Решение № 1030 от 27.08.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1030 гр. Пловдив, 27.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря П. Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно гражданско дело № 20255300501052 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на П. И. Й. - ответник в първоинстанционното производство, чрез адв. Г. И., против Решение № 4221 от 29.10.2024 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 842/26.02.2025г., постановено по гр.дело № 13052 от 2023 г. на РС-Пловдив, ІХ гр. състав. С обжалваното решение е прието за установено по отношение на ответника и настоящ жалбоподател П. И. Й., че ищецът Г. И. П. е собственик на основание договор за дарение, прикрит с договор за покупкопродажба на недвижим имот, представляващ симулативна сделка и обективиран в нотариален акт № *** на помощник-нотариус по заместване на нотариус Ц. Б., на следния недвижим имот: урегулиран поземлен имот *** от квартал 24 по КРП на с. К***, одобрен със Заповед № 75/1989 г., с площ от 1 184 кв.м., при съседи: улица, УПИ II-320, УПИ V-321, УПИ VIII-324, УПИ IХ327 и УПИ II-326, ведно с построените в имота сгради: двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 71 кв.м., навес със застроена площ от 52 кв.м. и навес със застроена площ от 44 кв.м. Разпределена е и отговорността за разноските, като жалбоподателят П. И. Й. е осъдена да заплати, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1 125 лв. – разноски на насрещната страна Г. И. П..

С въззивната жалба се навеждат подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, като се твърди, че същото е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва се изводът на районния съд, че процесното обратно писмо има характер на начало на 1 писмено доказателство, явяващо се основание да бъдат допуснати свидетелски показания, чрез които симулацията може да бъде доказана.

Жалбоподателят твърди, че обратното писмо няма достоверна дата и е съставено за нуждите на настоящия процес. Намира заключенията на приетите в първоинстанционното производство почеркови експертизи за необосновани.

По същество се иска от въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск.

Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Г. И. П., чрез пълномощника му адв. С. П., в който излага подробни съображения, че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение моли да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Настоящият съдебен състав на ОС - Пловдив, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството пред първата инстанция е образувано по предявен от Г.

И. П. против П. И. Й. положителен установителен иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на урегулиран поземлен имот III-* от квартал 24 по КРП на с. К., одобрен със Заповед № 75/1989 г., с площ от 1 184 кв.м., при съседи: улица, УПИ II-320, УПИ V-321, УПИ VIII- 324, УПИ IХ-327 и УПИ II-326, ведно с построените в имота сгради: двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 71 кв.м., навес със застроена площ от 52 кв.м. и навес със застроена площ от 44 кв.м., представляващи лично имуществото на ищеца, придобито по време на брака на страните на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №*** г. на нотариус Ц. Б., прикриващ действителен договор за дарение. В исковата молба ищецът твърди, че с ответницата са бивши съпрузи, като гражданският им брак е прекратен с Решение № 2714/14.06.2023 г. по гр.д. № 17761/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, което е влязло в законна сила на 14.06.2023 г. Сочи, че по време на брака се е прилагал режимът на съпружеска имуществена общност. Твърди, че по време на брака си с ответната страна придобил процесния недвижим имот от баща му И. Г.

П., майка му . Д. П.и леля му П. Г. М. по силата на договор за покупкопродажба, обективиран в нотариален акт № ***на нотариус Ц. Б., и че непосредствено след сключване на договора между ищеца в качеството му на купувач – от една страна и И. Г. П., В. Д. П. и П. Г. М. – от друга страна като продавачи, е подписано обратно писмо, в което е отразено, че договорената цена от 7 500 лв. по договора не е заплатена реално от купувача, така както е отразено в нотариалния акт, тъй като волята и желанието на прехвърлителите – като близки родственици на ищеца, е да дарят имота на приобретателя, като не желаят настъпването на правните последици, свързани със заплащането на цената срещу придобиване на имота. Твърди, че предвид изложеното договорът за покупко-продажба е симулативен и не е породил правни 2 последици, поради незаплащането на цената и заявеното дарствено намерение от страна на праводателите. Твърди, че целта на сключване на договора под формата на покупко-продажба е свързана с неговото противопоставяне на брата на ищеца Д. И. П., който също би бил наследник на имота след смъртта на родителите им И. П. и В. П.. Твърди се също, че след прекратяване на брака, между страните е налице спор за собственост по отношение на имота, тъй като ответната страна счита, че последният е придобит в режим на съпружеска имуществена общност. По тези съображения се моли да бъде уважен предявеният иск.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, в който излага съображения за недопустимост на предявения иск, а в условията на евентуалност и за неговата неоснователност. Счита, че исковата претенция е недопустима, тъй като в производството по делото не участват прехвърлителите по сделката от 16.09.2021г. и че законът допуска разкриване на симулацията единствено при наличие на обратно писмо, което да изхожда от страните по сделката. Твърди, че представеното от ищеца обратно писмо не носи подпис на ответната страна, което е задължително, тъй като последната придобива права в качеството си на съпруга. Счита, че приложеното по делото обратно писмо представлява антидатиран документ, който е съставен след прекратяване на брака между страните и за целите на производството по делото. Твърди, че поради липсата на достоверна дата представеното обратно писмо представлява негоден документ. Оспорва авторството на подписите на представеното по делото обратно писмо, като счита, че всички подписи са положени от едно и също лице и е налице видима разлика между подписите на П. Г.. М. и В. Д. П., положени в обратното писмо и тези, положени в нотариалния акт. Сочи, че индиция за действителността на сделката е обстоятелството, че продажната цена е над данъчната оценка на имота. Твърди се още, че ищецът и ответницата са живеели в имота през целия си съвместен живот, поради което в последния са вложени средства за подобрения на стойност над 50 000 лв., което представлява действителната причина за прехвърляне на имота на ниска стойност. По така изложените съображения се моли за прекратяване на производството, а при условията на евентуалност - за отхвърляне на предявения иск.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че страните са бивши съпрузи сключеният между тях граждански брак на 30.11.2003г. е прекратен с влязло в сила на 14.06.2023г. решение № 2714/14.06.2023г. по гр.дело № 17761/2022г. на Районен съд - Пловдив с развод по взаимно съгласие. Прието е, че по време на брака между страните по делото, ищецът е придобил правото на собственост върху спорния имот, чрез договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № **** на помощник-нотариус по заместване на нотариус Ц.

Б., с отразена в същия цена от 7500 лв., която сума продавачите заявили, че са получили напълно и в брой от купувача преди подписването на договора.

Страни по сделката са ищецът Г. И. П. като купувач и И. Г. П., В. Д. П. и П. Г.

М. - като продавачи /първите двама са родителите на купувача, а третата е негова леля по бащина линия/. С обратно писмо от ** страните по договора Г.

И. П., И. Г.** П., В. Д. П. и П. Г.. М. са заявили, че сключеният договор за продажба на процесния недвижим имот прикрива договор за дарение и при 3

„покупката“ на имота Г. П. не е заплатил реално продажната цена от 7500 лв.

Поради оспорване на обратното писмо от ответницата-жалбоподател, на осн. чл. 165, ал. 2 ГПК са допуснати като свидетели В. П. - майка на ищеца и П. Т.

Ч. - познат на страните по делото и ** ** на ответницата. Свидетелката В. П. е потвърдила истинността на заявеното от нея в обратното писмо, че при изповядване на договора за покупко-продажба, продавачите не са получили никакви пари от купувача, тъй като волята им била да му дарят имота като близък сродник, а не да му го продадат. Според показанията на свидетелката договорът е сключен като покупко-продажба, за да се осуети възможността другият й син - брат на ищеца, след тяхната смърт да търси дял, с каквато възможност би разполагал, ако договорът бъде изповядан като дарение.

Прието е, че от показанията на свидетеля П. Ч. се установява, че познава ищеца, тъй като ходили заедно на лов, като след това се запознал и с неговата съпруга, която е започнала работа във фирмата, в която работи свидетелят.

Това се случило през 2018г., като ответницата работила във фирмата около 1 година. Свидетелства, че с ответницата станали близки, тъй като всеки ден пътували заедно до работа, като в този период от време двамата съпрузи живеели в къща, която била тухлена и неизмазана. Започнали да правят ремонт, като Г. се допитвал до свидетеля във връзка с намерението му да сложи слънчев колектор, какъвто свидетелят бил поставил в собствения си имот. Сочи, че съпрузите са санирали, направили баните, нови тоалетни, както и разширение отвън. Свидетелят помагал в дейностите, свързани с поставяне на врачански камък, като помагал и в превоза на материали от гр. Пловдив.

Свидетелства, че по принцип и двамата съпрузи е следвало да заплащат за ремонта. Сочи, че знае от ищеца, че с брат му си разделили къщите - като брат му имал нова къща, а на ищеца е останала старата и затова започнал ремонт.

Първостепенният съд е изложил доводи, че кредитира показанията на св.

В. П., независимо от близката им родствена връзка с ищеца, че същите са допустими с оглед съставеното обратно писмо. Районният съд се е позовал на практика на ВКС, в която се приема, че когато обратното писмо няма достоверна или безспорна дата, какъвто бил и настоящият случай, и особено в случаите, при които могат да възникнат основателни съмнения, че обратното писмо е подписано от страните по договора с оглед злепоставяне на правата и интересите на съпруга, който не го е подписал и не е страна по сделката, следва да се приеме, че подписаното само от единия съпруг обратно писмо, е непротивопоставимо като такова на другия съпруг, който не е и страна по атакуваната сделка, а има по отношение на последния значението само на начало на писмено доказателство, респ. и на предпоставка за допускане на свидетелски показания по чл. 165, ал. 2 от ГПК, които да бъдат преценени от съда в съвкупност с този обратен (в отношенията само между страните по договора) документ, наред и с всички останали събрани по делото доказателства, във връзка с разкриването привидността на договора - и по отношение на неучаствалия в него съпруг.

От правна страна е прието, че ищецът е придобил с нотариален акт № ***недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот III-* от квартал 24 по КРП на с. К., одобрен със Заповед № 75/1989 г., с площ от 1 184 кв.м., при съседи: улица, УПИ II-320, УПИ V-321, УПИ VIII-324, УПИ IХ-327 и УПИ II-326, ведно с построените в имота сгради: двуетажна масивна жилищна 4 сграда със застроена площ от 71 кв.м., навес със застроена площ от 52 кв.м. и навес със застроена площ от 44 кв.м., чрез сделка, неотговаряща на отразената в акта покупко-продажба, тъй като прехвърлителите са имали за цел да надарят ищеца. Съдът е направил извода, че от данните по делото е установен характерът на сделката, а именно същата представлява дарение от родителите и лелята на ищеца. С оглед на това е прието, че сключеният договор е привиден и прикрива договор за дарение. Като се е позовал на разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от СК според районния съд така придобитите права върху недвижимия имот макар и по време на брака на страните принадлежат на съпруга, който ги е придобил, т.е. на ищеца Г. П..