Решение № 1890 от 22.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1890 гр. Пловдив, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330116536 по описа за 2025 година

С исковата молба ищцата И. Г. Т. е предявила против „Сити Кеш“ ООД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи сумата от 1 513, 78 лв. по Договор за потребителски кредит № ***/24.03.2025 г.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ***/24.03.2025 г., по силата на който в полза на ищцата е предоставена сумата от 1 600 лв. Твърди, че при изискана справка за дължими плащания от ответника на основание чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК последният е посочил, че по договора е заплатена сумата от 1 684 лв. при главница от 1 600 лв., но претендира сумата от 1 513, 78 лв. Сочи, че в договора е налице клауза изискваща предоставянето на обезпечение при изключително завишени условия в изключително кратък срок. Твърди, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение се начислява неустойка в големи размери, която по своята същност представлява скрита лихва. Поддържа, че начисляването на скрита лихва под формата на неустойка представлява конструкция за оскъпяване на потребителските кредити, като наименуването на това оскъпяване като неустойка е с цел тази сума да не бъде включена в годишния процент на разходите. С оглед недействителността на договора за заем счита, че следва да намери приложение разпоредбата на чл.

23 ЗПК, поради което счита, че не дължи сумата от 1 513, 78 лв. По така 1 изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Сити Кеш“ ООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че недействителността на договорна клауза не влече недействителност на целия договор на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД, доколкото неустоечната клауза не е част от съществените параметри от договора за кредит. Поддържа, че валидността на договора произтича от това, че основаните му параметри – главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма, като са спазени изискванията на чл. 10 ЗПК и чл. 11, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Твърди, че при сключване на договора са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Сочи, че неустойката не е и не следва да бъде включена в годишния процент на разходите, тъй като кредитодателят е длъжен да посочи годишен процент на разходите към датата на сключване на договора, а неустойката се начислява след сключване на договора, поради неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. В този смисъл се позовава на разпоредбата на чл. 19, т. 2 от Директива 2008/48/ЕО, като сочи, че функцията на неустойката е да обезщети страната по сключения договор. Твърди, че неустойката се дължи единствено при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение.

Поддържа, че оспорената неустойка е действителна, доколкото последната е уговорена като санкция за неизпълнение, като на потребителя е предоставен достатъчно дълъг срок за осигуряване на обезпечение – от 6 дни. Твърди, че дори потребителят да не е могъл да осмисли добре ангажиментите, които поема, последният е разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора, без да е обвързан от оспорената неустойка. Сочи, че страните са договорили, че неустойката се дължи само след изтичане на срока за обезпечение и само за периодът, за който кредитът е необезпечен. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове, ведно със законните последици.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

С определението за насрочване на делото съдът е обявил на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ***/24.03.2025 г., по силата на който в полза на ищеца е предоставена в заем сумата от 1 600 лв., че в изпълнение на задълженията си по договора кредитополучателят е заплатил сумата от 1 684 лв., както и че в посочения в договора за паричен заем годишен процент на разходите не е включено задължението за заплащане на неустойка.

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищцата И. Г. Т. и ответника „Сити Кеш“ ООД е сключен Договор за обезпечен 2 потребителски кредит № ***/24.03.2025 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищцата сумата от 1 600 лв. срещу насрещното задължение на ищцата – заемополучател, да върне предоставения й за възмездно ползване финансов ресурс на 16 погасителни вноски – с размер на първите четири от 30, 49 лв. и на останалите от 150, 42 лв. В договора е посочено, че последният се обезпечава с поръчители, като е установено, че общата дължима сума по договора е от 1 927 лв. Установен е годишен лихвен процент от 49 % и годишен процент на разходите от 63, 58 %.

С разпоредбата на чл. 6 от договора страните са постигнали съгласие, че кредитополучателят следва да обезпечи задължението си с осигуряване на поръчителство от едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: 1. При един поръчител - осигурителният доход на поръчителят при договор за потребителски кредит с размер на кредита до 2000 лв., следва да е в размер на не помалко от два пъти размера на минималната работна заплата за страната за годината на усвояване на договора за кредит от кредитополучателя. При отпуснат кредит на кредитополучателя в размер над 2000 лв., осигурителният доход на поръчителя следва да в размер на не по-малко от три пъти размера на минималната работна заплата за страната, за годината на усвояване на договора за кредит от кредитополучателя; 2. При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях при договор за потребителски кредит с размер на кредита до 2000 лв., следва да е в размер на не по-малко от минималната работна заплата за страната за годината на усвояване на договора за кредит. При отпуснат кредит на Кредитополучателя в размер над 2000 лв., осигурителният доход на всеки един от Поръчителите следва да в размер на не по-малко от два пъти размера на минималната работна заплата за страната, за годината на усвояване на договора за кредит от кредитополучателя; 3. Да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора или свързани с него лица; 4. Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени с кредитора или свързани с него лица, по които е налице неизпълнение; 5. Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен” по активни задължения и/или при липса на активно задължение, по погасени задължения за последните 12 месеца, предхождащи сключването на договора за кредит с кредитополучателя, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ.

Установено е, че договор за поръчителство следва да се подпише от страните в срок от 6 дни от сключване на договора, когато падежът на първата вноска е на 7-ми ден от сключване на договора, а ако падежът е на друг ден обезпечението следва да се предостави в срок от 13 дни от сключване на договора.

С разпоредбата на чл. 7, ал. 5 от Договора е установено, че при неизпълнение на задължението на кредитора за предоставяне на обезпечение, кредитополучателят дължи неустойка от 1 241 лв., която се дължи в пълен размер от денят след изтичане на договорения срок за предоставяне на 3 обезпечение. В разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Договора е установено, че неустойката не се включва в годишния процент на разходите на основание чл.

19, ал. 3, т. 1 ЗПК.

По делото е представено Споразумение за консолидиране на плащания № ***/24.03.2025 г., с което е установено, че общият размер на плащанията по Договор за обезпечен потребителски кредит № ***/24.03.2025 г. е от 1 927 лв. и неустойка от 1 241 лв. Договорено е, че споразумението влиза в сила на 7/14 дни от 24.03.2025 г., ако кредитополучателят има пълно и непогасено задължение в пълен размер и не е предоставил избрания от него вид обезпечение до 6/13 дни от сключването на договора за кредит. Установено е, че със сключване на споразумението страните се договорят, че задълженията ще се погасяват по нов погасителен план с общ размер на вноската от 198 лв.

По делото е представено извлечение за извършени плащания от ищцата по договора за кредит от 21.11.2025 г., от което се установява, че към посочената дата ищцата е погасила сумата от 1 684 лв. и е останал незаплатен остатък по кредита от 1 513, 78 лв.

По отношение на породеното между страните облигаторно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл.

23 ЗПК.

Договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска. Предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за 4 потребителски кредит следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.

Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.

В чл. 10, б. „ж“ от посочената Директива е установено, че в договора следва да се съдържа информация относно годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит; посочват се всички допускания, използвани за изчисляването на този процент. Тази разпоредба е транспонирана и съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която държавите-членки следва да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в чл.

Разпечатката съдържа 28 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f43b0981-52aa-4027-b22e-de597cdbc575