Решение № 2898 от 19.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2898 гр. С, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря П А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110139479 по описа за 2023 година

Предявени са искове от „АКПЗ" ООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „В Л” № 114, етаж мецанин, представлявано от Я Б Я, с които е поискало да бъде установено по отношение на ответника Л. Г. Л., ЕГН **********, с адрес гр. С, ж.к.И бл...., че дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 17744/2023 г., а именно: сумата 1 097.46 лева, представляваща главница по договор за паричен заем № ... г., сключен между длъжника и "И А М" АД, изплатена от "Ф Б" ЕООД въз основа на договор за поръчителство № ... г., вземането по който последното е прехвърлило на заявителя с Приложение № 1/02.06.2022 г. към рамков договор за цесия от 02.03.2020 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК - 03.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 106.21 лева, представляваща договорна лихва за период от 11.05.2021 г. до 23.11.2021 г., платена от поръчителя; сумата 166.95 лева, представляваща мораторна лихва за период от 24.11.2021 г. до 28.03.2023 г.

Претандират се направените в хода на производството разноски.

В исковата молба се твърди, че ответникът е сключил с „И А М” АД договор за кредит № ... г. за сумата от 1250.00 лв. по реда и при спазване изискванията на Закона за потребителския кредит, която сума е следвало да върне на 15 равни двуседмични вноски от по 92.59 лв. В същото време, за обезпечаване на това негово задължение, на 27.04.2021 г., е сключен и договор за поръчителство с „Ф Б“ ЕООД.

Ищецът сочи, че ответникът не е изпълнил задължениета си по договора закредит, като направените от него вноски възлизата на 272.00 лв., а остатъчната главница – на 1097.46 лв. С оглед на това кредиторът е ангажирал отговорността на поръчителя, който е заплатил на „И А М” АД сумата от 1338.19 лв., включващо главница и договорна лихва.

Излагат се данни, че възникналото в тази връзка регресно вземане на поръчителя от длъника е прехвърлено на ищеца с приложение от 02.06.2022 г. към договор за цесия от 02.03.2020 г. Освен това, ищецът претендира и заплащане на лихва от датата на изплащане на дълга от страна на „Ф Б“ ЕООД към „И А М” АД в размер на 166.95 лв.

1

В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, с който оспорва исковете.

Ответникът прави възражение за недопустимост на ищцовата претенция поради липсата на доказателства за уведомяването му за извършената цесия.

По съществото на спора, оспорва да е валидно възникнало правоотношение между неговия стар кредитор и ищеца, както и сключения от него с „Ф Б“ ЕООД договор за поръчителство.

Според ответника, приложим в отношенията му с кредитора и с поръчителя е Закона за потребителския кредит. В тази насока оспорва като недействителни и неравноправни клаузите в договора, установяващи годишния лихвен процент поради надвишението му с повече от 3 пъти законната лихва. Отделно от това обръща внимание на липсата на подписи на приложимите към договора общи условия и на погасителен план, съответстващ на изискванията на ЗПК /в частност не е посочен дължимия лихвен процент на ден/. Изразява становище за несъответствие на договора с изискванията на закона за вид, форма и размер на шрифта, с който е написан.

По отношение договора за поръчителство се твърди, че в случай на съмнение в платежоспособността на длъжника, кредиторът е следвало първо да поиска обезпечение, а след това да отпусне кредита. Доколкото в случая тази последователността не е спазена, изразява се становище, че с процесния договор се цели заобикаляне на закона като се достига до кумулиране на обезщетение за неизпълнение в размер на законната лихва и обезщетение за недадено обезпечение. Изразява се становище, че поставените пред кредитополучателя изисквания са практически неизпълними.

Отделно от това се аргументират доводи, че неустойката за неосигуряване на порйчител излиза извън присъщите й функции. Отделно от това се навеждат и доводи, че липсват доказателства за заплащане от страна на „Ф Б“ ЕООД на „И А М“ АД на дължимите от ответника суми по процесния договор за кредит.

По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове като присъди на ответника направените по делото разноски.

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Ищецът взема писмено становище по съществото на спора.

По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебносчетоводна експертиза.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна и правна следното:

По предявените искове с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 от ГПК ш чл.143 от ЗЗД и имат за предмет установяване дължимостта на присъдени в предходно проведено заповедно дело суми.

От приложеното към настоящето, ч.гр.д.№ 17744/2023 г. по описа на СРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение за следните суми: сумата 1 097.46 лева, представляваща главница по договор за паричен заем № ... г., сключен между длъжника и "И А М" АД, изплатена от "Ф Б" ЕООД въз основа на договор за поръчителство № ... г., вземането по който последното е прехвърлило на заявителя с Приложение № 1/02.06.2022 г. към рамков договор за цесия от 02.03.2020 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК - 03.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 106.21 лева, представляваща договорна лихва за период от 11.05.2021 г. до 23.11.2021 г., платена от поръчителя; сумата 166.95 лева, представляваща мораторна лихва за период от 24.11.2021 г. до 28.03.2023 г.

2

С възражение от 09.06.2023 г., длъжникът е оспорил вземанията.

Установява се, че исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.

По основателността на предявените искове съдът намира следното:

Доколкото ищецът черпи права от сключен договор за цесия с „Ф Б“ ЕООД, а именно Приложение 1 от 02.06.2022 г. към рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 02.03.2020 г., с който са прехвърлени права, възникнали от изплатени въз основа на договор за поръчителство № ... г. от „Ф Б“ ЕООД задължения на Л. Г. Л към „И А М“ АД по договор за паричен заем № ... г., по делото следва да се установи съществуването на облигационно правоотношение между ответника и кредитната институция „Изи асет менджмънт“ АД, валидно учредено поръчителство по това правоотношение, изплащане на задълженията на длъжника по договора от страна на кредитора и прехвърляне на възникналото в тази връзка вземане към ищеца.

Поръчителството е каузален договор с основание кредиторът да бъде обезпечен и с основание на поръчителя да обезпечи кредитора. Предметът на поръчителството е идентичен с предмета на главния дълг, затова поръчителството има акцесорен характер и е функция на другото, главно правоотношение. Престацията е предварително определена, известна и договорът е комутативен.

Самото поръчителство поражда имуществено право - вземане в полза на кредитора.

Според чл.138, ал.1 ЗЗД, поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговоря за изпълнението на негово задължение, затова поръчителят отговоря по самостоятелно правоотношение с кредитора и плаща свой, а не чужд дълг. Поръчител, който заплати дълга, придобива вземания срещу длъжника, като регресното му вземане от длъжника по главния дълг възниква с първото извършено плащане. От този момент той става кредитор на длъжника на лично основание за свое вземане.

В случая с отговора на исковата молба ответникът е навел възражения срещу действителността на договора за кредит, които следва да бъдат разгледани от съда при преценка основателността на заявените претенции.

Безспорно от представените писмени доказателства се установява, че между ответника /в качеството на заемополучател/ и "И А М" АД с .... /заемодател/ е сключен представения с исковата молба договор за паричен заем № ... от 27.04.2021 г., по силата на който "И А М" АД е предоставило на ответника заем в размер на 1250 лв., като последният се е задължил да върне сумата, ведно с уговорената възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент от 35%. Видно от посоченото в договора, уговорената възнаградителна лихва e в общ размер за срока на договора – 138,85 лева /изчислена като разлика на общата дължима сума по т. 7 – 1 388,85 лв. и главницата от 1250 лв./. Ответникът се е задължил да върне главницата, ведно с възнаградителната лихва на 15 равни двуседмични погасителни вноски, всяка в размер от 92,59 лв. или общо сумата от 1 388,85 лв. лева с падеж на първата вноска – 11.05.2021 г. и на последната – 23.11.2021 г.

Съгласно чл. 3 от договора за заем с подписване на договора, страните се съгласяват да се рефинансира текущия заем на заемополучателя, като същият заявява, че желае да погаси изцяло задълженията си, възникнали по повод договор за паричен заем № ..., в размер на 405 лв. Направено е изрично изявление от страна на страните за прихващане на насрещни изискуеми задължения, а именно от заемната сума по договора заемодателят е прихванал задължението на заемателя по договор за паричен заем № ..., като след извършеното прихващане, задължението на заемателя се погасявало изцяло, а заемодателят изплаща на заемателя остатъка от заемната сума по процесния договор, като договорът има силата на разписка за това обстоятелство.

Предвид посоченото установено по делото е наличието на валидно облигационно 3 отношение, възникнало първоначално между ответника и „И А М" АД по договор за заем, като съдът намира за неоснователно възражението на ответника за неусвояване на процесната сума, доколкото същият е удостоверил с подписа си получаването й предвид разпоредбата на чл. 3 от договора.

Съдът, след служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи в договорните разпоредби, сочени като основание на претендираните вземания за главница и възнаградителна лихва, не установява такива. В случая договорът отговаря на изискванията за форма и съдържание, предвидени в чл.10 и чл.11 от ЗПК, в редакцията към момента на сключването му. В него са означени дата и място на сключването, вид на предоставения кредит, извършена е индивидуализация на страните, посочен е срока на договора, общия размер на кредита и начина на усвояването му, размера на годишния лихвен процент, информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Посочен е годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит както и останалите изискуеми реквизити. Бил е изготвен погасителен план, неразделна част от договора с вписани 15 бр. двуседмични погасителни вноски с размер на всяка падежна вноска, с точни дати за погасяване на отделните вноски. В случая в погасителния план е направена разбивка какво точно включва всяка вноска, без това да е безусловно необходимо, съобразно утвърдената съдебна практика. В същото време клаузите на договора са написани с четлив шрифт, който е с размер, съобразно изискванията на чл.5, ал.4 от ЗПК. Извод в тази насока съдът прави без помощта на експерт, притежаващ специални знания в оформлението на печатни текстве, доколкото шрифт с размер 12 се използва ежедневно в съда при изготвяне на съдебни актове.

По отношение на претендираната възнаградителна лихва съдът намира следното: с ал.4 на чл.19 от ЗПК се въвежда ограничение на размера на годишния процент на разходите по потребителски кредити до пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В случая съдът намира, че следва да съобрази именно ограничението на чл.19, ал.4 от ЗПК, доколкото в годишния процент на разходите се включват както дължимите лихви /вкл. и договорна възнаградителна такава/, така и други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора. Идеята на законодателя е да ограничи общите разходи по кредита до определен размер, без да се интересува от съотношението на всеки един от тях в общия им размер. Именно при този подход се защитават в най-пълна степен интересите на потребителя, доколкото в противен случай е възможно при ниска възнаградителна лихва, да бъдат предвидени в договора други разходи, които да оскъпят повече кредита, отколкото ако лихвата е в по-висок размер.