Решение № 93 от 13.10.2026, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Разград, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Емил Д. Стоев

Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Мариан В. Найденов в присъствието на прокурора В. Як. М. като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20263300600223 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С Присъда №9 от 09.06.2026г. по нохд № 73/2026г. РС-Исперих е признал подсъдимия А. Ю. А. за невинен в това, че на 19.05.2026 г. в гр. Исперих, обл. Разград, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Киа Соренто" с рег. № *** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,365 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на осн. чл.304 от НПК го оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл.343б ал.1 НК.

Против присъдата е постъпил протест от РП-Разград. Счита същата за неправилна и моли за нейната отмяна, като подсъдимият бъде признат за виновен за извършено престъпление по чл.343б ал.1 НК. Алтернативно при положение, че не е налице състав на престъпление, моли за произнасяне за извършеното от подсъдимия А. Ю. А. административно нарушение и спрямо него да бъде реализирана административнонаказателна отговорност за установеното управление на моторно превозно средство от негова страна, след употребата на алкохол. В допълнителни съображения се сочи, че намира присъдата за неправилна - необоснована и постановена в нарушение на процесуалните правила за анализ и оценка на доказателствата и материалния закон. Съдът мотивирал решението си с тезата, че резултата от съдебно химическата експертиза не следва да бъде подменян със СМЕ по метод Видмарк, като изборът на водача на МПС е бил установяването на алкохола в неговата кръв да се извърши с кръвна проба, тъй като Наредба № 1 от 1

19.07.2017 г. давала право на проверяваното лице да определи как да бъде установена концентрацията на алкохол в неговата кръв и в зависимост от решенията на водача се определяло кои показания са меродавни. Счита извода на съда за погрешен, като излага доводи за това, че законът изисква концентрацията да е била над 1,2 на хиляда към момента на шофирането, а не към по-късен етап (вземането на кръвната проба в болнично заведение). Игнориране на естествените биологични процеси (елиминационна фаза) - между момента на спирането на подсъдимия за проверка в 01.00 ч. и момента на вземане на кръвната проба в 02.10 ч. е изминал интервал от един час и десет минути. Безспорно научно доказано е, че през този период човешкият организъм е в процес на метаболизиране и елиминиране на алкохола. Газхроматографът отчита статичното съдържание единствено към момента на убождането. Ретроспективното изчисление, извършено от вещото лице въз основа на научно признатия метод на Видмарк и съобразено с теглото, пола и времевия интервал, не е „догадка", а законен способ за установяване на обективната истина. Съдът, като е пренебрегнал това изчисление, е приел, че подсъдимият не е разграждал алкохол по време на процесуалното забавяне, което е житейски и научно абсурдно. Сочи и за нарушение чл. 14 и чл. 107 от НПК - съдът е направил едностранчив анализ на доказателствения материал. Не е преценил експертизата в съвкупност с показанията на свидетелите-полицаи О. Л. О. и Е. И. В., които описват поведението на водача, времето на употребата на алкохол, която подсъдимия не отрича, както и с първоначалното отчитане на техническото средство Алкотест Дрегер 7510, което е фиксирало стойност 1,43 на хиляда. Газхроматографския анализ е отчел 1,19 промила, а СМЕ - 1,365 0%. Разликата между отчетените 1,19 на хиляда и изчислените 1,365 на хиляда възлиза на 0,175 на хиляда. Тази стойност изцяло съвпада с научните норми за средна елиминационна скорост на човешкия организъм за период от един час (между 0,10 и 0,20 на хиляда на час). Съдът е допуснал нарушение, като е приел, че към момента на спирането подсъдимият е имал същата концентрация (1,19), каквато и един час по-късно. Това би означавало, че за 60 минути организмът на подсъдимия изобщо не е преработвал алкохол, което е биологично невъзможно. С протеста не са направени доказателствени искания.

Препис от протеста е връчен на подсъдимия, като не са били депозирани възражения.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на ОП-Разград поддържа протеста по изложените в него съображения. Счита, че съдът е допуснал грешка, като не е кредитирал заключението на СМЕ, според което съдържанието на алкохол е било 1,365 на хиляда. Както това, че възложената СМЕ е законен способ предвиден в НПК за изясняване на обстоятелствата по делото, с което може да се изчисли съдържанието на алкохол към момента на управлението, като химическата експертиза е направена на кръв взета един час по-късно. Пледира за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен. Алтернативно споделя искането за административно-наказателна отговорност.

Защитникът на подсъдимия - адвокат Р. М. счита протеста за неоснователен, моли да бъде постановен съдебен акт, с който да се потвърди присъдата на ИРС.

2

Подсъдимият А. се присъединява към становището на защитника си.

Окръжен съд – Разград, след като обсъди събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира следното:

Протестът е допустим, като подаден против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт от процесуално легитимирана да го атакуват страна, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК.

Разгледан по същество е неоснователен.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият А. - правоспособен водач на моторно превозно средство /МПС/ категории В, D, C, Ткт, АМ, В1, C1, А1 от 1998 г.

На 18.05.2026 г. подсъдимият бил на бал в село Малък Поровец. Около 01.00 часа на 19.05.2026г., той управлявал собствения си лек автомобил „Киа Соренто" с рег № *** в гр.

Исперих, по ул. "Хан Аспарух“, до автогара гр. Исперих. В близост до блок № 3 на ул. "Хан Аспарух" водача бил спрян за проверка от служители на РУ МВР- Исперих: св. О. Л. О. и св.

Е. И. В.. Двамата били назначени наряд за времето от 20.30 часа на 18.05.2026 г. до 08.30 часа на 19.05.2026 г. Служителите на Полицията установили самоличността на обвиняемия, както и обстоятелството, че същият е правоспособен водач. На задната седалка на автомобила се возела св. С. И. А.. Полицейските служители изпробвали подсъдимият А. А. за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабричен № ARUM 0250, електронната скала, на който отчела 1,43 на хиляда концентрация на алкохол в издишвания въздух. За констатираното административно нарушение на подсъдимия А. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 5209717/ 19.05.2026 г. С акта било иззето СУМПС на А. А. с № 286142301. Св. О. издал на водача талон за кръвно изследване бл. № 084265/19.05.2026 г. Подсъдимият бил отведен във ФСМП гр. Исперихкъдето му била взета кръвна проба и бил съставен протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози /по чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, обнародвана в ДВ бр.61/28.07.2017г., в сила от 29.09.2017г. Бил уведомен разследващ орган и образувано бързо производство. В хода на бързото производство лекият автомобил,, Киа Соренто" с рег № *** бил иззет. В хода на досъдебното производство е проведена Химическа експертиза, която дава заключение, че в представената за изследване кръвна проба, иззета от А. А. е констатирано наличие на етилов алкохол с концентрация 1,19g/L (%; промила). Разследващият орган е назначил и възвратна експертиза по метод Видмарк, която след изчисление по определени формули дава заключение, че на 19.05.2026г. в 01.00 часа концентрацията на етилов алкохол в кръвта на А.

А. е била 1,365%, което отговаряло на лека степен на алкохолно повлияване. При такова 3 алкохолно опиянение било налице добро самочувствие и самодоволство, намалени били самокритичността, самопреценката и работоспособността. Емоциите били предимно положителни. Количеството приет от подсъдимият алкохол бил 66,885 грама 96 градусов спирт, което отговаряло на 201,99мл 40 градусов алкохол /ракия, водка, коняк/.

Приетата фактическа обстановка от първия съд, с която настоящият състав се солидаризира, не се оспорва, а прокурорът излага съображения за това, че съдът не е кредитирал заключението на СМЕ, като е приел абсолютната стойност на химическото изследване по газфроматогафския метод, което отчита стойност 1,19 на хиляда. Излага доводи за това, че игнорирането на естествените биологични процеси/елиманицонна фаза/ между момента на спирането на подсъдимия за проверка в 01,00 часа и момента на вземане на кръвна проба в 02,10 часа е изминал интервал от един час и десет минути. Както, че през този период е научно доказано, че човешкият организъм е в процес на метаболизиране и елиминиране на алкохола. Газфроматографът отчитал статичното съдържание единствено към момента на убождането. Основното спорно обстоятелство, което е такова от предмета на доказване, представляващо обективен признак на състава на престъплението е количеството на алкохол в кръвта на подсъдимия при управлението на МПС на 19.05.2026г. - дали концентрацията на алкохол в кръвта е под или над инкриминирания размер от 1,2 на хиляда, предвид различието при изчислението му чрез извършеното химическо изследване и заключението на медицинското изследване.

Съставът на престъплението по чл.343б ал.1 НК предвижда опредЕ. минимална граница за съдържание на алкохол в кръвта на дееца - 1,2 на хиляда, като надвишаването на тази концентрация да е установено по „надлежния ред“. Към момента на деянието надлежният ред е посочен в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози/наричана за краткост Наредбата/.

В чл.1 ал.3 от същата предвижда, че употребата на алкохол се установява посредством използване на съответни технически средства и/или чрез медицински и химическо лабораторно изследване. В случая първоначално за установяване употребата на алкохол е използвано техническо средство - „Алкотест Дрегер 7510“, което отчело концентрация на алкохол 1,43 на хиляда, което се установява и от показанията на свидетелите О. и В., АУАН от 19.05.2026г. и талон за медицинско изследване. В случая подсъдимият е оспорил показанията на техническото средство, изявил желание да даде кръвна проба за изследване.

Употребата на алкохол в хипотеза като настоящата се доказва съгласно резултата от изследването на кръвната проба, на който при противоречие между него и резултата от техническото средство - на резултата от лабораторното изследване на кръвната проба според Наредбата, е даден приоритет като по-достоверен, т.е. в случая показанията на техническото средство не могат да се приемат за установяване на концентрацията на алкохол. Наличието на двата резултата – от техническото средство и от лабораторното в случая е послужила при разследването за назначаване на медицинска експертиза, чието заключение относно съставомерния резултат е прието от прокурора. По отношение надеждността на тази експертиза, настоящият състав намира, че заключението не следва да бъде кредитирано по 4 изложени и от първоинстанционния съд аргументи.

Относно отговора на въпроса каква е била концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия А. по времето, когато е бил спрян за проверка, както вече бе посочено, Наредбата е именно нормативният акт, който урежда със специални правила реда за установяване на употребата на алкохол от водачите на МПС и този ред е „надлежния ред“ предвиден в състава на чл.343б ал.1 НК, който следва да е спазен, за да се приеме, че величината на количеството алкохол в кръвта на водача е законосъобразно установен. С оглед показанията на техническото средство, какъвто е употребеният Алкотест Дрегер и установената концентрация на алкохол в 01,09 часа, заявеното несъгласие от подсъдимия с показанията на техническото средство на основание чл.6 от Наредбата е попълнен Талон за медицинско изследване №084265 от 19.052026г., като на основание чл. 7, ал. 1 подсъдимият е бил придружен до ФСМП-Исперих, където му била взета кръвна проба. Кръвната проба е взета на 19.05.2026г. в 2,10 часа в медицинско заведение по смисъла на чл. 11 от Наредба № 1/2017 г. от оправомощено медицинско лице по чл. 12, ал. 1 от Наредба № 1/2017 г. При това бил съставен по реда на чл.14 ал.2 от Наредбата протокол, а кръвните проби били изпратени по надлежния ред в научно техническата лаборатория при ОД на МВР Разград. При осъществяването на химическото изследване са съобразени изискванията на чл. 22, чл.25, чл.