Определение № 2413 от 23.09.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2413 гр. София, 23.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно частно гражданско дело № 20251000501111 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Предмет на разглеждане е искане на „Лайт Финанси“ ООД за допълване на постановено по съществото на спора съдебен акт с произнасяне по искане за присъждане на разноски.

В отговор по молбата процесуалният представител на ответника по жалбата – „Екобум“ ЕООД, представляван от адв. П. В. от САК, оспорва молбата. Навежда довод за неприложимост на чл. 248 ГПК при аргумент, че постановеното определение не е влязло в сила. Оспорва се да е представен списък на търсените разноски, както и да е доказано, че такива са били заплатени. Евентуално е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Искането е заявено в предвидения от закона преклузивен срок, изхожда от лице, пряко засегнато от поставения за обсъждане въпрос.

В постановеното Определение рег. № 1494/06.06.2025 г. няма произнасяне по разноските – липсва изразена воля досежно това самостоятелно искане за защита. Нормата на чл. 81 ГПК задължава съда да се произнесе по искане за разноски в акта си, с който се приключва производството пред себе си. Липсващото произнасяне с акта, приключващ делото при съответната инстанция обуславя допълването му съгласно чл. 248 1 предл. първо ГПК. Нормата на чл. 80 ГПК свързва наличието на списък с искане за изменение на съдебния акт в частта за разноските, поради което и в случая не е приложима.

Постановеният акт е окончателен и с него се прекратява производството пред Апелативен съд – София. Съгласно чл. 81 от ГПК, това е необходимо, но и достатъчно основание за разпределяне на отговорността за разноските по делото. Законът не поставя ограничения относно предмета на приключващото производство пред „съответната инстанция“. Поради това, макар актът да не касае съществото на спора, а предпоставките за развитие на съдебното производство, разглеждането на този съпътстващ въпрос гарантира по-бързо окончателно разрешаване на спора. Очертаният резултат обезпечава принципа по чл. 13 ГПК.

Разгледано по същество искането е частично основателно.

Съгласно чл. 78 ал. 4 ГПК страната, инициирала съдебно производство, дължи да възмезди привлечената в производството за наложените от участието й разноски и при установена пречка за приключването му с разглеждане на искането по същество. Следователно, отговорността за разноски възниква и при отказано разглеждане на предявена частна жалба.

В отговора по частната жалба е посочено приложение - договор за правна помощ, какъвто е наличен по електронното досие на делото, а и е приложен в кориците на поддържания хартиен образ на делото. От съдържанието му се установява изявление от представляващ ответника по жалбата за получена сума от 400 лв. Това удостоверява погасено задължение към адвоката, легитимиращо „ЛАЙТ ФИНАНСИ“ ООД да бъде възмездено за допълнителния разход, провокиран от инициираното от жалбоподателя производство.

С Решение по дело С-438/22 г. Съдът на Европейския съюз установява несъвместимост на издадената от Висшия адвокатски съвет Наредба с чл. 101 вр. чл. 4 пар. 4 ДЕС предвид порочния подход сдружение на предприятия, какъвто се явява Висшият адвокатски съвет – орган на самоуправляващата се адвокатура, да утвърди цената на адвокатския труд. При все че овластяването му следва от националния закон, констатираното противоречие с общностното право лишава Наредбата от регулаторен потенциал (срв Решение С-438/22 т.

2

41 и т. 50-54 ). Предвид констатираното „ограничение с оглед целта“ СЕС изрично изключва възможността за преценка наличието на обуславящ този акт легитимен интерес.

Изрично е указано, че в приложение на принципа за предимство на правото на Съюза националните съдилища следва да гарантират пълно съответствие на националната правна уредба с изискванията, произтичащи от правото на Съюза. От указанията еднозначно следва и че при невъзможност за комфорно тълкуване, т.е. придаването й на смисъл, осигуряващ приложение на общностното право, националната правна уредба следва да бъде оставена без приложение (срв. т. 37 от решението).

Както изрично е посочено и в т. 60 от цитираното решение цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена. Напротив, съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, което представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, е пречка именно за прилагането на реални пазарни цени.

Оттук еднозначно следва и невъзможността Наредбата, към която препраща чл. 38 ал. 2 ЗА, да остойности адвокатския труд. Ето защо, легитимният интерес на адвокат, поел правната защита и съдействие на материално затруднено лице, определя искането като основателно, но неустановено по размер.

Нормата на чл. 36 ал. 2 от Закона за адвокатурата очертава критериите за оценка на адвокатския труд. Обосновката на възнаграждението е възможна единствено при отчитане на необходимите и вложени в конкретния случай усилия от адвоката. Спецификите на случая определят естеството и обема на нужните усилия. Нормата на чл. 38 ал. 2 ЗА препраща към Наредбата по чл.

36 ал. 2 ЗА, но при отчитане нормативната сила на този подзаконов акт съдът дължи да съобрази съответствието му на правила от по-висш порядък.

Адвокатското възнаграждение не е предмет на материалноправноправия спор, поради което и по отношение на него не са приложими утвърдените правила за съдействие при изясняване на делото от фактическа и правна страна. С оглед нормата на чл. 2 ГПК обаче съдът дължи да се произнесе по искането, пряко касаещо правата на процесуалния представител в производство и при явилата се празнота в закона наложително е прилагане по 3 аналогия на доказателственото правило по чл. 162 ГПК. Размерът на установената по основание претенция подлежи на определяне от съда при отчитане на нормативно утвърдените и принципно защитими критерии, очертани с чл. 78 ал. 5 ГПК – фактическата и правна сложност на делото.

Правната сложност на делото произтича от естеството на спора и формираната по него съдебна практика. Предметът на спора – отстояване на развита от съд теза и то по процесуален въпрос, не разкрива усложение от правна страна.

Спорът е разгледан без да се ангажира личното участие на процесуалния представител на ответника по жалбата, поради което не се явява усложнен и от фактическа страна.

При тези съображения настоящият състав приема възнаграждение от 200 лв. за съответстващо на необходимото за осигуряване на квалифицирана защита в настоящото производство и тази сума следва да бъде възложена в тежест на жалбоподателя.

Мотивиран от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА на основание чл. 248 предл. първо ГПК Определение рег. № 1494/06.06.2025 г. по ч.гр.д. № 20251000501111 както следва:

ОСЪЖДА „ЕКОБУМ“ ЕООД, ЕИК 205011230 със седалище и адрес на управление:: гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 51, ет. 3 да заплати на „ЛАЙТ ФИНАНСИ“ ООД, ЕИК 204749531 с адрес по делото: гр.

Пловдив, ул. „Полет“ № 1, сумата от 200 лв. – разноски в производството пред Апелативен съд-София.

Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщението пред Върховния касационен съд.

На основание чл. 7 ал. 2 ГПК към съобщението за настоящия акт да бъде приложен и препис от настоящото.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5