Решение № 554 от 04.12.2023, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 554 гр. Козлодуй, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жаклин Г. Димитрова Алексиева при участието на секретаря Капка К. Качева като разгледа докладваното от Жаклин Г. Димитрова Алексиева Гражданско дело № 20231440100618 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК.

Образувано е по искова молба на М. М. П. ЕГН: ********** от гр.Козлодуй, ......, в качеството й на наследник на Г.Н.М ЕГН: ********** чрез пълномощник адв. М. С., съдебен адрес: гр.Козлодуй, сграда на АПК, ет.2, ПРОТИВ "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, ЕИК 106513772, със седалище и адрес на управление гр.Козлодуй, представлявано от изпълнителния си директор Георги Кирков, с правно основание чл.439 вр. чл.124, ал.1 ГПК, с цена на иска: 3148.28лв. /три хиляди сто четиредесет и осем лева и двадесет и осем стотинки/.

Съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено, че М. М. П., ЕГН:

********** от гр.Козлодуй, ......, в качеството й на наследник на Г.Н.М ЕГН: **********, не дължи на "АЕЦ КОЗЛОДУЙ" ЕАД, ЕИК 106513772, със седалище и адрес на управление: гр.Козлодуй, обл.Враца сумата от 2864.98лв. /две хиляди осемстотин шестдесет и четири лева и деветдесет и осем стотинки/ от които главница в размер на 2347.65лв. за ползвана и неплатена топлинна енергия и топла вода за периода м.11.2010г. до м.09.2013г., лихва за забава – обезщетение по чл.86 ЗЗД за периода от м.11.2010г. до 09.2013г. в размер на 517.33 лева., както и направените в процеса разноски за образуване на делото - държавна такса в размер на 57.30лв. и възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК в размер на 226.00лв., за които е издаден изпълнителен лист от 11.09.2014г. по ч.гр.дело № 874/2014г. на РС -Козлодуй и е образувано изпълнително дело № 30/2003г. по описа на СИС при Районен съд - Козлодуй, поради погасяване на вземанията по давност. Да обезсили издадения на 11.09.2014г. по ч.гр.дело № 874/2014г. на РС - Козлодуй изпълнителен лист. Да се осъди „АЕЦ Козлодуй" 1

ЕАД, ЕИК 106513772, да заплати направените по делото разноски.

Препис от исковата молба и приложените към нея писмени доказателства са връчени на ответника по реда на чл.131 от ГПК и в срока е получен писмен отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва ИМ по основание и размер. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявения иск от М. М. П..

Претендира присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение, равно на адвокатското такова.

По делото са събрани следните писмени доказателства: експертно решение на ТЕЛК, разпореждане на НОИ, справка от АВ, декларация, изпълнително дело №30/2003г. с присъединени към него ИД №217/2004г., ИД №210/2011г.,ИД №208/2016г.,ИД №188/2018г., ИД №359/2018г., ИД №139/2019г., ИД №189/2020г., ИД №240/2021г. всички на ДСИ при РС-Козлодуй.

Козлодуйският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.235, ал.2, вр. с чл.12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК.

В тежест на ищеца е да установи, че срещу него е издаден изпълнителен лист за посочените суми, че ответното дружество се е легитимирало като кредитор за процесните вземания, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т.ч. правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна давност за остатъка от дължимата главница.

В тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението, респ. спирането или прекъсването на предвидения в закона давностен срок.

Правният интерес на ищцата от предявяване на настоящия иск е налице, тъй като за него няма друг способ за защита срещу предприетите изпълнителни действия по изпълнително дело № 30/2003г. на ДСИ при РС, Козлодуй, освен признаване недължимостта на посочените суми.

Между страните не се спори, че въз основа на изпълнителен лист и подадена молба от "АЕЦ Козлодуй" ЕАД е образувано изпълнително дело № 30/2003г. по описа на СИС при РС Козлодуй.

С молба взискателя е поискал вземането по настоящото изпълнително дело да бъде присъединено към изп.дело № 30/2003г. по описа на СИС при РС - Козлодуй. С разпореждане на съдебния изпълнител е уважил искането на взискателя. От този момент вземането по процесния изпълнителен лист е започнало да се ползва от действията, които взискателят е извършвал по изпълнително дело № 30 по описа за 2003г. на ДСИ при РС Козлодуй. От прегледа на същото е видно, че то е образувано по молба на „АЕЦ Козлодуй" ЕАД подадена на 17.01.2003г., въз основа на изпълнителен лист издаден на 28.10.2002г. по частно гражданско дело №591/2001г. на РС-Козлодуй. С молбата за образуване на това 2 изпълнително дело взискателят е поискал извършването на справки за притежавани от длъжника движими и недвижими имоти, банкови сметки и получавано трудово възнаграждение, но не е посочил принудителен способ, както и не са предприемани принудителни действия. Такива са предприети на 27.02.2012г., когато е подадена молба за извършване опис на движими вещи собственост на длъжника. От изложеното по-горе се установява, че по изпълнително дело №30/2003г. не са предприемани изпълнителни действия в периода от 17.01.2003г. до 17.01.2005г. т.е. повече от две години. По делото няма данни длъжникът да е правил вноски срещу задължението си. С оглед на горното на 18.01.2005г. е постъпило по силата на закона прекратяване на изпълнителното производство по ИД №30/2003г. по описа на СИС при РС-Козлодуй.С молба от 16.05.2016г. по ИД №30/2003г. на СИС при РС-Козлодуй взискателят е поискал наследникът на починалия длъжник – ищцата М. М. П. да бъде конституирана като длъжник в процеса. Молбата е уважена и с разпореждане от 18.05.2022г. е конституирана. След таи дата и до настоящия момент взискателят не е подавал молби за справки и не е предприемал принудителни действия, въпреки че не са последвали плащания.

От изпълнителния лист е видно, че вземането на ответника произтича от неизпълнено задължение по договор за предоставяне на топлинна енергия и топла вода. Вземанията за тези услуги са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на кратката, тригодишна погасителна давност по чл.111, б "в" от ЗЗД. В този смисъл е Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълкувателно дело № 3/2012г. по описа на ОСГКТК на ВКС, според което вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл.111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност. От отбелязването в листа може да се направи извода, че вземането на взискателя не е установено с влязло в законна сила съдебно решение, а изпълнителният лист е издаден на извънсъдебно изпълнително основание, поради което срокът на погасителната давност остава тригодишен. Доскоро в съдебната практика съществуваше противоречие по въпроса от кога започва да тече тази нова погасителна давност по отношение на вземанията за главница, лихви и разноски обективирани в изпълнителния лист. Това противоречие бе преодоляно с издаване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ВКС, прилагането на което е задължително за съдилищата. С решението е дадено подробно тълкуване на поставения въпрос, по който са съществували противоречия в съдебната практика. Според т.10 от него когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. По силата на т.14 от тълкувателното решение подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл.242 ГПК /отм./ не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б „в" от ЗЗД. В т.10 на тълкувателното решение е 3 посочено, че „не са изпълнителни действия и не прекъсват давността: образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и други, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Поради тази причина е нередовна молбата за изпълнение /освен при наличието на възлагане по чл.18 от ЗЧСИ/, в която взискателят не е посочил изпълнителен способ /чл.426, ал.2 от ГПК/ и такава молба подлежи на връщане.

Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността. Давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпване на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. " Съгласно разясненията, дадени в т.10 на Тълкувателното решение прекъсването на давността с предявяването на иск и други действия по чл.116, б. „б" ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл.116, б. „в" ЗЗД са уредени по различен начин. В първия случай нова давност не започва да тече докато трае производството, а ако съществуването на вземането не бъде признато, давността не се счита прекъсната.

Ако вземането бъде признато новата давност започва да тече от влизането в сила на крайния акт, с който се установява, че вземането съществува, тъй като докато трае производството, давност не тече. В исковия процес давността е прекъсната в началото и ищецът не може да извърши никакво действие, с което да я прекъсне отново в хода на исковото производство.

При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

От изпълнителния лист е видно, че вземането на ответника произтича от неизпълнено задължение по договор за предоставяне на топлинна енергия и топла вода. Вземанията за тези услуги са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на кратката, тригодишна погасителна давност по чл.111, б "в" от ЗЗД. В този смисъл е Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълкувателно дело № 3/2012г. по описа на ОСГКТК на ВКС, според което вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл.111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност. От отбелязването в листа може да се направи извода, че вземането на взискателя не 4 е установено с влязло в законна сила съдебно решение, а изпълнителният лист е издаден на извънсъдебно изпълнително основание, поради което срокът на погасителната давност остава тригодишен. Доскоро в съдебната практика съществуваше противоречие по въпроса от кога започва да тече тази нова погасителна давност по отношение на вземанията за главница, лихви и разноски обективирани в изпълнителния лист. Това противоречие бе преодоляно с издаване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ВКС, прилагането на което е задължително за съдилищата. С решението е дадено подробно тълкуване на поставения въпрос, по който са съществували противоречия в съдебната практика. Според т.10 от него когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. По силата на т.14 от тълкувателното решение подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл.242 ГПК /отм./ не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б „в" от ЗЗД. В т.10 на тълкувателното решение е посочено, че „не са изпълнителни действия и не прекъсват давността: образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и други, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Поради тази причина е нередовна молбата за изпълнение /освен при наличието на възлагане по чл.18 от ЗЧСИ/, в която взискателят не е посочил изпълнителен способ /чл.426, ал.2 от ГПК/ и такава молба подлежи на връщане.

Разпечатката съдържа 25 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f4398070-b4ad-42bb-bba8-bd22047430d4