Определение № 220 от 21.01.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 220 гр. София, 21.01.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Антон Н. Урумов

Десислава П. Генова като разгледа докладваното от Антон Н. Урумов Въззивно частно наказателно дело № 20251100600161 по описа за 2025 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по постъпил протест на Софийска районна прокуратура срещу определение от 20.11.2024 г., постановено по ЧНД № 16162 / 2024 година по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 96 състав, с което е оставено без уважение искането по чл.72, ал.1 от НПК за налагане на обезпечителна мярка Запор върху лек автомобил, марка “Фолксваген“, модел “Лупо“ с ДКН № ******* собственост на К. Г. П., обвиняем по образувано досъдебно производство № 3382 ЗМК 1794 / 2023 г. по описа на 07 РУ - СДВР, прокурорска преписка № 52068 / 2024 г. по описа на Софийска районна прокуратура, с оглед обезпечаването на бъдещото отнемане в полза на Държавата на процесния лек автомобил, за нуждите на досъдебното производство.

В протеста се излагат доводи, че определението на Софийски районен съд е незаконосъобразно и необосновано, поради което от настоящия съд се иска неговата отмяна и налагане на обезпечителната мярка. Релевират се съображения, че в конкретния казус са налице изискуемите от закона предпоставки за налагане на обезпечителна мярка “Запор“, като представителят на държавното обвинение приема, че процесното моторно превозно средство е послужило за извършване на престъпление.

Съдът като обсъди обжалваното разпореждане на Софийски районен съд, доводите в жалбата, както и съдържащите се данни и материали по делото, настоящият съдебен състав приема за установено следното:

Протестът е процесуално допустим, тъй като е подаден от надлежна страна, по предвидения ред и в законовия едноседмичен срок по чл.396, ал.1 от ГПК, от узнаване на определението, с което не е уважено искането за допускане на исканото обезпечение.

1

По същество, Софийски градски съд напълно се солидализира с крайния извод на проверяваната за неоснователност на искането на Софийска районна прокуратура за допускане на обезпечение. Резонни са и доводите на Софийски градски съд, че не следва да бъде възприето схващането, че моторно превозно средство, с което евентуално е осъществено престъплението по чл.343б, ал.1 от НК е “средство за извършване на престъплението“ по смисъла на чл.53, ал.1, б.“а“ от НК, предвиждащ отнемането му в полза на Държавата.

Преценката за процесното моторно превозно средство като вещ по смисъла на чл.53, ал.1, б.

“а“ от НК следва да се извърши с оглед състава на престъплението по чл.343б от НК ( неговия непосредствен обект, предмет, субект и обективните признаци, най - същественият от които е изпълнително деяние ), дефинициите в правната теория и съдебна практика на понятията “предмет“, “средство“, “обект и непосредствен обект“ на престъпление, разграничителните критерии между предмет и средство на престъплението и задължителните указания, дадени с Тълкувателни решения ( ТР ) № 104 / 1959 година, ТР № 84 / 1960 г. и ТР № 18 / 1977 г. на ОСНК на ВС, както и Постановление № 11 / 1971 г. на Пленума на ВС относно приложението на чл.53, ал.1, б. “а“ от НК.

В конкретния случай автомобилът, управляван от обв. К. Г. П., не се явява средство на престъплението по чл.343б, ал.4 във вр. с ал.3 от НК, за което е ангажирана отговорността му в производството, както правилно е приел първостепенният съд. И това е така, тъй като осъществяването, от обективна страна, на вмененото в отговорност на обвиняемия престъпно деяние, изисква деецът да въздейства върху уредите за управление на превозното средство в смисъла, визиран в ППВС № 1/1983 г., да управлява същото след употреба на наркотични вещества. Престъпният деец въздейства именно върху превозното средство, което управлява, и по този начин накърнява обществените отношения, обект на посегателство, респективно на защита от наказателноправната норма по чл.343б от НК, свързани с осигуряване на транспортната безопасност.

При това автомобилът - предмета на престъплението по чл.343б, ал.4 във вр. с ал.3 от НК, принципно не подлежи на отнемане в полза на Държавата, по реда на чл.53, ал.1, б.“а“ от НК. Следователно се явява недопустимо досежно същия да бъде наложена обезпечителна мярка, с оглед отнемането му в полза на Държавата на това конкретно правно основание, в каквато насока е искането на представителя на държавното обвинение.

Поради изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че изводите й обуславят потвърждаване определението на Софийски районен съд и оставяне на протеста на Софийска районна прокуратура без уважение .

Воден от горното, Софийски градски съд, Наказателно отделение, I въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА определение от 20.11.2024 г, постановено по ЧНД № 16162 / 2024 година по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 96 състав, с което е оставено без уважение искането по чл.72, ал.1 от НПК за налагане на обезпечителна мярка Запор върху лек автомобил, марка “Фолксваген“, модел “Лупо“ с ДКН № ******* собственост на К. Г. П., обвиняем по досъдебно производство № 3382 ЗМК 1794 / 2023 г. по описа на 07 РУ - СДВР, прокурорска преписка № 52068 / 2024 г. по описа на Софийска районна прокуратура, с оглед обезпечаването на бъдещото отнемане в полза на Държавата на процесния лек автомобил, за нуждите на досъдебното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3