Решение № 5060 от 04.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5060 гр. София, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Люб. Амбарева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно гражданско дело № 20241100504756 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано по въззивна жалба,вх.№372892/28.12.2023год. от Х. И. М.,А. И. Е. и Х.

И. Х. ,чрез адв.Д. М. , срещу Решение № 19932/04.12.2023год. постановено по гр.дело № 66199/2022год. по описа на СРС ,150 състав, с което са отхвърлени исковете на Х. И. М., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Енево , общ. Добричка , ул. „********. И. Е., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Добрич , ж. к. „******** и Х. И. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Добрич , ул. „******** с правно основание чл. 439, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс за признаване за установено, че не дължат на ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с ЕИК 202423225, седалище и адрес на управление град София, ул.

„******** секция Б, сумите 1 109 лева и 48 стотинки неплатени вноски по договор за кредит ведно със законовата лихва от 12. 05. 2011 г. до окончателното изплащане, 262 лева и 93 стотинки мораторна лихва, начислена за периода 30. 07. 2008 г. – 11. 05. 2011 г., 27 лева и 45 стотинки разноски за държавна такса и 100 лева стотинки разноски за юрисконсултско възнаграждение, за които е бил издаден изпълнителен лист от 24. 06. 2011 г. по ч. гр. дело № 2233 от 2011 г. по описа на Добричкия районен съд.

С решението съдът се е произнесъл и по разноските ,като на основание чл.78,ал.3 от ГПК е осъдил ищците да заплатят на ответната страна сумата от 33,33лв.

С разпореждане

№ 15216/21.06.2024год. ,на основание чл.277 от ГПК са конституирани като страни- въззивници в производството по гр. дело № 4756/ 2024 г. на 1

СГС, ГК, ІV- Е въззивен състав, законните наследници на починалия на 6.01.2024 г. Х. И. Х.:

С. С. Х. с ЕГН **********, Ф. Х. И. с ЕГН **********, С. Х. И. с ЕГН ********** и И. Х.

Х. с ЕГН **********, всички с адрес: гр. Добрич, ул.“******** С въззивната жалба жалбоподателите оспорват правилността на изводите на първоинстанционния съд ,който неправилно е тълкувал т.10 от ТР№2/2013год. на ОСГТК на ВКС.Считат , че подадените от взискателя молби по изпълнителното дело в периода 21.08.2015год. до 21.08.2020год. не са прекъснали давността ,тъй като съгласно чл.116 б.“в“ от ЗЗД тя се прекъсва с предприемането на изпълнителни действия за принудително изпълнение на вземането.Исканията били отправяни от взискателя до ЧСИ за извършване на изпълнителни действия ,но той не заплащал дължимата такса ,поради което те не били извършвани ,т.е. налице е бездействие от страна на кредитора.Навеждат доводи ,че изпълнителното производство следвало да бъде прекратено ,поради настъпила „перемция“ като от образуването му от 16.11.11.2011год. до датата на конституиране на новия взискател 21.08.2015год. не били поискани никакви изпълнителни действия от кредитора ,което се отнасяло и за периода от 20.02.2017год. до 13.07.2020год. Навежда доводи ,че при прекратено по право принудително изпълнение ,всички предприети изпълнителни действия по него се обезсилват по право и дори да е имало такива ,и да са били от вида на посочените в чл.116 б.“в“ от ГПК то те не могат да доведат до прекъсване на давността.

По изложените съображения молят решението да се отмени и се постанови ново за уважаване на иска.

Въззиваемият оспорва жалбата като неоснователна. В жалбата цитира т. 10 на ТР 2/26.6.2015 г. по тълк. д. 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и постановки от ТР /28.03.2023 г. по тълк. д. 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС като счита ,че правилно съдът е съобразил всички извършени по делото изпълнителни действия ,годни да прекъснат започналата да тече на 26.06.2015год. погасителна давност,а така също и отправените искания за извършване на изпълнителни действия ,също прекъсващи давностния срок.Изразява становище, че съжденията на РС са в съответствие цитираните тълкувателни решения , а именно – давност не тече, докато трае изпълнителния процес относно вземания по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР 2/26.06.2015 г. по т. д. 2/2013 г. Сочи, че те са съобразени и с утвърдилата се съдебна практика след ТР от 2015 г., според която исканията на взискателя за предприемане на изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, също прекъсва давността на основание чл. 116, б. "в" ЗЗД, защото съдебният изпълнител е длъжен да ги предприеме. Поради изложеното счита жалбата за неоснователна.Претендира деловодни разноски.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес. Отговаря на изискванията на чл. 260 от ГПК и чл.

261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна от външна страна и подлежи на разглеждане

Софийският градски съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира 2 решението за валидно и допустимо.

Първоинстанционния съд е изяснил делото от фактическа страна като и пред настоящата инстанция страните не спорят по основните факти.Произнесъл се и по искането ,с което е бил сезиран като няма спор и по квалификацията на предявения иск.

С атакуваното решение първоинстанционния съд е отхвърлил исковете на Х. И.

М., А. И. Е. и Х. И. Х. , предявени в качеството им на длъжници по изпълнителното производство /наследници на длъжника И. Х. М./ , с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че не дължат на ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД , сумите 1 109 лева и 48 стотинки неплатени вноски по договор за кредит ведно със законовата лихва от 12. 05. 2011 г. до окончателното изплащане, 262 лева и 93 стотинки мораторна лихва, начислена за периода 30. 07. 2008 г. – 11. 05. 2011 г., 27 лева и 45 стотинки разноски за държавна такса и 100 лева стотинки разноски за юрисконсултско възнаграждение, за които е бил издаден изпълнителен лист от 24. 06. 2011 г. по ч. гр. дело № 2233 от 2011 г. по описа на Добричкия районен съд.

За произнасяне по доводите в жалбата относно правилността му, СГС, въз основа на събраните по делото доказателства, тезите на страните и закона, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

Срещу наследодателят на ищците И. Х. М. е бил издаден изпълнителен лист на 24.06.2011 г. от Добричкия районен съд въз основа на заповед за изпълнение № 226 от 13.05.2011 г. по ч. гр. дело № 2233 от 2011 г., в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД .

БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на 16.11.2011 г. е подал молба до ЧСИ Л.Т. за образуване на изпълнително дело, както и е „възложил всички действия по чл. 18 ЗЧСИ“ на съдебния изпълнител като е образувано изп. дело № 2616 по описа за 2011 г.

На 16.12.2011год. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение за задълженията по изпълнителното дуло ,като е посочено и че е насрочен опис върху движимите му вещи в дома му.

На 05.11.2013 г . е изпратена призовка за принудително изпълнение до И. Х. М., с която е уведомен, че ще бъде извършен опис върху движимите му вещи на 19.12.2013 г.

На 21.08.2015год. е депозирана молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с ЕИК 202423225с искане за констуирането му като нов взискател по делото поради цедиране на вземанията по изпълнителния лист с договор за прехвърляне на вземания от 15.05.2015год., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД /цедент/.С молбата новия взискател е възложил всички действия по чл. 18 ЧСИ на частния съдебен изпълнител.

С разпореждане от 21.01.2016год. ЧСИ е насрочил опис на движими вещи за 14.04.2016год. ,като на 25. 01. 2016 г. е изпратена призовка за принудително изпълнение на И. Х. М., с която е уведомен, за насрочения опис на движимите му вещи като от връчителя е отбелязано ,че лицето е в Турция.

3

С молба от взискателя, депозирана по изпълнителното дело на 20.02.2017 г. е поискано извършване на справка в ТП на НОИ на името на длъжника за получавани пенсии.

С молбата е поискано и налагане на запор в случай на получавана пенсия над законово установения минимум.

С молба от 05.09.2017год. взискателя е поискал ЧСИ да изиска удостоверение за наследници на починалия И. Х. М. ,които на основание чл.429,ал.2 от ГПК бъдат конституирани в качеството на длъжници по изпълнителното производство.Внесена е и д.т. от 3,60лв. за удостоверението.

От представеното по изпълнителното дело удостоверение за наследници се установява, че И. Х. М. е починал на 15.06.2017 г., като негови наследници по закон са Х. И.

М. , А. И. Е. и Х. И. Х. ,низходящи.

С молба ,вх.№31569/23.08.2018год. ,взискателят е посочил наследниците на длъжника ,както и техните адреси ,поискал е същите да бъдат конституирани на мястото на починалия длъжник ,както и да бъдат извършени описи на движими вещи ,находящи се в домовете им.

С молба от 13.07.2020год. е поискано ЧСИ да пристъпи към принудително изпълнение като насрочи опис ,оценка и публична продан на движими вещи ,собственост на конституираните наследници на починалия длъжник, находящи се на домашните им адреси.

С разпореждане от 28.07.2022 г. на съдебния изпълнител са конституирани като страни в изпълнителното производство ищците. Наложен е запор върху трудовото възнаграждение на ищеца Х. И. М., както и е наложен запор върху банковата му сметка, а освен това е наложен запор върху банковата сметка на ищцата А. И. Е. и възбрана на негови недвижими имоти в с.Енево.На взискателя са определени за внасяне такси в общ размер от 15лв.

С молба от 05.12.2022год. последния е представил вноска бележка за внесени по сметка на ЧСИ такси в общ размер от 274лв. по ТТРЗЧСИ, с молби от 08.12.2022год. е представил доказателства за внесени 5лв. такса за Община Добрич за данъчна оценка ,10лв. за Агенция по вписнанията.

Н а 15.11.2022 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжниците от съдебния изпълнител, като са уведомени за предприетите изпълнителни действия.

Предвид постъпилата молба от длъжниците от 08.12.2022год. ,с която е представена Обезпечителна заповед от 06.12.2022год. ,с която е наложена обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ ,с разпореждане от 08.12.2022год. ЧСИ е спрял производството по изп.дело № 20117370402616.

Въз основа на изложените факти, несъстоятелна е тезата на ищците, че за вземанията по изпълнителния лист, за който е образувано изпълнително дело № 20117370402616 на ЧСИ Л.Т. е изтекла 5 годишната давност, т. е., че е налице 5 годишен период, през който взискателят е бездействал.

4

Основателността на предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК за съществуване на правото на принудително изпълнение предполага установяване на бездействие на кредитора за реализирането му в продължение на 5 години.

Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд ,че с влизането в сила на заповедта за изпълнение, срещу която не е подадено възражение в законоустановения срок, започва да тече нова погасителна давност,съобразно чл. 117, ал. 2 ЗЗД ,която е пет годишна.

При влязла в сила заповед за изпълнение, се прилага 5- годишна погасителна давност, на основание чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, независимо от вида на вземанията. Чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Така както длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството, по което решението е постановено, така длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл.

414, ал. 2 ГПК.

В тази връзка следва да се посочи, че в производството по чл. 410 или чл. 417 от ГПК на длъжника се връчва заповед за изпълнение, срещу която той може да възрази, ако оспорва вземането. Пасивното му поведение в предвидения срок, създава презумцията, че претендираното вземане е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист в полза на заявителя. От този момент започва да тече срокът на новата погасителна давност, който е петгодишен. Подобно разрешение в максимална степен съответства на целта и принципите на законодателната уредба на заповедното производство, а именно да се реализират по облекчен ред правата на кредитора и с разноски в тежест длъжника, които са в минимален размер.