Определение № 23658 от 03.11.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23658 гр. София, 03.11.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Ст. Адова като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно частно гражданско дело № 20261100511144 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба, подадена от молителката Е. Р. К. срещу определение № 33416 от 15.09.2026г., постановено по гр.д. № 881/2026г. по описа на СРС, 139-ти състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за изменение в частта за разноските на решение № 13738 от 09.07.2026г. постановено по същото дело.

Жалбоподателката поддържа, че неправилно съдът бил присъдил в полза на насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2200 евро, въпреки своевременно релевираното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл.

78, ал. 5 ГПК. Неправилно съдът бил изисквал от страната да развие пълна аргументация на възражението в рамките на устните състезания, като било достатъчно съдът да бъде сезиран с такова възражение, а обратното лишавало страната от възможност да упражни правото си по чл. 78, ал. 5 ГПК, особено когато списъкът с разноски и договорът били представени в последното открито съдебно заседание по делото. Свободата на договаряне между ответника и неговия адвокат не обвързвала насрещната страна да възстанови целия договорен размер, когато той не съответствал на обстоятелствата по делото, с които съдът вече бил запознат към момента на възражението. Липсата на подробна аргументация не била основание съдът да откаже разглеждане на възражението, тъй като критериите за прекомерност били обективни. Позовава се на Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Моли съда да отмени обжалваното определение и вместо това да постанови друго, с което да намали присъденото в полза на А.Р.С. адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът в производството А.Р.С. е подал отговор на частната жалба, в който развива съображения за нейната неоснователност. Сочи, че правилно съдът бил отказал да се произнесе по немотивирано възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото същото не отговаряло на изискванията на чл. 78, ал. 5 ГПК. Посочването на мотиви за първи път в молбата по чл. 248 ГПК било 1 недопустимо. Като допълнение сочи и че възнаграждението не било прекомерно с оглед специфичния характер на спора и извършените фактически и правни действия. Моли съда да остави без уважение жалбата.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Частната жалба е депозирана от легитимирано лице – молител в производството – срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на законоустановения срок за обжалване. Жалбата е редовна и процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Приложимата към настоящото дело редакция на чл. 78, ал. 5 ГПК /изм. ДВ бр. 17 от 13.02.2026г./ въвежда изрично изискване възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна да бъде мотивирано. Както е възприето в съдебната практика /в този смисъл определение № 2463 от 25.08.2026 г. на ВКС по т. д. № 1532/2025 г., I т. о., ТК/ изискването за мотивирано възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК се отнася до посочване на аргументи, с оглед на които страната счита, че претендираното възнаграждение на насрещната страна е прекомерно, т.е. избягване на неговата бланкетност, без необходимост от изчерпателност. Настоящият състав възприема това разрешение като към него следва да се добави, че изискването за излагане на мотиви от една страна позволява на съда да разгледа конкретните съображения на страната при преценката си за прекомерност /макар съдът да не е ограничен само до тях/, а от друга позволява на насрещната страна да отговори на процесуалното действие като изложи своите съображения защо счита, че твърдените обстоятелства не са налице или не налагат намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение. Бланкетното възражение не позволява подобна процесуална възможност на насрещната страна, затова на него не може да бъде отговорено по друг начин освен чрез насрещно възражение. Това от своя страна поражда неправилното разбиране, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е задължителна част от защитата на страните и трябва неминуемо да бъде направено, защото насрещната страна също го е направила или ще го направи. Непосредствена последица от това е инкорпорирането на бланкетни възражения още в исковата молба и в писмения отговор /само за да не бъдат пропуснати/, много преди страните да са установили как ще протече процесът и преди изобщо да са се запознали с размера на претендираните разноски. Този подход е не само в ущърб на страните, но и косвено води до обезценяване на адвокатския труд.

Именно прекратяването на практиката по размяна на бланкетни възражения е в основата на законовото изменение, което урежда мотивираността на възражението като условие за неговата допустимост. При действащата нормативна уредба бланкетното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е процесуално недопустимо и не подлежи на разглеждане от съда, независимо на кой етап от производството е направено. Без значение е, че съдът може сам да съобрази обстоятелствата, относими към прекомерността на адвокатското възнаграждение, защото немотивираното възражение има същите правни последици като липсващото възражение – съдът не се произнася служебно по прекомерността. Само след 2 като страната е наясно с развитието на делото пред съответната инстанция и с претендираните от насрещната страна разноски, и изложи своите съображения защо счита, че техният размер не съответства на обстоятелствата по делото, е налице подлежащо на разглеждане възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Да се приеме противното означава да се обезсмисли напълно законовият текст и изискването за мотивираност да се счита за неписано.

Противно на изложените в жалбата оплаквания, от страната не се изисква да излага детайлно и подробно причините, поради които счита адвокатското възнаграждение за прекомерно, а да посочи поне едно конкретно обективно обстоятелство по разглежданото дело, което обосновава основателността на възражението. В настоящата хипотеза обаче такива обстоятелства не са изложени от жалбоподателя. В проведеното на 02.07.2026г. открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд процесуалният представител на жалбоподателката е заявил единствено, че прави „възражение за прекомерност на насрещната страна“, следователно възражението е изцяло бланкетно и правилно първоинстанционният съд е отказал да го разгледа. Излагането на мотиви към възражението за първи път с молбата по чл. 248 ГПК е процесуално недопустимо /т. 11 от Тълкувателно решение № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС/.

Предвид гореизложеното, обжалваното определение е правилно, а частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Е. Р. К. срещу определение № 33416 от 15.09.2026г., постановено по гр.д. № 881/2026г. по описа на СРС, 139-ти състав.

Определението не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3