Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 192 от 03.11.2026, Районен съд - Свиленград

Съд
Районен съд - Свиленград
Дело
688/2025
Подписан
03.11.2026

Цитирани разпоредби

  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.79, ал.1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Свиленград, 03.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Живка Д. П. при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова като разгледа докладваното от Живка Д. П. Гражданско дело №

20255620100688 по описа за 2025 година

Производството е образувано по осъдителни искове с правно основание чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от „Банка ДСК“ АД, с ЕИК:

*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1000, ул. „Московска“ № 19, срещу М. Й. (M.Y.), ************, с ЛНЧ: ************, роден на ********** г., турски гражданин, с адрес в Република България: гр. ***********************.

С исковата си молба ищецът „Банка ДСК“ АД е поискал от съда да осъди ответника М. Й., да му заплати дължими суми, произтичащи от сключен между страните Договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 29.08.2011 г., а именно: сумата 17889,00 лева (9146,50 евро) - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на изискуемост до окончателното й изплащане; сумата 2629,85 лева (1344,62 евро) - договорна лихва за периода от 20.02.2024 г. (датата на първата неплатена минимална сума за револвиране) до датата на изискуемост; сумата 91,32 лева (46,69 евро) – такси за нереволвиране на кредитна карта, съгласно Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти с револвиращ кредит. Претендира разноски по делото.

Ищецът твърди, че на 29.08.2011 г. сключил с ответника Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, по силата на който му предоставил кредитна карта VISA GOLD с револвиращ кредит в размер на 20 000,00 лв., а ответникът - кредитополучател се задължил да ползва кредита и да го върне съгласно условията на сключения договор. Неразделна част от Договора били Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти на „Банка ДСК“ и Общите условия по договор за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти на „Банка ДСК“, които кредитополучателят бил получил и приел с подписването на договора. Съгласно чл.1, ал.2 от Договора, кредитът се олихвявал с променлив лихвен процент. Годишният процент на разходите по кредита (ГПР) бил уговорен в размер на 16,02 %. Срокът на валидност на кредитната карта, респ. срокът на договора бил три години, като се подновявал автоматично на датата на преиздаване на картата. Кредитополучателят бил длъжен ежемесечно, в рамките на определен срок след падежната дата (гратисен период), да заплаща минимална 1 сума за револвиране в размер, представляващ процент от усвоената част от кредитния лимит - чл.28, ал.1 и ал.2 от ОУ. Съгласно договора, падежната дата била 20-то число на месеца.

Кредитодателят изпълнил задължението си по договора - предоставил кредитна карта с договорения кредитен лимит, който бил усвояван на части по сметката на кредитополучателя, но последният не изпълнил своите задължения за внасяне на дължимите минимални месечни погасителни вноски, като допуснал забава в плащанията на минимална сума за револвиране за период от над пет месеца. Последното извършено плащане по кредита било от 25.02.2024 г. в размер на 100,00 лв. Неплатените минимални суми за револвиране били, както следва: 271,86 лв., дължими в периода 20.02.2024г. – 06.03.2024г.

(частично погасена – внесени 100,00 лв. на 25.02.2024г.); 443,22 лв., дължими в периода 20.03.2024г. – 04.04.2024г.; 714,30 лв., дължими в периода 20.04.2024г. – 07.05.2024г.; 984,66 лв., дължими в периода 20.05.2024г. – 04.06.2024г.; 1254,54 лв., дължими в периода 20.06.2024г. – 05.07.2024г.

С исковата си молба ищецът е направил и изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, считано от получаване на преписа от исковата молба от ответника.

С уточняваща молба ищецът е конкретизирал твърдението си за изпадане в забава на ответника, като е посочил, че считано от 20.02.2024г. той преустановил плащането на дължимите вноски по кредита, като последното плащане от 25.02.2024 г. (на сумата 100,00 лв.) погасило част от дължимите договорни лихви за периода; че допуснатата забава в плащанията на минималната сума за револвиране била за период от над пет месеца, поради което и съгласно чл. 30 и чл. 31 от Общите условия към договора за кредит, за банката възникнало правото да обяви вземането си за главница по договора за кредит за предсрочно изискуемо. Поради това ищецът уточнявал, че обявява кредита за предсрочно изискуем в пълният му неизплатен остатък, като моли да се приеме, че предсрочната изискуемост по процесния договор е обявена в момента на получаване на препис от молбата от кредитополучателя.

Поради изложеното, от съда се иска да уважи предявените искове и да присъди на ищеца направените по делото разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника, с който изразява становище за неоснователност на исковите претенции, като ги оспорва по основание и по размер. Оспорва твърденията на ищеца, че главницата по договора е усвоена от ответника, че е налице неизпълнени на договорните му задължения и че е изпаднал в забава. Твърди, че приложимите към договора общи условия не са предоставени на ответника, не са подписани от него и че той не се е запознал с тях. Прави възражение, че са нищожни, поради това че са неравноправни клаузи в договора, в частта му на раздел IX от чл.28 до чл.33 вкл. от Общите условия.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, и прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

По делото е представен Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, сключен на 29.08.2011 г. между „Банка ДСК“ АД, като кредитор – „Банката“, и М. Й., с адрес: гр. ************, като кредитополучател – „клиент“. Договорът е подписан за „клиент“ от С. И. Ф. – по пълномощно № 5209/16.10.2010 г. на нотариус Митко Митев – рег. № 420. Представени са и Общи условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на „Банка ДСК“ (ОУ), сила от 01.01.2011г., и Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти с револвиращ кредит на „Банка ДСК“, подписани от упълномощената от „клиента“ - С. И. Ф..

Съгласно чл.1, ал.1 и ал.2 от договора, Банката предоставя на кредитополучателя револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, достъпът до който се осигурява чрез кредитна карта Visa Gold, в размер на 20 000 лева, с променлив лихвен процент, посочен в Условията, като не е уточнено в какъв размер е същият към датата на сключване на договора (липсва отметка върху възможните варианти – „стандартен“, „с надбавка риск“, „при обезпечение залог на влог/депозит“). В чл.1 ал.3 от договора е уговорен годишен процент на 2 разходите (ГПР) в размер 16,02%, а в чл.46 от ОУ е уредено какво се включва в ГПР.

Според уговореното в чл.18, ал.1 от ОУ към договора - Банката издава картата до 10 работни дни от подписването на договора от страна на Клиента и му я предава, заедно с плик с персонален идентификационен код /ПИН/, а според чл.22, ал.1 от ОУ - Клиентът се задължава да ползва картата само лично и в съответствие с условията за издаване и ползване, предвидени в договора и в ОУ.

Съгласно чл.25, ал.2 от ОУ, срокът на ползване на кредита съвпада със срока на валидност на картата, който в случая е 3 години (видно от Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти), а съгласно чл.26, ал.1 от ОУ, кредитният лимит се осигурява чрез картата или чрез операции по чл.12, ал.2 (плащане на стоки или услуги чрез инстолмънт транзакции).

Съгласно чл.1, ал.5 от договора, за месечна падежна дата се определя 20-то число на месеца, а след нея се дължи минимална сума за револвиране, която клиентът е длъжен да внася в рамките на определен срок след падежната дата, която сума е посочена в Условията – чл.28, ал.1 от ОУ. Съгласно чл.30, ал.1 от ОУ, при невнасяне на минимална сума за револвиране в рамките на гратисния период по картата, се начислява такса за нереволвиране, посочена в Условията.

Съгласно чл.30, ал.3 от ОУ, в случай, че четири поредни месеца, считано от месечната падежна дата, клиентът не револвира кредита си или револвира със суми по-малки от минималните суми за револвиране за съответния период, правото на ползване на кредита се преустановява и цялото задължение, формирано към падежната дата, започва да се олихлява с лихва, равна на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна надбавка за забава. Ако клиентът погаси изцяло кредита (лихви, такси и транзакция) до края на следващия (пети) гратисен период, правото на кредита се възстановява - чл.33, ал.4 от ОУ.

Съгласно чл.31 от ОУ, ако клиентът не погаси задължението си в размера и в срока по чл.33, ал.4 (до края на петия месец), кредитът се оформя като неразрешен овърдрафт и вземането на Банката за целия използван кредитен лимит, независимо от начина, по който е формиран, става окончателно изискуемо.

Представени са по делото: 1/. Декларация за предаване/връщане на банкова карта – вид Visa Gold - нова, в която е удостоверено с подписа на С. И. Ф. – „съгл. пълномощно от 16.10.2010 г.“, положен върху „подпис клиент“ от името на М. Й., че същата е получила кредитна карта и ПИН на датата 08.09.2011 г., т.е. в 10-дневния срок по чл.18, ал.1 от ОУ към договора; 2/. Декларация за предаване/връщане на банкова карта – вид Visa Gold - преиздадена, в която е удостоверено с подписа на М. Й., положен върху „подпис клиент“, че същият е получил преиздадената кредитна карта на 16.03.2015 г., но не и ПИН (в града ПИН е отразено – „не“); 3/. Декларация за предаване/връщане на банкова карта – вид Visa Gold - преиздадена, в която е удостоверено с подписа на С. Ф. – „по пълномощно“, положен върху „подпис клиент“ от името на М. Й., че същата е получила кредитна карта и ПИН на датата 17.12.2018 г.; 4/. Декларация за предаване/връщане на банкова карта – вид Visa Gold - преиздадена, в която е удостоверено с подписа на С. И. – „пълн.“, положен върху „подпис клиент“ от името на М. Й., че същата е получила преиздадената кредитна карта на датата 12.01.2022 г., но не и ПИН (в града ПИН е отразено – „не“).

По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която, неоспорено от страните, се установява, че по издадената от „Банка ДСК“ на М. Й. кредитна карта са били многократно усвоявани суми и че до месец февруари 2024 г. са били внасяни дължимите минимални суми за револвиране на кредита. Усвоените и постъпили суми са описани в приложени към заключението таблици по дати и размери. Видно от заключението, последното плащане на минимална сума за револвиране на кредита е извършено на 25.02.2024 г. Посочено е в заключението, че след тази дата ответникът не е внасял дължимите минимални вноски за револвиране повече от четири месеца, както и че револвирането на кредита е прекратено на 22.07.2024 г. Посочено е, че към датата на подаване на исковата молба (17.07.2025г.) дължимите по процесния договор суми са следните: 17889,00 лева /9146.50 евро/ - главница, 2629,85 лева /1344.62 евро/ - договорна 3 лихва и 91,30 лева /46.68 евро/ - такса за нереволвиране. Видно от приложената към експертното заключение таблица на лист 123 от делото, минималните суми за револвиране, дължими в съответните гратисни периоди през месеците февруари, март, април, май, юни и юли 2024г., са съответно 271,86 лв. – с краен падеж 06.03.2024г., 443,22 лв. - с краен падеж 04.04.2024г.; 714,30 лв. - с краен падеж 07.05.2024г.; 984,66 лв. - с краен падеж 04.06.2024г.;

1254,54 лв. - с краен падеж 05.07.2024г. Т.е. сбора на минималните суми за револвиране, дължими след изпадане в забава на кредитополучателя, възлиза на 3668,58 лв. Видно от същата таблица към заключението, сбора на дължимите договорни лихви върху тези минималните суми за револвиране възлиза на 1343,57 лв.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

С оглед събраните по делото доказателства, съдът приема за установено, че между страните е бил сключен валиден договор за банков кредит, чиято регламентация се съдържа в разпоредбите на чл.430 - 432 от ТЗ. Съгласно чл.430 от ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Задълженията, които има едно лице – кредитополучател по договор за отпускане на револвиращ кредит, се формират вследствие на сложен фактически състав. Те, от една страна се формират от главница, която не е директно изплатена, но може по усмотрение на лицето да бъде теглена, когато то прецени, до размер, какъвто то прецени, но не повече от максималния кредитен лимит, както и от лихви, уговорени в договора. Същевременно, кредитополучателят по договор за отпускане на револвиращ кредит се задължава да заплаща ежемесечни минимални суми за револвиране на кредита.