Определение № 2480 от 06.08.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2480 гр. София, 06.08.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вероника Николова

Членове:

Мадлена Желева

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мадлена Желева Касационно търговско дело № 20258002900393 по описа за 2025 година

. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Моника Комерс - 2“ ЕООД, гр.

София срещу решение № 602 от 16.10.2024 г. по в. т. д. № 590/2024 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав, с което след частична отмяна на решение от 30.05.2024 г. по т. д. № 1122/2023 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-19 състав е отхвърлен предявеният от касатора срещу „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД, гр. София иск за заплащане на сумата от 26 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 440122213129850, сключена на 03.11.2022 г., за претърпени имуществени вреди от настъпило застрахователно събитие на 25.11.2022 г. в гр. Лом с лек автомобил „Ауди“, модел „А 5“, с ДК № СВ 4798 ТС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на дълга. Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 409 КЗ вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 1491 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва за забава за периода 15.12.2022 г. – 15.06.2023 г.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е 1 неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът излага оплаквания за неправилност на извода на въззивния съд, че в случая е налице основание за отказ на застрахователя да заплати претендираното застрахователно обезщетение поради изключен риск по чл. 9.1.10 от общите условия към застраховката с оглед отклонението на водача на катастрофиралия автомобил от проверка за алкохол. Сочи, че решаващите съображения на съда за неизпълнение на предвидено в договора задължение, което е значително с оглед интереса на застрахователя, и е в причинна връзка с настъпването на вредите не съответстват на фактическия и доказателствен материал по делото. Касационният жалбоподател излага доводи, че в протИ.речие с процесуалните правила съдът не е дал вяра на събраните по делото гласни доказателства и удостоверение, издадено от Началника на РУ на МВР – гр. Лом. Счита, че по делото е установено, че застрахованият е изпълнил всичките си задължения при настъпване на ПТП, изпробван е за алкохол, като пробата му е отрицателна. В касационната жалба се поддържа, че въззивният съд не е обсъдил събраните доказателства в тяхната връзка, както и доводите и възраженията на страните, като в резултат на допуснатите процесуални нарушения заключението му за основателност на отказа на застрахователя за заплащане на обезщетение за имуществените вреди, причинени на ищеца, е необосновано. Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Касаторът поставя следните въпроси: „1.

Подлежи ли на съдебна преценка неизпълнение на конкретно задължение от страна на застрахованото лице и обуславя ли доказване на пряка причинноследствена връзка между неизпълнението и настъпването на застрахователното събитие?; 2. Съществено ли е неизпълнението на задължението на застрахования/водач да остане на местопроизшествието предвид факта, че същият не се е чувствал добре и е потърсил медицинска помощ?; 3. При напускането на местопроизшествието от страна на водача поради откарване в медицинско заведение непосредствено след ПТП може ли да се вмени на същия виновно отклонение от проба за алкохол и напускане на ПТП?; 4. Допустимо ли е официален документ, издаден от държавен орган в рамките на неговите пълномощия, какъвто е Началникът на РУ на МВР, да се 2 приема като писмено свидетелско показание?; 5. Как следва да се кредитира официален документ от държавен орган в рамките на неговите правомощия досежно наличието или липса на пробите на алкохол и техните резултати?; 6.

Ограничен ли е при постановяване на своето решение решаващият съдебен състав да се произнася по възражения и твърдения, които застрахователят не е направил в нито една инстанция?“. Твърди, че поставените въпроси са разрешени от въззивния съд в протИ.речие с практиката на ВКС, като се позовава: по въпроса по т. 1 – на протИ.речие с решение № 32 от 11.08.2014 г. по т. д. № 1262/2013 г., ІІ т. о.; по въпроса по т. 2 – на протИ.речие с решения № 185 от 05.03.2014 г. по т. д. № 350/2012 г., І т. о., № 102 от 02.10.2021 г. по т. д. № 615/2011 г., І т. о., № 207 от 13.01.2017 г. по т. д. № 3394/2015 г., ІІ т. о., № 49 от 29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г., І т. о. и № 155 от 05.12.2016 г. по т. д.

№ 1092/2015 г., ІІ т. о.; по въпроса по т. 3 – на протИ.речие с решения № 16 от 02.02.2011 г. по т. д. № 374/2010 г., ІІ т. о. и № 50 от 29.01.2024 г. по гр. д. № 1464/2023 г. на ВКС, ІV г. о.; по въпросите по т. 4 и 5 – на протИ.речие с решения № 233 от 14.07.2010 г., ІV г. о. и № 3 от 12.09.2013 г., ІІ т. о. и по въпроса по т. 6 – на протИ.речие с Тълкувателно решение № 6/2017 г. по тълк. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 416 от 11.05.2016 г. по гр. д. № 2612/2015 г. на ВКС, ІV г. о. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че формулираните въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което е налице допълнителното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е подал отговор на касационната жалба, в който изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение, респ. – че решението е правилно.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е посочил, че 3 между страните по делото не се спори, че: на 03.11.2022 г. те са сключили договор за застраховка „Каско”, обективиран в застрахователна полица № 440122213129850, с предмет на застраховане лек автомобил марка „Ауди” модел А5, с рег. № СВ 4798 ТС, собственост на „Моника комерс-2“ ЕООД със срок на действие от 03.11.2022 г. до 02.11.2023 г. Приел е, че между страните липсва спор и се установява от приетите по делото протокол за ПТП и акт за установяване на административно нарушение, че на 25.11.2022 г., в срока на действие на договора, е настъпило застрахователно събитие - повреда на процесния лек автомобил вследствие

ПТП - самокатастрофиране, предизвикано от упълномощения водач Гаврил Фиданов при управление на автомобила. Въз основа на посочените писмени доказателства съдът е счел, че ПТП е настъпило при маневра изпреварване на ляв завой при движещо се пред водача Виданов превозно средство, при наличие на пътна маркировка тип М1 и пътен знак В 24, съставляващо нарушение на чл. 6, т. 1, пр. 3 ЗДП, и движение с несъобразена с пътните условия скорост, при която е загубен контролът на МПС и то е излязло извън пътното платно и се е блъснало в бетонни бордюри и стълб на електрическата мрежа. В решението е отразено, че страните не спорят, че: след реализиране на ПТП водачът е напуснал местопроизшествието; застрахованият е уведомил своевременно застрахователя за настъпването на застрахователното събитие и застрахователят е отказал да заплати претендираното застрахователно обезщетение поради наличието на непокрит от договора за застраховка риск, посочен в клаузата на чл. 9.1.10 от Раздел I от общите условия на застраховката, а именно – в случай, че водачът е управлявал МПС след употреба на алкохол или друго наркотично вещество, отказал е да се подложи или се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог, както и след прием на медикаменти и хранителни добавки, чийто прием е протИ.показен за шофирането.

За да даде отговор на основния спорен въпрос по делото за наличието на основание за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение, след обсъждане на събраните по делото гласни доказателства, решаващият състав на Софийски апелативен съд е приел, че произшествието е настъпило в 1, 00 ч. през нощта, като в автомобила по време на катастрофата се намирали две непълнолетни момичета и водачът Фиданов; след подаването на сигнал на тел.

112 за инцидента и изчакване около 15 минути водачът напуснал 4 произшествието с лекия автомобил на негов приятел, откаран бил в дома му, а по-късно в болницата с оглед оплаквания от силни болки в главата.

Въззивният съд е формирал извод, че водачът Фиданов е напуснал местопроизшествието самоволно, при липса на необходимост от спешна медицинска помощ, без да е в състояние, препятстващо изпълнението на задълженията му по чл. 123 ЗДП.

Решаващият състав не е дал вяра на показанията на свидетелите Фиданов и Тониев относно извършеното в болницата тестване на Фиданов за алкохол и наркотични вещества и отрицателния резултат от проверката.

Въззивният съд не е кредитирал и представеното по делото удостоверение № 000-16447/21.12.2022 г. от РУ на МВР, гр. Лом относно извършената на водача проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества, тъй като по естеството си същото представлява писмено свидетелско показание на неговия автор - началника на посоченото РУ на МВР, за когото липсват данни да е присъствал по време на пробата. Изложил е аргументи, че писмото не удостоверява и спазването на изискванията на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, както и че техническото средство, с което проверката е извършена, отговаря на изискванията на чл. 1, ал. 4 от същата наредба.

При тази фактическа установеност въззивният съд е намерил, че са налице предпоставките за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение, предвидени в клаузата на чл. 9.1.10 от общите условия на застраховката, тъй като виновният водач е напуснал мястото на произшествието, като не е изпълнил задълженията си по чл. 123 ЗДП за оказване на съдействие на органите на МВР без основателна и извинителна причина, съответно се е отклонил от изискуемата при посещение на полицейските органи проверка за алкохол. Извършена е преценка, че са налице предпоставките по чл. 408 т. 3 КЗ, пораждащи правото на застрахователя да откаже заплащането на застрахователно обезщетение. Като е тълкувал клаузата на чл.9.1.10 от общите условия, съставът на Софийски апелативен съд е счел, че отклоняването от проверка за алкохол презюмира, че водачът е управлявал автомобила след употребата на алкохол, което сочи на неизпълнение на задължение по договора за застраховка, довело пряко до настъпване на застрахователното събитие. Изтъкнал е, че в процеса е доказано 5 по несъмнен начин наличието на причинно-следствена връзка между неизпълнението на задължението на застрахования - да не се отклонява от проверка за алкохол, респективно да не управлява автомобила след употреба на алкохол, предвидено в договора и значително с оглед интереса на застрахователя, и застрахователното събитие.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изхода на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.