Решение № 459 от 05.11.2023, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 459 гр. Козлодуй, 05.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя В. Петрешкова Ставарова при участието на секретаря Галина Ст. Тимчева Дикова като разгледа докладваното от Галя В. Петрешкова Ставарова Гражданско дело № 20231440100062 по описа за 2023 година

Съдебното производство е образувано по искова молба на А. Й. Я., ЕГН **********, чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Димитьр М." представлявано от Д. М. М. – Управител, с която е предявен против „Сити Кеш" ООД, с ЕИК:202531869, с адрес гр.София ул."Славянска" №29, ет.7, иск по чл.26, ал.1 ЗЗД за обявяване недействителност на клауза за неустойка, уговорена в чл.11 от Договор за потребителски кредит № 698951 от 28.06.2022г., сключен със „Сити Кеш" ООД, тъй като същата е противоречаща на добрите нрави и сключена при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 ЗЗП. Претендират се и направените по делото разноски.

Препис от исковата молба и приложените към нея писмени доказателства са връчени на ответника по реда на чл.131 от ГПК, като в едномесечния срок не е получен писмен отговор на исковата молба.

На 07.03.2023г. от ответника е депозирана насрещна искова молба с вх.

№ 2303.

Съдът с Определение № 391 от 31.03.2023г. е оставил насрещната искова молба от „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК202531869, с правно основание чл.240 от ЗЗД, с цена на иска 776.09 лева (седемстотин седемдесет и шест лева и девет стотинки), без движение като нередовна. Указал е на „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК202531869, със седалище и адрес на управление гр.София, да отстрани в едноседмичен срок от съобщението нередовностите в насрещната искова молба, чрез представяне на документ за внесена държавна такса в размер от 50.00 лева по сметка на Районен съд, гр.Козлодуй.

Съобщението е получено лично от ответника на 10.04.2023г.

Едноседмичният срок е изтекъл на 17.04.2023г., но ответника не е изпълнил разпореждането на съда и не е отстранил нередовностите на 1 насрещната искова молбата.

Съдът с Определение № 505 от 18.05.2023г. е върнал на ответника насрещната искова молба и е прекратил производството по насрещния иск.

В съдебни заседания страните не се явяват, не се представляват.

Съдът, след като съобрази доводите и становищата на страните и събраните писмени доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Ищецът А. Й. Я. и ответникът „Сити Кеш“ ООД град София сключили Договор за потребителски кредит №698951 от 28.06.2022г.

Страните са уговорили размерът на заема 800 (осемстотин) лв., с ъс задължение да бъде погасен, чрез 11 (единадесет) месечни вноски. Сумата е усвоена от ищеца в брой при подписване на договора. Платени 4 вноски по Договора от 11.

В чл. 11 от Договора е разписано, че в срок от три дни кредитът ще бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчители, като са поставени множество условия за това. При един поръчител същият следва да получава възнаграждение в размер поне на 7 минимални работни заплати, а при двама поне 4; поръчителите да не са кредитоиолучатели или поръчители по договори, сключени със заемодателя; поръчителят да няма задължения с рейтинг различен от „редовен" в Централния кредитен регисгьр, включително по погасени задължения; поръчителят да представи служебна бележка или друг документ за размера на получаваните трудови доходи. Съгласно ПМС №37/ 24.03.2022 г., размерът на минималната работна заплата от 1.04.2022 г. е 710 (седемстотин и десет) лв., тоест, ако договорът бъде обезпечен с едни поръчител, то неговият месечен доход следва да бъде не по-малко от 4970 (четири хиляди деветстотин и седемдесет) лв, а при двама поръчители - всеки един от тях трябва да декларира месечно възнаграждение в размер от поне 2840 (две хиляди осемстотин и четиридест) лв.

Несъмнено поставените изисквания са изначално неизпълними от длъжника, което е начин за автоматичното задействане на прекомерно високата неустоечна клауза - над 100% от размера на главницата.

Въпреки формално дадената възможност на кредптополучателя да осигури обезпечение в тридневния срок, още със сключването на Договора му е начислена така наречената „неустойка" в размер, надхвърлящ многократно позволения от Закона размер на ГПР. Същата е включена в погасителния план още от самото начало.

Съдът намира, че така уговорената клауза за неустойка в чл.11 от Договор за потребителски кредит №698951 от 28.06.2022г. е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл. 143, ал.1 и чл. 146 ал.1 от ЗЗП, поради нарушение на чл.19 ал.4 от ЗПК, вр.с чл.21 ал.1 от ЗПК и поради накърняване на добрите нрави.

Съдът приема, че процесният Договор за кредит отговаря на изискванията на чл.9, ал.1 от ЗПК, поради което попада в приложното поле на потребителската защита, като приложими са освен правилата на ЗПК, то и правилата на Закона за защита на потребителите.

По делото няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър 2 на БНБ по чл. 3а от ЗКИ се установява, че ответното дружество е регистрирано като финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени, чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Така констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. От друга страна, отпуснатият на ищцата като физическо лице заем представлява предоставяне на "финансова услуга" по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите и ищцата има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. При тези съображения и след извършен анализ на съдържанието на договора, съдът приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК - и в ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК.

Разпоредбата на чл. 21 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, а според чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК, целият договор за потребителски кредит е недействителен. Посочено е също, че за договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143-148 ЗЗП.

С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне, дори ако нарушението на тези норми не е въведено като възражение. В настоящия случай съдът намира, че клаузата в договора за потребителски кредит за заплащане на неустойка, е нищожна поради противоречието й с добрите нрави, неравноправност и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Според съда посочената уговорка е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя.

На първо място, тъй като неустойката е включена в месечните погасителни вноски, то се представлява разход за потребителя по договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК и следва да се включи в годишния процент на разходите, като основен критерий за длъжника при определяне на финансовата тежест на кредита. С това допълнително плащане се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение. Така, с тази сума, реално се увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения се получава едно допълнително възнаграждение. В случая уговореният размер на тази неустойка е над размера на отпуснатия кредит, като не е ясно въз основа на какви критерии е формиран този необосновано висок размер, което е допълнително основание да се приеме, че по същество 3 тази уговорена "неустойка" оскъпява по скрит начин кредита и води до неоснователно обогатяване на кредитора, което безспорно е в нарушение и на добрите нрави. По този начин с клаузата за неустойка реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което я прави нищожна на основание чл.

19, ал. 5 ЗПК.

Наред с изложеното, съдът счита, че посредством начисляването на същата неустойка, се цели преодоляване на ограниченията, които императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК поставя пред кредиторите, а именно, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с усвояване на кредита. Подобни клаузи противоречат на чл. 33 от ЗПК, тъй като преследват забранена от закона цел да се присъди още едно допълнително плащане, чиято сума не е включена в размера на ГПР. Предвид горното се налага извода, че договорната клауза в чл.11, предвиждаща дължимост на процесната неустойка в размер на 649.28 лева е нищожна поради противоречието й със закона и добрите нрави и поради неравноправност и съдът следва да уважи изцяло иска.

По разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски възниква за ищцата . Същите се претендират съгласно списък по чл. 80 ГПК, а именно адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1 ,т .2 ЗАдв посочено в размер на 480.00лева.

Видно от представения договор за правна защита и съдействие, упълномощеният от ищцата адвокат Д. М. М. е предоставил безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Ето защо дължимото се адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответницата следва да бъде заплатено на адв. М. от ответното дружество. Същото се определя в минималния предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съгласно чл.38, ал.2ЗАдв., съдът определя възнаграждението на адвоката, предоставил безплатно адвокатска помощ и съдействие съгласно ал. 1, в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. и осъжда другата страна да го заплати.

Предявеният иск е оценяем и за настоящата съдебна инстанция предвид материалния интерес следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на 480.00лева, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г.

Така мотивиран по изложените съображения, Козлодуйският районен съд, първи състав

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД в 4 отношенията между страните А. Й. Я., ЕГН **********, и „Сити Кеш" ООД, с ЕИК:202531869, че предвидената в сключения между тях Договор за потребителски кредит № 698951 от 28.06.2022г., клауза, предвиждаща заплащане на неустойка, в случай на не предоставяне на обезпечение, в размер на 649.28 лева, уговорена в чл.11 е нищожна, като противоречаща на добрите нрави и сключена в нарушение на закона - чл.143, ал.1 от Закона за защита на потребителите и чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите, както и поради нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК, вр.чл.21, ал.1 от ЗПК.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК:202531869 с адрес гр.София ул.“Славянска“№ 29, ет.7, представлявано от Николай Пенчев Пенчев, да заплати адв. Д. М. М. - САК, адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА, в размер на 480.00лева.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК:202531869 с адрес гр.София ул.“Славянска“№ 29, ет.7, представлявано от Николай Пенчев Пенчев, да заплати на А. Йорданова Я., ЕГН **********, държавна такса в размер на 50.00лева.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Да се публикува съгласно ВПОПСА в КРС

Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________ 5