Определение № 593 от 22.08.2024, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 593 гр. Шумен, 22.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: София Анд. Радославова

Членове:

Азадухи Ов. Карагьозян

Йордан В. Димов като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Въззивно частно гражданско дело № 20243600500363 по описа за 2024 година

Делото е образувано по частна жалба с вх. №10570/09.07.2024 г., депозирана от А. А.

Р., ЕГН ********** от гр. Шумен, ул. „.......“ №38, вх.2, ет.5 срещу разпореждане №2274/19.06.2024 г. по гр. д. №1722/2023 г. по описа на РС – Шумен (ШРС), с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, молбата на жалбоподателя за връщане на надвнесената част от държавната такса в размер на 65.29 лева. Жалбоподателя, счита постановения акт за неправилен и незаконосъобразен и моли съда да го отмени, като присъди връщане на неправилно надвнесената сума от 65.29 лева – разноски за държавна такса.

Частната жалба е депозирана в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за основателна поради следните съображения:

Производството по първоинстанционното дело е образувано по искова молба от А. А.

Р., от гр. Шумен против първоначален ответник „Национална агенция за приходите – централно управление гр. София“, заменен по реда на чл. 228 от ГПК, след предявено искане на ищеца, от ДФ „Земеделие“, при участието на конституирано по искане от ответника по реда на чл. 219 от ГПК на трето лице – помагач на негова страна „Национална агенция за приходите – централно управление гр. София“, в която са предявени отрицателен установителен иск, с който ищецът иска да реализира защита срещу материалноправна незаконосъобразност на принудителното изпълнение по ИД № 860/2022 г., по описа на ЧСИ А.Р., като бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи по изпълнителното дело парична сума в общ размер 49 465.91 лева, от които: 11 564.00 лв. главница; 10 043.00 лв. - мораторна лихва върху главницата за период от 01.11.1998 г. до 28.01.2005 г.; 23819.17 лв. - законна лихва върху главницата считано от 28.01.2005 г. до 01.08.2023 г.; Законна лихва върху главницата след 01.08.2023 г. до изплащане на главницата, като погасени по давност преди образуване на ИД №20229300400860, по описа на ЧСИ А.Р., 1 както и сумите 230 лв. - разноски по изпълнителното дело и 3809.74 лв. - такси по тарифата към ЗЧСИ, в условията на обективно кумулативно съединение с осъдителен иск цена 2882.20 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от противоправно образуване и водене на ИД №20229300400860 по описа на ЧСИ А.Р., под формата на сторени разноски, от които 200 лв. - адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство по ИД и 7.20 лв. - за снабдяване с материали по ИД; 40 лева - държавна такса за образуване на ЧГД № 1628/2023 г., по описа на PC Шумен; 5 лева - държавна такса за издаване на обезпечителна заповед; 2630,00 лева адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по ЧГД № 1628/2023 г., по описа на PC - Шумен.

С решение №259/22.04.2024 г. съдът е оставил без разглеждане отрицателения установителен иск, с правно основание чл. 439 от ГПК, предявен от А. А. Р. срещу ДФ „Земеделие“ за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника по ИД №860/2022 г., по описа на ЧСИ А.Р., с район на действие – района на Окръжен съд Шумен парични вземания в общ размер 49 465.91 лева, като погасени по давност преди образуване на ИД №20229300400860, по описа на ЧСИ А.Р., от които: 11 564.00 лв. - главница; 10 043.00 лв. - мораторна лихва върху главницата за период от 01.11.1998 г. до 28.01.2005 г..; 23 819.17 лв. - законна лихва върху главницата считано от 28.01.2005 г. до 01.08.2023 г.; законна лихва върху главницата след 01.08.2023 г. до изплащане на главницата, както и сумите 230 лв. разноски по изпълнителното дело и 3 809.74 лв. - такси по тарифата към ЗЧСИ, като процесуално недопустим и е отхвърлил осъдителния иск с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, предявен от А. А. Р. срещу ДФ „Земеделие“ за присъждане на сумата 207.20 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди от противоправно образуване и водене на ИД №20229300400860, по описа на ЧСИ А.Р., под формата на сторени разноски, от които 200 лв. - адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство по ИД и 7.20 лв. - за снабдяване с материали по ИД, като неоснователен.

С молба с вх. №7330/09.05.2024 г., уточнена с молба с вх. №9506/17.06.2024 г. ищецът А. А. Р. е поискал от първоинстанционния съд, връщане на надвнесената част, от определената от съда държавна такса по делото в размер на 115.29 лева. Посочил е, че дължимата такава за разгледания осъдителен иск с цена 207.20 лева е в размер на 50 лева, поради което е поискал съда да разпореди връщане на надвнесената държавна такса в размер на 65.29 лева.

С обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане, първоинстанционния съд е оставил без разглеждане молбата, като процесуално недопустима. Посочил е, че на осн. чл.

246 от ГПК, съдът не може сам да измени или отмени свое решение, доколкото по делото вече има постановен съдебен акт по същество, а именно Решение № 259/22.04.2024 г. Приел е, че така депозираната молба не попада в нито една от хипотезите на чл. 247, чл. 248, чл.

249, чл. 250, чл. 251 и чл. 253 от ГПК и на осн. чл. 246 от ГПК е недопустимо да се произнася по така направеното искане за връщане на част от внесената по делото държавна такса.

2

Настоящия съдебен състав намира, че неправилно първоинстанционния съд е оставил молбата без разглеждане, като процесуално недопустима на посоченото правно основание чл. 246 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.4, б. "а" от Закона за държавните такси, държавни такси се заплащат за искови молби, за граждански искове, по наказателни дела, по насрещни искове, по искове за бракоразводи, жалби, молби за отмяна, молби за осиновяване, за регистрация на сдружения и фондации, по наказателни дела от частен характер и за други услуги, давани от съдилищата, за искови молби и жалби по производства по дела, свързани с предоставянето на държавни помощи, и за нарушения на българското законодателство и правото на Европейския съюз при предоставяне на държавни помощи или минимални помощи. Съгласно чл. 4б о т ЗДТ, недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна.

В решение №74/29.05.2018 г. на ВКС по гр. д. №1465/2017 г., IV г. о., се приема, че правоотношенията, които се развиват между държавата и физическите и юридическите лица по повод събирането на публични държавни вземания, каквито са държавните такси, неизчерпателно изброени в чл.4 о т ЗДТ и изрично посочени в други закони, са с публичноправен характер. Когато съответното лице е платило недължимо или е надвнесло в полза на бюджета суми като държавна такса, вземането му има частноправен характер.

Редът за възстановяване на сумите е редът на съответния процесуален закон, когато в него е изрично посочен процесуален ред за събиране на таксите, а когато заплащането на таксата е условие за даване на търсената защита или съдействие (например при съдебните такси и останалите хипотези на чл. 4 ЗДТ), редът за възстановяване на надвзети или недължимо събрани държавни такси е искане, отправено до държавния орган, в чиято полза е събрана таксата.

Тъй като в случая заплащането на исканите за възстановяване суми по сметката на РС – Шумен е условие за даване на търсената от съда защита и съдействие, възстановяването им следва да се извърши по реда на чл.4б о т ЗДТ и компетентен да се произнесе по искането за възстановяване е държавният орган, в чиято полза е събрана таксата, в случая ШРС.

С оглед изложеното и, че молбата по чл.4б от ЗДТ, е допустима но доколкото произнасянето по същество на същата е изцяло от компетентността на първоинстанционния съд, обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото следва да се върне на ШРС, за произнасяне по същество на така депозираната молба за възстановяване на надвнесената държавна такса, което определение съгласно чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, ще подлежи на обжалване пред въззивната инстанция.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОТМЕНЯ разпореждане №2274/19.06.2024 г. по гр. д. №1722/2023 г. по описа на ШРС, с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, молбата на жалбоподателя с правно основание чл.4б от ЗДТ, за връщане на надвнесената част от държавната такса в размер на 65.29 лева.

ВРЪЩА делото на ШРС, за произнасяне по същество на молбата по чл.4б от ЗДТ, за възстановяване на надвнесена част от държавната такса в размер на 65.29 лева.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4