Решение № 175 от 12.01.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. София, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Р. М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Р. М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20251100506744 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Б. и С. А.и срещу решение № I – 161 - 20128464/26.08.2024г., постановено по гр. д. № 70632/2018г. на СРС, 161 с-в.

С обжалваното решение СРС е признал за установено по предявените от И. Й.

В., Р. Б. К. и С. Б. Б. против Б. З. А. и С. Х. А., искове с правно основание чл. 124 ГПК в р . чл. 54 ЗКИР, че ищците са собственици на реална част от поземлен имот с идентификатор№ ***.

В жалбата са развити доводи за неправилност на решението. Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че решението е постановено по недопустим иск и по нередовна искова молба. Намира, че СРС не е обсъдил прякото вещно – отчуждително действие на дворищно - регулационния план от 1954г. Твърди, че не е извършена преценка на всички относими разпоредби по ЗУТ. Моли решението да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

В установения от закона срок, въззиваемите са депозирали отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Молят решението на районния съд да бъде потвърдено, к а т о им бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

1

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материалноправните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материалноправни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства.

Неоснователни са изложените във въззивната жалба доводи, че съдът се е произнесъл по непредявен иск и по нередовна искова молба.

Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК исковата молба трябва да съдържа индивидуализация на спорния предмет чрез посочване на основанието на иска и петитума (в какво се състои претендираното право и вида на търсената защита).

При непосочване на обстоятелствата, на които се основава претенцията, или при неясното им или непълно посочване, както и при неконкретизиран петитум, исковата молба е нередовна, тъй като е невъзможно да се индивидуализира спорният предмет.

С т. 4 от ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8/2014 г. на ВКС, ОСГК е разяснено, че е възможно искът за собственост, който включва и твърдения за допуснати непълноти или грешки в кадастралната карта, да може да се предяви самостоятелно и без да е проведен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Ако в производството по иск за собственост се констатира непълнота или грешка в кадастралната карта, те следва да се съобразят при произнасянето на съда, въпреки че претендираната от ищеца част представлява по плана реална част от урегулирания поземлен имот, като се извърши преценка дали кадастралната карта отразява вярно границите на имота. При уважен иск за собственост на недвижим имот, в диспозитива на съдебния акт следва да се установи правото на собственост, а когато правният интерес за предявяване на иска произтича от допусната в кадастралната карта непълнота или грешка - да се посочи и в какво се състои същата. Произнасянето по този въпрос с диспозитива на съдебния акт е подчертано и в т. 5 от ТР по тълк.д.№ 8/2014 г., аргументирано с 2 разбирането, че искът по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл.

54, ал. 2 ЗКИР, се поглъща от иска за собственост.

В случая в обстоятелствената част на исковата молба са налице твърдения за спор за собственост на процесната реална част, както и са изложени доводи във връзка с допуснати греши в кадастралната карта. С исковата молба и с уточнителната такава от 13.11.2023г. е формулиран петитум за установяване, че ищците са собственици на процесната реална част, като са наведени твърдения за допусната грешка в кадастралната карта. Действително в исковата молба е направено искане за установяване собствеността към минал момент, но с уточнителната молба и във връзка с дадените от съда указания, тази нередовност е била отстранена своевременно.

Относно правилността на първоинстанционното решение и във връзка с наведените с въззивната жалба оплаквания, въззивният съд намира следното.

Районният съд е бил сезиран с иск с правна квалификация чл. 124 ГПК вр. чл.

54, ал. 2 ЗКИР. По така предявения иск в тежест на ищеца е да установи, че е собственик на процесната реална част, както и че е допусната твърдяната грешка в кадастъра.

Искът по чл.54 ал.2 от ЗКИР е установителен и има за предмет установяването правото на собственост на ищеца върху спорната площ и установяване на грешното и заснемане в кадастралната карта. Предпоставка за неговата допустимост е наличието на спор за материалното право на собственост върху неправилно заснетата площ. В настоящия случай е от значение да се установи коя е действителната имотна граница между имота на ищците и ответниците.

Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни граници на поземления имот. Затова в производството по иск за собственост, съответно чл. 54, ал.2 от ЗКИР, подлежи на изследване положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на регулационните граници в имотни. От установеното следва да се направи извод дали има несъответствия между отразеното в одобрената кадастралната карта и действително притежаваното от ищеца право на собственост. Предмет на доказване по делото са всички последователни регулационни промени, прилагането или неприлагането на дворищнорегулационните планове, съответно - прекратяване на отчуждителното им действие, съобразно разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2/1993 г. на ОСГК на ВС и Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. по т. д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС, и всички други факти, водещи до промяна на границите. С иска по чл.54 ал.2 от ЗКИР се установява, както спорното материално право така и неточното отразяване на обема на това право 3 в кадастралната карта към момента на предявяване на иска, респективно към момента на приключване на съдебното дирене пред съответната инстанция по същество.

Съгласно ТР№ 8/23.02.2016г. на ВКС по т.д.№8/2014г. принцип в гражданския процес е спорното право да се установява към момента на предявяване на иска, респективно към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, при условията на чл. 235, ал. 3 ГПК. ЗКИР въвежда основно изискване кадастралната карта и кадастралните регистри да отразяват вярно правото на собственост - чл. 2, ал. 5 ЗКИР, и да бъдат поддържани в актуално състояние - чл. 51 ЗКИР. Дори да не е допусната непълнота или грешка, промените в правото на собственост, настъпили след одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри, също подлежат на отбелязване. Ето защо определението, дадено в § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, следва да се тълкува във връзка с цитираните разпоредби /чл. 2, ал. 5 и чл. 51 ЗКИР/, в смисъл, че установяването, както на спорното право на собственост, така и на неточното отразяване на обема на това право, по принцип е към момента на предявяване на иска, респективно - на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, като се вземат предвид и тези настъпили след одобряване на кадастралната карта юридически факти, които имат значение за придобиване, изменение или погасяване на правото.

Ищците се легитимират като собственици въз основа на нотариален акт № 116, т о м VI, дело № 1141/1974г. Видно от същия Б.Д.В. придобил собствеността върху дворно място, находящо се в село Бухово, съставляващо УПИ XI – 333, в кв. 8, по реулационния план на с. Бухово, целият от 1099кв. м., заедно с намиращата се в него къща.

Представено е пред СРС удостоверение за граждански брак, от което с установява, че Б.В. е сключил граждански брак с първата ищца И. В. на 03.10.1964г.

Видно от удостоверение за наследници от 19.11.2013г. Б.В. е починал на 23.06.1997г., като е оставил за свои наследници трите ищци – И. В. – съпруга и останалите две ищци – дъщери.

Ответниците се легитимират като собственици на УПИ VII-375, с площ от 375 кв. м., намиращ се в гр. Бухово, по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот частна държавна собственост, сключен по реда на ЗДС от 30.07.2009г.

От приетата пред СРС съдебно-техническа експертиза, която съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че първият регулационен план на гр. Бухово е от 1930г. Следващият регулационен план е от 1954г., а последният, действащ и в момента – от 2001г. Установява се, че по плана от 1930 г. спорната реална част попада в имота на ищците по регулационна линия /видно от представената схема на л. 99 от делото на СРС/. Относно плана от 1954г. вещото лице посочва, че са правени няколко изменения на този план, като съдържанието на 4 последното изменение на регулационния план от 1954г. е следното: ПИ 330 „за Селкооп“, което е имотът на ответниците, същият е попадал в границите, които съвпадат с границите на УПИ-316 по плана от 1930г., където, както беше посочено по – горе спорната реална част попада в имота на ищците. СРС е обсъдил, противно на изложеното във въззивната жалба, че планът от 1954 г., ведно с последващите му изменения от 1960г. и 1962г. и 1991г. е бил приложен, като е направил извод, че имотната граница съвпада с регулационната и не минава по зида. Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба оплаквания, че СРС не е обсъдил проявил ли е отчуждително действие в полза на ответниците дворищно реглационния план от 1954г., доколкото не се установя с последното изменение на този план процесната част да е предвидена към имота на ответниците, а напротив.

Едва с регулационния план от 2001г., който е и действащият регулационен план, границата между двата поземлени имота минава по зида на съществуващите сгради в ПИ 374, тоест спорната реална част вече попада в имота на ответниците. Според експертизата оградата на ответниците, към момента на огледа, навлиза с 1.5 м. в имота, описан в документа за собственост на ищеца, като преминава през зида на оградата в имота на ищците до зида на сградата.

Според вещото лице за процесните имоти е предвидено свързано застрояване, като е предвидена нова жилищна сграда в имота на ответниците до съществуващата сграда в имота на ищците. Според експерта може да се предположи, че това е с оглед спазване нормативите за разстоянията на сградите на основното застрояване в чл. 31 от ЗУТ – при ниско жилищно застрояване до страничната граница да е най – малко 3 м. Имотната граница между ПИ с идентификатори *** и *** е нанесена в КККР, както е по регулационния план от 2001г., без да е съобразено с обстоятелството, че жилищната сграда ПИ *** не е построена, което е предпоставка да се направи извод за причината, поради която една част от границата в северната й част е нанесена по план от 1954г., а другата й част по план от 2001г.

Разпечатката съдържа 37 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f43b9fbb-6260-41ad-9b5c-6128b0306a0d