Решение № 146 от 17.03.2021, Административен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 146 гр. Плевен, 17.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на дванадесети март две хиляди двадесет и първа година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове: ЕЛКА

БРАТОЕВА

КАТЯ

АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: БРАНИМИРА МОНОВА

Като разгледа докладваното от съдия

Братоева Касационно административно-наказателно дело № 82/2021г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на „Еврософт“

ЕООД гр. София, чрез управителя Е.Д. срещу

Решение № 555 от 19.11.2020 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1648/2020 г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил като законосъобразен Електронен фиш Серия К № 1774587/06.10.2017г., издаден от ОД на МВР – Плевен, с който на Е.Н.Д. – законен представител на „Еврософт“ ЕООД, на основание чл.189, ал.4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 750 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, затова че на 06.10.2017г. в 18:48 часа на Първокласен път Бяла-Ботевград, Е83, км. 89.2, Околовръстен път гр. Плевен, управлява лек автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на „Еврософт“ ЕООД гр. София, със скорост от 157 км/ч при разрешена 90 км/ч, превишение с 67 км/ч, установено и заснето с АТСС тип стационарна система MULTA RADAR SD580 № 00209D32F66C при отчетен толеранс на измерената скорост от -3%.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК. Счита, че неоснователно първоинстанционният съд не е взел под внимание направеното възражение, че при издаване на ЕФ е нарушена императивната норма на чл.186 ал.4 от ЗДвП, която изисква при нарушения, установени с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, когато то е собственост на юридическо лице – на управителя му да се изпраща покана с препоръчано писмо с обратна разписка да се яви в съответната служба за контрол в едномесечен срок от получаването й, за да му бъде издаден фиш, или за да посочи лицето, на което е предоставило управлението на моторното превозно средство, с което е извършено нарушението.

Твърди, че в конкретния случай тази разпоредба не е спазена и решението на PC-Плевен се явява незаконосъобразно и неправилно. Посочва, че покана по чл.186 ал.4 от ЗДвП до дружеството на вписания му в Търговския регистър адрес на управление не е изпращана и това съставлява нарушение на тази законова разпоредба, а заключението на съда, че липсва нарушение и доказателства в тази насока е неправилно, доколкото по силата на чл.23 ал.6 от ЗТРРЮЛЕЩ съдът няма право да изисква такива доказателства, а е длъжен да извърши проверка в публично достъпния регистър за вписаните в него обстоятелства досежно дружеството-жалбоподател. Навежда доводи, че дружеството е било лишено от възможностите за защита, които законът му предоставя съгласно разпоредбите на чл. 189, ал.5 и ал.6 ЗДвП, а именно - да посочи в писмена декларация лицето, което е управлявало автомобила по времето, когато е било констатирано нарушението и да представи копие от свидетелството му за управление на МПС или да направи писмено възражение пред директора на съответната структура на МВР. В нито един момент „ЕВРОСОФТ“ ЕООД не е било надлежно уведомено за започналото срещу него административно- наказателно производство, поради което дружеството е било в невъзможност да реализира правата си по предвидения за това ред. Моли, да бъде отменено постановеното от РС – Плевен решение, а по същество – да се отмени ЕФ.

Ответникът по касация – ОД на МВР – Плевен не изразява становище по съществото на спора.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд –

Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

Оспореният ЕФ съдържа всички изискуеми реквизити съгласно одобрения образец и отговаря на законовите изисквания, издаден е при липса на допуснати съществени процесуални нарушения.

Правилно, съдът е приел за доказано от приложените материали по административно-наказателната преписка соченото нарушение, за което предвид разпоредбата на чл. 188 ал.2 ЗДвП жалбоподателката обосновано е наказана в качеството й на управител на дружеството - собственик на посочения автомобил, което обстоятелство не е спорно и се доказва от приложената справка за регистрацията на автомобила. Нарушението на ограничението на скоростта е установено с автоматизирано техническо средство - MULTA RADAR SD580 № 00209D32F66C, посочено в ЕФ, което е от одобрен тип и преминало последваща метрологична проверка съгласно изискванията на Закона за измерванията, видно от приложените протоколи, и е било годно и технически изправно към датата на заснемане на нарушението.

Доказано е чрез автоматично заснетия от устройството видеоклип, отразяващ датата и часа на нарушението, модела и регистрационният номер на автомобила, измерената скорост, ограничението и превишението на скоростта, мястото на нарушението - с автоматичното отразяване на номера на пътя и участъка от него, включително и GPS координати и всичко това ясно се вижда на снимката към ЕФ.

Приложената административна преписка съдържа изискуемата информация и доказателства съгласно изискванията на чл. 189 ал.8 ЗДвП в подкрепа на обжалвания ЕФ, доказващи извършеното нарушение.

С оглед всички приложени по делото доказателства, правилен е направеният извод, че жалбоподателката като управител на дружеството-собственик на посочения автомобил на 06.10.2017г. в 18:48ч. е извършила нарушение по смисъла на чл. 21 ал.1 ЗДвП, тъй като се е движила по първокласен път Бяла-Ботевград, Е 83 км 89.2, Околовръстен път Плевен със скорост от 157 км/ч, с което е превишила разрешената извън населено място скорост от 90 км/ч, след приспадане на отчетен толеранс от -3 %. Установеното превишение от 67 км/ч на разрешената скорост извън населено място обосновава съгласно чл. 188 ал.2 ЗДвП налагане на наказание на управителя на дружеството - собственик на осн. чл. 182 ал.2 т.6 от ЗДвП в размер на 750 лв. като се презюмира, че тя е управлявала автомобила.

Правилно съдът е преценил, че не е допуснато нарушение на сочените от жалбоподателката разпоредби. Както в жалбата пред районния съд, така и в касационната жалба тя не сочи друго лице, което е управлявало автомобила в посочения в ЕФ ден и час. Според данните за регистрация на МПС адресът на дружеството е гр. София, жк „***“ бл. ***, вх. ***, където жалбоподателката е търсена за връчване на ЕФ, но не е намерена. Видно от данните в търговския регистър – адресът на дружеството е бил сменен. Затова следва да се приеме, че ЕФ не е бил редовно връчен, а подадената жалба срещу ЕФ се счита подадена в срок и като процесуално допустима правилно е разгледана от съда.

Приложима за електронните фишове е разпоредбата на чл. 189 ал.5 от ЗДвП, според който ЕФ се връчва на лицето по чл. 188 ал.1 или ал.2 ЗДвП и в 14-дневен срок то може да подаде писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението като предоставя и копие от свидетелството му за управление на МПС. На посоченото лице се издава ЕФ, а издаденият – се анулира. В случая, след като е узнала за издадения ЕФ и се е запознала със съдържанието му, жалбоподателката се е възползвала от правото си на съдебно обжалване, но не е упражнила правото си да посочи друго лице, управлявало автомобила. Липсват каквито и да било твърдения, респективно доказателства в тази насока. Ето защо обоснован се явява и изводът, че законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателката за извършеното нарушение и не са налице основания за отмяната на ЕФ.

По тези съображения решението на Районен съд – Плевен е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът Р Е Ш И

:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 555 от

19.11.2020 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1648/2020 г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ:

1./п/ 2./п/