Решение № 22672 от 13.12.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 22672 гр. София, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20221110143402 по описа за 2022 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.108 ЗС, съединен при условията на кумулативност – обуславящ – обусловен иск с правно основание чл.59 ЗЗД.

Ищцата Л. И. твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, както и построената в него в режим на търпимост масивна едноетажна постройка, с идентификатор ***. Твърди се, че по силата на покупко – продажба, под формата на н.а № 28/2012г., нейният наследодател ***, починал на 23.9.2018г., е закупил ½ ид.ч. от описания поземлен имот, в режим на СИО с майката на ищцата *** И.. Наследниците му по закон са преживяла съпруга – ***, две деца, следователно, с наследствено правоприемство, ищцата твърди да е придобила 1/12 ид.ч. от ПИ. С н.а. № 117/2021г. *** и сестрата на ищцата *** са й дарили общо 5/12 ид.ч. от ПИ.

Твърди се, че с н.а. № 107/2021г., е закупила ½ ид.ч от ПИ и построената в него жилищна сграда.

Ищцата твърди, че на 1.9.2021г. отишла до имота и заварила ответницата в него.

Сочи се, че ответницата Н. Г. отказала да напусне имота, като владее същия без правно основание. Предявява се иск за осъждане на ответницата да й предаде владението, и иск за заплащане на обезщетение за лишаването на ищцата от ползване на имота от 1.9.2021г. до предявяване на иска, от 4200 лева.

С уточнителна молба, е дадено конкретно описание на имотите, за които ищцата твърди да е собственик, като е посочено, че се претендира от 381 лева на месец обезщетение, от което 300 лева за сградата и 81 лева на месец за ПИ.

В срока за отговор, даден на ответника Н. Г., е направено искане за предоставяне на правна помощ. В отговора на исковата молба, подаден от назначения от съда процесуален представител на Г., по реда на ЗПП, се оспорва основателността на иска. Сочи се, че за период от 10 години, ответницата е осъществявала фактическа власт върху имота, като го е поддържала, полагала е грижи за него, и го е владяла като собствен.

По документите, които легитимират ищцата, относно н.а. № 29/2012г. се прави възражение, че няма надлежно представени доказателства за спазване на предвидената в чл.33 ЗС процедура, като ответната страна счита, че съсобственикът е можел да продаде 1 своята ид.ч на трето лице, само след като я е предложил на съсобственик, което превръща нотариалното удостоверяване в нищожно, поради неспазване на предвидената форма. Сочи се, че остатъкът от продажната цена от 10000лева, ще бъде изплатена, за което не са представени доказателства. Оспорва се подписът, положен от майката на ответницата, под н.а. № 29/2012г, като се сочи, че майката на ответницата не може фактически да отиде при нотариус, заради физическото си състояние.

С оглед изложеното, доколкото правото на собственост не е възникнало в патримониума на наследодателя *** *** и съпругата му, то и последващите разпоредителни действия, обективирани в представените н.а., нямат прехвърлителен ефект, като за покупко – продажбата с н.а. № 108/2021г. се излагат същите твърдения.

В отговора е посочено, че се предявява насрещен иск, за признаване на ответницата за собственик по давност, като с влязло в сила на 14.6.2024г. разпореждане № 76182/29.5.2024г., СРС върна насрещната искова молба.

С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад без възражения на страните в първото по делото открито съдебно заседание на 10.10.2024г., СРС прие, че доколкото ответникът не твърди да е наследник по закон на някой от съсобствениците на имота, за когото е възникнало право да предяви иск за изкупуване по чл.33 ЗС, нито се твърди ответницата или нейната майка да е предявила иск за изкупуване по чл.33 ЗС, нито за него се твърди, че ще възникне това право, то и твърденията, относно разпоредбата на чл.33,ал.1 ЗС, доколкото касаят този конститутивен иск, е недопустимо да се изследват в настоящото производство.

Софийският Районен Съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното.

С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад без възражения на страните в първото по делото открито съдебно заседание на 10.10.2024г., СРС прие за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните по делото, че поземленият имот съставлява дворно място в ***, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, предишен идентификатор няма, номер по предходен план 350, кв.26, парцел Трети, идентичен с имот с идентификатор *** по КККР на ***, Столична община, че в имота е построена сграда, за която на 17.5.2005г. е издадено удостоверение за търпимост, която сграда е еднофамилна, със ЗП от 55 кв.м., състояща се от стая, кухня, хол, антре, идентична с имот в КККР с идентификатор ***, че от 1.9.2021г. до предявяване на иска, ответницата Н. Г. държи имота; че *** е починал на 16.11.2003г., като е оставил свои наследници по закон – преживяла съпруга *** и син ***, че *** е починал на 23.9.2018г., като е оставил свои наследници по закон – *** И. – преживяла съпруга, и деца – *** и ищцата Лиана И..

Представен е нотариален акт за дарение от 22.2.1975г., с който *** Малинчев е надарил сина си *** с дворното място и сградата. Видно от удостоверение, издадено от СО, район Нови Искър, в поземления имот е построена едноетажна сграда – еднофамилна, със ЗП 55 кв.м., състояща се от стая, кухня, хол, антре, която е в режим на търпимост.

С нотариален акт от 1.9.2021г. за дарение, *** И. и *** са надарили Л. Б. И. с 5/12 ид.ч. от дворното място. В нотариалния акт е вписана констатацията на нотариуса, че *** е майка на Л. И., а *** е нейна сестра. С нотариален акт за продажба от 22.2.2012г, *** и *** са продали на *** ½ ид.ч. от дворното място за сумата от 22000лева, от които продавачите са заявили, че са получили преди сключването на договора сумата 12000лева, а остатъкът 10000лева са се уговорили да се заплати до 30.5.2012г.

С нотариален акт от 30.8.2021г. ***, чрез пълномощник, и *** са продали на Л. И. сградата, заедно с ½ ид.ч. от поземления имот.

Видно от представените удостоверения за наследници, ***, роден през 1933г., е 2 починал на 16.11.2003г., като е оставил като свои наследници по закон – *** – съпруга, и *** – син. ***, роден през 1965г., е починал на 23.9.2018г., като е оставил свои наследници по закон – съпруга : *** И., и две дъщери – ищцата и ***.

В първото по делото о.с.з. се приеха, представени от ищцата, приходни квитанции за плащане на данъци за имота за период 2020г.- 2024г. , както и приемо – предавателен протокол за пломбиране на водомер от 28.5.2024г. на адреса на имота и застрахователна полица за застраховане на имущество с адрес – имота, предмет на спора, за срок от 1 година, считано от 3.10.2024г

Пред СРС са разпитани свидетели.

*** сочи, че живее с Н. Г. в един двор, на адрес ***, улица Стоян Тодоров № 20.

Свидетелката сочи, че Н. живее от много време там, има 20-30 години. Свидетелката сочи, че собственик на имота е бащата на свидетелката, брат му, след това – племеничката й.

Майката на Н. и братът на свидетелката живели много дълго време в имота, като Н. към момента на разпита живее там /10.10.2024г./ Свидетелката сочи, че тя й е разрешила да живее имота, там няма нито вода, нито ток. От разпита на свидетелката се изяснява, че на място има два двора, преградено е, като не е извършвана делба с брата на свидетелката.

Свидетелката сочи, че племеникът й, вместо да продаде мястото на тях, го продал на *** и новият собственик, ***, сложил ограда. В двора, къщата на свидетелката е в ляво, а на Н. – в дясно. Между двете къщи има ограда, даже две. Едната ограда е към тях, а другата ограда е на този, на когото продали имота. В другата част, освен Н., са живели братът на свидетелката, снаха й. Снахата имала две деца. Брат й и *** живели в имота, докато брат й бил жив, той е починал преди 18-19 години, най- малко. След смъртта на брат й, *** живяла в имота, след това дошла Н. и след това се изнесли, отишли цялото семейство, включително Н. в апартамента на брата на Н., който се намира в София.

Н. не е живяла в имота за известно време – имало е прекъсвания, включително и 1015 години назад, да е било някъде 2014г., като свидетелката сочи, че не е сигурна за годината, защото е минало много време и тя вече е възрастна. Когато Н. напускала имота, никой друг не е живеел в него.

Когато *** купил имота, не е живял на място в него, докарал едни коли, гледал гълъби, влизал вътре, имал достъп, направил оградата. Свидетелката сочи,че не е сигурна кога се е случило това, но от смъртта на *** са минали около 7-8 години, следователно, това е било преди 7 – 8 години. Свидетелката сочи, че след смъртта на ***,от тогава никой негов наследник не е идвал в имота.

Свидетелят ***, кмет на *** от 13 години към момента на разпита /10.10.2024г/ сочи, че бил съученик с бащата на Л., комшия е на имота. Свидетелят сочи, че когато бащата на Л., ***, закупил предната част на имота, го използвал, имал камиони, гледал гълъби, всеки ден по два пъти идвал в имота. След като починал, в имота имало техника, камиони, като майката на Л. идвала, идвала и самата Л., ползвали го, идвали купувачи. Свидетелят сочи, че докато починал бащата на Л., през 2018г., никой друг не е ползвал другата половина на имота. Свидетелят сочи, че е ходил в него почти всеки ден, като другата половина на двора била празна. След като *** починал, след 2-4 години там не живеел никой. Свидетелят сочи, че знае *** от две – три години, когато е дошла с един камион с боклук, изсипала ги на улицата, като свидетелят прави извод, че сигурно тогава се е настанила, защото отвън, на улицата стоял един камион с парцали, торби, като преди това не знае *** да е стояла в имота – знае това, защото е имал отношения с майка й и баща й. Свидетелят сочи, че преди ***, никой не е живял в имота, като не знае кой е собственик на имота, в който живее в момента ***. Свидетелят сочи, че другият имот е собственост на ***. Предишният собственик, преди ***, бил *** / когото свидетелят познава, като съсед/ и майка му. Бащата на *** се казвал ***, бил дърводелец, живеел срещу неговата къща. Свидетелят сочи,че не знае дали бащата на *** имал роднинска връзка с Л. или Н., той имал жена, след това друга. Свидетелят сочи,ч е помни жена на име ***, която е живеела преди във въпросната къща, но това е било преди поне 20 години. Свидетелят сочи,че не е сигурен дали *** е имала деца. Свидетелят 3 сочи, че знае *** като собственик на имота, защото това е лицето, което е идвало в него и с което се познава, като отдавна не го е виждал – може ли 3-4 години. Свидетелят сочи,че ежедневно минава покрай къщата, защото пътят за работа му е от там, а откакто *** е починал, гледа повече, от сантименталност. За период от 15 години назад във времето, няма период, за който да е напускал *** и да е нямал наблюдения върху имота. Свидетелят сочи, че вижда Н. от 2-3 години назад във времето, като си спомня как станало настаняването й, защото дошъл камион и изхвърлил стари мебели на улицата, които стояли дългжо време, като свидетелят помолил инпекторката да попита на кого са и да се махнат от там.

Свидетелят сочи, че тогава разбрали, че там има настанена жена.

Свидетелят сочи, че познава Ладуна, която е комшийка на Л., като Ладуна живее в София и идва от време на време до *** да си гледа градината, не е сам собственик на имота, а със сестра си. Свидетелят сочи, че и нейната къща не става за живеене.

Свидетелят *** сочи, че живее в *** през целия си живот, не го е напускал за дълго време. Спрямо неговата къща, къщата, която Л. закупила през есента на 2021г., септември,, се пада с директна видимост. Преди нея, имотът бил на *** и ***, но само част, а другата половина – бащата на Л. го закупил преди години и го стопанисвал, имал куче в имота, гълъби, държал си техника /2 камиона/, складирал лични вещи, имотът бил ограден. След като починал баща й, свидетелят сочи, че е виждал Л. в имота, а не Н.. Н. се появила през есента на 2021г., септември, като преди това не я виждал в имота. Не е виждал преди 2021г.