Решение № 260306 от 09.09.2020, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ№

260306 гр. Пловдив, 09.09.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на единадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 21028 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от К.Т.Н. против „Изи Асет Мениджмънт“ АД кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 110, 44 лв. – недължимо платена и получена от ответника при начална липса на правно основание по клауза за възнаградителна лихва по договор за заем № ….. и сумата от 740, 69 лв., недължимо платена и получена от ответника при начална липса на правно основание по клауза за неустойка по договор за заем № ….. ведно със законна лихва върху тези суми от датата на предявяване на исковата молба – …., до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за заем № ….По силата на така сключения договор в полза на ищеца бил отпуснат кредит в размер на сумата от 1 250 лв. В договора било установено, че ищцата следва да върне сумата от 1 406, 92 лв. на седемнадесет погасителни вноски – всяка в размер от 126, 33 лв. за периода от 03.11.2018 г. до 15.06.2019 г. Сочи, че размерът на дължимата възнаградителна лихва е посочен в договора като 35 %, без да е установен размерът на последната в лева, като годишният процент на разходите бил в размер от 40, 94 % С клаузата на чл. 4, ал. 2 от Договора било установено задължение за заплащане на неустойка в размер на сумата от 740, 69 лв. Поддържа, че процесният договор бил недействителен на специалните основания по чл. 22 ЗПК. Твърди, че при сключването му е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като в договора не са посочени условията за прилагане на договорния лихвен процент, като не е посочен размерът на възнаградителната лихва и как тя се разпределя във времето. Счита, че възнаградителната лихва от 35 % е нищожна, поради установяването й в противоречие с добрите нрави, в който смисъл се позовава на практика на съдилищата. Счита, че при сключване на договора е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не е посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите и липсва яснота относно неговото формиране. Намира, че било допуснато нарушение и на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като в погасителния план не е посочено разпределението на вноските измежду дължимите по договора суми. Поддържа, че не е спазено, установеното в чл. 11, ал. 2 ЗПК изискване, тъй като потребителят не е подписал всяка страница от общите условия, приложими към договора. Твърди, че клаузата за неустойка е недействителна, поради установяването й в противоречие с добрите нрави и поради нейната прекомерност. Твърди, че клаузата за неустойка противоречи на материалния закон, в точност на разпоредбата на чл. 71 ЗЗД, установяваща, че при непредставяне на обезпечение длъжникът губи преимуществата на срока, като в случая било установено непредставянето на обезпечение да е свързано с допълнителни разходи за кредитополучателя – длъжник. Счита, че клаузата за неустойка противоречи и на разпоредбата на чл. 33 ЗПК, което води до нейната недействителност на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. По така изложените съображения намира, че посочените клаузи не са породили права и задължения за страните и платеното по последните е получено от страна на ищеца при липса на правно основание. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените в производството разноски.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че установения в договора лихвен процент е фиксиран,м поради което не може да се приеме, че са нарушени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, доколкото и при фиксираната лихва липсва задължение в договора да се съдържа информацията по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Счита, че не е налице соченото от ищеца нарушение на чл. 11, т. 10 ЗПК, тъй като годишният процент на разходите е посочен ясно в договора с установяване на неговия процент от 40, 94 %, като последният е в размер не по-висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в лева. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ЗПК годишният процент на разходите се изчислява по формула съгласно Приложение № 1, като се вземат предвид посочените в последното общи положения. В случая годишният процент на разходите бил фиксиран, като била посочена и общата сума за плащане. Твърди, че не са налице сочените нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, в който смисъл се позовава на практика на съдилищата. Сочи, че сключения между страните договор съдържа всички условия и уговорки по отношение на кредита, като последният е подписан на всяка страница от ищеца, като изявленията в него сочат на недвусмислено приемане от страна на ищеца на общите условия на кредитора.

Поддържа, че клаузата за неустойка не е недействителна, тъй като неустойката представлява форма на договорна отговорност и служи за обезщетение на вредите, причинени от неизпълнението. В случая неустойката била начислена именно поради неизпълнение на задължението на кредитополучателя да представи обезпечение и съответно не би била дължима при изпълнение в срок на поетите с договора задължения. Счита, че не са налице хипотезите сочени от ищеца по цитираната от последния тълкувателна практика, тъй като неустойката има обезщетителна функция. Не било налице нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗПК, тъй като следвало да се съобрази разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК. В случая не намирала приложение разпоредбата на чл. 33 ЗПК, тъй като периодът, за който е начислена неустойката е от изтичане на тридневния срок за предоставяне на обезпечение до крайния период на договора, като за този период не се претендира обезщетение за забава. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените в производството разноски. Твърди, че в случая не е налице хипотезата на чл. 38 ЗАдв., доколкото тази разпоредба установява, че безплатна адвокатска защита се осигурява на материално затруднени лица. За установяване на имущественото.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

От събраните по делото доказателства се установява, като това обстоятелство е безспорно между страните е сключен договор за заем № … по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 1 250 лв. срещу насрещното задължение на последния – кредитополучател, да върне сумата от общо 1 406, 92 лв. на … двуседмични вноски за 34 седмици. В договора за кредит е обективиран погасителен план, в който е посочен падежът на всяка вноска и нейният размер от 82, 76 лв. Установява се, че падежът на първата погасителна вноска е на 03.11.2018 г. и падеж на последната – на 15.06.2019 г.. Установен е годишен лихвен процент от 35 % и годишен процент на разходите от 40, 94 %.

В клаузата на чл. 4 от Договора страните са уговорили, че заемателят поема задължение в тридневен срок от сключване на договора да представи обезпечение от две физически лица – поръчители, които да отговарят на посочените в договора условия за платежоспособност или банкова гаранция в размер на дължимата сума със срок на действие – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора. В клаузата на чл. 4, ал. 2 от Договора е уговорена неустойка за неизпълнение на това задължение в размер на сумата от 740, 69 лв., която се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, към които се добавя сумата от 43, 57 лв.

Договорът между страните не е сключен при отнапред установени от кредитодателя Общи условия.

От представената от ответника справка за извършени плащания от страна на потребителя по договора за кредит се установява, че ищецът е заплатил сумата от общо 2 101, 13 лв. по договора, от които 1 250 лв. за главница, 110, 44 лв. за договорна лихва, 740, 69| лв. за неустойка.

По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при слключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.

Страните са уговорили, че месечната погасителна вноска е в размер от 82, 76 лв., като е установен месечен лихвен процент от 35 % и годишен процент на разходите от 40, 94 %. В договора е включен погасителен план с посочени падежни дати на отделните вноски.

Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.

Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва).

При формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителлски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.

С клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.