Определение № 41 от 30.03.2022, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 41 гр. Монтана, 30.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милена Бранкова

Членове:

Диана Кузманова

Олег Софрониев при участието на секретаря Мадлена Н. Митова в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - МонтанаЕм. Й. Ал. като разгледа докладваното от Милена Бранкова Въззивно частно наказателно дело № 20221600600074 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 64, ал. 6-8 от НПК.

С Определение от 23.03.2022 г. по ЧНД № 314/22 г. на Районен съд гр. Монтана е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на В. В., ЕГН ********** – обвиняем по ДП № 309/22 г. по описа на РУ на МВР Монтана.

В срок срещу горното Определение е постъпила въззивна жалба от служебния защитник на обв. В.. В същата се поддържа, че неправилно е наложена най-тежката мярка за процесуална принуда. Твърди се, че е налице самопризнание от страна на В., че са събрани достатъчно доказателства по досъдебното производство и че няма опасност нито да извърши ново престъпление, нито да се укрие. Твърди се, че има постоянно местоживеене и две малки деца, които се издържат единствено от неговите спорадични доходи, тъй като майката е безработна. Моли да му бъде определена по-лека мярка за неотклонение или въобще спрямо него да не бъде вземана такава.

Обвинеямият В. моли да му бъде определена по-лека мярка до приключване на делото.

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА МОНТАНА изразява становище за неоснователност на жалбата. Смята, ме са налице всички условия на закона за вземане на най-тежката мярка за 1 неотклонение.

Във въззивното производство са приети нови доказателства, представни с жалбата.

Окръжният съд, след като прецени оплакванията в жалбата във връзка с доводите и становищата на страните и провери събраните по ДП доказателства и действията на първоинстанционния съд, намира следното:

Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното Определение, РС Монтана е приел, че с Постановление от 22.03.2022 г. жалбоподателят В. е бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 309/22 г. на РУ на МВР Монтана за две престъпления – по чл. 346, ал.2, т. 1 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 и по чл. 195, ал.1 т. 7 във вр. с чл. 194, ал.1 и чл. 20, ал. 2 от НК – и двете извършени на 20/21.03.2022 г. в гр. *; че от събраните по ДП доказателства може да се направи обосновано предположение В. да автор и съучастник в извършване на деянията; че се касае до тежки умишлени престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, а също и че е налице реална опасност извършителят да се укрие и извърши друго престъпление, предвид лошата му характеристика и данните за предходни осъждания.

Окръжният съд споделя изцяло доводите на първоинстанционния съд и намира оплакванията в жалбата за неоснователни, поради което Определението следва да бъде потвърдено. Съображенията за това са следните:

Досъдебното производство е образувано при условията на чл. 212, ал. 2 от НПК за това, че на 20/21.03.2022 г. в гр. *на ул. „*“ № *обв. В. в съучастие като съизвършител с непълнолетния К.Г. от гр. *отнел от владението на К.К.чуждо МПС – „*“ с ДК № * без съгасието на собственика Д. К., с намерение да го ползва като е последвало повреда по това МПС с неустановена за момента стойност – престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от НК, а също и в това, че на същата дата и място, в съучастие като съизвършител със същото непълнолетно лице, в условията на повторност в немаловажен случай, отнел чужди движими вещи – 3 бр. акумулатори, куфар с комплект ключове от владението на П.С. и 1 бр. акумулатор от владението на И.

Н., без съгласието на собствениците и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал.1, т. 7 във вр. с чл. 194, ал.1 и чл. 20, ал. 2 от НК. На 22..03.2022 г. жалбоподателят е бил привлечен в качеството на обвиняем за горните престъпления и в 2 обясненията си е направил самопризнание. Същото се подкрепя от събраните до момента писмени и гласни доказателства. В този смисъл обосновано и законосъобразно първият съд е приел, че жалбоподателят е съпричастен в извършване на деянията.

Приложената по ДП характеристика на жалбоподателя сочи, че същият е с криминалистическа регистрация като лице, склонно на престъпления против собствеността, а и вече е осъждан. Данните от свидетелството за съдимост не сочат на реабилитация – така, както е приел РС. Обвиняемия няма постоянна трудова ангажираност, нито данни за сезонна или някаква друга временна работа, с която да изкарва прехраната си и тази на семейството си. Приложените с въззивната жалба пимени доказателства сочат, че лицето К.С. има две малолетни деца, но в актовете им за раждане бащата е неизвестен и по делото няма данни, че това са деца на обвиняемия, за които той да се грижи. Дори и това да е така, не се слагат някакви изключително тежки семейни ангажименти, които да игнорират налагането на найтежката мярка. В този смисъл е налице реалната опасност В. да се укрие и да извърши ново престъпление. В случая реалната опасност е налице и по силата на презумпцията на чл. 63, ал. 2, т. 1 от НПК, тъй като лицето е привлечено като обвиняем и за кражба, извършена при условията на повторност. Престъпленията, за които е привлечен в качеството на обвиняем са тежки по смисъла на чл. 93, т. 7 от НПК.

Като е приел горното, първосктепенният съд обосновано и законосъобразно и преценил наличието на комулативните изисквания на чл. 63, ал. 1 от НПК и е взел адекватната мярка за неотклонение, поради което Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определението на Районен съд град Монтана, постановено на 23.03.2022 г. по ЧНД № 314/22 г. , с което е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрпямо обвинямия по ДП № 309/22 г. по описа на РУ на МВР Монтана В. В., ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4