Решение № 195 от 14.03.2025, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Шумен, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Д. Кирилова при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело № 20243630101452 по описа за 2024 година

Предявени са пет обективно съединени положителни установителни иска с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал.

1 от ТЗ – по отношение на главницата, с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ – по отношение на претенцията за заплащане на договорна /възнаградителната/ лихва, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ по отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за забава /лихвена надбавка/, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД - по отношение на претенцията за заплащане на мораторна лихва и с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД – по отношение на претенцията за дължими заемни такси.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от „Банка ДСК” АД, с ЕИК121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „***” № 19, представлявано от Боян Филипов Стефанов, с ЕГН ********** и Юрий Благоев Генов, с ЕГН 61051066432, чрез пълномощника - юрисконсулт Мария Петрова Димова, с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Варна, бул. „***” № 92 срещу В. С. Ангелова, с ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. Шумен, ул. „***” № 22.

Ищцовото дружество твърди, че по силата на Договор за кредит за текущо потребление от 22.04.2019 г. на ответника в качеството му на кредитополучател бил предоставен банков кредит в размер на 1 5 000.00 лева, с краен срок на издължаване 22.04.2029 г. Излага, че всички средства по отпуснатия кредит били усвоени от кредитополучателя по посочената в т. 4 от договора за кредит негова разплащателна сметка, като съгласно т. 5 от договора, кредитът се погасявал чрез същата разплащателна сметка с месечни вноски /главница и лихва/ съгласно погасителен план. Кредитът бил отчитан по открита при банката - отчетна сметка с № 11/26050164.

Ищцовото дружество сочи, че съгласно чл. 8 от процесния договора страните били договорили променлив лихвен процент в размер на 9.50% годишно или 0.03% на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до две години“ 0.180%, който при отрицателна стойност се приемат със стойност нула, и фиксирана 1 преференциална надбавка в размер на 9.320%, при изпълнение на Условията по програма „ДСК Партньори плюс“, подробно описани в Приложение №2 към договора (по нататък наричани „Условията“). При нарушаване на условията за ползване на програма „ДСК Партньори плюс“, кредитополучателят губил правото да ползва преференциите изцяло и приложения лихвен процент се увеличавал, чрез увеличаване на надбавката съгласно Условията. Максималният размер до който можел да достигне лихвения процент в резултат от неизпълнението на Условията, бил променлив лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити в размер на референтния лихвен процент към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13.28%. Ищцовото дружество излага, че лихвения процент се променял с промяната на референтния лихвен процент при предпоставките, реда и сроковете, посочени в Общите условия. По силата на чл. 18.1. от Общите условия, при забава в плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в Договора за кредит, частта от вноската, представляваща главница се олихвявала с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, като надбавката не се прилагала, ако кредитополучателят погасил дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната дата. Съгласно чл.18.2. от Общите условия, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита ставал предсрочно изискуем и започвал да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Съгласно чл.18.03. от Общите условия от датата на изискуемост на кредита - на краен падеж или предсрочна изискуемост, целият остатък по кредита се олихвявал със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД, до окончателно погасяване на задължението, включително и по принудителен път. След предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвявла със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД.

Ищцовото дружество твърди, че договорът за кредит и съдържащите се към него Общи условия, били в съответствие с изискванията на чл. 11 от ЗПК.

Ищцовото дружество твърди също, че кредитополучателя В. С. А. била платила вноските по погасителен план с падеж до месец ноември 2019 г., като били останали неплатени всички последващи вноски от месец декември 2019 г., общо 15 на брой.

Излага се, че поради наличието на предпоставки за обявяване на предсрочна изискуемост на цялото вземане и в изпълнение на изискванията на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, предприели действия за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез изпращане да ответника на нотариална покана с изх. № 0099-20-06025/26.11.2020 г. за отнемане на договореното преимущество на срока, като се сочи, че от датата на получаване на писмото от страна на ответника – кредитополучател се счита кредита за предсрочно изискуем.

Уведомлението за предсрочна изискуемост било връчено на ответника по реда на чл. 47, ал.

5 от ГПК – чрез залепване на уведомление, за което бил съставен протокол от 07.01.2021 г. и протокол от 09.03.2021 г. на нотариус Светлозар Стоилов. Ищцовото дружество на основание чл. 417 от ГПК поискало издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, по силата на която да бъде осъден длъжникът В. С. Ангелова да им заплати следните суми: 14 293.54 лева, представляващи главницата по договор за текущо потребление от 22.04.2019 г., 2 654.48 лева – неплатена договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 25.12.2019 г. до 08.03.2021 г.; 58.88 лева – обезщетение за забава /лихвена надбавка/ за периода от 25.12.2019 г. – 08.03.2021 г., 2 958.86 лева – законна лихва за периода от 09.03.2021 г. до 13.03.2023 г. и 120 лева – дължими заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.03.2023 г. до окончателното погасяване на задължението и направените по заповедното производство разноски. След образуване на изпълнително производство въз основа на издадения изпълнителен лист, тъй като издадената заповед била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, за ищеца възниквало задължение да установи претенцията си по съдебен ред.

С настоящата искова молба предявяват пет положителни установителни иска с 2 правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, от които първият с цена на иска 14 293.54 лева, представляващи главницата по Договор за кредит за текущо потребление от 22.04.2019 г., вторият с цена на иска 2 654.48 лева – неплатена договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 25.12.2019 г. до 08.03.2021 г.; третият с цена на иска 58.88 лева – обезщетение за забава /лихвена надбавка/ за периода от 25.12.2019 г. – 08.03.2021 г., четвъртият с цена на иска 2 958.86 лева – законна лихва за периода от 09.03.2021 г. до 13.03.2023 г. и петия с цена на иска 120 лева – дължими заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.03.2023 г. до окончателното погасяване на задължението и направените по заповедното производство разноски.

Молят ответника да бъде осъден да им заплати и направените по настоящото производство разноски, както и разноските, направени в хода на заповедното производство.

В проведените по делото съдебни заседания за ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява представляващият дружеството, а изпращат процесуален представител - юрисконсулт Мария Димова, като заявява, че поддържа исковата молба и моли съда да уважи исковете.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на ответника. Тъй като последният не е бил открит на адреса, посочен в исковата молба и в изготвената по делото служебна справка от НБД и от ТД на НАП, на основание разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ГПК му е бил назначен особен представител. В законоустановения едномесечен срок от страна на назначения на ответника особен представител е бил депозиран писмен отговор. В отговора последният заявява, че счита предявените искове за допустими. По отношения на първия иск заявява, че счита за частично основателна претенцията за дължимите се вноски по главници в размер на 14 186.14 лева, а не за претендираните 14 293.54 лв., като моли съда да отхвърлите иска за горницата над 14 186.14 лв. до претендираните 14 293.54 лв., излагайки подробни съображения в отговора на исковата молба. По отношение на втория иск за сумата в размер на 2654.48 лева, представляваща дължима договорна/възнаградителна/ лихва по кредита на основание чл. 8 от договора за кредит за периода 25.12.2019 г.- 08.03.2021 г., за третият иск за сума в размер на 58.88 лева, представляваща обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ на основание чл.18.1. от ОУ представляващо 10% върху просрочената главница, натрупани за периода 25.12.2019 г. до 08.03.2021 г. и за четвъртия иск за сумата в размер на 2958.86 лв. представляваща обезщетение за забава в размер на 10% след датата на настъпване на изискуемост върху изискуемата главница за периода 09.03.2021 год.- 13.03.2023 г. на основание 4.18.2 от ОУ, заявява, че счита същите за неоснователни. Твърди, че от представените по делото доказателства не ставало ясно как е формиран размера на претендираната сума за договорна/възнаградителна/ лихва - липсвали изчисления, какъв е размера на дължимата се наказателна лихва върху всяка една неиздължена месечна вноска, което възпрепятствало защитата на ответника по тази претенция. Сочи също, че клаузата на чл. 8 от Договора, касаеща определяне на лихвен процент различен от договорения 9.32 % и клаузите на чл.18.01, чл.18.02 и чл. 18.03 от Общите условия с а неравноправни, респ. нищожни поради противоречие със ЗПК, като моли съда да прогласи същите за такива, съответно неприложими при изчисляване на дължимата лихва по кредита. Излага, че налице са неравноправни клаузи и по отношение на договореното за обявяване на вземанията по договора за предсрочно изискуеми, респ. същите също били нищожни поради противоречие със ЗПК, като моли съда да обявите същите за такива. Освен това твърди, че по отношение на дължимите вноски за договорна/възнаградителна/ лихва по кредита и на обезщетенията за забава, дължими съответно за погасяване съгласно погасителния план за вноските дължими от 29.12.2019 г. до 25.05.2021 г. включително е налице изтичане на 3 годишния давностен срок за погасяването им по давност, изчислен съгласно чл. 111, ал. 3 от ЗЗД, вр. чл. 114 от ЗЗД и даденото тълкувателно разяснение с ТР № 3/2023 г. от 21.11.2024 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 3/2023 г., доколкото ищеца твърдял, че предсрочната изискуемост 3 на кредита следвало да се счита от датата на предявяване на исковата молба - т. е. 07.06.2024 г., поради което правят възражение за недължимост на това плащане, поради погасяването му по давност, независимо с какъв лихвен процент било направено олихвяването. По отношения на последната искова претенция за сумата в размер на 120.00 лева, представляващи разходи по изискуем кредит, дължими на основание чл. 18 от Договора за кредит във връзка с Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които „Банка ДСК“ АД прилага за извършвани услуги на клиента, заявява, че счита същият за неоснователен, доколкото банката-кредитор не можела да начислява периодични такси, свързани с обслужването на отпуснатия кредит, както и че клаузата на чл. 18 от Договора била неравноправна и нищожна, и поради нищожноста обезщетение за забава на това основание не се дължала изобщо. В отговора на исковата молба излага подробни съображения и мотиви, като моли съда за произнасяне в този смисъл.