Решение № 938 от 01.11.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 938 гр. Стара Загора, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър Георгиев при участието на секретаря Ралица Цв. Димитрова като разгледа докладваното от Александър Георгиев Гражданско дело № 20235530104816 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искове с правна квалификация чл.55, ал., предл.1 от ЗЗД чл.26 ЗЗД, вр.чл. 10а, чл.11, чл.19 от ЗПК вр.чл.22 от ЗПК и чл.143,ал.1 от ЗЗП предявени от П. К. П. против „Неткредит“ООД – София, като твърдят, че ищецът е сключила с ответника Договор за потребителски кредит № ***** от 17.06.2020г., за сумата от 3000лева, с уговорен срок на договора от 24 месеца и ГПР 49,49%, както и Договор за потребителски кредит № ***** от 23.09.2020г. за сумата от 2000лева, с уговорен срок на договора 18 месеца и ГПР 48,84%. Уговореното възнаграждение под формата на неустойка представлява заблуждаваща търговска практика и прави договора нищожен на осн.чл.22 от ЗПК и неспазване на чл.11, ал.11, т.20 от ЗПК. Приложеният лихвен процент води до нарастване на ГПР но същият не е обявен на потребителя - в нарушение на чл.5 и чл.11. т.10 от ЗПК. Моли договорите да бъдат обявени за нищожни, а ако съдът прецени, че договорите не са нищожни - да приеме, че уговорените договорни лихви противоречат на добрите нрави по чл.26 от ЗЗД. Договорената лихва надхвърляла четирикратния размер на законната лихва, с което прави клаузата, с която се урежда размера й за нищожна. В случай, че договорите не били нищожни молят съдът да постанови, че уговорената неустойка за непредставяне на обезпечение от договорите противоречи на добрите нрави по смисъл на чл.26 от ЗС - като с нея се цели неоснователно обогатяване и се излиза извън присъщите функции на неустойката. Претендира да бъде осъден ответника да му заплати сумите от 940,04лева недължимо платена от ищеца сума по първия договор - от 17.06.2020г. и 962,49лева по договора от 23.09.2020г., с които ответникът се е обогатил неоснователно, като получени без правно основание, като молят да им бъдат заплатени и направените по делото съдебни разноски.

1

В срока по чл.131 ГПК е представен подробен писмен отговор, в който ответникът моли делото да бъде прекратено по отношение претенциите за установяване нищожност на договорите и клаузи от тях, а по отношение на осъдителните искове - след отстраняване на нередовностите за тяхното разглеждане същите следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

Правят възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на претендиранато адвокатско възнаграждение и молят същото да бъде намалено от съда по справедливост.

В исковата си молба ищецът твърди, че между него в качеството му на кредитополучател и "НЕТКРЕДИТ" ООД, дружество с ограничена отговорност, учредено съгласно законите на Република България и вписано в Търговския регистър към Агенция вписвания, с ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, бул./ул. Лъчезар Станчев (ЛИТЕКС ТАУЪР) № 3, ет. 10, в качеството си на кредитодател, бил сключен Договор за потребителски кредит № ***** от 17.06.2020 година. Договорът бил сключен съгласно Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние. По силата на този договор, последният се задължавал да предостави заемни средства в размер на BGN 3000 /три хиляди/ лева на г-н П., а той се задължава да ги възстанови, ведно с възнаградителна лихва. Съгласно договора, годишният лихвен процент на заема бил 40.88% /четиридесет цяло осемдесет и осем процента/, а годишният процент на разходите - 49.49% /четиридесет и девет цяло и четиридесет и девет процента/. Срокът на договор бил уговорен в 24 /двадесет и четири/ равни месечни вноски. На 23.09.2020 година, между ищеца и "НЕТКРЕДИТ" ООД, бил сключен Договор за потребителски кредит № *****. Договорът бил сключен съгласно Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние. По силата на този договор, последният се задължавал да предостави заемни средства в размер на BGN 2000 /две хиляди/ лева на г-н П., а той се задължавал да ги възстанови, ведно с възнаградителна лихва. Съгласно договора, годишният лихвен процент на заема бил 40.44% /четиридесет цяло четиридесет и четири процента/, а годишният процент на разходите 48.84% /четиридесет и осем цяло и осемдесет и четири процента/. Срокът на договор бил уговорен в 18 /осемнадесет/ равни месечни вноски. Действително приложените в кредитните правоотношения годишни проценти на разходите обаче, били различни от посочените в договорите и с вписаните от Кредитодателя, в размер от 49.49% /четиридесет и девет цяло и четиридесет и девет процента/ при Договор за потребителски кредит № ***** от 17.06.2020 година и 48.84% /четиридесет и осем цяло и осемдесет и четири процента/ при Договор за потребителски кредит № ***** от 23.09.2020 година. Това било така, защото съгласно договорите се дължала “неустойка”, в случай че ищецът не предоставил до края на следващия ден от сключване на договора, гаранция по кредитите. Счита, че процесиите договори за кредит били недействителни на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК във връзка с чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като Заемодателя бил изискал и бил събрал от ищеца лихви, такси и комисионни, свързани с договорите за кредит, които не били предвидени в сключените договори за потребителски кредит. Макар да били посочени в договора лихвен процент и годишен процент на разходите, ответникът не бил пояснил по ясен и разбираем начин какви били компонентите на ГПР. В договорите не били включени такси, комисионни 2 и други видове плащания, освен договорения лихвен процент, поради което ответникът нямал право да Формира ГПР в размер на 49.49% /четиридесет и девет цяло и четиридесет и девет процента/ ПРИ ДОГОВОР за потребителски кредит № ***** от 17.06.2020 година и 48.84% /четиридесет и осем цяло и осемдесет и четири процента/ ПРИ ДОГОВОР за потребителски кредит № ***** от 23.09.2020 година. Това нарушение имало за правна последица съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК недействителност на договора за заем и дължимост единствено на чистата стойност по кредита. Дори и да не се приемело гореизложеното, следвало да се изтъкне, че Кредиторът бил инкорпорирал във вноската допълнителна сума, която била оскъпила кредита за ищеца и съответно от "НЕТКРЕДИТ" ООД не били спазили изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във връзка с договорите за кредит. Разпоредбата сочила, че договорът трябвало да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като трябвало да се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите следвало да включва всички преки и косвени разходи във връзка с кредитното правоотношение, включително, но не само таксите по отпускане и управление на кредита, възнаградителната лихва и други.

Спазването на това изчисление и даването на тази информация на потребителя как бил образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора били вменени като императивно разпоредба в ЗПК. Като съгласно чл. 22 от ЗПК ако това условие не било изпълнено, договорът за заем бил недействителен. Кредитодателят, залагайки като клауза чл. 6 ал. 1 в договора за потребителски кредит всъщност целял заблуда на потребителя и свръхпечалба за себе си. Ответникът в настоящото производство, използвайки заблуждаваща търговска практика създавал неравноправност, която благоприятства Кредитодателя и увреждал Кредитополучателя. С такива клаузи в договора "НЕТКРЕДИТ" ООД целял да заблуди кредитополучателя в частта, относно действителния годишен процент на разходите, като това обстоятелство пораждало недействителност на целия договор, тъй като по смисъла на чл. 11 от ЗПК във връзка с чл. 19 от ГПК във връзка с чл. 22 от ЗПК липсата на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит води до нищожност на договора. Това било така, защото годишният процент на разходите по кредита включвал в себе си всички разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора. Твърдяното от ищеца се подкрепяло от факта, че съгласно чл. 4, ал. 3 от договора за потребителски кредит, следвало да предостави в срок до края на следващия ден от сключване на договора, гаранция по кредита, на което обезпечение да бъде извършена предварителна проверка от страна на Кредитора и едва след нея, и след като отговарял на посочените от кредитора условия, да сключи договор за поръчителство във връзка с процесния договор за заем или да приеме банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, като в противен случай се дължала неустойка. Условията, които задължително трябвало да изпълни, за да не дължи неустойка били поставени в чл. 3.2 от Общите условия към 3 договора и били следните: 1/ да предостави като поръчители по кредита две дееспособни физически лица, които поемат задължение да отговарят солидарно с Кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на Кредитополучателя, произтичащи от Договора за потребителски кредит при условията на чл. 138 и следващите от Закона за задълженията и договорите. Поръчителите трябва да са наети на безсрочен трудов договор и да получават минимум 1500 (хиляда и петстотин) лева брутно месечно възнаграждение, Към датата на сключване на Договора за потребителски кредит поръчителите не трябва да имат кредити с повече от 30 (тридесет) дни просрочие. 2/ Алтернативно на тази възможност, кредитополучателят може да представи като обезпечение банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, които следва да отговарят на изискванията на закона за тяхното издаване и да съдържат неотменяемо и безусловно изявление, че ако Кредитополучателят не заплати което и да е свое парично задължение, произтичащо от Договора за потребителски кредит, гарантът (банка или небанкова финансова институция) ще заплати на „НЕТКРЕДИТ“ ООД всички дължими от Кредитополучателя суми в първия работен ден, следващ деня на получаване на първо писмено искане от страна на ДРУЖЕСТВОТО. Размерът на гаранцията по Договор за потребителски кредит № ***** от 17.06.2020 година е в размер на 4440 /четири хиляди четиристотин и четиридесет/ лева, със срок на валидност — 19.06.2022 година, а по Договор за потребителски кредит № ***** от 23.09.2020 година, е определена в размер на 2700 /две хиляди седемстотин/ лева със срок на валидност 25.03.2022 година. Уговореното възнаграждение под формата на „неустойка“ било разход по кредита, който следвал да бъде включен при изчисляването на ГПР - индикаторът за общото оскъпяване на кредита, по смисъла на чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗПК. Поради невключването на възнаграждението в посочения от потребителския договор размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания такъв от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в Договора на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлява "заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Поради това счита, че договорът за кредит бил нищожен на основание чл. 22 от ЗПК и неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 11, т. 20 от ЗПК /Решение №260065 от 08.02.2021 г. на ОС - Бургас по гр. д. №2449/2020 г.; Решение №260257 от 09.12.2020 г. на PC - Шумен по гр. д. №2313/2019 г. Решение №857 от 03.07.2020 г. на PC — Русе по гр. д. №2303/2019 г., Решение № 260017 от 4.01.2021 г. на PC - Пловдив по гр. д. № 3464/2020 г., Решение №261830 от 28.06.2021 г. по ГР. Д. №12544 от 2020. образувано по описа на PC - Пловдив и Решение №260626 от 01.03.2021 г. по ГР. Д. №12545 от 2020. образувано по описа на PC Пловдив./. Изложената теза се потвърждавала и от разпоредбата на чл. 68г от ЗЗП, която дава легалната дефиниция на нелоялна търговска практика, която се използвала в настоящия случай, с цел свръхпечалба на Кредитора. Такава практика от страна на търговец към потребител се извършвал ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и било възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. Член 68д от същия закон гласял, че заблуждаваща била такава търговска практика, при която се съдържала невярна информация и следователно 4 била подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждавала или била в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна и имал за резултат или било възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Така в чл. 4 ал. 3 от Договора било уговорено заемът да бъде обезпечен с гаранция, съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора.