Решение № 19018 от 10.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19018 гр. София, 10.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т. като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20251110107431 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „Т.“ ЕАД срещу К. Г. А., както следва:

-иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и чл. 100, ал. 2 от ЗС, във връзка с чл.149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) з а осъждане ответника за сумата 2767.65 лева, представляваща главница/цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент №6, находящ се в гр.София, район „Лозенец“, бул. „Черни връх“ №34, бл.44, вх.1, ет.1, абонатен № 279614, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 07.02.2025 г. до окончателното плащане;

-иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за осъждане ответника за сумата 539.05 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 31.01.2025 г.;

-иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и чл. 100, ал. 2 от ЗС, във връзка с чл.149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за осъждане ответника за сумата 14.96 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.01.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 07.02.2025 г. до окончателното плащане;

-иск с правно основание правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) з а осъждане ответника за сумата 4.10 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 02.07.2022 г. до 31.01.2025 г.

Ответникът К. Г. А. е получил препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК не е подал писмен отговор.

1

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:

Представен е Протокол № 3/22.02.2012 г. за проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с фирма за дялово разпределение /топлинен счетоводител/ за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. В изпълнение на взетото решение е сключен Договор от 24.10.2012 г., между Етажната собственост, където се намира процесното жилище и „Т.“ ЕАД.

Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имота е топлоснабден. А и ответникът не възразява, че процесния имот е топлоснабден.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г., следователно и към процесния период) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия е физическо лице - ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Следователно тази законова уредба свързва качеството потребител с лицето, което е носител на право на собственост или ограничено вещно право на ползване по отношение на топлоснабдения имот. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

От представениия по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 91, том II, рег.№ 2214, дело 265/1994 г. се установи, че процесния недвижим имот е придобит от П. Г. М..

По делото е приложена Заявление-декларация от 03.11.2004 г., подадена от П. Г. М. за откриване на партида, съгласно Общи условия за продажба на топлинна енергия с „Т.“ АД на потребители за битови нужди.

От Справка за предоставяне на данни по реда на Наредба 14/18.11.09 г. по искане № 438/18.03.2025 г. се доказа, че П. Г. М. е починала на 27.09.2022 г., като е наследена от К. Г.

А.-син.

В мотивите на Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК при ВКС е прието, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по 2 продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди ( чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

Предвид изложеното, ответникът се явява потребител по смисъла на закона на доставената за имота топлинна енергия и е страна по облигационното правоотношение с „Т.“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, приети с Решение по Протокол №7/23.10.2014 г. на СД на „Т.“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/, в сила от 10.07.2016 г.

Според приетите и неоспорени съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи задължението за топлинна енергия, включва сума за отопление от 871.72 лева; сума за битово-горещо водоподаване от 1980.30 лева и сумата от изравнителните сметки (за доплащане) от 200.25 лева, както и извършеното плащане от 283.34 лева /изчислена от ССЕ/. Така се получава общо сумата от 2768.93 лева, включваща сумите за отопление, за битово-горещо водоподаване, за изравнителни сметки (за доплащане) и извършеното плащане, както и лихва от 864.79 лева, считана от първия ден след срока на забавата за плащане на задължението до 31.01.2025 г.

С оглед на гореизложеното и предвид диспозитивното начало в гражданския процес, регламентирано в чл.6 ГПК, предявения иск следва да бъде уважен за цялостния размер от 1415.08 евро (равностойността на 2767.65 лева), представляваща главница/цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 07.02.2025 г. до окончателното изплащане.

В тази връзка и предвид диспозитивното начало в гражданския процес, регламентирано в чл.6 ГПК, предявения иск следва да бъде уважен за цялостния размер от 275.61 е в р о (равностойността на 539.05 лева), представляваща мораторна лихва, върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 31.01.2025 г.

Съобразно правилото на чл.149б, ал.3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика, т.е. на ищеца. В тази връзка предявения иск за сумата от 14.96 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.01.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, върху главницата от датата на исковата молба-07.02.2025 г. до окончателното изплащане се явява неоснователен и следва да бъде 3 отхвърлен.

Щом неоснователен е иска за главницата, то неоснователен се явява и иска за сумата от 4.10 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 02.07.2022 г. до 31.01.2025 г.

По разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни.

На ищеца на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, следва да му се присъди сумата от 99.43 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.

В хода на производството ответникът К. Г. А. не е представил доказателство за сторени разноски, нито е поискал присъждането на такива, поради което разноски не следва да му се присъждат.

Във връзка с това, че на вещите лица са платени дължимите възнаграждения от бюджета на съда, за което страните са предупредени (Протоколно определение от 29.04.2026 г.), че ще бъдат осъдени за тези разноски, в зависимост от изхода на делото с окончателния съдебен акт, то на основание чл.81, във връзка с чл.77 ГПК, ищеца следва да бъде осъден да заплати на съда сумата от 250 евро, представляваща разноски за платени възнаграждения на вещите лица.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА К. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.“Лозенец“, ул.„Козяк“ №19, ет.8, ап.82, да заплати на „Т.“ ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23 Б, на основание чл.124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, сумата от 1415.08 евро (равностойността на 2767.65 лева), представляваща главница/цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 07.02.2025 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА К. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.“Лозенец“, ул.„Козяк“ №19, ет.8, ап.82, да заплати на „Т.“ ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23 Б, на основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 275.61 евро (равностойността на 539.05 лева), представляваща мораторна лихва, върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 31.01.2025 г.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.“ ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против К. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр.

София, ж.к.“Лозенец“, ул.„Козяк“ №19, ет.8, ап.82, иск по чл.124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, за сумата от 14.96 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.01.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със 4 законната лихва, върху главницата от датата на исковата молба-07.02.2025 г. до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.“ ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против К. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр.

София, ж.к.“Лозенец“, ул.„Козяк“ №19, ет.8, ап.82, иск по чл.86, ал.1 ЗЗД, за сумата от 4.10 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 02.07.2022 г. до 31.01.2025 г.

ОСЪЖДА К. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.“Лозенец“, ул.„Козяк“ №19, ет.8, ап.82, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23 Б, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, сумата от 99.43 евро, представляваща разноски, съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23 Б, да заплати на Софийски районен съд, на основание чл.81, във връзка с чл.77 ГПК, сумата от 250 евро, представляваща разноски за платени възнаграждения на вещите лица.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5