Решение № 86 от 20.02.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Варна, 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов при участието на секретаря Елена Ян. П.а като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20223100900119 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба подадена от “Томас Милър Спешълти Андърайтинг Ейджънси Лимитид”, с дружествен регистрационен №02519540, със седалище и адрес на управление: ул.”Фенчърч” №90, Лондон ЕСЗМ 4ST, Великобритания, действащо чрез адв.Ж. Я., със съдебен адрес: ****, против Д. Й. Й., с ЕГН**********, с адрес: ****, със съдебен адрес: ****, чрез адв.Д. Д., с която е предявен иск правно основание чл.55, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 19950 щ.д., представляваща получено без основание застрахователно обезщетение по смисъла на Стандарт А.2.5.2 от Морската трудова конвенция, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението. Претендират се деловодни разноски и се сочи банкова сметка, по която доброволно може да се плати задължението, а имено сметка с IBAN: ****, в Търговска банка “Д Комерс“ АД-Клон Варна.

В исковата молба се твърди, че по силата на Застрахователен сертификат от 11.04.2019г., ищецът е застраховал ответника, като член на екипажа на моторен кораб “Семела“ /“Semela“/, с IMO №9226695, плаващ под флага на Коморските острови, за застрахователен случай-“изоставяне на моряк“ по смисъла на Правило 2.5.2 и Стандарт А 2.5.2 от Морската трудова конвенция /МТК/ и Директива ЕС 2018/131. Твърди се, че въпросната застраховка е вид “Гражданска отговорност“, като застрахователното обезщетение, е в размер на равностойността на последните 4 работни заплати на моряка и се дължи при “изоставяне на моряк“, съгласно визираното в МТК. Сочи се, че по смисъла на този Стандарт, морякът се счита за изоставен в нарушение на изискванията на Конвенцията и на условията на моряшкият трудов договор, когато корабособственикът не покрие 1 разходите по репатрирането на моряка, или го изостави без необходимата поддръжка и подкрепа, или прекрати едностранно договореностите с него, включително като не изплати договорените заплати за период от най-малко два месеца. Твърди се, че с Петиция от 10.03.2020г. на капитана на кораба Б.В., адресирана до Международния моряшки синдикат и българското му представителство, същият е обявил настъпване на втората хипотеза от Стандарт 2.5.2 от МТК, а именно липса на поддръжка и подкрепа от страна на корабособственика, и пълна липса на комуникация с него, по отношение на всички членове на екипажа, включително и ответника. Сочи се, че в резултат от декларираното “изоставяне“, ищецът е приел, че е настъпило застрахователно събитие, обективирано в Застрахователния сертификат и е заплатил на ответника сумата от 19950 щ.долара, както и разходи за репатрирането на моряка от кораба до постоянното му местожителство, в размер на още 150 щ.долара. Поддържа се, че с цел гарантиране на регресните права на ищеца, срещу корабособственика, ответникът е подписал Разписка-Споразумение за суброгация от 30.04.2020г., с която е декларирал, че прехвърля в полза на застрахователя всички права по заведеното, срещу корабособственика, гражданско дело №4534/2020г. по описа на РС Варна, в това число и правата по допуснатото обезпечение на иска, чрез арест на кораба. Поддържа се още, че с въпросното споразумение ответникът се е съгласил, че ако декларацията на капитана на кораба, се окаже невярна и след репатрирането му от кораба, се окаже, че корабът всъщност не е изоставен и ответникът е получил някакви дължими суми от корабособственика, то той ще възстанови тези суми на застрахователя. Сочи се, че след като е усвоил изплатената му сума за репатриране, ответникът е декларирал, че слиза от кораба. Твърди се, че в края на м.декември 2020г., без да уведоми ответника и въпреки, че вече е цедирал материалните и процесуалните си права по горецитираното гр.дело в полза на застрахователя с цел удовлетворяване на регресната му претенция, ответникът е оттеглил иска си срещу корабособственика. Твърди се, че след самоволното оттегляне на иска, ответникът е дал и съгласие за вдигане на ареста на кораба, допуснат като обезпечение на този иск, като след вдигането на ареста, корабът е продаден от корабособственика.

Поддържа се, че с тези си действия, ответникът на практика е прекратил едностранно суброгацията /цесията/ и Споразумението от 30.04.2020г., с което е лишил ищеца от всякакви регресни права, спрямо корабособственика. Твърди се, че при поискано обяснение за действията на ответника, от негово име ищеца получил Отворено писмо от 28.01.2021г. с автор капитана на кораба Б.В., в което се сочи и признава, че ответникът, заедно с капитана и механикът И.Л.Л., всъщност изобщо не са били изоставени от корабособственика. С писмото се признава още, че въпреки декларираното репатриране от кораба с парите на ищеца, всъщност моряците никога не са слизали от този кораб, а са останали на борда му по силата на допълнителен договор или уговорка с корабособственика, както и че са получили повторно от корабособственика цената на иска, привидно под формата на възнаграждение от корабособственика за следващ период, въпреки че по-рано са заявили, че ги е изоставил.

Поддържа се, че въпросното Отворено писмо, представлява извънсъдебно признание на обстоятелството, че застрахователното събитие не се е осъществило, а декларираното от капитана на кораба “изоставяне на моряците“ от корабособственика по смисъла на МТК, 2 всъщност изобщо не е настъпило. Твърди се, че към 30.04.2020г., когато ответникът е декларирал, че получава пари и се репатрира за сметка на ищеца, първия вече е имал договореност с корабособственика да остане на кораба. Поддържа се, че след като е имал такова споразумение, още преди да получи заст.обезщетение и привидно да се репатрира, направеното чрез капитана твърдение от ответника за “изоставяне“ от страна на корабособственика, се явява невярно към 30.04.2020г. Поддържа се още, че при липса на “изоставяне на моряка“ декларираното от капитана застрахователно събитие “изоставяне от страна на корабособственика“ изобщо не е настъпило, а изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 19950 щ.долара е недължимо платено и подлежи на връщане от ответника.

С депозирания от ответникът в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор, се поддържа становище за неоснователност на претенцията. Сочи се, че процесната сумата от 19950 щ.д. е платена от “Фиделитас“ ЕООД, а не от ищеца, като качеството на платеца е неясно. Признава се, че ответникът е бил член от екипажа на моторен кораб “Семела“, с длъжност “Втори механик“, като е сключил трудов договор с “Булком“ ООД на 27.05.2019г. за срок от 4 месеца плюс/минус/ 1 месец и месечното възнаграждение от 5000 щ.д. Сочи се, че ответникът е постъпил на работа-качил се е на кораба на 04.06.2019г., като срока на трудовия му договор, е започнал да тече от тази дата и се прекратява, когато моряка слезе от кораба за репатриране в България, което се отразява с печат на кораба и подпис на капитана в моряшката книжка. Поддържа се, че ответникът не е получил дължимото трудово възнаграждение за месеците ноември и декември на 2019г., и януари, февруари, март и април на 2020г., чиито общ размер възлиза на 30000 щ.д. Поддържа се още, че освен въпросната сума, към него момент на ответника, са били дължими суми за неизплатен договорен бонус за минало време в общ размер от 6178.90 щ.д. и законна лихва от 21.40 щ.д.

Твърди се, че общо задължения на корабособственика, са възлизали на 36487.66 щ.д., от които 36187.30 щ.д. за трудово възнаграждение и 308.76 щ.д. за лихви. Развити са подробни съображения относно нормативната база, уреждаща процесните правоотношения, в частност за приложимостта на Стандарт А2.5.2, б.“b“ и б.“с“ от МТК, както и за наличието на предпоставките за покриване на отговорността на корабособственика от страна на ищеца, в качеството му на застраховател по риска “изоставяне на моряк“. По конкретно се твърди, че капитана на кораба “Семела“ е уведомил “Булком“ ООД, с което дружество моряка/ответника, е сключил трудов договор, че са налице неизплатени трудови възнаграждения. Първият изпратен имейл от капитана на кораба, е на 31.01.2020г. в 12.26 ч. и с него се прави запитване относно заплатите, като в 12.30 ч. е постъпил отговор “Булком“ ООД с обещание за плащане. В последствие на 02.02.2020г., на 17.02.2020г. и на 27.02.2020г. отново е проведена кореспонденция между капитана и “Булком“ ООД, след което дружеството преустановява контакт с екипажа на кораба. С оглед изложеното се сочи, че на основание Директива ЕС 2018/131, Стандарт А2.5.2, ал.7, капитана на кораба е изготвил Удостоверение, с което на 06.02.2020г. е уведомил корабособственика. Сочи се, че на основание чл.363, ал.2, т.12 от КТК, във връзка с МТК, Стандарт А2.5.2, б.“с“ и Правило 2.2.1, капитана е уведомил за случая Агенция “Морска администрация“-Варна, като след 3 извършена Проверка №8/06.02.20г., със своя Заповед №В-319/21.02.20г., Директорът на пристанището при ИА “Морска администрация“ Варна, е задържал м/к“Семела“, поради неизплатените повече от две /четири/ заплати. Сочи се още, че на 04.03.2020г. капитана на кораба е уведомил/декларирал пред ищецът, че екипажа търси правата си като на основание МТК желае да бъде репатриран и да му бъдат изплатени 4 заплати, считано от 01.11.2019г. до момента на подаване на декларацията. Сочи се, че на същия ден е постъпил отговор от представител на застрахователя, с който се потвърждава молбата /жалбата/ на екипажа за репатриране съгласно МТК. Наред с това, тъй като корабособственика “Лидо Маритайм Лимитед“ не е изплатил дължимите заплати, ответникът е инициирал пред Окръжен съд Варна, производство за приложение на Конвенцията за арест на кораби. Сочи се, че с Определение №1022 от 15.04.2020г. по ч.т.д.№528/2020г. по описа на ОС Варна, е допуснато обезпечение в полза на ответника за заплащане на сумата от 26266.67 щ.д., представляваща сбор от неизплатени трудови възнаграждения за периода м.ноември 2019г.-м.март 2020г., като м/к “Семела“, е задържан, чрез обезпечителна заповед. Сочи се, че на 14.05.2020г. е образувано гр.д.№4534/2020г. на РС Варна, с предмет неизплатени заплати до момента на подаване на ИМ, в общ размер от 36487 щ.д. Сочи се, че иска е предявен в условията на пасивна солидарност между ответниците-корабособственика “Лидо Маритайм Лимитед“ и работодателя “Булком“ ООД. Твърди се, че на 05.05.2020г. по сметка на ответникът, е постъпила сумата от 19875 щатски долара, с посочено основание за плащането-обезщетение за неизплатени 4 заплати-01.11.2019г. до 29.02.2020г., като превода е извършен от “Фиделитас“ ЕООД, а не от застрахователят-ищец в настоящото производство. Оспорват се твърденията на ищеца, че ответникът не е слязъл от кораба по силата на друг договор или уговорка с корабособственика, респективно че липсва основанието “изоставяне на моряка“.

Поддържа се, че уведомлението до застрахователя, чрез декларацията на капитана, е относно неизплатени заплати, което попада в хипотезата на МТК Стандарт А2.5.2, б.“c“-когато работодателя прекрати едностранно договореностите с моряка и не му изплати договорените заплати за период най-малко 2 месеца. Поддържа се, че тъй като след 27.02.2020г. не е имало никаква комуникация с работодателя “Булком“ ООД, се е осъществила и хипотезата по б.“b“ от Стандарт А2.5.2 на МТК-изоставяне на моряка без необходимата поддръжка и подкрепа. Във връзка с горното се сочи, че в продължение на над четири месеца корабособственика не е плащал трудово възнаграждение, както на ищеца, така и на останалия екипаж-общо 12 души, който факт покрива изискването на МТК, Стандарт А2.5.2, Финансово обезпечаване т.2, б.“b“ и б.“с“. Сочи се, че в съответствие с Директива ЕС 2018/131 и МТК, Стандарт А2.5.2, ал.7, са уведомени корабособственика, застрахователя, ITF /Межд.морски синдикат/, ИА ”Морска администрация” и държавата на флага на кораба-Морони, Съюз на Коморските острови. Твърди се, че първоначално кораба е задържан от пристанищните власти, а в последствие е арестуван съгласно Конвенцията за арест по силата на акт на ОС Варна. Сочи се, че по време на развитието на процесните отношения, от 13.03.2020г. в Република България, е била обявена пълна забрана за напускане на всички населени места, във връзка с пандемията от “Ковид 19“. Сочи се, че в тази връзка на 25.03.20г. е взето Решение на извънредно заседание на кризисния щаб към 4