Решение № 469 от 28.09.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 469 гр. Б., 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Н. Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело № 20251200501228 по описа за 2025 година

Въззивно производство по спорна съдебна администрация по реда на чл.

127, ал. 2 вр. чл. 59 СК вр. чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. В. В., ЕГН **********, подадена чрез адв. Л. Б. срещу Решение № 713 от 18.08.2025 г. по гр. д. № 843/2025 г. на Районен съд Б.. С обжалвания съдебен акт е: 1/ предоставено е упражняването на родителските права по отношение на детето В. И. Т., ЕГН **********, родена на *** г., на нейната майка А. В.; 2/ определено е местоживеенето на детето В. Т. при нейната майка А. В.; 3/ определен е режим на лични отношения на бащата И. Н. Т., ЕГН **********, с детето В. Т.; 4/ И. Т. е осъден да заплаща на своето дете В. Т., чрез неговата майка и законен представител А. В. месечна издръжка в размер на 400 лв., считано от 09.05.2025 г. до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на други законни основания за нейното изменение или прекратяване, дължима до 5-о число на текущия месец по банковата сметка на майката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, като e отхвърлен като неоснователен предявения от А. В. против И. Т. иск за издръжка над присъдения размер от 400 лв. до претендирания размер от 600 лв., както и за присъждане на издръжка за минало време за период 1 година преди предявяване на иска – 09.05.2025 г. Районният съд се е произнесъл и по разноските по делото като е осъдил И. Т. да заплати по сметка на РС Б. сумата от 576 лв., представляваща държавна такса върху присъдената издръжка, както и 5 лв. държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

С въззивната жалба решението се обжалва само в частта, с която е 1 определен режим за лични отношения. В жалбата се навеждат доводи, че в тази част решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила без да е съобразен най-добрия интерес на детето. Според жалбоподателката поради възрастта на детето то се нуждае от непосредствените грижи на майката, поради което не следва да бъде отделяно от нея за дълги периоди от време до навършването на * възраст. Счита, че районният съд не е съобразил възрастта на детето и съпътстващите я потребности, поради което е постановил прекалено разширен режим на лични отношения между бащата и В. Т., несъобразен с режима на хранене и спане на детето. Твърди, че бащата не разполага с жилище на територията на гр. Б., поради което режимът на личните отношения се осъществява в паркове, градинки и заведения, което не е обичайната среда на детето. Навежда, че съдът не е предвидил срещите между бащата и детето в събота и неделя да се осъществяват в присъствието на майката. Според жалбоподателката не е в интерес на детето постановеното приспИ.е на именния ден на бащата с оглед на пътуването, което следва да се осъществи между гр. Б. и гр. П.. Счита, че до навършването на * възраст на детето е по-подходящ режимът, който е предложен в насрещната искова молба. Поддържа, че съдът не е взел предвид родителския капацитет на бащата и навежда доводи, че той не е способен да се грижи за детето за продължителни периоди от време. Жалбоподателката счита, че в нарушение на процесуалните правила в хода на първоинстанционното производство не е бил изготвен социален доклад, който да отразява условията, с които разполага бащата за отглеждане на детето. Твърди, че в най-добър интерес на детето би било до навършването на * възраст режимът на лични отношения да се осъществява в присъствието на майката, а когато детето е болно, то да бъде с нея, като след неговото оздравяване бащата да бъде компенсиран за определените му и неосъществени срещи с детето през следващата седмица. Жалбоподателката сочи, че след приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство са настъпили нови обстоятелства, налагащи по-засилена майчина грижа и спазване на ежедневен хигиенно-диетичен режим. Твърди, че детето има урологична инфекция, която налага определена ежедневна грижа и процедури с оглед овладяването и препятстването на повторната поява. Моли да се отмени решението в обжалваната му част и да се определи режим на лични отношения, съобразно посоченото в насрещната искова молба. Претендира разноски.

Въззиваемият И. Т. е депозирал отговор на въззивна жалба, подаден чрез адв. А. Б., в който се изразява становище за неоснователност на жалбата и за правилност на първоинстанционното съдебно решение. Навежда доводи, че оплакванията на жалбоподателката не се основават на доказателствата по делото. Въззиваемият твърди, че възрастта на детето не обуславя необходимост срещите му с бащата да се осъществяват в присъствието на майката. Поддържа, че твърденията на жалбоподателката, че детето следва да се храни и спи само в дома на майката не са основани на доказателства по делото. Сочи, че според социалните работници детето лесно комуникира, вкл. с непознати. Според въззиваемия той е участвал в отглеждането на детето, наясно е с възрастта на детето и с изискванията за храна и сън. Счита, че той разполага с необходимия родителски капацитет, като сочи, че бабата на детето е медицински работник. Навежда доводи, че в интерес на детето е изграждането на силна емоционална връзка с неговия баща, както и че за това е необходимо срещите им да се провеждат без присъствието на майката. Моли да се потвърди решението в обжалваната му част. Претендира разноски.

2

Жалбата е редовна и допустима, тъй като отговаря на изискванията на чл.

260 и чл. 261 от ГПК и е подадена в срок от легитимирана страна с правен интерес срещу подлежащ на обжалване акт. Редовен е и постъпилия отговор.

С въззивната жалба на А. В. решението се обжалва само в частта му относно режима на лични отношения. Решението не се обжалва в частите, с които съдът се произнесъл относно предоставянето на упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, присъждането на издръжката, поради което в тези части първоинстанционното решение е влязло в сила. В този смисъл е определение № 399 от 11.05.2020 г. по гр. д. № 4830/2019 г., Г.

К., ІІІ г. о. на ВКС. Следователно предмет на въззивното производство е само въпросът относно съдържанието на режима на личните отношения.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на И.

Н. Т., подадена срещу А. В. В., с която ищецът е отправил искания: съдът да предостави на майката упражняването на родителските права по отношение на детето В. И. Т.; да се постанови местоживеенето на детето да бъде при майката; да се определи режим на лични отношения между бащата и детето, съобразно подробно описания режим в исковата молба. В исковата молба ищецът е навел доводи, че ответницата прави опити да ограничава контактите му с детето, като непрестанно изтъква поводи и причини, поради което той да не може да го види, като мними заболявания, лични ангажименти и др.

Твърди, че тези действия на ответницата са били насочени към отчуждаване на ищеца от детето. Навежда, че ответницата не позволява на ищеца при срещите си с детето, той да остане насаме с него, поради което той твърди, че няма възможност да контактува пълноценно с него. Тъй като към този момент личните отношения не са били уредени, ищецът е посочил, че контактите му с детето са нередовни и съпътствани с конфликти между страните. Твърди, че ответницата е отказвала страните по делото доброволно да постигнат съгласие относно режима на личните отношения. Счита, че това налага съдебното им определяне по реда на чл. 127, ал. 2 СК. Ищецът е поискал за него да се осигури подходящ режим на лични отношения, които да бъде учестен и плавно разширяващ се, за да има възможност пълноценно да участва в живота и развитието на детето. Ищецът твърди, че има възможност почти всяка седмица да идва в гр. Б. и да се вижда с дъщеря си, а през лятото и около различни празници твърди, че може да бъде с нея и за по-дълъг период, тъй като може да разчита за помощ и на близки роднини.

С исковата молба е било направено и искане да се определят привременни мерки за режима на личните отношения. Затова в хода на първоинстанционното производство са били постановени привременни мерки.

С протоколно определение № 788 от 14.04.2025 г. по гр. д. № 843/2025 г. на РС Б. е одобрена спогодба между страните по делото относно определянето на привременни мерки за осъществяването на режима на личните отношения. С нея страните са се споразумели родителските права да се упражняват от ответницата и местоживеенето на детето да е на адрес Б., ул. ***. С одобрената спогодба е определен следния режим на лични отношения между И. Н. Т. и В. И. Т.: Бащата И. Т. осъществява лични контакти с детето си В. Т., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 11:00 до 13:00 ч. и от 16:30 ч. до 19:30 ч. за всеки от двата дни /без приспИ.е на детето при бащата/. За великденските празници – от 11:00 ч. до 13:00 ч. в празничния понеделник; На 01 юни за времето от 11:00 ч. до 13:00 ч.; На 04.05.2025 г., за кръщенката на детето, за времето от 13:00 ч. до края на 3 тържеството. Посочения режим на лични контакти между бащата и детето се осъществява в присъствието на майката. След това те са били допълнени с протоколно определение № 1613, постановено по същото дело в о.с.з., проведено на 18.07.2025 г.

Обстоятелствата, че страните по делото доброволно са се съгласили на този привременен режим на лични отношения следва да се отчете. Това показва, че този режим в общи линии удовлетворява интересите и на двете страни, а това, че е бил одобрен от съда обуславя извод, че той е и в най-добър интерес на детето. Затова е целесъобразно този режим да се вземе предвид като отправна точка за администрирането на гражданските отношения между детето и бащата.

Едва след постановяването на привременните мерки по делото е постъпил от ответницата документ, озаглавен „отговор на искова молба и насрещен иск“. С него тя е оспорила основателността на претендирания от ищеца режим на лични отношения. Ответницата е навела твърдения, че ищецът е пренебрегвал грижите за нея и за детето. Твърди, че и след раждането на детето е била обект на прояви на психическо и физическо насилие.

Ответницата навежда, че след като се е родило детето, грижите на ищеца за него са били ограничени и символични, като почти цялата грижа за него е била поета от ответницата, на която й е съдействала нейната майка. Навежда се, че родителите на ищеца почти не са присъствали в живота на детето.

Ответницата твърди, че получава съществена подкрепа от своите родители.

Според ответницата последвалите конфликти довели до това, че ищецът е избрал да напусне нейния живот и живота на детето, като напуснал жилището им и се преместил в друг град. Раздялата се случила след продължителен период на емоционално отчуждение и конфликти. Ответницата твърди, че въпреки това тя никога не е препятствала контактите между ищеца и детето, че винаги е полагала усилия за поддържането на тяхната връзка. Поддържа, че редовно информира ответника чрез съобщения и видеа за развитието на тяхното дете, че му изпраща снимки и че му оказва съдействие с това той да присъства в живота на детето. Ответницата обаче навежда, че след раздялата посещенията на ищеца са станали спорадични, кратковременни и неангажирани. Тя твърди, че никога не е създавала пречки на ищеца той да вижда и да прекарва време с детето, а когато 2 пъти е била в невъзможност, срещите били пренасрочени. Според ответницата обичайно часовете, през които ищецът и детето са заедно, съвпадат с периода на бодърстване на детето, което най-често е поне 3 активни часа. Ответницата също иска да се установи ясен и предвидим режим на лични отношения. Според нея обаче именно ищецът е проявявал пасивност по този въпрос. Иска режимът да бъде съобразен с възрастта и с нуждите на детето. Ответницата изрично отправя молба да се определи режим на лични отношения между детето и бащата, според които до навършването на * възраст на детето личните им отношения да се осъществяват в присъствието на майката. Посочва и желан от нея режим на лични отношения.