Решение № 3761 от 10.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3761 гр. София, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Гражданско дело № 20221100107132 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото е предявеният от Г. Д. М., ЕГН ********** иск с правно основание чл.439 ГПК срещу ответното дружество „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *******, относно признаването за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество вземанията по изп.лист, издаден на 03.12.2012г. въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№55283/2012г. съгласно описа на СРС, 44ти състав, в размер на 48 355,48 лв.-неплатена главница, 58 586,38 лв. – лихви , 100 лв.- разноски и 5215,05 лв.-такси, въз основа на който понастоящем е образувано изп.дело №20208380400702 по описа на М.Б. с рег.

№838 съгласно КЧСИ, поради погасяването по давност на вземанията по изпълнителния лист в периода от 21.01.2013г. до 21.01.2018г., а относно частта от вземанията за главница в размер от над 2720 лв. до 48 355,48 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 21.11.2012г. до окончателното изплащане на задължението, и въз основа на влязлото в сила Решение от 05.11.2014г. постановено по гр.д.№7186/2013г. по описа на СГС, I-18 състав.

Ищецът твърди, че спрямо него и още двама съдлъжници е било образувано изп.дело №20138400400088 по описа на ЧСИ М.Ц. с рег. №840 съгласно регистъра на КЧСИ, по което последното извършено изпълнително действие е от 21.01.2013г., поради което изпълнителното производство е прекратено по силата на закона, а в периода от 21.01.2013г. до 05.02.2020г., когато е образувано второто изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист, а именно изп.дело №20208384000702 по описа на ЧСИ 1

М.Б. с рег. №838 съгласно регистъра на КЧСИ, е изтекъл петгодишен давностен срок, с изтичането на който вземанията са погасени. Сочи, че по отношение на главницата от над 2720 лв. до размера от 48 355,48 лв. вземането не съществува, защото е отречено с влязло в сила на 23.12.2014г. решение на СГС, постановено по гр.д.№7186/2013г.

В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв не постъпи от страна на ответника „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *******.

В съдебното заседание ищецът не се яви лично, той беше представляван от пълномощника му адв.К., който поддържа предявения иск, моли съда да го уважи и да присъди в полза на доверителя му разноските по делото.

Ответното дружество в съдебното заседание беше представлявано от адв.Колова, която оспорва предявения иск, моли съда да го отхвърли и релевира възражение за прекомерност на заплатеното в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение.

След като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От представените от ищеца и приети по делото писмени доказателства, както и от изисканите и приложени към настоящото производство заверени копия от изп.дело №20138400400088 по описа на ЧСИ М.Ц. с рег. №840 съгласно регистъра на КЧСИ и изп.дело №20208384000702 по описа на ЧСИ М.Б. с рег. №838 съгласно регистъра на КЧСИ се установява, че изпълнителният лист е издаден на 03.12.2012г. по ч.гр.д. № 55283/2012г. съгласно описа на СРС въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, частично влязла в сила на 23.12.2014г. след постановяването на решение по предявен иск за установяване на вземането по чл.422 ГПК по отношение на главница в размер на 2720 лв., ведно със законната лихва, считано от 21.11.2012г. до окончателното изплащане на задължението, преструктурирана и отложена лихва за периода от 22.02.2010г. до 28.07.2011г. в размер на 8 814,82 лв., просрочена редовна лихва за периода от 07.05.2012г. до 03.09.2012г. в размер на 1974,84 лв., и просрочена наказателна лихва за периода от 06.08.2012г. до 20.11.2012г. в размер на 2 832, 24 лв. Относно останалите вземания, предмет на заповедта за незабавно изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, последните не са влезли в законна сила и тези вземания са отречени с влязлото в сила решение.

Въз основа на така издадения изпълнителен лист по молба на взискателя “Райфайзенбанк (България)“ ЕАД от 17.01.2013г. е образувано изпълнително д е л о №20138400400088 по описа на ЧСИ М.Ц. с рег. №840 съгласно регистъра на КЧСИ. С нея взискателят е поискал предприемането на конкретни изпълнителни действия, както и е възложил от ЧСИ на основание чл.18 ЗЧСИ извършването на изпълнителни действия. На 21.01.2013г. ЧСИ 2 изпраща запорно съобщение до „Б.П.Б.“ АД, като последната отговаря на ЧСИ с писмо от 31.07.2013г., че на 24.07.2013г. е бил наложен запор върху банковата сметка на длъжника И.Ц.. В продължение на повече от две години след това, не са извършвани и от взискателя не е искано извършването на изпълнителни действия, поради което това изпълнително производство е прекратено по силата на закона, считано от 24.07.2015г.

С молба от 05.02.2020г. взискателят „Е.М.“ ЕООД представя пред ЧСИ Б. същият изпълнителен лист, както и договор за цесия на вземането, сключен с „Райфайзенбанк (България) ЕАД и образува изп.дело №20208384000702 по описа на ЧСИ М.Б. с рег. №838 съгласно регистъра на КЧСИ.

С молбата се претендира вземането по изпълнителни лист в пълният му размер без да е съобразено влязлото в сила на 23.12.2014г. съдебно решение за установяване на вземането.

Видно от писмо от „Юробанк България“ АД по сметка на ищеца в тази банка на 12.02.2020г. е бил наложен запор. С молба от 29.05.2020г. взискателят иска от ЧСИ предприемане на действия по налагане на запори върху активи на длъжниците. Със съобщение от 16.06.2022г. ЧСИ уведомява ищеца, че по повод на молба от длъжника Ц. е установено, че вземането по изпълнителния лист е в общ размер на 21 325,84 лв., т.е. в съответствие с влязлото в сила решение, като таксите по ТТР към ЗЧСИ са в размер на 2338,21 лв., а не 5215,05 лв. По молба на взискателя, ЧСИ на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК прекратява изпълнителното производство с постановление от 01.08.2022г.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като в ал. 2 е предвидено, че искът може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Тоест посочените норми уреждат защита на длъжника, след като кредиторът е предприел действия въз основа на изпълнителното основание, като тази защита може да се основава само на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Задълженията за дължима главница по договор за кредит и за разноски по делото се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, а тези за лихви и неустойки с изтичането на 3-годишен давностен срок.

Според чл. 116 ЗЗД и чл.117, ал.1 ЗЗД давността се прекъсва: с признаване на вземането от длъжника (б. "а"), с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство (б. "б"), и с предприемане на действия за принудително изпълнение (б. "в"), а ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

3

Съгласно Тълкувателно решение №2 / 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

Предвид изложеното по-горе се налага извода, че предявеният иск относно частта от вземането за главница в размер от над 2720 лв. до 48 355,48 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 21.11.2012г. до окончателното изплащане на задължението, за установяването недължимостта на тези вземания, поради това, те се отречени с влязлото в сила Решение от 05.11.2014г. постановено по гр.д.№7186/2013г. по описа на СГС, I-18 състав е процесуално недопустим.

В случая изпълнителният лист е издаден на основание чл.418 ГПК, което представлява своеобразно допуснато предварително изпълнение на заповедта за изпълнение. Срещу тази заповед за изпълнение са били подадени възражения, които са препятствали възможността за влизането й в сила. В следствие на това за кредитора е възникнало задължението да предяви иск за установяване на вземанията си предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.422 ГПК, който е бил разгледан от съда и е уважен само частично с влязлото в сила Решение от 05.11.2014г. постановено по гр.д.№7186/2013г. по описа на СГС, I-18 състав. С влизане в сила на това решение частично влиза в сила и заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, който занапред представлява изпълнително основание само относно вземанията за главница в размер на 2720 лв., ведно със законната лихва, считано от 21.11.2012г. до окончателното изплащане на задължението, преструктурирана и отложена лихва за периода от 22.02.2010г. до 28.07.2011г. в размер на 8 814,82 лв., просрочена редовна лихва за периода от 07.05.2012г. до 03.09.2012г. в размер на 1974,84 лв., и просрочена наказателна лихва за периода от 06.08.2012г. до 20.11.2012г. в размер на 2 832, 24 лв.

Поради това, фактът на влизане в сила на решението по чл.422 ГПК не представлява такъв, който е настъпил след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, защото в случая макар на изпълнителното основание да е придадено предварително изпълнение, то (заповедта за незабавно изпълнение) е стабилизирана именно с влизане в сила на решението и следва да се приеме, че това е производството по което изпълнителното основание е издадено.

Затова в тази му част искът следва да бъде оставен без разглеждане, като процесуално недопустим. По същите съображения, процесуално недопустим е иска по чл.439 ГПК относно вземането за наказателна лихва в размер от над 2832,24 лв. до 3051,76 лв., тъй като към момента на образуване на изпълнителното дело през 2020г. по отношение на това вземане не е съществувало изпълнително основание. Относно исковите претенции в тези им части между ищецът и праводателя на ответника (цедента) е налице формирана сила на пресъдено нещо, която съгласно чл.298, ал.2 ГПК се разпростира и межди ищеца и ответникът по настоящия спор, поради което и на основание чл.299, ал.2 ГПК в тази им част исковете следва да бъдат 4 оставени без разглеждане.

Предявеният иск следва да бъде оставен без разглеждане и по отношение на претенцията за дължими такси в размер от над 2338,21лв. до 5051,76 лв., защото подобна такса не е била предмет на изпълнителния лист, нито на изпълнителното дело към датата на подаване на исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство. Произволните суми, посочени от взискателя в молби до ЧСИ не изменят размера на съществуващото и установено с влязло в сила решение вземане, нито дават основание на ищеца да предявява иск за оспорване на вземането.

По отношение на частта от иска касаещ погасяването по давност на процесните вземания, представляващи главница в размер на 2720 лв., ведно със законната лихва, считано от 21.11.2012г. до окончателното изплащане на задължението, преструктурирана и отложена лихва за периода от 22.02.2010г. до 28.07.2011г. в размер на 8 814,82 лв., просрочена редовна лихва за периода от 07.05.2012г. до 03.09.2012г. в размер на 1974,84 лв. и просрочена наказателна лихва за периода от 06.08.2012г. до 20.11.2012г. в размер на 2 832, 24 лв. съдът намира, че той е изцяло неоснователен.

При положение, че вземанията са установени с влязло в сила решение, то те се погасяват с изтичането а 5-годишен давностен срок. Давностния срок е започнал да тече от датата на влизане в сила на решението, съответно частично на заповедта за изпълнение, т.е. от 23.12.2014г. В периода от образуването до перемирането на изп.дело №20138400400088 по описа на ЧСИ М.Ц. с рег. №840 на 24.07.2015г. давността не е текла. Тя е започнала да тече от 24.07.2015г. и до 24.07.2020г. не е изтекла, защото с наложен на 12.02.2020г. запор върху сметка на ищеца тя е била прекъсната отново и все още не е изтекла и към настоящия момент. Поради изложеното предявения иск в тази му част следва да бъде отхвърлен като неоснователен.