Решение № 260020 от 08.02.2022, Районен съд - Асеновград

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 08.02.2022 г. гр. Асеновград

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на четвърти ноември две хиляди двадесет и първа година в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИЯ ТЕРЗИЕВА секретар Йорданка Тянева като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело № 72 по описа за 2021 г. и като обсъди:

Обективно съединени искове с правно основание чл. 79 вр.чл. чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът Х.Г.Т. твърди, че с ответника И.А.К. са бивши съпрузи, бракът им е прекратен с влязло в сила решение на 21.07.2020 г. Преди прекратяване на брака същата е живяла в с.Тополово и е упражнявала дейност на земеделски производител, като е имала регистриран животновъден обект за отглеждане на говеда. На 27.05.2020 г. ищцата като ЗП „Х. К.“ е сключила с ответника договор за покупко-продажба на движими вещи, по силата на който е продала на ответника, а той е закупил 120 броя говеда, подробно описани в приложение 1 от договора, които животни били налични в посочения в чл.1 от договора животновъден обект. Говедата били получени от купувача съгласно приемо-предавателен протокол, с посочване състоянието им към момента на сделката.

По силата на сключения договор страните са постигнали съгласие за продажната цена на говедата в размер на 69 000 лева. Страните обаче договорили в чл.2, ал.1 от договора начин на плащане на тази цена в противоречие на закона – чл.93 от ЗС и чл.200, ал.1 пр.1 от ЗЗД, поради което твърди, че договорът в тази си част относно начина на плащане е нищожен.

Плащането е трябвало да стане с парична сума на стойност от 69 000 лева, които ищцата е получавала въз основа на договор за изкупуване на сурово краве мляко, добито като граждански плод от говедата, предмет на сделката. Така постигнатата договорка за плащане е нищожна, тъй като млякото от животните е собственост на ищцата. Обстоятелството, че страните имали вземане за изкупуване на сурово мляко по цитирания договор за сумата от 69 000 лева е нищожно, като противоречащо на чл.93 от ЗС. В противоречие било декларирането и удостоверяването от страните по сделката, че те имали вземане по цитирания договор за изкупуване на сурово краве мляко за сумата от 69 000 лева, същото е нищожно. Декларирането и удостоверяването от страна на ищцата, че сумата от 69 000 лева била придобита в резултат на съвместна дейност между нея като ЗП и ответника и че тази сума е дължима към И.К. да се счита за цена на договора. Тези изявления на ищцата са нищожни, тъй като са в противоречие с чл.93 от ЗС, който по императивен начин разпорежда чия е собствеността на плодовете от процесните вещи и тяхната парична равностойност, както и в противоречие с разпоредбата на чл.200, ал.1 пр.1 от ЗЗД, която вменява на ответника като купувач задължението да заплати договорената цена от 69 000 лева.

Твърди, че е нищожна клаузата на чл.2, ал.3 от процесния договор за прихващане, тъй като е невъзможен предметът за прихващане – не съществуват взаимни парични задължения на страните по договора, които да могат да се прихващат. Продаденото сурово мляко на стойност 69 000 лева е собственост на ищцата, респективно нейна собственост е неговата парична равностойност, което прави нищожно декларирането й, че тази сума била дължима на ответника. Ответникът дължи продажната цена на закупените от него говеда в размер на 69 000 лева, която не е заплатена на ищцата.

Ищцата твърди, че след сключването на брака с ответника между тях е нямало установен законов режим на имуществените им отношения, различен от този придобит като СИО по време на брака. След сключване на брака с ответника през 1990 г. страните са закупили крава с част от подарените им на сватбата парични средства в размер на 2 000 лева, поради което същата е придобита при квоти на съсобственост по ½ ид.ч., тъй като паричните средства са им подарени на сватбата. От тази крава през годините е получила приплоди. През месец декември 1999 г. ищцата решила да се занимава с фермерство, тъй като била безработна. Страните решили на ищцата да бъдат предоставени говедата за тяхното отглеждане, развъждане, добив на мляко. Така тя получила от ответника в собственост неговите ½ ид.ч. на приплодите от тази крава, представляващи шест телета, от които четири – женски. От приплодите на тези женски телета – крави в последствие се създало стадото от говеда за фермерската дейност на ищцата и тя се регистрирала като ЗП. Всички едри преживни животни, предмет на процесния договор не са закупувани и представляват приплоди. Твърди, че е била вписана в паспортите на животните като собственик в момента на сделката. Към момента на продажбата, същата е била собственик на говедата, като физическо лице, което притежава документ, доказващ собствеността върху животните, какъвто е съответния паспорт за всяко едно животно, в качеството му на официален документ издаден от БАБХ, предназначен за удостоверяване правото на собственост.

След сключване на сделката, всички паспорти на говедата са били предадени на ответника чрез дъщерята на страните - М.К.. Паспортите му трябвали пред БАБХ за отразяване на промяната на собствеността на всяко едно животно. Към процесния договор е била представена и справка от интергрираната информационна система на БАБХ, за наличие животни в ОЕЗ.

Ето защо моли да бъде осъден ответника да й заплати сумата от 7 500 лева, представляваща част от договорената между страните продажна цена в размер на 69 000 лева за прехвърлените в собственост на ответника 120 броя говеда, въз основа на договор за покупко-продажба на движими вещи с рег.№ 1447/27.05.2020 г. на нотариус Р.С., с район на действие РС гр.Пловдив, която сума е дължима като продажна цена от ответника, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното й изплащане, ведно с направените по делото разноски. Ангажира доказателства. Моли да се изиска справка от БАБХ за наличните животни в ОЕЗ и на основание чл.190 от ГПК да се задължи ответника да представи паспортите на ЕПЖ.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника И.А.К., в който заявява, че искът е допустим, но изцяло неоснователен. Не оспорва, че с ищцата са бивши съпрузи и бракът им е прекратен с влязло в сила решение 2020 г. Не оспорва, че по време на брачния процес на 27.05.2020 г. страните са постигнали съгласие, отразено в договорът за покупко-продажба на движими вещи, за уреждане на имуществените си отношения във връзка с животновъдно стопанство, развито с труда на семейството, регистрирано на името на ищцата като ЗП. Твърди, че стопанството е развито предимно с труда и усилията му, който го е създал 1990 г. от една крава по естествен път и прираст до 130 животни. Признава начина на придобИ.е на първата крава – с дарени на сватбата им пари, както и че животните в стадото са приплоди. Не признава твърдението на ищцата, че през месец декември 1999 г. са решили тя да се занимава с фермерство, тъй като е била безработна. Не е вярно, че двамата решили да бъдат предоставени говедата за тяхното отглеждане, развъждане и добив на сурово мляко, още по малко тя да е получила в собственост неговите ½ ид.ч. от приплодите от тази крава. До 2010 г. в тази дейност с труд и пари е участвал и бащата на ответника. Първоначално животните били регистрирани на името на ответника, впоследствие са регистрирани на името на ищцата, която се е занимала с документацията като ЗП. Няма спор между страните относно приноса на ответника в придобИ.ето на животните, предмет на договора и съответно за приноса му в добИ.ето и реализацията на млякото, което се сочи да е на стойност 69 000 лева и тази сума също е предмет на споразумението.

Договорът е сключен поради неотложна нужда да се поеме грижа за животните, за които е трябвало да се грижи ищцата, но не го е правела. Животните са били в много лошо състояние – умирали са от глад. На 24 март 2020 г. ищцата е напуснала съпруга си и стопанството и се е върнала на 26 март със Заповед за незабавна защита по чл.18, ал.1 от ЗЗДН. От 26 март само тя е трябвало да се грижи за животните, тъй като ответникът е бил отстранен. Ищцата обаче е изоставила животните на 06.05.2020 г. и отново се е върнала да ги стопанисва на 18.05.2020 г. От последната дата до 27.05.2020 г. животните не са били хранени и поени, поради което са били в много лошо състояние. На 27.05.2020 г. ответникът е намерил мъртви телета и поради това отношение на ищцата към животните е подал няколко жалби в РУ на МВР гр.Асеновград и РП гр.Асеновград.

Ответникът твърди, че е неоснователно твърдението на ищцата, че млякото добито от животните е само на ищцата. Дори хипотетично да се приеме някаква вещ да е само на единия от съпрузите, щом като на приноса на другия се дължат добивите от тази вещ, то няма пречки те да си уредят отношенията по приемлив начин за вещта и паричната й равностойност. Още повече, ако приноса на другия съпруг е не само за добивите от веща, но и за придобИ.ето й.

Твърди, че са абсолютно произволни съображенията в исковата молба за нищожно договорения начин на плащане на цената. Начинът на плащане не се урежда с повелителна норма. Предмет на този договор са не само животните, но и паричните вземания за реализирано през определен период от време мляко. Ищцата е признала, че цялата сума от 69 000 лева е дължима на ответника. Ето защо постигнатата договорка, относно животните не може да се отдели от тази за реализирания доход от продаденото мляко. Една клауза не може да се разглежда сама за себе си, да се тълкува отделно от другите абсолютно самостоятелно, за да се търсят пороците й, които да се заместват по право, когато става дума за уреждане на отношения между съпрузи.

Оспорва да е считал ищцата за едноличен собственик на животните, тъй като липсва фактическо и юридическо основание за това. Сделката е сключена поради плачевното състояние в което са се намирали животните, поради безхаберието на ищцата и вероятността да бъде погубено цялото стадо.

Ето защо моли искът да бъде отхвърлен, като се присъдят разноски на ответника, тъй като нито животните, нито добивите от тях са лична собственост на ищцата. Ангажира доказателства. Моли да се изискат справки от РУ на МВР гр.Асеновград, РП гр.Асеновград и от ЕТ “Бонитрекс-Наско Бончев“ и поръчителят му Бончо Бончев документите за изплащане на сумите по споразумението с ищцата от 18.05.2020 г. Моли да се задължи ищцата да се яви лично и отговори на поставени въпроси, както и да се допуснат двама свидетели при режим на довеждане.

След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

Не е спорно между страните, че са бивши съпрузи – чиито брак (сключен на 27.05.1990 г.) е бил прекратен с решение, постановено по гр.дело № 600/2020 г. по описа на РС Асеновград – влязло в сила на 21.07.2020 г.

Не е спорно също, че преди прекратяване на брака – на 27.05.2020 г. между ищцата, в качеството и на ЗП „Х.

К.“ и ответника е сключен договор за покупко-продажба на движими вещи, предмет на които договор са 120 бр. говеда за сумата 69 000 лева, които животни са били получени от ответника (видно от приемо-предавателен протокол). Сумата е следвало да се изплати от плащане на суровото мляко от говедата.

Ищцата твърди, че в противоречие с чл.93 от ЗС е декларирано и удостоверено от страните, че сумата 69 0000 лева е било придобита в резултат на „съвместно дейност“ от съпрузите, както че сумата е дължима към ответника и да се счита като цена на договора.

От ищцата са представени: Решение на РС Асеновград, Договор за покупко-продажба на движими вещи от 27.05.2020 г., Приемо-предавателен протокол от същата дата,

Споразумение за доброволно изплащане на суми по фактури за изкупено краве млако от 18.05.2020 г. – сключен между Х. К. и ЕТ „БОНИТРЕКС-НАСКО БОНЧЕВ“ .

По реда на чл.176 ГПК в съдено заседание ищцата отговори, че е получила следните суми: 13 685.60 лева, 54 742.40 лева – като цена на млякото и 3 000 лева неустойка за забавено плащана, изплатени по сметка на адвокат Ю..

От показанията на свидетелката М.М.Т. – майката на ищцата, които съдът кредитира се установява, че до м.май 2020 г. страните са живели в стаи в обора, които се намира извън село Тополово и в къщата на И. в селото. Съпрузите са имали: 100 крави, телета и бикове отделно. Двамата съпрузи са участвали с личен труд при отглеждане на животните, били са наели и работници, но по документи животните са на Х.. Първата крави съпрузите са купили с парите от сватбата им.

Разпечатката съдържа 32 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f44b4365-1e14-41be-b751-b8ed9ece4494