Решение № 89 от 10.03.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Плевен, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря ДАФИНКА Н. Б.А като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20254400500012 по описа за 2025 година С решение №1332 от 11.10.2024 г. по гр.д. №2176/2024 г. Плевенски Районен съд е:

ОБЯВИЛ на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН спрямо кредитора „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД-гр. София, с ЕИК: 131001375 ДОГОВОР ЗА ДАРЕНИЕ на недвижим имот, обективиран в нот.акт №99, том 2, рег. №2243, дело №218 от 16.10.2019 г. по описа на нотариус К. М., вписан в Служба по вписванията под вх.рег. №10985 от 16.10.2019 г., акт №149, том 29, въз основа на който, Б. Е. Б., с ЕГН: ********** е дарил на сестра си З. Е. И., с ЕГН: ********** 1/6 ид.ч. от притежавания от тях в съсобственост недвижим имот, съставляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор ***, с адрес на имота: гр. Плевен, *** който самостоятелен обект се намира в сграда № 5, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, целият с площ от 60,79 кв.м., прилежащи части: 5/6 - идеални части от избено помещение № 6, цялото с площ от 5,79 кв.м 5/6 - от 1,12 % ид.ч. от общите части на сградата, при съседи-описани.

1

ОСЪДИЛ на основание чл. 78, ал.1 от ГПК Б. Е. Б., с ЕГН: ********** и З. Е. И., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТЯТ НА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООДгр. София, с ЕИК: 131001375 сумата от 835.84 лв. – разноски по делото.

Недоволни от решението са останали ответниците Б. Е. Б. и З. Е. И. и са подали въззивна жалба срещу него, в която молят то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявения иск.

Въззивниците считат за неправилен извода на първоинстанционния съд, че „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е кредитор на Б. Е. Б., като твърдят, че процесните вземания са погасени по давност. Сочат, че направеното от тях възражение в този смисъл не е обсъдено в обжалваното решение. Намират, че не дължат разноски на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, тъй като дружеството не е представило списък по чл.80 от ГПК.

Препис от въззивната жалба е връчен на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД-гр.

София на 09.12.2024 г. и в указания срок – до 23.12.2024 г. вкл. не е подаден отговор.

С определение №32 от 10.102.205 г. Плевенски Окръжен съд е приел въззивната жалба за допустима и редовна и е насрочил о.с.з. за разглеждането й.

На 10.02.2025 г. са депозирани писмени бележки от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, в които се сочи, че възражението за погасяване по давност на процесните вземания е направено за първи път във въззивната жалба. Освен недопустимо, то е и неоснователно, тъй като вземанията за главница по банков кредит се погасяват с 5-годишна давност, начиная от падежа на всяка непогасена вноска.

В о.с.з. на 13.02.2025 г. страните или техните процесуални представители не са присъствали и не са пледирали по съществото на спора.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Видно от договор за потребителски кредит

PLUS13152689/05.04.2016 г., „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД е предоставило на Б. Е. Б. потребителски паричен кредит в размер на 15 000 лв. при лихвен процент 9.93 % и ГПР 11.68 %, с обща стойност на плащанията 25 512.48 лв., които е следвало да бъдат погасени на 84 вноски по 303.72 лв. всяка.

2

Видно от договор за потребителски кредит

PLUS15916309/24.04.2018 г., „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България е предоставило на Б. Е. Б. потребителски паричен кредит в размер на 12 000 лв. при лихвен процент 13.95 % и ГПР 16.27 %, с обща стойност на плащанията 22 613.64 лв., които е следвало да бъдат погасени на 84 вноски по 269.21 лв. всяка.

Видно от договор за потребителски кредит

PLUS16730103/25.01.2019 г., „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България е предоставило на Б. Е. Б. потребителски паричен кредит в размер на 8 000 лв. при лихвен процент 11.95 % и ГПР 13.97 %, с обща стойност на плащанията 15 589.56 лв., които е следвало да бъдат погасени на 84 вноски по 185.59 лв. всяка.

Общата стойност на плащанията по трите договора е 63 715.68 лв.

Видно от нот. акт №99, том 2, рег.№2243, дело №218 от 16.10.2019 г. по описа на нотариус К. М., вписан в Служба по вписванията под вх.рег.

№10985 от 16.10.2019 г., акт №149, том 29, Б. Е. Б. е дарил на сестра си З. Е. И. собствената си 1/6 ид.ч. от притежавания от двамата и тяхната майка в режим на съсобственост недвижим имот, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес на имота: гр. Плевен, ж.к. *** Видно от договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2022 г., „БНП Париба Пърсънъл Файненс, С.А.“, клон България е прехвърлило на „Еос матрикс“ЕООД портфейл от вземания, описани в Приложение №1 към договора. Процесните вземания по горепосочените три договора за потребителски кредит фигурират под №531, 532 и 533 в Приложение №1 и към 27.07.2022 г. възлизат на общо 35 842.68 лв.

Видно от нот. заверено пълномощно с рег. №16415 от 24.08.2022 г. на нотариус Н. Я., „БНП Париба Пърсънъл Файненс, С.А.“, клон България е упълномощило „Еос матрикс“ЕООД да уведоми длъжниците по вземанията, прехвърлени с договора за цесия от 27.07.2022 г. Уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД до Б. Е. Б. е изготвено, но няма данни да е връчено преди завеждане на делото. Плевенски Районен съд е приел, че уведомлението е надлежно връчено чрез връчване на ответниците на препис от исковата молба по настоящото дело, към която е приложено уведомлението и аргументите в подкрепа на този извод напълно се споделят от въззивната инстанция.

С Тълкувателно решение № 2 от 26.03.2021 г. по тълк. д. № 2/2019 г.

3 на ОСГТК на ВКС се прие, че цесионерът притежава активна материалноправна легитимация за предявяване на иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД , ако увреждащата сделка или действие са извършени след като е възникнало вземането на първоначалния кредитор-цедента, но преди сключването на договора за прехвърляне на вземането. Така е, защото „възникналото материално преобразуващо право по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД не се погасява с цесията, а само с последващи действия на длъжника, преодоляващи последиците на предходното увреждащо действие или сделка. Със сключването на договора за цесия не възниква ново вземане, а вече възникналото се придобива от другиго, сменя титуляра си. Увреждащите сделка или действие имат този ефект спрямо „вземането”, независимо от личността на кредитора. Ако са били увреждащи за първоначалния кредитор, рефлектирайки върху способността на длъжника да го удовлетвори с притежаваното имущество, сделката или действието ще бъдат увреждащи и за последващия“.

Б. Е. Б. твърди, че е плащал дължимите вноски по кредитите и че вземанията не съществуват в претендирания размер. Представил е извлечения от сметката си в „ЦКБ“АД, клон Плевен за 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. и от тях е видно, че:

- на 06.04.2016 г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България му е превело сумата от 14 074.10 лв. , съгласно договор PLUS-13152689.

- на 24.02.2018 г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България му е превело сумата от 11 580 лв. , съгласно договор PLUS-15916309.

- на 25.01.2019 г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България му е превело сумата от 7 720 лв. , съгласно договор PLUS-16730103.

- че на 28.02.2019 г. Б. Е. Б. е превел на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България сумата 185.59 лв. – вноска по договор PLUS-16730103.

От извлеченията не може да се направи извод за други плащания с цел погасяване на вноски по трите кредита. Ответниците са поискали назначаването на съдебно-икономическа експертиза за установяване размера на процесните вземания, което доказателствено искане е оставено без уважение от Плевенски Районен съд е не е подновено пред въззивната инстанция. Съгласно Решение № 60082 от 3.09.2021 г. на ВКС по т. д. № 2771/2018 г., I т. о., в производството по иска по чл. 135 от ЗЗД на доказване подлежат конкретните факти и обстоятелства относно основанието и размера 4 на вземането и времето на неговото възникване с оглед значението му за останалите елементи от фактическия състав, пораждащ преобразуващото право на ищеца. Посочените от ищеца доказателства за установяване на вземането му се преценяват от съда, доколкото, въз основа на тях може да се направи извод за съществуването на вземането, произтичащо от твърденията на ищеца в исковата молба, но без кредиторът да бъде задължен чрез пълно и главно доказване да установява изискуемостта и ликвидността на вземането си. По тази причина и съдът не е длъжен по реда на чл.162 от ГПК да установява размера на процесните вземания.

Съгласно чл.133 от ГПК и формирана по приложението му задължителна съдебна практика, правото на ответника да направи възражение за погасяване по давност на вземането – предмет на иска, се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК. В случая едва след приключване на съдебното дирене, в пледоарията си по съществото на спора процесуалният представител на ответниците навежда неконкретизирано възражение за изтекла от 2019 г. до 2024 г. погасителна давност. В обжалваното решение правилно не е обсъждано това възражение, първо – защото е недопустимо и второ – защото без да са посочени конкретни вноски с конкретни падежи, не може да се отговори на въпроса дали съответните вноски са погасени по давност с изтичането на 5 години за главницата и 3 години за лихвите от момента на настъпване на изискуемостта им.

Плевенски Окръжен съд намира за правилен крайния извод в обжалваното решение – че са налице всички елементи на фактическия състав за възникване правото на иск по чл.135, ал.1 от ЗЗД, респ. за уважаването му като основателен.

Колкото до възражението в жалбата относно разноските, следва да се отбележи единствено, че отговорността за разноските се обуславя от изхода на спора по същество и не зависи от представянето на списък по чл.80 от ГПК.

То е предпоставка за възникване на правото по чл.248 от ГПК да се иска изменение на решението в частта му за разноските. Апропо – в случая „Еос матрикс“ЕООД е представило списък по чл.80 от ГПК с писмените си бележки от 03.09.2024 г.

В заключение – Плевенски Окръжен съд намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно. „Еос матрикс“ЕООД не е 5 претендирало разноски, направени във въззивното производство.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК като ПРАВИЛНО решение №1332 от 11.10.2024 г. по гр.д. №2176/2024 г. по описа на Плевенски Районен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6