Решение № 9218 от 01.06.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 9218 гр. София, 01.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАНКА П. БОЛГУРОВА при участието на секретаря НАДЯ СТ. Т. като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело № 20211110134756 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 30 ЗН.

Ищецът К. С. Ц. твърди, че е наследник по закон на С. Д. И., починал на 26.02.2021г. Поддържа, че с извършеното на 09.11.2016г. дарение в полза на Е. Д. В. и С. Д. В., наследодателят се е разпоредил със своята 1/2 ид.ч. от недвижим имот – поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Нови Искър, *** с площ от 316 кв.м., заедно с построената в имота еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, обективирано в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 86, т. I, рег. №12405, дело № 83/2016г. на нотариус Снежанка Доганова, рег. № 399 в НК. Поддържа, че с посочената разпоредителна сделка починалият се е разпоредил с цялото си имущество в полза на трети лица, като по този начин е накърнена запазената му част от наследството, поради което моли съда да я възстанови до размера, необходим за нейното допълване. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците Е. Д. В. и С. Д. В. са депозирали отговор на исковата молба, с който оспорват иска. Посочват, че не са от кръга наследници по закон на С. Д. И. Възразяват, че към момента на смъртта, С.

Д. И. е притежавал идеални части от следните имоти: 1/ поземлен имот – дворно място с площ 1200 кв.м., урегулирано в парцел XI, имот с планоснимачен номер 269, разположен в кв.43 по уличната и дворищна регулация на с.Смолница, община Добрич, област Добрич, ведно с построената в парцел VI къща и 2/ нива с площ от 33.905 дка, земеделска земя, трета категория при неполивни условия, находяща се в землището на с.Смолница, община Добрич, област Добрич, съставляваща парцел 8 от 1 масив 27-ми по плана на землището. Притежавал е и движими вещи – мобилен телефон марка „Самсунг Галакси С5“ и л.а. марка „Форд“, модел „Фиеста“, с рег.

№СВ5697РТ. Твърдят, че извършеното от С. И. дарение на 1⁄2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Нови Искър, ул.

„Чемшир“ №5 с площ от 316 кв.м., заедно с построената в имота еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, не изчерпва цялото му наследство.

Оспорват с атакуваното дарение да е накърнена запазената част на ищеца. Молят съда да отхвърли предявения иск. Претендират разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 30 ЗН:

За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи, че е наследник на С. Д. И., починал на 26.02.2021г., с право на запазена част във връзка с чл. 28 ЗН и чл. 29 ЗН; че последният с разпореждането си с процесното дарение е накърнил запазената му част; правата и задълженията в наследствена маса по чл. 31 ЗН, както и че е приел наследството по опис.

С доклада по делото съдът е отделил като безспорно обстоятелството, че ищецът е наследник на С. Д. И., починал на 26.02.2021г., с право на запазена част. Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ЗН когато наследодателят не е оставил съпруг, при едно дете или низходящи от него, запазената част е 1/2 от имуществото на наследодателя, съответно разполагаЕ.та част е в размер на 1/2.

От представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот №86, т. I, рег. № 12405, дело № 83/2016г. се установява, че наследодателят С. Д.

И. се е разпоредил, като е дарил на Е. Д. В. и С. Д. В. със съгласието на техния законен представител и баща Д. И. В. притежаваната от него 1/2 ид.ч. от съсобствения му с Розалина Матеева В. недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор: ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-3/11.01.2012г., на Изпълнителния Директор на АГКК, находящ се в гр. Нови Искър, район Нови Искър, ***, с площ от 316 кв.м., по скица, а по документ за собственост и по данъчна оценка, с площ от 480 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг вид застрояване; стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 286, при съседи:***,***,***,

***, заедно с построената в този имот еднофамилна жилищна сграда, с идентификатор:

***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 3/11.01.2012г., на Изпълнителния Директор на АГКК, находящ се в гр. Нови Искър, район Нови Искър, ***, която е разположена в поземлен имот с идентификатор: ***, застроена площ 43 кв.м., РЗП 86 кв.м., брой 2 етажи: 2, стар идентификатор: няма, номер по предходен план - няма, състояща се от партер: гараж, с площ от 35 кв.м., тоалетна, котелно помещение и стълбище, първи етаж: антре, баня, дневна с кухненски блок и спалня, втори етаж: дневна – чайна и тераса, заедно с всички подобрения в имота.

Разпореждането е извършено в полза на лица, които не са наследници по закон на С. Д. И. (лица, намиращи се в роднинска връзка с жената, с която наследодателят е живял на съпружески начала), видно от удостоверение с изх.

№РНИ21-УГО1 от 16.03.2021г. на ГД „ГРАО“ и два броя удостоверения за раждане № 391/31.05.2006г. и № 648/13.07.2010г. /л.11,93 и 94 от делото/ – обстоятелство, което не се оспорва от страните. Съгласно т. 4 от ТР № 3 от 19.12.2013г. по тълк.д. № 3/2013г. на ОСГК на ВКС в случаите, когато призованото към наследяване лице претендира възстановяване на запазена част от наследството спрямо надарен, който не е призован към наследяване, призованото към наследяване лице следва да е приело наследството по опис – чл. 30, ал. 2 ЗН. В случаите, в които чрез извършване на един или няколко дарствени акта с предмет едно имущество в полза на един надарен, наследодателят е изчерпал цялото наследство, нормата на чл. 30, ал. 2 ЗН не намира приложение. В този смисъл е трайната съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК след Тълкувателното решение – Решение № 165 от 08.07.2014г. по гр.д. №568/2014г., I ГО на ВКС, Решение № 28 от 21.02.2014г. по гр.д. №825/2012г., II ГО на ВКС и др.

В настоящия случай, извън имуществото предмет на процесната разпоредителна сделка, видно от нотариален акт за собственост на недвижим имот по наследство № 158, том IIс, дело № 1107/26.07.1989г. /л.85 от делото/, наследодателят С. И. е придобил в съсобственост със своята сестра Янка Д. Г. по силата на наследствено правоприемство от техните родители недвижим имот, представляващ дворно място от 3610 кв.м., пл.№ 269, кв.43, включено в парцел V-1030 кв.м., парцел VI-1380 кв.м., парцел XI-1200 кв.м., ведно с построената в парцел VI къща, имот по плана на село Смолница, община Добрич, Варненска област. С последваща разпоредителна сделка, извършена след смъртта на С. И., обективирана в нотариален акт за недвижим имот № 73, том V, рег. № 7843, дело № 822 от 24.09.2021г. /л.82-84 от делото/, неговият наследник по закон К. Ц. и другият съсобственик – Янка Г., са прехвърлили имота на трето лице.

Видно от нотариален акт за собственост на недвижим имот, земеделски земи № 163, том XXIVo, дело № 6065/1995г. /л.86 от делото/, С. И. е притежавал в съсобственост с други лица и недвижим имот, представляващ НИВА от 33,905 кв.м., земеделска земя трета категория при неполивни условия в землището на с. Смолница, община Добрич, област Варненска, съставляваща парцел 8 от масив 27 по плана на землището. От справка по партидата на К. С. Ц. в Агенция по вписванията за всички служби по вписванията /л.90-92 от делото/ се установява, че на 20.08.2021г. същият, 3 заедно с част от останалите съсобственици, се е разпоредил със своята идеална част от поземления имот в полза на трето лице.

На следващо място, от справка чрез отдалечен достъп по данни на лицето С.

И. за всички служби по вписванията към Агенция по вписванията /л.87-89 от делото/, последният по силата на покупко-продажба е придобил поземлен имот, съставляващ парцел № 43, масив 2, с площ от 3600 кв.м. в местността Меджитарла, село Смолница, община Добрич, област Добрич, както и поземлен имот, съставляващ парцел № 16, масив 19, с площ от 12200 кв.м., в местността до селото, в село Смолница, община Добрич, област Добрич.

От приложена по делото разписка, съставена от ищеца К. Ц. /л.81 от делото/, се установява, че същият е получил от Розалина В. – баба на ответниците и лице, с което наследодателят е живял на семейни начала, движими вещи, част от имуществото на неговия баща, а именно парична сума в размер на 300 лв., телефон и лек автомобил „Форд Фиеста“.

При анализ на събрания по делото доказателствен материал съдът намира, че с извършената процесна разпоредителна сделка, наследодателят на ищеца не се е разпоредил с цялото си имущество, което е притежавал приживе, поради което в настоящия случай не е налице основание за изключение от нормата на чл.30, ал.2 ЗН.

Последната изисква при упражняване правото на възстановяване на запазена част от наследник, който твърди, че неговата запазена част е накърнена спрямо лица, които не са наследници по закон, същият да е приел наследството по опис. Законодателят е въвел това правило предвид обстоятелството, че наследниците по закон са запознати с имущественото състояние на наследодателя докато трети лица, нямащи това качество, биха били затруднени в защитата си относно установяване наличието на достатъчно имущество, което да не налага намаляване на разпоредителния акт, включително и в хипотезата на укриване на имущество от страна на наследника по закон с цел злепоставяне интересите на третите лица.

За установяване на посоченото обстоятелство по делото е представена писмена декларация, подписана от К. Ц., в която последният изрично заявява, че не е инициирал производство по приЕ.не на наследството по опис, като твърди, че към датата на предявяване на исковата молба в съда – 17.06.2021г., не му е било известно да е наследил имущество от своя баща С. И. Следва да се има предвид обстоятелството, че декларацията е депозирана по делото с молба вх. № 57285/23.03.2022г. по повод дадени указания на съда относно липсата на доказателства за приЕ.не на наследството по опис. Доказването на това обстоятелство – дали ищецът е знаел за наличието на друго имущество, притежавано от неговия наследодател, преди депозиране на исковата молба в съда, подлежи на доказване в хода на процеса, тежестта за което е за ищеца. Същият до приключване на съдебното дирене пред 4 настоящата инстанция, не е ангажирал доказателства за този факт.

Отделно от това, съдът намира, че дори и ищецът да е известен в последващ откриването на наследството момент за притежаваното допълнително имущество от неговия наследодател, това обстоятелство не го освобождава от задължението му да приеме наследството по опис, в случай че иска да упражни правото на възстановяване на накърнената му запазена част спрямо трети лица, които не са наследници по закон.

Въпреки че с доклада по делото на ищеца изрично е указана доказателствената му тежест за установяване на посочения факт като елемент от фактическия състав на предявения иск, К. Ц. не е положил необходимата грижа за защита на своите материални права и законни интереси, като не е инициирал производство по приЕ.не на наследството по опис.

Предвид даденото тълкуване с т.4 на Тълкувателно решение №3 от 19.12.2013г. по т.д. №3/2013г. на ОСГК на ВКС, че приЕ.нето на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване и с оглед изложените по-горе мотиви за липсата , предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски имат ответниците. С разпореждане № 4020/23.06.2021г., на основание чл. 83, ал.2 ГПК, ищецът е освободен от внасянето на такси и разноски в производството. Същият обаче не е освободен от възстановяване на направените от другата страна по делото разноски в случай на неоснователност на иска съобразно общата норма на чл. 78, ал. 3 ГПК, поради което следва да бъде осъден да заплати на ответниците направените от тях разноски в размер на 900 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, което е действително заплатено на адв. А., видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 03.02.2022г., представляващ разписка за получената сума /л.76 от делото/.