Решение № 3333 от 02.03.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3333 гр. София, 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА

Гражданско дело № 20221110116396 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба от “Топлофикация София” ЕАД против И. П. Р. с искане да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи сумата в размер на 119,25 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес ............... за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 19.01.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 16,67 лева за периода от 01.07.2019 г. до 11.01.2022 г., сумата в размер на 22,84 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва от 19.01.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 4,07 лева за периода от 01.07.2019 г. до 11.01.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2841 от 25.01.2022 г. по ч. гр. д. № 2391/2022 г. по описа на СРС, 113 състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно правоотношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не е депозирал писмен отговор на исковата молба.

В подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение ответникът посочва, че не е потребител за процесния период на посочения от ищеца недвижим имот като не е откривал 1 партида на свое име и не е ползвател на имота. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

Конституираното по искане на ищеца трето лице – помагач „Бруната“ ООД не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл.

415 ГПК с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия и цена на услугата по разпределението й.

По допустимостта:

От приложеното ч. гр. д. № 2391/2022 г. на СРС, 113 състав, се установява, че на 19.01.2022 г. ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответницата за процесните вземания. Съдът е уважил изцяло заявлението като е издал заповед за изпълнение от 25.01.2022 г. След постъпило възражение от длъжника И. П. Р. срещу заповедта по реда на чл.414 ГПК, в срока за това са предявени процесните установителни искове за вземанията, предмет на същата, поради което съдът достига до извод за процесуалната им допустимост.

По основателността:

По иска предявен по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:

За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

От представения по делото препис от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 14, том I, рег. № 2413, нот. дело № 13/2006 г. по описа на Нотариус Румяна Радева, с рег.

№ 104 на НК, вписан с вх. № 4271, том VIII, дело № 114/2006 г. в СВ – гр. София / л. 17 – л.

18 по делото/, се установява, че ответницата И. П. Р. е придобила от майка си чрез безвъзмездна сделка недвижим имот, находящ се в гр. София, район Сердика, ж.к.

„Банишора“, блок 40, представляващ нежилищен имот, със застроена площ от 164,11 кв.м., състоящ се от търговска зала и складово обслужванеа площ, заедно с намиращите се в помещенията машини и оборудване, ведно с 2,003 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, находящо се в квартал № 7а, м. ГГЦ – Зона В17 от действащия ЗРП, при съседи: изток – ул. „Харалампи 2

Карастоянов“, запад – помещение № 2 и вътрешна квартална улица, север – улица, юг – вход на блок.

Видно от Удостоверение с изх. № 68 – 00 – 1619/01.02.2014 г., издадено от „ГИС – София“ /л. 15 по делото/, се установява, че многофамилна жилищна сграда, отразена с идентификатор ***, със стар адрес ж.к. „Банишора“, блок 40, има следния настоящ адрес: ж.к. „Банишора“, блок 40В.

От това следва, че е налице идентичност по отношение на адреса, обективиран в акта за собственост, с адреса, за който ищецът претендира, че е доставял топлинна енергия, възлизаща на процесните суми.

Със Заповед № РСР16-РА50-17/17.10.2016 г., издадена от главния архитект на район „Сердика – СО“ /л. 19 по делото/, е допусната поправка в Разрешение за строеж № 22/13.04.2016 г. за обект: „Преустройство, смяна на предназначението и разделяне на транжорен цех на три магазина за промишлени стоки“ в УПИ I – ОЖС, кв. 7А, м. „ГГЦ Зона В – 17“, район „Сердика“ – СОК, ж.к. „Банишора“, блок 40В, етаж I , като е променена категорията от „категория 5“ на „категория 4“. Видно от Удостоверение с изх. № 25 – 86256/07.11.2016 г., издадено от Агенция по георгеция, картография и кадастър, се установява, че обектът след преустройството е отразен в одобрените КККР на район „Сердика“ с идентификатори ***, *** и ***

/л. 20 по делото/.

Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Не е нужно за периода той реално да е ползвал и обитавал имота. В закона не е предвидено изискване за сключване на договора в писмена форма. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от предприятието и одобрени от ДКЕВР, които влизат в сила в 30 – дневен срок от публикуването им, без да е необходимо писменото им приемане от потребителите.

От заключението по назначената съдебно – техническа експертиза се установява, че 3 количеството топлинна енергия за абонатната станция на адрес гр. София, ж.к. „Банишора“, блок 40В се измерва и отчита съгласно Закона за енергетиката от средство за търговско измерване – общ топломер, монтиран в абонатната станция. Установи се, че етажната собственост на адрес ж.к. „Банишора“, блок 40В, е сключила договор за услугата дялово разпределение на топлинна енергия с третото лице – помагач по делото „Бруната България“ ООД, което от своя страна за процесния период от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. е отчитало водомера в процесния имот.

Следователно, имотът се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на действащата нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, собствениците на имота имат качеството потребители на доставената топлинна енергия и на основание чл. 150, ал. 2 ЗЕ са обвързани от общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане. Следва да се посочи, че сключването на договор, като източник на облигационно правоотношение между страните по действащия ЗЕ, не изисква спазването на някаква форма, включително и писмена. Волеизявленията на страните могат да бъдат обективирани и чрез действия, изразени в извършване на доставка на топлоенергия (фактическо изпълнение на задължението от доставчика) и приемане на престацията без възражения от страна на потребителя. Установи се безспорно по делото, че ответницата се явява собственик на процесния недвижим имот, до който ищецът твърди, че е доставял топлинна енергия.

В чл. 150, ал. 3 ЗЕ е предвидено, че потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Няма данни от страна на ответницата да са предприемани действия по искане на специални условия, при които да се счита сключен договорът с топлопреносното предприятие, поради което и предвид липсата на изискване за писмено изразено съгласие за сключването му, следва да се приеме, че страните по спора са обвързани от договора за продажба на топлинна енергия при действащите публично известни общи условия.

Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация София” ЕАД, както и Закон за енергетиката, като ищецът има задължение да доставя топлинна енергия за целия имот, а ответницата - да заплаща цената ѝ.

Следва да се установи дали ищецът е изпълнил задължението си да достави реално на ответника топлинни услуги за процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, което се кредитира изцяло от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че количеството топлинната енергия отдадена от сградната инсталация в СЕС е изчислено от 4

ФДР по формула, съгласно приложението към чл. 61, т. 6.1.1 от Наредба № 16 – 334, като същото е разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект в сградата. Вещото е констатирало, че изчисленията са съгласно методиката за дялово разпределение към действащата наредба за топлоснабдяване, като през 2019 г. и 2020 г. ищецът не е имал сключен договор с фирми за извършване на метрологични проверки на уредите за търговско измерване в АС (топломери и водомери). Както вече се посочи, фирмата за дялово разпределение (ФДР) е отчитала уредите в имота като по време на отчетите са попълнени документите за главен отчет, които са подписани от потребител – ответницата в настоящото производство. Експертизата сочи, че в процесния имот не е имало монтирани отоплителни тела, съответно не са монтирани топлоразпределители, в имота и не се ползва топла вода, но има водомер за топла вода, който се отчита. Вещото лице по допуснатата експертиза твърди, че разпределението на ТЕ в сградата ежемесечно съгласно чл. 71 от НТ е по прогнозни данни от предходен изравнителен период, като след приключване на отоплителния период се извършва отчитане на индивидуалните уреди в имотите на потребителите от ФДР и изготвяне на изравнителни сметки. Топломерът с електронен блок тип Multicall 66 C в абонатната станция и съгласно БДС 1434 – 2001 е подлежал на периодични проверки, като е съотвествал на одобрения тип.