Решение № 850 от 05.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 850 гр. София, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ при участието на секретаря Десислава Пл. Иванова като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно наказателно дело № 20251110201426 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН

Образувано е по жалба на Т. Д. К. против Наказателно постановление № 24-4332014771/03.07.2024 г., издадено от Началник на група при ОПП-СДВР, с което, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДП, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 100 лева, за нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДП, както и му бил отнети 10 контролни точки.

НП е обжалвано от санкционираното лице. В жалбата си оспорва наказателното постановление, с доводи за недоказаност и липса на материална компетентност на актосъставителя.

Моли за отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява. Поддържа жалбата, по изложените в нея съображения.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява. С писмено становище оспорва жалбата. Претендира деловодни разноски. Прави възражение за прекомерност на насрещните.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 12.06.2024 г., около 22:41 ч., Т. Д. К. управлявал лек автомобил Ауди Кю5, ДК № (собственост на „УниКредит Лизинг“ ЕАД) в гр. София, по бул. „Витоша“, с посока на движение от бул. „Ген. Скобелев“ към бул. „П. Славейков“. Пасажер в автомобила бил св. М К На кръстовището на бул. „Витоша“ и бул. „П. Славейков“, оборудвано с трисекционна 1 светофарна уредба, К. предприел завой наляво – по бул. „П. Славейков“.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на свидетелите М Ц и М К; АУАН; НП; възражение; диск; картон на водач; протокол за оглед на ВД; заповеди за компетентност.

Съгласно константната съдебна практика (Р 3115/10.05.2013 г. по а.д. № 863/2013 г., VI кас. с-в.; Р 4292/27.06.2013 г. по а. д. № 4340/2013 г., II кас. с-в; Решение от 29.06.2009 г. по к.н.а.х.д. № 2821/2009 г., XII кас. с-в; Решение от 07.11.2008 г. по к .н.а.х.д. № 5485/2008 г., II кас. с-в; Решение от 20.12.2008 г. по к .н.а.х.д. № 6110/2008 г., XII кас. с-в; Решение от 07.11.2008 г. по к.н.а.х.д. № 5488/2008 г., II кас. с-в; Р 202/09.01.2013 г. по а. д. № 8671/2012 г. , V кас. с-в; Р 2659/22.04.2013 г. по а. д. № 11623/2012 г. , V кас. с-в; Р 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г. , V кас. с-в; Р 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г. , X кас. с-в; Р 3670/29.05.2013 г. по а. д. № 2059/2013 г., V кас. с-в; Р 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г. , X кас. с-в; Р 3670/29.05.2013 г. по а. д. № 2059/2013 г., V кас. с-в; Р 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г. , V кас. с-в и редица други. В тази насока е и застъпеното от АССГ принципно становище, че всяка страна следва да докаже ползващите я обстоятелства: Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 4913/2009 г. , XII кас. с-в; Р 6959/15.12.2012 г. по адм. д. № 6963/2012 г. , II кас. с-в; Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 6429/2009 г. , XII кас. с-в; Р 4793/12.07.2013 г. по адм. д. № 5987/2012 г. , V кас. с-в; Р 5192/24.07.2013 г. по а. д. № 176/2013 г., XIV кас. с-в), задължение на наказващия орган е – да докаже тезата си. В конкретния случай, разпитаният свидетел Цимев добросъвестно декларира пълна липса на спомен, касателно хода и резултатите от проверката, а приложеният по преписката видеозапис не обхваща стоплинията, по твърдяната посока на движение на жалбоподателя (пресичането на която би бил релевантният момент, който да бъде отнесен към светлинната сигнализация). И обратно – в показанията на св. Кацаров се съдържат данни, диаметрално на административнообвинителната теза (междувпрочем, позоваване на това обстоятелство е било извършено, още с подаденото възражение срещу АУАН, но контролните органи фрапантно са го неглижирали, т. е. не се касае за възражение, което да се квалифицира, като неумела защитна теза, зародила се впоследствие), в който смисъл и съдът намира отправената от жалбоподателя критика за основателна.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това, последната е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложението на процесуалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги 2 инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.

314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.

107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН е издаден от компетентен орган; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Налице е редовна процедура по връчването на НП на жалбоподателя, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

Поставеният от жалбоподателя въпрос с териториалната и материалната компетентност на актосъставителя намира надлежно опровержение в наличните по преписката заповеди за компетентност, поради което и съдът не дължи детайлен отговор.

По приложението на материалния закон

НП, е незаконосъобразно и от материалноправна гледна точка.

Както вече бе отбелязано в предходен раздел на настоящото изложение, по делото не се установява съставомерно поведение, попадащо в приложното поле на цитираната от актосъставителя и АНО законова разпоредба. В този смисъл и безпредметно е изследването на евентуални причини за една или друга линия на поведение, както и на обективна и субективна съставомерност.

По разноските

Липсата на доказателства за реално направени такива, от страна на жалбоподателя, както и на претенция за присъждане не предполагат произнасяне на съда.

Предвид изложеното, отправената от жалбоподателя процесуална критика се явява основателна, а атакуваното наказателно постановление – незаконосъобразно.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-4332-014771/03.07.2024 г., издадено от Началник на група при ОПП-СДВР, с което, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДП, на Т. Д. К. била наложена глоба, в размер на 100 лева, за нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДП, както и му бил отнети 10 контролни точки.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4