Решение № 590 от 07.05.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 590 гр. София, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20251000503130 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 102 от 25.07.2025г., постановено по т. дело № 131/2024г. по описа на Софийски Окръжен Съд, ТО, V състав, е уважен частично иск с правно основание чл. 557, ал.1, т.2, б.„а“ КЗ вр. чл.558 ал.5 пр.3 вр.ал.1 КЗ, ГАРАНЦИОНЕН ФОНД е осъден да заплати на Г. Н. М., непълнолетен, действащ със съгласието на своята майка - Н. М. М., сумата от 21 000 лева, съставляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – физически болки и страдания вследствие нанесени телесни увреждания, причинени в резултат на ПТП осъществило се на 07.01.2022г., около 21:30 часа, на третокласен път 161, с посока на движение от с. Радотина към с. Литаково, в района на км. 15, в землището на с.

Литаково, общ. Ботевград, обл. Софийска, по вина на Г. Д. Г. управлявал мотоциклет марка „КIМСО“ 125 куб., с идентификационен номер на рама „LC2U8010081300174“, без регистрационни табели, не регистриран по надлежния ред и без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.06.2025г. до окончателното заплащане на обезщетението.

Със същото решение е отхвърлен иска в останалата му част за разликата над 21 000лв. до 30 000лв. както и за законна лихва за периода от 12.04.2024г. до 24.06.2025г. като неоснователен.

Присъдени са разноски, като Гаранционен фонд, е осъден да заплати на адв. И. Ж. от САК сумата от 2 290 лева /две хиляди двеста и деветдесет лв./, определено по реда на чл.38, ал.2 1

ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото, а по сметка на СОС сумата от 840 лева дължима държавна такса на осн. чл.78, ал.6 ГПК.

По компенсация на осн. чл.78, ал.3 ГПК, Г. Д. Г., е осъден да заплати на ГФ сумата от 345 лева направени разноски и възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Едновременно е уважен предявеният в условие на евентуалност регресен иск с правно осн. чл.558, ал.7 КЗ, като Г. Д. Г. е осъден да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, сумата от 21 000 лева частичен иск, при пълен размер на претенцията от 30 000 лева, съставляваща регресно вземане на фонда за присъдено на Г. Н. М., ЕГН **********, непълнолетен, действащ със съгласието на своята майка - Н. М. М., ЕГН **********, застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в същия общ размер – ПРИ УСЛОВИЕ, че се представят доказателства за пълното изплащане от Гаранционен фонд на сумата, присъдена на пострадалия.

Като неоснователна е отхвърлена акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от 12.04.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

На осн.чл.78 ал.3 ГПК Г. Д. Г. е осъден да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, сумата от 1200 лева разноски съобразно уважената част на обратния иск.

Решението е постановено при участието на Г. Д. Г., трето лице – помагач на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД.

С определение № 493 / 23.09.2025г. постановено по т.д. № 131/2024г. по описа на Софийски Окръжен Съд, ТО, V състав, без уважение е оставена молба вх. № 9268/26.08.2025 г. по описа на СОС, подадена от ГФ за изменение по реда на чл.248, ал.1 ГПК на решение в частта му за разноските – чрез намаляване на присъденото по реда на чл.38, ал.2 ЗА на пълномощника на ищеца адв.И. Ж. от САК, адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото от 2 290 на 540 лева.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника по делото.

В срока по чл.248 ал.3 ГПК срещу определението е депозирана частна жалба от ГФ.

Жалбоподателят-ответник ГФ оспорва решението в неговата осъдителна част за неимуществени вреди за разликата над 9 000 лв. до присъдения размер от 21 000 лв., т. е. обжалвания интерес е 12 000 лв. Решението се обжалва и в частта, в която Гаранционен фонд е осъден да заплати лихва върху обжалваната главница, както и в частта за разноските.

Изтъква факта, че СОС в мотивите си не е обсъдил направеното от тях възражение за съпричиняване относно поведението на Г. Н. М., непълнолетен, действащ със съгласието на своята майка - Н. М. М., който като пътник в процесния мотор се е съгласил да пътува при неправоспособен водач, с когото са познавали. Г. М. е имал възможността да узнае при проявена от него дължима грижа, че водачът на МПС, в което е пътувал, е неправоспособен, 2 а като не е проявил тази нормална и дължима грижа, сам се е поставил в предвидим и реално очакван риск или в неговото неоправдано игнориране, да бъде превозван от неправоспособно лице и по този начин обективно е допринесъл за собственото си увреждане, последица от реализираното ПТП. Твърди, че че е налице принос на пострадалото лице за настъпване на вредоносния резултат, само и единствено относно факта, че се е съгласил да пътува при неправоспособен е в размер на поне 50%. В условията на евентуалност и в случай, че съдът остави без уважение възражението за съпричиняване по т.I, уточнява, че съдът е определил неправилно размера на принос на пострадалия на едва 30% за причинените му неимуществени вреди за това, че Г. Н. М., като пътник в процесния мотор е пътувал без поставена предпазна каска, в нарушение на чл.183, ал. 4, т. 7 ЗДВП и се е съгласил да пътува при алкохолно повлиян водач, с когото са познавали. Безспорно е установено, че въззиваемият е пътувал без поставена предпазна каска, както и на мотопед с видимо алкохолно повлиян водач. Намира за безспорно установено, че Г. М. е извършил система от нарушения, които не само са увеличили обема на претърпените вреди, а изцяло са обусловили настъпването им. Всяко от извършените от пострадалото лице нарушения се намира в такава причинна зависимост с инцидента, че в случай, че пострадалото лице не бе извършило което и да е от горепосочените нарушения, процесния инцидент не би настъпил.

Пострадалият е допуснал система от нарушения на правилата за движение по пътищата и е поел предвидим риск за собственото си здраве и живот. Съдът е определил едва 30 % съпричиняване на въззиваемия, въпреки, че безспорно е доказано, че само по отношение на второто наведено възражение за съпричиняване от рисковото му поведение - пътуване като пътник в процесния мотоциклет, управляван от делинквента след употреба на алкохол, а именно 1,07 на хиляда, Г. М. е възприел обстоятелството, че водачът на МПС е употребил алкохол преди да седне да го управлява. Водачът очевидно е бил повлиян от употребения алкохол и това обстоятелство е било известно на пострадалия. СОС правилно е посочил, „че външните признаци в поведението на деликвента са били повишена самоувереност, намалени задръжки. Отслабено внимание, преценка и контрол. Известно сензорно-моторно повлияване. Забавено обработване на информацията. Загуба на ефективност при тестове за реакция. Емоционална нестабилност и загуба на критична преценка. Повлияване на възприятието, паметта и разбирането. При такава концентрация на алкохол е било забележимо, че лицето е алкохолно повлияно". Пострадалият съзнателно се е поставил в повисок риск като е предприел пътуване с водач на мотоциклет, за когото е знаел че е употребил алкохол, както и че не е бил с поставена предпазна каска. Затова е налице принос на пострадалото лице за настъпване на вредоносния резултат в размер не на 30%, а на 70%, тъй като с действията си Г. М., сам е поставил в риск собственият си живот.

На второ място счита, че определеният базов размер на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, намален с 30 % съпричиняване на 21000 лева за прекомерно завишено с оглед установените болки и страдания, принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 ЗЗД и трайната съдебна практика. Експерите по приетата СМЕ са категорични, че травмите не се характеризират с висок интензитет на болките и 3 страданията. Получените Разкъсно-контузна рана на главата теменно вляво, U-образна разкъсно- контузна рана под формата на ламбо двустранно челно, Разкъсно- контузна рана на носа, Разкъсно- контузна рана вдясно слепоочно и под окото, Разкъсно-контузна рана вдясно странично на шията и на десен устен ъгъл, Околоочен хематом двустранно са без констатирани никакви усложнения във връзка и с констатирани леки увреждания. Нещо повече „при ищеца било извършено оперативно лечение, изразяващо се в хирургична обработка на раните и зашиването им. При нормално протичане на лечебния процес, конците от раните се сваляли на 10-12- ти ден. Няма данни за невъзстановени увреждания при ищеца, като прогнозата за развитието на здравословното му състояние била добра".

Установена е липсата на медицинска документация, която да удостоверява настъпили усложнения. Претендира разноски.

Обжалва и Определението по чл.248 ГПК, което е в противоречие с актуалната практика на ВКС, формирана при съобразяване на Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22, при определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение по дела с предмет искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, цената на същите не е сред факторите за определяне на размера на възнаграждението за осъщественото процесуално представителство, а единствените критерии, от значение за тази преценка, са фактическата и правна сложност на делото и действително извършената работа. Смята, че СОС е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила и така определеното възнаграждение е прекомерно и същото следва да се редуцира на основание чл. 78, ал. 5 ГПК до размер от 540 лева.

Въззиваемата страна Г. Н. М. оспорва жалбата и моли съдът да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че при определяне обезщетението за неимуществени вреди съдът е съобразил възрастта му към деня на произшествието, вида и тежестта на получените травматични увреждания. От медицинската документация и изслушаните и приети СМЕ и съдебно-стоматологична експертизи се установява, че в резултат на процесното ПТП, са причинени следните травматични увреждания: разкъсно контузна рана на главата теменно вляво; U-образна разкъсно - контузна рана под формата на ламбо двустранно челно; разкъсно - контузна рана на носа; разкъсно - контузна рана вдясно слепоочно и под окото; разкъсно - контузна рана вдясно странично на шията и на десен устен ъгъл; околоочен хематом двустранно; счупване на носа; счупване на горен ляв централен резец, който имал и околокоренови изменения; фрактура на корена на 32 зъб в долната му трета. Като последица от получените телесни повреди, се наблюдават белези в областта на ударите, нарушение на първите две фази на дъвкателния процес, което в първите дни и след това, до настъпването на оздравителния процес било съпроводено със силни болки. Говорната функция също била нарушена. Твърди, че ГФ, въпреки дадената му възможност, не е доказал пълно и главно възражението си с нито един от способите, с които разполага и с нито едно събрано доказателство в хода на делото. Възражението за принос от страна на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, поради обстоятелството, че се е возел при водач, който е неправоспособен, не само трябва да бъде заявено, но и доказано.

4

Освен това е некоректно твърдението, че едно малолетно дете, а не както се твърди във въззивна жалба непълнолетно лице, „е имало възможността да узнае при проявена от него дължима грижа, че водачът на МПС в което е пътувал, е неправоспособен, а като не е проявил тази нормална и дължима грижа, сам се е поставил в предвидим и реално очакван риск или в неговото неоправдано игнориране, да бъде превозван от неправоспособно лице и по този начин обективно е допринесъл за собственото си увреждане, последица от реализираното ПТП.". Претендира разноски. Оспорва частната жалба. Счита, че определения размер на адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство на ищеца в първоинстанционното производство е съответен на фактическата и правна сложност на делото и не е прекомерен.