Протокол № 1657 от 12.11.2024, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1657 гр. Варна, 08.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас В. Славов при участието на секретаря Веска П. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело № 20243100101100 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 15:00 часа се явиха:

Ищецът Г. Н. Т., редовно призована за съдебно заседание, не се явява, представлява се от адвокат А. Ж. от АК - Варна, редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ответната страна ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, редовно призована за съдебно заседание, представляват се от прокурор Д. К..

СТАНОВИЩЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

АДВ. Ж.: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОР К.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

И ГО ДОКЛАДВА:

Делото е в първо съдебно заседание.

Съдът с Определение № 4039 от 19.09.2024 г. е приел проекто-доклада по делото, в който е изложил фактическите твърдения на страните, определил е правната квалификация на предявения иск, допуснал е приемането на писмени доказателства.

СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да изразят становище по проектодоклада на делото.

АДВ. Ж.: Нямам възражения по проекто-доклада по делото. Моля да се приеме за окончателен.

ПРОКУРОР К.: Нямам възражения по проекто-доклада по делото. Моля да се приеме за окончателен.

СЪДЪТ намира, че следва да приеме за окончателен изготвения и връчен на страните проекто-доклад по делото.

Предвид горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за окончателен обективирания в определение № 4039/19.09.2024 г. проект за доклад на делото.

1

АДВ. Ж.: Моля да се приемат представените по делото доказателства.

ПРОКУРОР К.: Моля да се приемат представените по делото доказателства.

СЪДЪТ, по отношение на писмените доказателства намира, че същите следва да бъдат и приети и приобщени към доказателствения материал по делото, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба доказателства: копие от Присъда № 41/08.07.2022 г. по НОХД № 918/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна; копие от присъда № 10/24.11.2022 г. по ВНОХД № 304/2022 г. по описа на Апелативен съд – Варна; копие от Решение № 241/03.07.2023 г. по описа на ВКС; извадка от вестник „Минаха години“ от 19.11.2018 г.; извадка от интернет страници – 2 листа; копие от амбулаторен лист №75/15.02.2024 г.; копие от протокол за изземване с разрешение на съдия от 23.04.2013 г.; копие от постановление за привличане на обвиняем от 23.05.2018 г. – 5 листа.

ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА по делото изисканите от Окръжен съд – Варна дела:

НОХД 918/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна; ВНОХД 304/2022 г. на ВАпС; НД 73/2023 г. на ВКС, ведно с ДП № 181/2017 г. на ОСлО-ВОП /23 тома, плюс 1 брой черен класьор/.

АДВ. Ж.: Водим двама свидетели.

ПРОКУРОР К.: Възразявам да бъдат допуснати свидетелите под номер 1, 2 и 3, тъй като е посочено, че чрез техния разпит ще се установяват факти и обстоятелства, за които има писмени доказателства. Това, че е извършено претърсване и изземване в жилището, което е обитавано от ищцата, има съставено доказателствено средство – цитирания от Вас протокол за претърсване и изземване, който е приложен по наказателното дело.

Свидетел № 1 е посочен, че ще свидетелства за тези обстоятелства. Считам, че претърсването и изземването е извършено, съобразно с правилата на НПК в присъствието на военни лица и с разрешение на съдия от Окръжен съд – Варна, т. е. процедурата е спазена и не са извършени някакви процесуални нарушения.

Свидетел № 2 е посочено, че ще установи как се е чувствала ищцата след 19.11.2018 г., когато е наречена във вестника и електронна медия с обидни думи. Това не са изявления на Прокуратурата и това доказателство е извън предмета на делото, т. е. електронна медия или друга медия е нанесла някакви обидни думи спрямо ищцата, но не е предмет на доказване по настоящото производство.

Относно свидетел № 3 считам, че здравословното състояние би могло да се установява чрез експертиза или чрез приложени писмени документи. Има един такъв амбулаторен лист за посещение на ищцата при лекар, което гласно доказателство не следва да се събира.

АДВ. Ж.: Ние претендираме неимуществени вреди. Следователно би трябвало да доказваме пред съда какво е поражението от всички тези действия на Прокуратурата върху моята доверителка. В този смисъл са свидетелите. Естествено, че няма да повтаряме писмените доказателства. Няма защо да ги повтаряме, но какво въздействие са имали тези действия на Прокуратурата върху моята доверителка смятам, че трябва да бъде установено, особено в онази част, в която тя твърди и аз съм го възпроизвел в исковата молба, че е била викана в прокурор от Варненска окръжна прокуратура, била е заплашвана и как всичко това се е отразило на нейното здраве. В края на краищата, тя е получила психологични отклонения, които трябва да бъдат обяснени. Един от свидетелите е лекар и той може да разкаже пред Вас какво се е случило, когато тя е пострадала от тези действия, които са били неправомерни така, както ЗОДОВ предполага.

2

СЪДЪТ по доказателствата:

С поисканите свидетели ищецът се домогва да установи причинените му вреди, касаещи претърпени болки и страдания, вследствие на незаконното обвинение. Размер, интензитет, характер се доказват с гласни доказателства. В този смисъл исканите доказателствени средства са допустими. Допустими са и свидетели по отношение на онова как е преживяла ищцата статиите във вестника или в медиите, както и за нейното психическо състояние към датата на повдигане на обвинението и след тази дата.

СЪДЪТ, в този смисъл намира, че исканите свидетели са допустими и ОПРЕДЕЛИ

ПРИСТЪПВА към разпит на водените от ищцовата страна свидетели.

СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: Б. В. А..

В залата влиза свидетелят Б. В. А..

Преди разпит на свидетеля, съдът пристъпва към снемане на неговата самоличност, като напомня за отговорността по чл. 290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и правото на отказ от свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ГПК.

Б. В. А., 99 г., вдовец, неосъждан, български гражданин, с адрес – **. Без роднински връзки и други връзки на зависимост с ищцата. Предупреден за наказателната отговорност в случай на лъжесвидетелстване.

СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че свидетелят ползва писмени бележки.

СВИДЕТЕЛЯ А. отговаря на въпроси на адвокат Ж.:

Г. Т. я познавам, когато е работила при мен в Работническа болница като медицинска сестра миналия век. При мен е дошла да работи като медицинска сестра и като икономка с договор през 2008 г. Работеше в кабинета ми. Аз имах частен кабинет тогава. Аз работех и тя дойде като медицинска сестра и икономка едновременно. От тогава я познавам. В момента като икономка пак работи при мен още, тъй като нямам близки в момента, които да ми помагат, предвид на възрастта. Аз не мога да се движа. Трябва да уредя прехраната си по някакъв начин. Не мога да ходя всеки ден на ресторанти, за да отида да се нахраня. Аз имам служебни отношения с нея. Тя има апартамент. Тя си ходи в апартамента, връща се.

Понякога се налага, когато съм болен, тя да остане до по-късно при мен. Това са отношенията между мен и нея.

Нейният компютър, който беше иззет през 2013 г., е остаряла техника. Той беше върнат с прекратяване на делото срещу нея.

Делото срещу нея започна едновременно. Полицията имаше някаква жалба през 2012 г. и 2013 г., направиха обиск на моето жилище, където го обитавам и на кабинета, където работя. При този обиск не правиха обиск само на мен, а направиха обиск и на нейните вещи. Тогава взеха компютъра й, който го върнаха чак след като се прекрати делото сега.

Компютърът е морално остарял. Той е купен през 2010 г.

Г. ми каза, че някакъв прокурор я викал в кв. „**“ на среща за нея, в Административния съд. Даже ме попита дали да отиде или не. Казах й както реши: „Ако смяташ, че трябва да отидеш, отиди“. Заведох я с моята кола тогава. Аз останах в коридора точно срещу регистратурата и някой я повика. Видях я след като е била освободена от разговора. След разговора тя беше буквално смачкана физически от този разговор. Тя ми каза тогава, че прокурорът я принуждавал да дава неверни показания за нея срещу мен, за това, че съм давал някакви кредити на някои мои пациенти. Тя е отказала да дава показания срещу мен, обаче беше много възмутена, подтисната и с дни не можеше да спи от натиска, на който е била подложена. На този разговор тя беше обвиняема, обаче предявеното обвинение срещу нея и мен беше половинчато. То не беше истинско предявяване. Въпреки, че беше с мен адвокат Ч., въобще нито един документ не беше представен пред мен за какво 3 сме там и за какво ме обвиняват. При нея беше същото. През 2016 г. в Прокуратурата, обаче никакви документи и никакви обяснения. Само ми даде документ да се подпиша, че ми е предявено обвинение по някакъв член. Това с прокурора беше след обвинението, обаче в същия ден, когато той я убеждавал да дава обяснение с подтекста, че може би ще я освободи от някаква отговорност, той е наложил възбрана върху собственост на апартамента и с възбраната получи пак една потиснатост - психически беше подтисната само при мисълта, че ще загуби апартамента от делото, което се води срещу нея.

През 2018 г. ме извикаха в Следствения отдел да проведат пак някакво следствие, някакви разпити. Следовател К. водеше срещу нея и тя ми е споделила какво е ставало, обаче и при разговора на К. с мен и при разговор с нея, той е твърдял, че не следва да се води дело срещу нея по обвинението, което е било предявено и действително следовател К., въз основа на това, доколкото разбрах и видях, отказа да напише заключително постановление за извършените действия и изпрати преписката на Прокуратурата, на съответния прокурор.

През времето от 2016 г. до 2018 г. тя беше депресирана - имаше безсъние и трудно вършеше работата си като медицинска сестра и като икономка. Статията във вестника излезе преди обвинителния акт, обаче с този обвинителен акт, тя получи една криза, както при шизофрения. Фактически се отключи психическо заболяване при нея, демонстрира се. То е било латентно, без да се проявява преди това и да се диагностицира, обаче тя грохна след тези публикации и през 2024 г., в съответствие с това нещо, намерих в кабинета си едно писмо, в което съобщава, че на 11.02.2024 г. е призована да си сложи край на живота, което е равносилно на опит за самоубийство. Това е следствие на публикациите, които засягаха нея.

Принудих се да й приложа, отначало аз, съответното лекарство за шизофрения, което се казва „Абризол“. Впоследствие се консултирах с доцент Т. от психиатрията, която потвърди да се продължи това лечение с „Абризол“. Лекарствата трябваше да й ги давам някой път на сила. След това вече малко свикна - подобри се положението и се съгласи да ги взема всеки ден. Фактически тя получи една ремисия, обаче пак продължава същото и даже в момента не е в ремисия, а с всички симптоми на шизофрения в по-нисък клас. След като намерихме това писмо, тя излязла без да я видя. Като прочетох писмото й, разбрах, че действително шизофреници по този начин слагат край на живота си и се обадих по телефона на всички мои познати да ги попитам дали се е обаждала и т. н., обаче отговорът като цяло беше отрицателен. Това ме принуди да се обадя на полицията и да започне издирването в град Варна. Действително полицията от Първо районно, не знам от кое районно управление, дойдоха пет-шест полицаи, които седяха близо пет-шест часа в дома ми, за да установят някакъв контакт с нея, защото тя излязла без телефон, без нищо, доколкото разбрах. След часове, може би чак след обед намери и се върна, обаче разбрах, че е била някъде заключена и след това не се прибра в кабинета ми, ами в една съседна къща, където седя заключена до посред нощ. Само благодарение на хората от първия етаж, семейство С., буквално от там принудително я прибраха да може да спи в жилището. Тя е била заключена в един двор.

Цялата работа е, че те успяха да отключат помещението, където се е заключило. Обаче първите симптоми на заболяването, на шизофрения, бяха отбелязани от съпругата на С. и те ни сигнализираха да се диагностицира това нещо. Аз го знаех, обаче те бяха го проучили тайно, че е шизофреничка.