Решение № 383 от 13.10.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 383 гр. София, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Биляна Чочева

Членове:

Теодора Стамболова

Петя Шишкова при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова в присъствието на прокурора Николай Люб. Димитров като разгледа докладваното от Теодора Стамболова Наказателно дело за възобновяване ВКС № 20268002200539 по описа за 2026 година Производството е образувано по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК.

С решение, постановено в открито съдебно заседание на 01.04.26 г.по Н.Ч.Д.

1870/26 г.от Софийски градски съд /СГС/, 23 състав, е приета за изпълнение присъда №Б806-22 на Апелативен областен съд за Йовре Норланд, Кралство Швеция от 04.04.23 г.по дело №1 Т 6/2021 г., влязла ва сила на 22.06.23 г., с която българският гражданин К.

И. Ж. е признат за виновен в извършено на 12.03.22 г. престъпление „изнасилване“ по глава 6,чл.1,ал.1 от НК на Кралство Швеция, с която му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години. Извършеното престъпление е квалифицирано по чл.150, ал.1 НК на РБ. Постановено е Ж. да изтърпи в РБ наказание лишаване от свобода за срок от две години, като е определен първоначален общ режим-на основание чл.57,ал.1,т.3 ЗИНЗС. От наложеното наказание лишаване от свобода е приспаднато времето, през което той е бил задържан по делото в Кралство Швеция от 12.03.22 г.до 13.07.22 г., бил е задържан в РБ за времето от 20.12.23 г.до 21.12.23 г., и времето, през което е изтърпявал мярка за неотклонение Домашен арест от 21.12.23 г.до 26.01.26 г.

С решение №151/12.05.26 г.,постановено по В.Н.Ч.Д.501/26 г.от АС-София /САС/, Четвърти наказателен състав, актът на СГС е потвърден. В мотивите на решението е отбелязано, че един ден Задържане се зачита за един ден лишаване от свобода, а два дни Домашен арест- за един ден лишаване от свобода.

На 02.06.26 г.е постъпила жалба от осъдения чрез неговия защитник по реда на чл.416,ал.8 НПК. Тя е насочена към първостепенния съд, както указва посочената законова норма. На нейно основание се иска прекараният Домашен арест от Ж. да бъде 1 приспаднат ден за ден.

На 03.06.26 г.съдията-докладчик от СГС е изготвил разпореждане №1929, в което е приел,че не се касае за процедура по чл.416,ал.8 НПК, а за искане за възобновяване и е препратил молбата и разпореждането до ВКС за преценка на допустимостта, респ.основателността на същата.

На 11.06.26 г.е изготвено разпореждане №1494 от председател на отделение в НК на ВКС, в което е прието, че жалбата е с характер на искане за възобновяване и се образува производство по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК с предмет- произнасяне във връзка с производство по чл.12 ЗПИИСАННЛСМВЛС.

На 20.08.26 г.е постъпило допълващо изложение от осъдения чрез неговия защитник, в което не се прави никакъв опит да се отговори на изискванията за изготвяне на искане за възобновяване по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК в насока на това да се уточни какви нарушения, при това съществени, на чл.348,ал.1,т.1-3 НПК, се твърди,че са допуснати. Както впрочем изисква законът. Излага се практика на ЕСПЧ и СЕС, за да се обоснове финалното искане постановеното и влязло в сила съдебно решение да бъде изменено в частта касателно приспадането на изтърпяната от Ж. мярка за неотклонение Домашен арест от постановената присъда, като всеки ден от същия бъде зачетен за един ден изтърпяно наказание. Казаното не се предхожда от искане за възобновяване на производството, въпреки че вече е било ясно, че точно в такава процедура е образувано дело пред ВКС.

В съдебно заседание пред този съд осъденият не се явява, редовно призован.

Неговият защитник поддържа тезата, като я разширява до степен /без да направи необходимо уточнение, за да отговори на законовите изисквания за формулиране на искане по чл.422,ал.1,т.5 във връзка с основанията по чл.348,ал.1 НПК/, директно да прикани този съд да отправи преюдициално запитване по повод поставения от него въпрос по същество, защото това е последна инстанция. Алтернативно настоява да бъде уважена претенцията на неговия подзащитен.

Представителят на ВП моли искането да не бъде удовлетворявано.

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата, приета за искане за възобновяване, и допълнителното изложение към нея, аргументите по тях и депозираните искания, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на процесната процедура, намира за установено следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА:

Изключително спорно е обстоятелството дали жалбата, отправена до СГС по реда на чл.416,ал.8 НПК, може да бъде счетена за годно искане за възобновяване по реда на чл.422,ал.1,т.5,пр.посл.НПК. Без коментар ще бъде оставен въпросът доколко ангажиращо е разчитането от страна на съдията-докладчик в първостепенния съд на жалбата като документ,който не го ангажира по реда на чл.416,ал.8 НПК, но пък е възможно да ангажира ВКС по реда на възобновяването.

Без коментар ще бъде оставено и обстоятелството защо, след като в рамките на ВКС е прието,че следва да се образува дело по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК, не е подходено към дължимо привеждане на жалбата, приета за искане, в съответствие със законовите изисквания за изготвяне на съответен документ. Образуването на съдебно производство създава легитимно очакване у атакуващата страна за произнасяне по същество. Но за да стане това, сезиращият върховната съдебна инстанция по наказателни дела документ следва да отговаря на формат, както е заложен в 2 процесуалния закон.

Постъпилото допълващо изложение на 20.08.26 г. повтаря и разширява тезите по първоначалната жалба,приета за искане, от 02.06.26 г., но формулиране на позиция по посочване на нарушения по чл.348,ал.1,т.1-3 НПК, които следва да присъстват, както е видно от чл.422,ал.1,т.5 НПК, липсва. Липсва и изрично искане за възобновяване. В съдебно заседание пред ВКС не се правят надлежни процесуални уточнения, но със задълбочено позоваване на решения на съдилищата в Страсбург и Люксембург се поставят допълнителни изисквания за сезиране на СЕС с определен въпрос, защото тази институция била последна съдебна инстанция. Подминава се обстоятелството, че възобновяването е извънреден способ, искането за реализиране на който не се удовлетворява непременно, ако не се изложат убедителни съображения защо е необходимо да бъде възобновено производството по съответния ред.

Въпреки казаното ВКС прави следната своя самостоятелна преценка:

Първо, няма съмнение, че жалбата, приета за искане и станала повод да се образува актуалното производство по чл.422,ал.1,т.5 НПК, е депозирана в шестмесечния срок от влизане на решението за признаване на чуждата присъда в сила12.05.26 г.и 02.06.26 г.

Второ, трайна е практиката на ВКС, че производства по ЗПИИСАННЛСМВЛС се разглеждат по процесния ред.

Трето- разчитайки внимателно съображенията по жалбата, приета за искане, както и допълнителното изложение към нея, преценявайки и изтъкнатите аргументи в открито съдебно заседание, този съд стига до извод, че осъденият чрез своя защитник релевира оплакване, че въззивната инстанция е приложила разпоредбата на чл.59, ал.1,т.2 НК, макар и да не го е изписала по нарочен начин, без да съобрази практика на ЕСПЧ и СЕС за, най-общо казано, продължителността, интензитета и степента на ограничения при изпълнение на мярка за неотклонение Домашен арест, които водят до извод, че тя трябва да бъде приспадана при изтърпяване на определеното наказание лишаване от свобода, както това става при Задържането под стража- ден за ден. В този смисъл може да се формулира оплакване, че няма мотивировка на въззивната инстанция за приетото разрешение, а и че е нарушен материалният закон поради несъобразяване на приложението на същия с противоречието му с конкретно предложена практика на съдилищата в Страсбург и Люксембург.

При тези направени от ВКС уточнения се извежда заключение, че се постига някаква степен на допустимост на жалбата, приета за искане за възобновяване, която предполага произнасяне по предложените аргументи.

Предвид казаното, без всякакъв преглед ще остане постъпилата след открито съдебно заседание и обявяване на делото за решаване документация от защитата с вх.

№20391/29.09.26 г.и №20396/29.09.26 г., като въобще не се коментира доколко е допустимо в такъв момент да се отправят претенции за прекратяване на производството, при това без изрично оттегляне по съответен ред, и то от самото осъдено лице, и да се представя искане за възобновяване директно до ВКС /при наличие на разпоредбата на чл.424,ал.3 НПК/.

ПО СЪЩЕСТВО:

И най-повърхностният преглед на настоящото наказателно производство установява, че по различни съображения, включително и с отправяне на преюдициално запитване до СЕС и постановяване на определение от 18.12.25 г.по дело № С-293/25 /Могучев/, същото е продължило изключително дълго. Тъй като иде реч за 3 постановена в Кралство Швеция присъда и е отказано изпълнение на ЕЗА по отношение на българския гражданин Ж., като е прието изпълнение на наложеното му наказание в РБ, трябва да се отбележи, че с определение от 21.12.23 г., постановено по Н.Ч.Д.7354/23 г., състав на СГС е отказал да вземе мярка за неотклонение Задържане под стража, както е било поискано от прокуратурата. Поради прието тежко здравословно състояние на осъдения е постановен Домашен арест. Изпълнявано е и радиочестотно наблюдение с електронна гривна. Адресът на изтърпяване на тази мярка е бил съобразен изцяло с желанието на лицето.

От 21.12.23 г.до 26.01.26 г., когато Домашният арест е отменен, преди да бъде финализирано настоящото производство по искането на шведските власти, Дотогава Ж. многократно е искал разрешение от съответния съдебен орган, пред който делото е било висящо към определения процесуален момент, за излизане от дома, където е изтърпявал Домашния арест. В името на истината трябва да се съобщи, че това се е дължало на здравословното му състояние, като колкото и за различни заболявания и акутни болестни прояви да е ставало дума, съдилищата винаги са разрешавали напускане на дома за прегледи, лечения и престой в болница.

По-нататък, по Н.Ч.Д.1870/26 г.по описа на СГС,НО, 24 състав, съдебният акт, който е влезлият в сила по конкретното производство за възобновяване, е особен. От една страна мотивировката е като за протоколно определение, а от другапостановеният диспозитив е за решение. В мотивите липсва каквото и да е разяснение как Домашният арест на Ж. се зачита като времетраене, отнесено към лишаването от свобода, както и задържането под стража междувпрочем; а в диспозитива обсъжданата мярка за неотклонение само е спомената като приспадната от наложеното наказание лишаване от свобода, без да се сочи основанието за това. Не може да се приеме за вярно становището на защитата, че било постановено зачитане ден за ден. Няма нито едно съображение, което да наведе на такова тълкуване.

По В.Н.Ч.Д.501/26 г.по описа на САС, Четвърти наказателен състав, поставеният въпрос не е бил разискван. Не е взето отношение и за специфичните особености на съдебния акт, както бе отразен по-горе. Прието е, че това е решение, постановено по надлежен ред,което е потвърдено. Що се касае до приспадане на времето, в което осъденият е бил задържан по производството с мярка за неотклонение Задържане под стража в Швеция и България, както и Домашен арест в РБ, на края на мотивите е направено уточнение за зачитане ден за ден на задържането и за два дни Домашен арест, равними на един ден лишаване от свобода. Макар и да не е посочено изрично, се има предвид разрешението, което дава нормата на чл.59,ал.1,т.1 и т.2 НК.

Оттук насетне проблемът, както е поставен от защитата, е на плоскостта на продължителността и ограниченията при изтърпяване на мярката за неотклонение Домашен арест-дали предвид практиката на ЕСПЧ и СЕС конкретните такива спрямо Ж. не следва да обусловят отхвърляне на законовата хипотеза на чл.59,ал.1,т.2 НК и зачитането да бъде ден за ден като при Задържане под стража. Този съд не намира, че представените решения на съдилищата в Страсбург и Люксембург насочват на такава обезателност, нито че въпросът не може да бъде разрешен без отправяне на преюдициално запитване до СЕС за тълкуване на чл.17,ал.2 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета- дали Домашният арест с конкретиката по процесното дело следва да се тълкува като лишаване от свобода по смисъла на тази разпоредба.