Решение № 347 от 29.06.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 347 гр. Разлог, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря С. Д. В., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20211240100596 по описа за 2021 година

Производството е образувано по ИМ от “ОТПФБ”ЕАД, ЕИК*, с адрес: *, представлявано от И.Г.Д.-М., против П.Д.Я., ЕГН*, от *.

Ищецът твърди, че „БДСК“АД е отпуснала на ответника потреб. кредит от 25`000.00 лв., със срок за погасяване 120 месеца. Твърди се, че поради неизпълнение е издадена заповед за изпълнение №1589/14.03.2011 г. по ч. гр. д. №337/2011 г. на Рг.РС, както и че вземането е било прехвърлено на „ОТПФБ“ЕАД по договор за цесия от 16.08.2012 г. и е образувано на изпълнително дело при ЧСИ А.Ц..

Иска се съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумата от 21`898.20 лева - главница, ведно със законна лихва в/у нея от 28.02.2011 г. до окончателно изплащане на вземането и сумата от 1`464.29 лева - лихва за периода от 13.11.2008 г. до 28.02.2011 г.

Претендират и сторените от ищеца съд. и деловодни разноски.

В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, от страна на ответника е представен писмен отговор, с който оспорва допустимостта и основателността на иска. Оспорва твърдението, че м/у ищеца и ответника е сключван договор за текущо потребление, респективно, че ищецът е предоставял на ответника паричен заем, който той се е задължил да върне в сроковете и по начин, описан в ИМ. Твърди, че не налице надлежно уведомяване за цесията. Прави възражение за изтекла давност на вземането по чл.110 от ЗЗД и чл.111, б.„в“ от ЗЗД. Прави възражение за нищожност на т.19.1 от Общите условия към договора за кредит.

От събраните по делото писмени док-ства, както и от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Въз основа на депозирано от ищеца Заявление по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д.

№337/2011 г. по описа на Рг.РС, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ №1589 от 14.03.2011 г., с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата 21`898.20 лв. - главница по Договор за кредит за текущо потребление от 13.11.2008 г., ведно със законната лихва в/у главницата от датата на подаване на заявлението /28.02.2011 г./до пълно погасяване на дълга и сумата от 1`464.29 лв.

–лихва за периода от 13.11.2008 г. до 28.02.2011 г., както и сумата от 1`184.50 лв. - направени 1 от заявителя разноски за заплащането на държ. такса и юрк. възнаграждение.

Ответникът е получил по надлежния ред заповедта за изпълнение и в срока по чл.414 от ГПК, е подал възражение с/у издадената заповед за изпълнение.

От представения по делото в заверено копие договор за кредит, се установява, че на 13.11.2008 г. м/у „БДСК“АД, като кредитор и \П.Я., като кредитополучател, е сключен Договор за кредит за текущо потребление /наричан по-долу за краткост „Договора"/, по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя сума от 25`000.00 лв. със срок за погасяване – 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване, т.е. 10 г., като всяка една от месечните вноски е дължима до 29-то число на съответния месец. Падежната дата за окончателното издължаване на кредита е 13.11.2018 г. На името на П.Д.Я. е открита разплащателна сметка с номер, отразен в т.4 от Договора.

В съд. производство е назначена ССчЕ, като на ВЛ е възложено да установи усвояването на кредита, извършените плащания, размера на непогасените задължения към релевантните дати и размера на начислените лихви. В СЗ ВЛ дава пояснения, че последното плащане по кредита е извършено на 05.01.2011 г. Съдът кредитира заключението на ССчЕ относно фактическите счетоводни данни — усвояване на кредита, извършени плащания и последно плащане от 05.01.2011 г. Заключението е компетентно изготвено и не е опровергано с други специални знания.

По делото са представени и приети копия от образувано ИД №875/2013 г. по описа на ЧСИ А.Ц., което впоследствие е прекратено поради перемпция, а след това е образувано ново изпълнително дело №55/2019 г.

Съдът като взе предвид направените доводи и обсъди събраните по делото док-ства поотделно и тяхната съвкупност по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:

Предявеният иск е процесуално допистим, с оглед надлежната процесуална легитимация, определяща се от твърденията на ищеца и безсъмнено установения по делото факт, че праводателят на ищеца в производството се е снабдил редовно със заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, с/у ответника, след връчването на която последният е подал възражение по реда на чл.414 от ГПК, както и жалба с/у разпореждането за незабавно изпълнение. В хода на делото ищцовата страна се позовава и на настъпило процесуално правоприемство, като сочи, че „БДСК“АД е правоприемник на „ОТПФБ“ЕАД, считано от 25.05.2023 г.

Разгледан по същество предявеният установителен иск се явява неоснователен. Съображенията за това са следните:

При иск по чл.422 ГПК, предмет на делото е съществуването на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение. Ищецът следва да докаже както възникването на вземането, така и неговия размер, изискуемост и непогасяване.

Основният спорен въпрос е дали вземането е било изискуемо и годно за принудително събиране, както и дали към момента на предявяване на иска не е погасено по давност.

Съгласно т.18 от ТР №4/18.06.2014 г. по тълк. д. №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост при договор за банков кредит настъпва не само при обективното неизпълнение на длъжника, а след като волеизявлението на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем достигне до длъжника.

Следователно неплащането на вноски само по себе си не прави целия остатък от кредита автоматично предсрочно изискуем, ако договорът не съдържа валидна и приложима клауза за автоматична изискуемост и ако кредиторът не е доказал надлежно уведомяване.

В настоящия случай по делото не се установява преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, до ответника да е достигнало изрично волеизявление на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. В тази насока е и възражението на ответника, че кредиторът не е доказал надлежно настъпване на предсрочна изискуемост преди заповедното производство.

Въззивният съд по предходното производство е приел, че предсрочната изискуемост не е 2 била обявена на длъжника преди подаване на заявлението, като това обстоятелство се сочи и в пледоарията на ищцовата страна.

Съгласно ТР №8/02.04.2019 г. по тълк. д. №8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, когато предсрочната изискуемост не е била надлежно обявена преди подаване на заявлението, искът по чл.422 от ГПК, не следва да бъде отхвърлян изцяло само поради това, ако към момента на формиране на силата на пресъдено нещо са настъпили падежите на отделни вноски. В този случай съдът може да уважи иска за вноските с настъпил падеж, ако те са индивидуализирани и доказани.

В конкретния случай обаче искът е предявен за сборна главница от 21`898,20 лв. и лихва от 1`464,29 лв., без надлежно разграничаване по отделни падежирали вноски, периоди, главница и лихвени компоненти, които да позволят частично уважаване само за непогасени по давност вноски.

Ето защо, дори да се приложи разрешението на ТР №8/2019 г., ищецът не проведе пълно и главно доказване кои конкретни вноски са дължими, кои са погасени и кои не са погасени по давност.

В този смисъл настоящия съд. състав намира възражението на ответника за погасителна давност за основателно.

Последното плащане по кредита е извършено на 05.01.2011 г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 01.03.2011 г., а заповедта и изпълнителният лист са издадени на 14.03.2011 г. След това, според защитата на ответника, до 2019 г. не са предприети годни изпълнителни действия, които да прекъснат давността.

Съгласно чл.110 от ЗЗД, общата погасителна давност е 5-годишна. По отношение на лихвите се прилага кратката 3-годишна давност по чл.111, б.„в“ от ЗЗД. Съгласно т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давността в изпълнителния процес се прекъсва с предприемането на конкретно изпълнително действие, насочено към удовлетворяване на взискателя — например налагане на запор, възбрана, опис, насрочване на продан и др. Не е достатъчно само съществуването на изпълнително дело, ако по него не се извършват действия, годни да прекъснат давността. В конкретния случай от данните по делото се установява продължително бездействие на кредитора. Периодът от 2011 г. до 2019 г. надхвърля пет години. Това води до извод, че дори да се приеме, че с издаването на заповедта и изпълнителния лист е възникнало основание за приложение на чл.117, ал.2 от ЗЗД, новата петгодишна давност е изтекла преди предприемане на последващи действия през 2019 г. Не може да се приеме, че самото подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, през 2011 г. спира безсрочно давността до подаване на иска по чл.422 от ГПК, през 2021 г.

Подобно тълкуване би довело до недопустимо удължаване на давностния срок само поради бездействие на кредитора.

За пълнота, ако ако се приеме че предсрочна изискуемост изобщо не е настъпила преди подаване на заявлението, то всяка погасителна вноска става изискуема на своя падеж. В този случай давността тече отделно за всяка вноска.

Договорът е сключен на 13.11.2008 г. със срок 120 месеца, т.е. крайният падеж е на 13.11.2018 г. Към предявяване на иска през 2021 г. значителна част от вноските са погасени по 5-годишна давност, а всички претендирани лихви за периода 2008–2011 г. са погасени по тригодишната давност по чл.111, б.„в“ от ЗЗД.

Ищецът не е индивидуализирал кои вноски претендира, каква част от тях е главница, каква част договорна лихва, каква част наказателна лихва и за кои от тях давността не е изтекла.

При това положение съдът не може служебно да преформулира иска и да присъжда суми, които не са надлежно индивидуализирани.

С оглед гореизложеното, предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

С оглед неоснователността на установителния иск, следва да бъде оставено без уважение и искането за присъждане в полза на ищеца на разноски в настоящето производство.

Мотивиран от горното, съдът

3

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от “БДСК“АД, ЕИК*, като правоприемник на „ОТПФБ“ЕАД, ЕИК*, с адрес: *, представлявано от Д.Д. и С.С., ч/з пълномощника Р.М. – юрк., против П.Д.Я., ЕГН*, от *, иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.415 от ГПК, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 21`898.20 лева - главница по Договор за кредит за текущо потребление от 13.11.2008 г., ведно със законна лихва в/у нея от 28.02.2011 г. до окончателно изплащане на вземането и сумата от 1`464.29 лева - лихва за периода от 13.11.2008 г. до 28.02.2011 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ искането на „БДСК“АД, ЕИК*, като правоприемник на „ОТПФБ“ЕАД, ЕИК*, с адрес: *, представлявано от Д.Д. и С.С., ч/з пълномощника Р.М. – юрк., за присъждане на сторените разноски в производството по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

4