Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2714 от 31.05.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 169/2025
Вид
Решение № 2714
Подписан
31.05.2025
В сила
03.02.2026
Състав
Таня Аспарухова Георгиева - Точевска

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2714 гр. Пловдив, 31.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20255330100169 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 124 ал. 1 от ГПК.

Ищцата Т. Н. А., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „******“ № ****, вх. ***, ет. ***, ап.

***, чрез пълномощник адв. Д. Б., е предявила против „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор З. Б., иск за признаване на установено, че не дължи на ответника поради изтекла давност сумата в размер на 6 164, 11 лева, произтичаща от договор за кредит №*******/ 29.05.2019 г., сключен с „Ай Ти Еф Груп“ АД, прехвърлен с договор за цесия от 05.05.2023 г.

При условията на евентуалност, се моли за осъждане на ответника да заплати сумата от 1 524 лева- платена по недействителна клауза за неустойка по чл. 6 от договора.

В исковата молба се твърди, че през м. декември 2023 г. ищцата получила от ответника писмо, че дължи сумата от 6 164, 11 лева, произтичаща от договор за кредит № ******/ 29.05.2019 г., сключен с „Ай Ти Еф Груп“ АД, прехвърлен с договор за цесия от 05.05.2023 г. Ищцата нямала спомен да била сключвала такъв договор за кредит, поради което не можела и да го индивидуализира, но по същия към момента вече била изтекла петгодишна давност. Това обуславявало и установителния иск за признаване, че не дължи съответната сума. Претендират се и разноските по делото. С допълнителна молба уточнява иска си. В съдебно заседание пълномощникът поддържа иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, в 1 който се посочва, че искът бил основателен. Признава се, че вземането по договора за кредит било погасено по давност, като падежът на последната вноска бил 24.03.2020 г. и давността не била прекъсвана. Моли обаче разноските да се възложат в тежест на ищеца, като се твърди, че ответникът не бил дал повод за завеждане на делото. Длъжникът преди това не се било позовал на давността, а тя не се прилагала служебно, като кредиторът можел и при изтекла давност да претендира извънсъдебно вземането, без обаче това да представлява повод за предявяване на иска. Цитира се съдебна практика по въпроса. Моли за постановяване на решение при признание на иска. На свой ред претендира разноски, като прави и възражение за прекомерност на разноските на ищеца. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, но представя писмено становище по спора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Като писмени доказателства са приети становище от ответника за задължения на ищеца по сключени договори за кредит, както и справка на ищеца от БНБ- ЦКР за кредитна задлъжнялост на лицето.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

С отговора ответникът признава, че ищецът е сключил договор за кредит № ****/ 29.05.2019 г., прехвърлен на ответника с цесия, вземането по който обаче било погасено по давност, доколкото последната падежна вноска била от 24.03.2020 г. Изрично се посочва, че давността била 5- годишна и не била прекъсвана. При това положение не е необходимо въобще да се излагат никакви други съображения по същество, доколкото се явява безпредметно да се аргументират обстоятелства, по които страните не спорят. С настоящия иск се претендира, че сумите по кредита са недължими поради изтекла погасителна давност.

Оттук- искът се явява основателен и следва да се уважи. Като допълнение на изложението, следва да се отбележи още, че ищецът има правен интерес от предявената претенция да установи със сила на пресъдено нещо недължимостта на търсените му от ответника суми, като доколкото единствено наведеното в процеса основание е свързано с изтекла давност, то и съдът следва да изложи съображения само в тази насока.

Макар и с отговора ответникът да признава иска, той не може да се освободи от разноски според нормата на чл. 78 ал. 2 от ГПК. Същата предвижда, че ако с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, страната се освобождава от разноски. В случая е необходимо да са налице и двете предпоставки, но съдът намира, че това не е така. На първо място, ищецът няма нормативно задължение да урежда извънсъдебно отношенията си с ответника- да уведомява, че смята задължението си за погасено по давност, да чака становище на кредитора за заличаване на дълга и т.н. Той е в правото си да търси защита по исков ред и предявяването на иска е негово действие именно в тази насока. На второ място, както се установява по делото, нееднократно ответникът чрез различни способи- от писмените доказателства се установява, че между страните е имало кореспонденция, като кредиторът е изисквал от длъжника изпълнение, както и представяне 2 на платежни нареждания за погасяване на сумите по договора. Именно с тези си действия ответникът е предизвикал процеса срещу себе си и е дал повод за завеждане на делото, защото само в исково производство ищецът може да оспори по давност търсеното му вземане и с влязло в сила съдебно решение да се установи дали такъв дълг действително съществува. Противното би означавало да не се признава правото на ищеца да търси защита на правата си по исков ред или обратното- да се отрича възможността му въобще да реализира такава. Горните съображения в тяхната съвкупност обуславят извода на настоящия състав, че в случая ответникът не може да ползва привилегията на чл. 78 ал. 2 от ГПК и да се освободи от разноските по делото, а напротив- същите следва да бъдат възложени в негова тежест.

С оглед уважаването на главния иск, съдът не дължи произнасяне по евентуалния, тъй като не са се сбъднали процесуалните условия за разглеждането му.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, на ищеца се дължат направените разноски, като такива се претендират. Ищцата е внесла държавна такса в размер на 211, 78 лева, като в процеса страната е представлявана от свой пълномощник, на когото тя не е заплатила хонорар, в която връзка моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищцата е посочено, че тя се представлява безплатно от адвокат Катерина Кацарска, поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА представлява основание за оказването му на безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед признанието на иска, липсата на фактическа и правна сложност на делото и решение на СЕС по дело С-438/ 22, както и с нормата на чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, използвана в случая като ориентир, възлиза в размер на 400 лева и е дължимо директно в полза на адвоката, доколкото страната не е направила тези разноски.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор З. Б., че Т. Н. А., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „*********“ № ****, вх. ***, ет.

***, ап. ***, НЕ ДЪЛЖИ поради изтекла давност сумата в размер на 6 164, 11 лева (шест хиляди сто шестдесет и четири лева и единадесет стотинки), произтичаща от договор за 3 кредит № *******/ 29.05.2019 г., сключен с „Ай Ти Еф Груп“ АД, прехвърлен с договор за цесия от 05.05.2023 г.

ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор З. Б., да заплати на Т.

Н. А., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „*******“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, направените разноски по делото- внесена държавна такса в размер на 211, 78 лева (двеста и единадесет лева и седемдесет и осем стотинки).

ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор З. Б., да заплати на адвокат К. Й. К., със служебен адрес: гр. П., ул. „*********“ № ****, ет. ***, офис ***, адвокатско възнаграждение за осъществено на ищеца Т. Н. А., ЕГН: **********, безплатно процесуално представителство по делото, в размер на 400 лева (четиристотин лева), определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________

4