Определение № 1030 от 10.07.2025, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 475/2025
- Вид
- Определение № 1030
- Подписан
- 10.07.2025
- В сила
- 10.07.2025
- Състав
- СТЕФАН АСЕНОВ ДАНЧЕВ, СВЕТЛА ЙОРДАНОВА ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА, ТАТЯНА ГЕОРГИЕВА БЕТОВА
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.262 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.26 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.2, ал.5 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1030 гр. Плевен, 10.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:
ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500475 по описа за 2025 година
Делото е образувано по частна жалба на Л. В. С., подадена чрез Еднолично адвокатско дружество „Е. И.“-гр. Пловдив срещу определение № 1936 от 14.04.2025 г. по гр.д. № 6937/2024 г. по описа на Плевенски Районен съд, с което е оставена без уважение молба за изменение на постановеното по делото решение № 320 от 12.03.2025 г. в частта му за разноските – като се присъди в разумен и справедлив размер адвокатско възнаграждение за защита по дело с няколко предявени иска. Жалбоподателят счита, че съгласно чл.2, ал.5 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. адвокатското възнаграждение се определя съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
Позовава се на съдебна практика, вкл. практика на СЕС. Моли, обжалваното определение да бъде отменено, като се определи адвокатско възнаграждение, съобразно цената на иска, в условията на разумност и пропорционалност.
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е депозирало писмен отговор, в който се изразява становище, че определеното от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адв. възнаграждение на процесуалния представител на ищцата е в съответствие с разпоредбите на закона и при правилно отчитане на фактическата и правна сложност на делото, на вида и обема на извършените процесуални действия.
„ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД е депозирало писмен отговор, в който моли да бъде оставена без уважение подадената частна жалба, тъй като делото не е с фактическа и правна сложност.
Чрез проверка относно допустимостта на частната жалба при 1 съответно прилагане на чл.262 от ГПК, въззивната инстанция констатира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна, имаща интерес от обжалването, срещу определение по чл.274, ал.1, т.1 във вр. с чл.248, ал.3 от ГПК на ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД.
Така изложеното прави жалбата допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, защото:
С Решение № 320 от 12.03.2025 г. по гр.д. № 6937/2024 г. Плевенски Районен съд е:
ПРОГЛАСИЛ ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП по иска, предявен от Л. В. С., с ЕГН **********, с адрес: *************** чрез ЕАД „Е. И.“, БУЛСТАТ 180978004, със съдебен адрес: гр.********* срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр.*************************, представлявано от управителя С. К. К., договор за паричен заем № 4682600/29.12.2022 г. поради противоречие с нормите на ЗПК и ЗЗП.
ПРОГЛАСИЛ ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл.26 от ЗЗД и чл.143 от ЗЗП по иска, предявен от Л. В. С., ЕГН **********, с адрес:
*************** чрез ЕАД „Е. И.“, БУЛСТАТ 180978004, със съдебен адрес: гр.********* срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр.*************************, представлявано от управителя С. К. К., договор за предоставяне на гаранция № 4682600/29.12.2022 г. поради противоречие с нормите на ЗЗП и ЗЗД.
ОСЪДИЛ „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр.*************************, представлявано от управителя С. К. К., да заплати по сметка на РС-Плевен държавна такса в размер на 223.60 лева и разноски за вещо лице в размер на 125 лева.
ОСЪДИЛ „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр.София 1324, ж.к.„Люлин“ № 7, бул.
„Джавахарлал Неру“ №28, „Силвър център“, етаж 2, офис 40-46, да заплати по сметка на РС-Плевен държавна такса в размер на 167.12 лева и разноски за вещо лице в размер на 125 лева.
ОСЪДИЛ „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, с ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.„Джавахарлал Неру” №28, да заплати на ЕАД „Е. И.“, БУЛСТАТ 180978004, съдебен адрес гр.Пловдив ул.“Борба“ №3, представлявано от Е. Г. И. - М., адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 480 лв. с ДДС.
ОСЪДИЛ „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр.******************, да заплати на ЕАД „Е. И.“, БУЛСТАТ 180978004, съдебен адрес гр.Пловдив ул.“Борба“ №3, представлявано от Е. Г. И. - М., адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от 2
ЗА в размер на 480 лв. с ДДС.
Плевенски Окръжен съд намира, че първоинстанционният съд е разгледал и уважил два установителни иска – всеки с различен предмет и предявен срещу различен ответник и е определил и присъдил адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за защита по всеки един от двата иска в размер на по 480 лв. с ДДС. Ето защо жалбоподателят няма основание да се оплаква от неправилно приложение на чл.2, ал.5 от Наредба №1 от 09.07.2004 г.
Същинският предмет на обжалването е относно „справедливия“ размер на адвокатското възнаграждение за защита по двата иска, първият от които е цена 5 590.08 лв., а вторият – с цена 4 177.92 лв. По този въпрос и в решението, и в определението по чл.248 от ГПК Плевенски Районен съд е приел, че не е обвързан от Наредба №1 от 09.07.2004 г. /по-нататък само Наредбата/ и че може сам да определи размера на адвокатското възнаграждение според правната и фактическа сложност на делото. Плевенски Районен съд обаче не е отчел, че към момента на постановяване на съдебните актове Наредбата вече не определя минимални размери на адвокатското възнаграждение, а служи за ориентир при свободното му договаряне между клиент и адвокат, както и при определянето от съда на полагащото се адв. възнаграждение в случаите по чл.38, ал.2 от ЗА /виж чл.1 и чл.2, ал.2 от Наредбата/.
Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела при интерес от 1 000 до 10 000 лв. възнаграждението е 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. При това положение възнаграждението за защита по първия иск с цена 5 590.08 лв. е 859 лв. /1 030.80 лв. с ДДС/, а по втория с цена 4 177.92 лв. е 717.79 лв. /861.35 лв. с ДДС/.
Съгласно чл.2, ал.9 от Наредбата, когато процесуалното представителство, защитата и съдействието са свързани с особена фактическа и правна сложност, възнаграждението по тази наредба може да бъде определено в двукратен размер. Съгласно §1а, ал.2, т.2 от Наредбата, при определяне размера на възнаграждението за адвокатска работа за преценката за "фактическа и правна сложност" на случая се вземат предвид: при адвокатска работа за съдебната фаза се прилагат съответно коефициенти за вида дело, извършените процесуални действия и развитието на производството, предвидени в Правилата за оценка натовареността на съдиите, приети от Висшия съдебен съвет, включително коригиращите коефициенти за увеличаване на фактическата и правна сложност на делото.
Наредбата не предвижда правила за намаляване на възнаграждението, поради което разпоредбата на §1а, ал.2, т.2 от Наредбата има значение при 3 увеличаване на възнаграждението, т.е. е неприложима в настоящия случай.
Възможността съдът да присъди по-нисък размер разноски за адв. възнаграждение с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото е предвидена в чл.78, ал.5 от ГПК. Тази възможност съществува и в хипотезата на чл.38, ал.2 от ЗА, като определянето на адв. възнаграждение под дадения в Наредбата ориентир е свързана с общото разбиране за действителната правна и фактическа сложност на делото.
В конкретния случай Плевенски Районен съд е приел, че се касае за исково производство без съществена правна и фактическа сложност, което е приключило в едно съдебно заседание, в което процесуалният представител на ищцата не се е явил, като същият е извършил работа по делото, свързана само с изготвянето и подаването на исковата молба и във вр. с искането за освобождаване на ищцата от внасяне на държавна такса и разноски в производството. Съобразявайки тези критерии, е определил адв. възнаграждение в размер на 400 лв. /480 лв. с ДДС/, което съответства на ориентировъчното възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела при интерес до 1 000 лв.
Плевенски Окръжен съд намира, че първоинстанционният съд не е отчел, че интересът в случая е почти десетократно по-висок от 1 000 лв. – 9 768 лв. Не е отчел, че се касае за два иска срещу двама ответници, т.е. че е необходимо запознаване с два отговора на исковата молба, респ. с две защитни тези. Важно е също, че за разрешаването на спорните въпроси е била необходима и експертна помощ, т.е. запознаване със съответното заключение.
Плевенски Окръжен съд констатира още, че делото е започнало на 28.11.2024 г. с подаване на исковата молба и е приключило в първата инстанция на 12.03.2025 г. с постановяването на решение, т.е. налице е ангажираност на адвоката за около 3.5 месеца.
В заключение – Плевенски Окръжен съд намира, че правната и фактическа сложност на делото не се отличава от обичайната за такъв вид дела, поради което адв. възнаграждение не следва да се намалява под ориентировъчното по Наредбата, както е направил Плевенски Районен съд.
Обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което да бъде изменено решение № 320 от 12.03.2025 г. по гр.д. № 6937/2024 г. по описа на Плевенски Районен съд в частта му за разноските – като се присъди адвокатско възнаграждение за защита по всеки от двата предявени иска в разумен и справедлив размер, както следва:
- „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с ЕИК 131576434 да заплати на ЕАД „Е. И.“ и сумата от 550.80 лв. – така адв. възнаграждение за защита по иска с цена 5 590.08 лв. става общо 1 030.80 лв. с ДДС.
4
- „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 202513690 да заплати ЕАД „Е. И.“ и сумата от 381.35 лв. – така адв. възнаграждение за защита по иска с цена 4 177.92 лв. става общо 861.35 лв. с ДДС.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 1936 от 14.04.2025 г. по гр.д. № 6937/2024 г. по описа на Плевенски Районен съд и вместо него ПОСТАНОВИ СЛЕДНОТО:
ДОПЪЛВА на основание чл.248 от ГПК решение № 320 от 12.03.2025 г. по гр.д. № 6937/2024 г. по описа на Плевенски Районен съд в частта му за разноските, като:
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с ЕИК 131576434 да заплати на ЕАД „Е. И.“-гр.
Пловдив,
БУЛСТАТ
180978004 и сумата от 550.80 лв. като адв. възнаграждение за защита по иска с цена 5 590.08 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 202513690 да заплати ЕАД „Е. И.“-гр. Пловдив, БУЛСТАТ 180978004 и сумата от 381.35 лв. като адв. възнаграждение за защита по иска с цена 4 177.92 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5