателствен материал.

Въз основа на установената фактическа обстановка, районният съд е достигнал закономерно и до правилните правни изводи, относно съставомерността на извършеното от подсъдимия, както и относно правилната правна квалификация на Д.ието, с които настоящата инстанция се солидаризира и не счита за нужно да преповтаря. Следователно, предвид конкретиката на настоящия правен спор, първоинстанционния съд е извел правилни правни съждения, относно несъставомерността на Д.ието на подс. Г. по посочената от частния тъжител правна квалификация. Действително фактологията в тъжбата сочи на заканване с престъпление срещу личността на тъжителя и изричането на нещо унизително за честта и достойнството му в негово присъствие, но окръжният съд споделя изцяло доводите, изложени в мотивите на районния съд, че подсъдимият не е осъществил обективните признаци на състава на престъпленията по чл.144, ал.1 и чл.146, ал.1 от НК, тъй като липсват доказателства, от които да се установи, че двете Д.ия са 3 извършени. Единственото доказателство в тази насока са твърденията на майката на тъжителя Х. – св. А., за чието невъзприемане като достоверни районният съдът е изложил мотиви. Първоинстанционният съд правилно е приел, че липсват доказателства, събрани по реда на НПК, преки или косвени, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпленията, за които е предаден на съд.

При извършената служебна проверка на присъдата съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в хода на съдебното следствие, налагащи отмяна на съдебния акт, при което присъдата на районния съд следва да бъде потвърдена изцяло.

Мотивиран така и на основание чл. 334, т. 6 във вр. с чл. 338 от НПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 31/27.02.2024 г., постановена по НЧХД № 1054/2023 г. по описа на Русенски районен съд.

ОСЪЖДА Б. А. Х. от с. Б., обл. Р., ЕГН **********, да заплати на С. И.

Г. сумата от 1500 лв. за направените разноски пред въззивната инстанция .

Решението не подлежи на касационен контрол.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4