Решение № 7559 от 07.11.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ 07.11.2019 година гр.София

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

КАЛИНА

АНАСТАСОВА

Мл.съдия АДРИАНА АТАНАСОВА при секретар Д.Шулева като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №1332 по описа на 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №1332/2019 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Д.Б.“

ООД ЕИК ******** от гр.София срещу решение №473987 от 21.08.2018 г постановено по гр.д.№53085/16 г на СРС , 45 състав , с което на основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.318 ТЗ и чл.79 ал.1 ЗЗД е признато за установено спрямо въззивника , че дължи на „С.“ ЕООД ЕИК********от с.Долни Богров – СО сумата от 1509,60 лева продажбена цена по фактура №02..324 от 14.09.2015 г , ведно със законната лихва от 14.01.2016 г до окончателното заплащане на сумата ; за която сума /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 11.05.2016 г по ч.гр.д.№01791/16 г на СРС , 45 състав .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като с преводно нареждане от 12.04.2018 г е заплатил претендираната сума .

Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба .

Въззивната жалба е допустима.

Решението на СРС е връчено на въззивника на 04.09.2018 г и е обжалвано в срок на 14.09.2018 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли иска СРС е приел , че представеното платежно нареждане не доказва плащане , защото в него не е вписана преведената сума .

Решението на СРС частично неправилно

. При констатирано платежно нареждане по процесната фактура , в което липсва реквизит по чл.17 от Наредба №3 от 29.09.2005 г за паричните преводи и платежните системи , СРС следвало да изясни случая и да изиска от ответника да поясни дали не разполага с четлив екземпляр на платежното нареждане или с друго доказателство за превода . Ищецът не е оспорил плащането по фактурата .

Пред настоящия съд се представи от ответника екземпляр от преводното наруждане от 12.04.2018 г , от който е видно , че ответникът е превел цялата сума по фактурата – 1509,60 лева . При съобразяване на чл.76 ал.3 ЗЗД и т.1 от ТР №3/17 г от

27.03.2019 г по тълк.дело №3/17 г на ОСГТК на ВКС е видно , че плащането погасява обезщетението по чл.86 ЗЗД за периода 14.01.2016 г -12.04.2018 г върху главницата от 1509,60 лева в размер на 343,93 лева , както и 1165,67 лева от главницата . След плащането ответникът дължи главница от 343,43 лева със законната лихва от 13.04.2018 г до окончателното заплащане на главницата .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени и претенциите на ищеца да се отхвърлят частично както следва : искът да се отхвърли в частта , в която е признато за установено , че ответникът дължи главница над сумата от 343,43 лева до 1509,60 лева, ведно със законната лихва от 13.04.2018 г до окончателното заплащане на посочената главница ; и обезщетение в размер на законната лихва за периода 14.01.2016 г – 12.04.2018 г върху сумата от 1509,60 лева . Решението на СРС трябва да се потвърди в частта , в която е признато за установено , че ответникът дължи главница от 343,43 лева със законната лихва от 13.04.2018 г до окончателното заплащане на главницата .

В частта за разноските решението на СРС трябва да се потвърди , тъй като плащането на ответника е в течение на делото и той е дал повод за завеждане на същото . Пред СГС въззивникът е доказал само 25 лева разноски , от които трябва да му се присъдят 19,31 лева съобразно отхвърлената част от иска. Не е доказано плащане на адвокатското възнаграждение на въззивника по банков път .

Водим от горното , СЪДЪТ

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №473987 от 21.08.2018 г постановено по гр.д.№53085/16 г на СРС , 45 състав , в частта , с която на основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.318 ТЗ и чл.79 ал.1 ЗЗД е признато за установено спрямо „Д.Б.“ ООД ЕИК ******** от гр.София , че дължи на „С.“ ЕООД ЕИК********от с.Долни Богров – СО разликата над 343,43 лева до 1509,60 лева продажбена цена по фактура №02..324 от 14.09.2015 г , ведно със законната лихва от 13.04.2018 г до окончателното заплащане на сумата ; както и обезщетение в размер на законната лихва върху сумата от 1509,60 лева за периода 14.01.2016 г - 12.04.2018 г ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 11.05.2016 г по ч.гр.д.№01791/16 г на СРС , 45 състав; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ иска на „С.“

ЕООД ЕИК********от с.Долни Богров – СО; срещу „Д.Б.“ ООД ЕИК ******** от гр.София ; в частта да се признае за установено на основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.318 ТЗ и чл.79 ал.1 ЗЗД , че последното му дължи разликата над

343,43 лева до 1509,60 лева продажбена цена по фактура №02..324 от 14.09.2015 г , ведно със законната лихва от 13.04.2018 г до окончателното заплащане на сумата ; както и обезщетение в размер на законната лихва върху сумата от 1509,60 лева за периода 14.01.2016 г -12.04.2018 г ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 11.05.2016 г по ч.гр.д.№01791/16 г на СРС , 45 състав

ПОТВЪРЖДАВА решение №473987 от 21.08.2018 г постановено по гр.д.№53085/16 г на СРС , 45 състав , в частта , с която на основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.318 ТЗ и чл.79 ал.1 ЗЗД е признато за установено спрямо „Д.Б.“ ООД ЕИК ******** от гр.София , че дължи на „С.“ ЕООД ЕИК********от с.Долни Богров – СО сумата от 343,43 лева продажбена цена по фактура №02..324 от 14.09.2015 г , ведно със законната лихва от 13.04.2018 г до окончателното заплащане на сумата ; за която сума /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 11.05.2016 г по ч.гр.д.№01791/16 г на СРС , 45 състав ; както и в частта за разноските .

ОСЪЖДА „С.“ ЕООД

ЕИК********от с.Долни Богров – СО да заплати на „Д.Б.“ ООД ЕИК ******** от гр.София сумата от 19,31 лева разноски пред СГС .

Решението не подлежи на обжалване / чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.