Решение № 214 от 18.06.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Карлово, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20255320102288 по описа за 2025 година

Производството е по искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, ЕИК: 115010670 със седалище и адрес на управление: гр. П, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от управителя Ю. Р. К., чрез юрк. М. Д. против А. А. Я., ЕГН:

**********, с адрес: ***

В исковата молба се твърди, че за периода от 05.05.2023 г. до 13.08.2025 г. ответникът имал задължения към „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. П за предоставени от експлоатационното дружество услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, в размер на 1361.78 лева, както и мораторна лихва към главницата в размер на 106.68 лева за периода от 19.08.2023 г. до 31.07.2025 г. за обект, с адрес: *** Твърди се, че периодът посочен по-горе съставлява период формиран от датите на издадените за тази доставка фактури. Съгласно чл. 198о от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на потребителите се извършва от ВиК оператора срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). Твърди се, че 1 ответницата, в качеството си на собственик респ. ползвател на имота, е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ, като в тази връзка тя фигурира в базата данни на оператора като потребител с № 0101311494. Към настоящия момент отношенията между потребителя и експлоатационното дружество се уреждали от публично известни Общи условия, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ, като същите били общодостъпни на сайта на дружеството www.vik.bg.

Твърди се, че ответникът има качеството потребител, съгласно разпоредбата на Наредба № 4 от 14.09.2004 I. и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор - гр. П тъй като бил собственик/ползвател на водоснабдения имот.

Отчетът в имота на потребителя бил извършван съгласно разпоредбите на чл. 25, ал. 8 и чл. 23, ал. 5 от ОУ, одобрени от КЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. – при условията на липсващо измервателно устройство, като съгласно тези разпоредби се е начислявало по 5 куб. м. за нетоплофицирано жилище и 6 куб. м. за топлофицирано жилище на всеки обитател, като било предвидено завишаването им с по 1 куб. м. на човек за всяко тримесечие с оглед изпълнение на задължението на потребителя за монтаж на измервателно устройство.

Вписаният водомерен номер 13301699961 представлявал системен такъв в картотеката на дружеството и не е бил обвързан с фабричен номер на измервателно устройство.

Сочи се, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 203 от Закона за водите „Потребителите и водоползвателите на вода и ползващите услугите отвеждане и пречистване па отпадни води и други услуги, предвидени в този закон - неизправни длъжници, носят отговорност за задълженията си, като предоставящият услугата може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от размера на задължението”, „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. П подало заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника А. А. Я. за натрупаните по партидата на абоната задължения, които до момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не били заплатени.

Било образувано ч. гр. д. №2647/2025 г. по описа на РС Ш., по което 2 била издадена заповед за изпълнение. Заповедта била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което за ищцовото дружество бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - гр. П моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи следните суми, за които по ч. гр. д. №2647/2025 г. по описа на РС Ш. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а именно:

- 1361.78 лева, представляваща неплатена сума за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 05.05.2023 г. до 13.08.2025 г.;

- 106.68 лева – мораторна лихва за периода от 19.08.2023 г. до 31.07.2025 г.,

ВЕДНО със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 19.09.2025 г., до изплащането на вземането.

Претендират се и разноските по делото, включително и тези в заповедното производство.

Ответникът А. А. Я. редовно призован за съдебното заседание, не се явява, не се представлява и не взема становище по иска. Въпреки дадената му възможност за писмен отговор, в срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран такъв. На същия са указани последиците по чл.133, чл.143, ал.3 от ГПК, както и по чл.238, ал.1 от ГПК, а именно: че ако не бъде подаден отговор в срока за отговор на исковата молба и ответникът или негов представител не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него.

С исковата молба ищцовото дружество, чрез пълномощника си ст. юрк.

Д., е направило искане за постановяване на неприсъствено решение на основание чл. 238, ал.1 от ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че са налице процесуалните предпоставки по чл. 239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника: същият е бил редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е била представляван. Редовно му е връчено съобщението за писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, но не е подал такъв, а са му указани надлежно последиците от това. С оглед приетите 3 писмени доказателства, представени с исковата молба, искът е вероятно основателен. Ето защо следва срещу ответника да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявеният иск да бъде уважен съобразно ангажираните писмени доказателства, без същият да се мотивира по същество, по аргумент от чл. 239, ал.2 от ГПК.

По разноските:

Производството по чл. 422 ГПК е особено исково производство за установяването на вземане, предмет на заповед за изпълнение. На заявителя /ищец по настоящото дело/ са присъдени разноските в заповедното производство в размер на 79.37 лева/40.58 евро, които основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да му заплати заедно с направените разноски в хода на настоящото исково производство в размер на общо 125.10 лева/63.96 евро – 100 лева/51.13 евро за юрисконсултско възнаграждение и 25.10 лева/12.83 евро държавна такса по иска по чл.422 ГПК.

Мотивиран от изложеното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, че А. А. Я., ЕГН: **********, с адрес:

***дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, ЕИК:

115010670 със седалище и адрес на управление: гр. П, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от управителя Ю. Р. К., следните суми, за които по ч. гр. д. №2647/2025 г. по описа на РС Ш. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а именно:

- 1361.78 лева, представляваща неплатена сума за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 05.05.2023 г. до 13.08.2025 г.;

- 106.68 лева – мораторна лихва за периода от 19.08.2023 г. до 31.07.2025 г.,

ВЕДНО със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 19.09.2025 г., до изплащането на вземането.

ОСЪЖДА А. А. Я., ЕГН: **********, с адрес: ***ДА ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, ЕИК: 115010670 със седалище и адрес на управление: гр. П, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от управителя Ю. Р. К. направените по делото разноски общо 4 в размер от 104.54 евро от които 40.58 евро в заповедното производство по ч. гр. д. №2647/2025 г. по описа на РС Ш. и 63.96 евро в исковото производство по гр. д. №2288/2025 г. по описа на РС Карлово.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал.4 от ГПК.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________ Й.А.

5